Свържи се с нас

Новини

Елена Йончева: Допълнителните въпроси от ЕС са поредният предупредителен сигнал от Брюксел

Published

on

Допълнителните въпроси, които мониторинговата група за демокрация на ЕС изпрати на българското правителство, са поредният предупредителен сигнал за състоянието на върховенството на закона в България. Това коментира Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, и член на мониторинговата група за демокрация, върховенство на закона и основните права.

На 28 август 2020 г. и на 8 януари 2021 г. групата организира изслушвания на представители на български институции. И в двата случая премиерът Бойко Борисов отказа да се яви. Нещо, което преди него не си е позволявал нито един министър-председател. На първото заседание той изпрати вицепремиера Екатерина Захариева и зам.-министъра на правосъдието Десислава Ахладова, а на второто – единствено зам.-министъра на правосъдието Евгени Стоянов. И след заседанието през август м.г. евродепутатите подготвиха уточняващи въпроси, но отговорите не удовлетвориха групата.

Сега допълнителните писмени въпроси са общо 14, осем от които са насочени към вицепремиера и към министъра на правосъдието, а останалите към главния прокурор и неговите заместници. От Екатерина Захариева и Десислава Ахладова се очаква да представят детайли от правителствената програма, приета в отговор на критиките в годишния доклад за върховенството на закона, изготвен от Европейската комисия. Те трябва да кажат дали са консултирали предварително мерките с юридически или с неправителствени организации, както и как ще се проведе общественото им обсъждане. Попитани са дали се планират промени, за да се ограничи огромната власт на главния прокурор върху работата на останалите прокурори. Как смятат да подобрят плурализма в медиите и да гарантират сигурността на журналистите, както и дали ще предприемат действия, за да увеличат прозрачността на собствеността на медиите. Евродепутатите искат правителството да им предостави списък на медиите, които са получавали средства от европейските фондове.

Не е забравен и опитът на правителството да създаде нова конституция, представен от управляващите на дискусията през август като единственият вариант, за да се осъществи съдебна реформа. Как правителство приема, че този опит се провали, след като Венецианската комисия разкритикува не само повечето предложения, но и самия подход – без обществени консултации, без широки дебати, питат от Брюксел. Евродепутатите припомнят, че проектът за конституция не получи подкрепа нито от опозицията, нито от неправителствения сектор и в края на 2020 г. пропадна окончателно.

Представителите на Европейския парламент отбелязват, че явно България няма намерение да отмени „златните паспорти“ – предлагането на гражданство срещу инвестиции, но дали не смята да прекрати „златните визи“.

Не са пропуснати и предстоящите избори, в които би трябвало да се гласува с машини. Готови ли сте да допуснете независим одит на машините, питат евродепутатите правителството.

Прокуратурата трябва да каже докъде е стигнало разследването на т.нар. Барселонагейт за предполагаемо пране на пари, в което е замесен премиерът Бойко Борисов. В Испания тече разследване и българските институции очакват информация по него, но междувременно какво се прави в София, предвид, че първо сигналът е подаден в България, интересуват се евродепутатите. Те искат да знаят и дали се работи по случаите с изтеклите в публичното пространство видео и аудио записи, както и снимки на министър-председателя и жилището му, на които се виждат златни кюлчета и евро банкноти, в контекста на казаното от самия Бойко Борисов, че има черен пазар за компромати в България. Ако има разследване, на какъв етап е то, питат те.

От Брюксел искат повече подробности от работата на прокуратурата по отношение на аудиозаписа с гласа на премиера, разпространен през юни 2020 г. След като заключението е, че записът е автентичен, но не е извършено престъпление, означава ли това, че техническата експертиза в България доказва, че гласът е на Бойко Борисов, питат европейските депутати. С оглед на големия публичен интерес към случая и като се има предвид, че прокуратурата по други случаи от голям обществен интерес публикува информация за работата си, дали ще представите техническата експертиза и действията, предприети по този конкретен казус, интересуват се те. Установили ли сте хората, с които премиерът говори, проверявате ли опит за търговия с влияние, са други от въпросите.

Европейските депутати очакват прокуратурата да коментира регистъра със случаи на прекомерен натиск върху работата й, в който изненадващо са включени както доклади на Европейската комисия, така и изказвания на високопоставени представители на съдебната власт, както се твърди в публикации в медиите. От ЕП търсят конкретен отговор на въпроса от кого е назначен главният прокурор и пред кого се отчита.

Фактът, че мониторинговата група продължава да задава въпроси означава, че европейските депутати нямат намерение да се откажат от детайлното наблюдение на ситуацията в България, колкото и правителството в София да се опитва да затруднява диалога, коментира още Елена Йончева. Тя припомни, че в правомощията на групата е да инициира мисии за проучване на проблемите на място, но заради ситуацията с COVID-19 засега се използват другите инструменти за работа. Анализите и заключенията на групата могат да станат част от документите, въз основа на които Европейският парламент оценява спазването на върховенството на закона в държавите-членки.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица