Свържи се с нас

Новини

Европейският съюз и Великобритания – бъдеще с история

Published

on

Макар, че Обединеното кралство вече не е част от Съюза, Брекзит определено не е края на сътрудничеството между ЕС и Великобритания. И от двете страни на Ламанша хората са изправени пред общи проблеми и предизвикателства. Темите за измененията в климата, правата на потребителите, качеството на стоките, свободното пътуване на граждани могат да бъдат разрешени само чрез единен подход.

След дълги месеци на преговори, в последните дни на изминалата 2020 г., ЕС и Обединеното кралство най-накрая постигнаха консенсус в преговорите за бъдещите взаимоотношения. Споразумението за търговия и сътрудничество вече е гласувано от Британския парламент и сега остава процедурата да мине и през Европейския парламент.

Постигнатото споразумение включва икономически аспекти и договорки относно въздухоплаването, автомобилния транспорт, координацията на социалното осигуряване и визите за краткосрочни пътувания, както и рибарството. Чрез него се постигат договорености относно правоприлагането и съдебното сътрудничество по наказателно правни въпроси. Изяснява се и колаборацията в областта на здравната сигурност, кибер-сигурността и продължаващото участие на Обединеното кралство в различни програми на Европейския съюз. Цифровизацията, обменът на стоки и интелектуалната собственост също са централна част в споразумението. Но секторът на услугите, в това число и финансовия сектор, остават извън обхвата на настоящото споразумение.

Всичко това води до промяна и нови предизвикателства:

Животът и работата в ЕС и Великобритания ще претърпи промени. Гражданите на ЕС в Обединеното кралство или тези на Обединеното кралство в държава-членка на ЕС, които вече са пребивавали там преди януари 2021 г., имат право да продължат да живеят и работят там, ако са регистрирани и са получили статут на уседналост.

Свободното движение ще бъде ограничено. Гражданите на Обединеното кралство ще могат да посещават ЕС в период от 90 дни, без да се нуждаят от виза. Гражданите на ЕС ще могат да посещават Великобритания до шест месеца, без да се нуждаят от виза. Гражданите на ЕС ще трябва да представят валиден паспорт, за да посетят Обединеното кралство и пътуването само с лична карта ще бъде невъзможно.

Сезонните работници вече ще трябва да кандидатстват за краткосрочна работна виза, даваща им възможност да работят в Великобритания за период до 6 месеца.

Великобритания вече няма да бъде част от програмата за обмен на студенти „Еразъм +“. За съжаление Великобритания реши да спре участието си в програмата за обмен „Еразъм +“ и вместо това ще създаде и финансира собствена програма за обмен – Алън Тюринг. Студентите от ЕС вече няма да могат да участват в програмата за обмен във Великобритания и по този начин косвено ще загубят достъп до една от добрите образователни системи в света.

Достъпът на студенти до по-ниски такси за обучение и нисколихвени студентски заеми ще бъде ограничен. Студентите от ЕС вече няма да могат да се възползват от по-ниските такси за образование в британските университети. На този етап някои университети на Острова разглеждат възможността да продължат да дават тази възможност на студенти от Съюза, за да не загубят голяма част от своите квалифицирани кадри. Студентите от ЕС вече няма да отговарят на условията за британските студентски заеми, които като един добре установен модел до сега предоставяха достъп на хиляди млади хора до университети от световен ранг.

Tsvetelina PENKOVA in the EP in Strasbourg

Така след близо 4 години разногласия и несигурност, споразумението установява нови правила. Макар и да ограничават сегашните свободи, от които гражданите на ЕС и Великобритания са се възползвали, споразумението е стъпка за развитие на новите бъдещи отношения.

В момента ресорните комисии на Европейския парламент внимателно разглеждат и обсъждат споразумението, като анализират всички негови аспекти. То ще стане факт и ще влезе в сила само когато бъде одобрено от Европейския парламент. За гласуването на търговското споразумение с Великобритания е планирана извънредна пленарна сесия в края на февруари т.г.

Един от най-важните финансови аспекти, който се обсъжда в комисията по Регионално развитие е за така наречения Резерв за адаптиране след Брекзит (Brexit Adjustment Reserve). Този финансов инструмент бе предложен от Европейската комисия в края на декември и ще е на стойност 5 млрд. евро. Предвиден е да помогне в първите 30 месеца за противодействие на неблагоприятните икономически и социални последици в държавите-членки и секторите, които са най-силно засегнати от Брекзит.

80% от тези 5 млрд. евро ще достигнат европейската икономика още през 2021 г. Средствата за всяка държава-членка ще бъдат изчислени на базата на очакваното въздействие от края на преходния период върху икономиката на всяка от тях. Сред критериите за оценка ще са относителната степен на икономическа интеграция с Обединеното кралство, включително търговия със стоки и услуги. В предварителните разчети на Европейската комисия, за България са предвидени 9,2 млн. евро. Сумата, отделена за страната ни, е доста по-малко, отколкото по-силно икономически обвързаните държави с Великобритания, като Ирландия, Нидерландия, Германия, Франция или скандинавските държави.

Точно тук е важно да отбележим, че от сега нататък отношенията с Обединеното кралство ще се водят на двустранна основа. България трябва засили своите дипломатически контакти с институциите на острова и да защитава своите интереси. Каналите за комуникация и въздействие на европейските институции могат да се използват ефективно само ако ние самите работим активно и компетентно.

Правителството трябва бързо да започне работа по двустранни споразумения в ключови за българските граждани области, като образованието например. Всяко забавяне от страна на правителството от тук нататък ще има директни последици за българските граждани намерили или търсещи реализация във Великобритания. За съжаление не виждам нито осмисляне, нито преки действия от страна на нашата държава в помощ на българските граждани, студенти, работници и бизнес там.

Новите реалности изискват и нови стратегии. България трябва да има активно участие в развитието на тези двустранни отношение, защото те ще са от ключово значение за младите хора.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Крими

22-годишен, с десет присъди, се изправя пред съда за единадесета

Published

on

По искане на Районната прокуратура в Габрово, 22-годишен рецидивист бе с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за извършени кражби.

Мъжът с инициали Б.Ш.  е привлечен в качеството на обвиняем за това, че през периода 18.11.2025 г. – 20.01.2026 г. в севлиевска игрална зала и от паркиран лек автомобил в град Габрово при  условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, откраднал пари, собственост на двама граждани, общо сумата от 407,79 евро.

С постановление на Районна прокуратура – Габрово Б.Ш. е бил задържан за срок до 72 часа. Обвиняемият е осъждан многократно. По отношение на него има влезли в сила общо 10 присъди, преобладаващата част от които са за престъпления против собствеността. Той вече е търпял наказание лишаване от свобода, като е бил освободен от затвора само 2 месеца преди да извърши отново престъпление.        

За престъплението по което Б.Ш е привлечен в качеството на обвиняем е предвидено наказание от 2 до 10 години лишаване от свобода. 

Съдът възприе доводите на Районна прокуратура-Габрово за наличието на реална опасност обвиняемият да извърши и друго престъпление от общ характер в хода на наказателното производство, поради което взе най-тежката мярка за неотклонение.

Определението подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд.

Зареди още

Икономика

Дигитални треньори ще подпомагат използването на модел за зрялост на МСП за въвеждане на ИИ

Published

on

Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всички сфери на нашия живот. Ръководителите на МСП обмислят внедряването на решения, базирани на ИИ, но не са сигурни дали използването на такива решения е подходящо за тяхната фирма.

Каква е готовността на фирмата за въвеждане на ИИ, какви организационни дейности трябва да направи, каква е готовността на персонала – знания, умения, психологически нагласи и съпротиви, колко ще струва и има ли достатъчно ресурси? – това са само част от въпросите, на които моделът за зрялост помага да се намерят отговори.

Моделът за зрялост на МСП за въвеждане на ИИ (моделът за зрялост за ИИ) е разработен в рамките на проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE, в който Габровската търговско-промишлена палата е партньор. В проведения семинар в Габрово представители на МСП, на Дигиталния хъб, на регионални и местни власти, както и преподаватели от Техническия университет в Габрово се запознаха с модела за зрялост. Разгледан беше пример за прилагане във фирма в Германия и практически насоки как да се анализират получените резултати от прилагането му от гледна точка на дигиталния треньор. Предвижда се пилотното тестване на модела за зрялост в пет български фирми.

В рамките на проекта се разработват и модули за самообучение на дигиталните треньори в редица направления – ИИ в производството, ИИ в услугите, ИИ и управление на човешките ресурси, Компютърно виждане, ИИ и устойчивостта (разработва се от България) и др. Предвижда се оценка на ролята на учебните фабрики в този процес, както и разработване на учебни модули, които могат да се приложат в средното образование. Водеща организация е Институтът за трудово-правни науки към Рурския университет в Бохум, Германия. Включена е и учебната фабрика към университета. Останалите партньори са университети, търговско-промишлени палати и консултантска фирма от Франция, Унгария, Гърция. Повече – на сайта на проекта.

Проектът се финансира от програма Еразъм+ в рамките на „Партньорства за сътрудничество – Партньорства за сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение 2024 от 2024 до 2027 г. Изразените възгледи и мнения са изцяло на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз или на Изпълнителната агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито EACEA носят отговорност за тях.

Зареди още

Икономика

Четири фирми пожелаха строителството на крайречната зона до зала Орловец

Published

on

Четири строителни компании са подали оферти в обществената поръчка за изпълнение на строително-монтажните работи по проекта за обновяване на крайречната зона на река Янтра в Габрово. В процедурата са участвали „АРТСТРОЙ“ ООД, „КОТА-2001″ ООД, „ГЕОСТРОЙ“ АД и „ВЕРТИКАЛ 90″ ЕООД.

Предстои назначената комисия да разгледа и провери подадените документи, след което ще бъде определен изпълнителят. Проектът е сред приоритетните инвестиционни намерения на Община Габрово и е насочен към цялостно преосмисляне на градската среда в прилежащите на реката пространства.

В обхвата на строително-монтажните работи са включени изграждане на нови пешеходни и велосипедни връзки, обновяване на площадното пространство пред спортна зала „Орловец“, оформяне на зони за отдих, спорт и културни дейности, изграждане на екстремна писта за скейтбордове и велосипеди от тип „пъмптрак“, надграждане и изграждане на нови подпорни стени, озеленяване, парково и улично осветление.

Интервенцията обхваща двата бряга на Янтра в участъка между мост „Д-р Никола Василиади“ и мост „Христо Ботев“. В обхвата на обекта е предвидено и изграждане на нов пешеходен мост, за който обществената поръчка тепърва предстои да бъде обявена. Работният проект е изпълнен от проектантско бюро „АРК ПРОЕКТ“ ООД.

Благоустрояването е включено в две концепции за интегрирани териториални инвестиции: „Брегове на съвремието – комплекс от мерки за създаване на зелена, иновативна и приобщаваща градска среда в Габрово и Пловдив“ и „Синергия за нови възможности“. Финансирането се осигурява по две оперативни програми от периода 2021–2027 г. — Програма „Развитие на регионите“ и Програма „Околна среда“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица