„Очевидно е, че изкуственият интелект ще спомогне за оптимизирането на усилията и ресурсите в селското стопанство. Прецизното земеделие дава възможност да се експлоатират щадящо наличните природни ресурси като водата и почвите, използването на препарати за растителна защита също ще бъде по-добре дозирано и насочено. Това ще съкрати разходите на производителите и ще бъде по-благоприятно за околната среда. Същевременно съм убеден, че не бива да се пренебрегват и последствията върху трудещите се в сектора – както от хуманна, така и от социална гледна точка: какво ще стане с работните места, с обезлюдяващите селски райони, са капитални проблеми, които, с въвеждането на изкуствения интелект, ще станат още по-драматични. Често говорим за предимствата и възможностите, по-рядко говорим за проблемите от изкуствения интелект. Според редица учени ще се появят нови рискове за здравето на селскостопанските животни.“

Това заяви Иво Христов, член на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Българският евродепутат, който членува в Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП (AGRI), бе организатор на експертна онлайн дискусия на тема: „Изкуственият интелект и цифровото бъдеще – перспективи и предизвикателства пред българския аграрен сектор“. За първи път земеделската комисия в ЕП ще дава становище по темата „Изкуствен интелект“. Интересът към изготвянето на това становище беше голям.

Земеделската комисия реши то да бъде възложено на Иво Христов. След като бъдат предложени измененията по становището, в Комисията по земеделие ще бъдат проведени дискусии по него в различни формати, а окончателното му гласуване ще се състои в края на февруари. Във водещата Комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO) гласуването най-вероятно ще бъде през март.

В експертната дискусия участие взеха проф. Галя Ангелова от Института по информационни и комуникационни технологии (БАН), акад. Веселин Дренски, доц. д-р Галина Богданова, и доц. д-р Красимира Иванова от Института по математика и информатика (БАН), проф. Димитър Николов и д-р Живко Дучев от Селскостопанската академия, Светлана Боянова от Института по агростратегии и иновации, Костадин Костадинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите, Стефан Димитров (Кампании и активизъм за животните в индустрията), Светла Василева и Валентина Васильонова от Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ).

Сред изказаните експертни становища по време на дискусията беше, че изкуственият интелект изисква нова инфраструктура и нова грамотност. Трудността идва преди всичко от богатството на информация, секторът е много голям, в него има разнообразни дейности, твърде много знания и данни. Работи се в отворена среда, трябва да има интернет навсякъде, където се гради интелигентно земеделие. Беше споменато също така, че сега, когато започва построяването на дигиталните иновационни хъбове в програмите „Цифрова Европа“ и „Цифрова България“, сигурно ще има поне един хъб, който ще бъде специализиран в изкуствения интелект и той трябва да се специализира и в цифровизацията на аграрния сектор. Понеже се планира изграждане на национални и регионални центрове, знанието, уменията и натрупаните добри практики би трябвало да стигнат и до регионалните иновационни центрове, за да може тази информация да се разпространява и до специалистите от сектора.

Други акценти по време на обсъждането бяха, че селското стопанство трябва да се приспособи към климатичните промени, които трудно можем да контролираме, както и че семейният модел в българското земеделие е дълбоко вкоренен и трябва да бъде подкрепен от нови технологии, които могат да го подпомогнат, но могат и да го съсипят.

„Нужни са хора, способни да създават алгоритми и общество, ограмотено да ги прилага“: около тезата се обединиха участниците в експертната дискусия, по време на която беше представен и проект „Теоретични модели за развитие на дигиталното земеделие“.

В дискусията бяха засегнати широк кръг теми:
– създаване на условия за коопериране на малките стопанства с оглед адаптирането им към дигитализираното земеделие, тъй като малкият сам по себе си винаги е по-уязвим;
– повишаването на конкурентоспособността на дребните стопанства, особено в планинските райони; очакването дигитализацията да направи агронауката по-привлекателна за млади IT специалисти, което дава възможност за нова вълна от учени в тази сфера;
– да не бъдат предлагани недоказани технологии на фермерите – това е изключително важно, тъй като подобен контрапродуктивен подход може да посее скептицизъм към тези нови технологии;
– цифровизацията да е полезна, а не самоцелна – трупането на бази данни често може да удави хората в информация, затова е и особено важно да бъде намерен полезният подход;
– бизнесът понякога изпреварва науката и вече използва изкуствен интелект; необходимо е да се интегрират елементите от изкуствен интелект в единна система;
– необходимостта от избистряне на понятията и определенията им;
– ефективността на иновациите в животновъдството се оценява не според възможностите за разрастването му, а според възможностите за контрол над вредните екологични въздействия и хуманното третиране на животните;
– пресечната точка на всички реформи и иновации е ефектът върху човека; съществува риск от задълбочаване на неравенствата вследствие на дигитализацията; необходимост от социално партньорство;
– отражението на иновациите върху наемните работници – може би най-уязвимите в цялата верига – човекът да съхрани контролираща си роля върху процесите.

Обобщавайки дискусията, Иво Христов уточни, че част от кредото на европейския подход в сферата на изкуствения интелект е именно това – човекът да съхрани контрол над изкуствения интелект.

„Дали ще успеем, зависи от нашия разум и волята ни, уви, има реален риск контролът да ни убегне“, смята той.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/