Новини
Европейският съюз и Великобритания – бъдеще с история

Макар, че Обединеното кралство вече не е част от Съюза, Брекзит определено не е края на сътрудничеството между ЕС и Великобритания. И от двете страни на Ламанша хората са изправени пред общи проблеми и предизвикателства. Темите за измененията в климата, правата на потребителите, качеството на стоките, свободното пътуване на граждани могат да бъдат разрешени само чрез единен подход.
След дълги месеци на преговори, в последните дни на изминалата 2020 г., ЕС и Обединеното кралство най-накрая постигнаха консенсус в преговорите за бъдещите взаимоотношения. Споразумението за търговия и сътрудничество вече е гласувано от Британския парламент и сега остава процедурата да мине и през Европейския парламент.
Постигнатото споразумение включва икономически аспекти и договорки относно въздухоплаването, автомобилния транспорт, координацията на социалното осигуряване и визите за краткосрочни пътувания, както и рибарството. Чрез него се постигат договорености относно правоприлагането и съдебното сътрудничество по наказателно правни въпроси. Изяснява се и колаборацията в областта на здравната сигурност, кибер-сигурността и продължаващото участие на Обединеното кралство в различни програми на Европейския съюз. Цифровизацията, обменът на стоки и интелектуалната собственост също са централна част в споразумението. Но секторът на услугите, в това число и финансовия сектор, остават извън обхвата на настоящото споразумение.
Всичко това води до промяна и нови предизвикателства:
Животът и работата в ЕС и Великобритания ще претърпи промени. Гражданите на ЕС в Обединеното кралство или тези на Обединеното кралство в държава-членка на ЕС, които вече са пребивавали там преди януари 2021 г., имат право да продължат да живеят и работят там, ако са регистрирани и са получили статут на уседналост.
Свободното движение ще бъде ограничено. Гражданите на Обединеното кралство ще могат да посещават ЕС в период от 90 дни, без да се нуждаят от виза. Гражданите на ЕС ще могат да посещават Великобритания до шест месеца, без да се нуждаят от виза. Гражданите на ЕС ще трябва да представят валиден паспорт, за да посетят Обединеното кралство и пътуването само с лична карта ще бъде невъзможно.
Сезонните работници вече ще трябва да кандидатстват за краткосрочна работна виза, даваща им възможност да работят в Великобритания за период до 6 месеца.
Великобритания вече няма да бъде част от програмата за обмен на студенти „Еразъм +“. За съжаление Великобритания реши да спре участието си в програмата за обмен „Еразъм +“ и вместо това ще създаде и финансира собствена програма за обмен – Алън Тюринг. Студентите от ЕС вече няма да могат да участват в програмата за обмен във Великобритания и по този начин косвено ще загубят достъп до една от добрите образователни системи в света.
Достъпът на студенти до по-ниски такси за обучение и нисколихвени студентски заеми ще бъде ограничен. Студентите от ЕС вече няма да могат да се възползват от по-ниските такси за образование в британските университети. На този етап някои университети на Острова разглеждат възможността да продължат да дават тази възможност на студенти от Съюза, за да не загубят голяма част от своите квалифицирани кадри. Студентите от ЕС вече няма да отговарят на условията за британските студентски заеми, които като един добре установен модел до сега предоставяха достъп на хиляди млади хора до университети от световен ранг.

Така след близо 4 години разногласия и несигурност, споразумението установява нови правила. Макар и да ограничават сегашните свободи, от които гражданите на ЕС и Великобритания са се възползвали, споразумението е стъпка за развитие на новите бъдещи отношения.
В момента ресорните комисии на Европейския парламент внимателно разглеждат и обсъждат споразумението, като анализират всички негови аспекти. То ще стане факт и ще влезе в сила само когато бъде одобрено от Европейския парламент. За гласуването на търговското споразумение с Великобритания е планирана извънредна пленарна сесия в края на февруари т.г.
Един от най-важните финансови аспекти, който се обсъжда в комисията по Регионално развитие е за така наречения Резерв за адаптиране след Брекзит (Brexit Adjustment Reserve). Този финансов инструмент бе предложен от Европейската комисия в края на декември и ще е на стойност 5 млрд. евро. Предвиден е да помогне в първите 30 месеца за противодействие на неблагоприятните икономически и социални последици в държавите-членки и секторите, които са най-силно засегнати от Брекзит.
80% от тези 5 млрд. евро ще достигнат европейската икономика още през 2021 г. Средствата за всяка държава-членка ще бъдат изчислени на базата на очакваното въздействие от края на преходния период върху икономиката на всяка от тях. Сред критериите за оценка ще са относителната степен на икономическа интеграция с Обединеното кралство, включително търговия със стоки и услуги. В предварителните разчети на Европейската комисия, за България са предвидени 9,2 млн. евро. Сумата, отделена за страната ни, е доста по-малко, отколкото по-силно икономически обвързаните държави с Великобритания, като Ирландия, Нидерландия, Германия, Франция или скандинавските държави.
Точно тук е важно да отбележим, че от сега нататък отношенията с Обединеното кралство ще се водят на двустранна основа. България трябва засили своите дипломатически контакти с институциите на острова и да защитава своите интереси. Каналите за комуникация и въздействие на европейските институции могат да се използват ефективно само ако ние самите работим активно и компетентно.
Правителството трябва бързо да започне работа по двустранни споразумения в ключови за българските граждани области, като образованието например. Всяко забавяне от страна на правителството от тук нататък ще има директни последици за българските граждани намерили или търсещи реализация във Великобритания. За съжаление не виждам нито осмисляне, нито преки действия от страна на нашата държава в помощ на българските граждани, студенти, работници и бизнес там.
Новите реалности изискват и нови стратегии. България трябва да има активно участие в развитието на тези двустранни отношение, защото те ще са от ключово значение за младите хора.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Новини
Басейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати

Закритият плувен басейн в Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово възобновява работа след лятната ваканция.
От сряда, 23 септември, съоръжението отново ще бъде достъпно за ученици, спортисти и любители на плуването по утвърден график.
Община Габрово извърши ремонт на коритата на малкия и големия басейн, както и на прилежащата тръбна мрежа.
След приключването на ремонтните дейности съоръжението беше отворено за ползване през февруари 2026 г.
С възобновяването на работата след лятната ваканция, плувният басейн отново ще приема своите посетители по график.
График за ползване на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
| Ден от седмицата | Часови интервал | 1-2 коридор | 3-4 коридор | 5 коридор |
| Понеделник – почивен ден | ||||
| вторник | 14:00-15:30 | ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ | ||
| 15:30-17:00 | ОУ „Ран Босилек“ | ОУ „Неофит Рилски“ | граждани | |
| 17:00-20:00 | СК „Равен старт 2020“ | СК „Синкевица“ | ||
| 20:00-21:00 | граждани | |||
| сряда | 14:00-15:30 | ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ | ||
| 15:30-17:00 | ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” | ОУ „Иван Вазов“ | граждани | |
| 17:00-20:00 | СК „Равен старт 2020“ | СК „Синкевица“ | ||
| 20:00-21:00 | граждани | |||
| четвъртък | 12:15-13:45 | ПТГ „Д-р Никола Василиади“ | ||
| 14:00-15:30 | ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ | |||
| 15:30-17:00 | СУ „Райчо Каролев“ | СУ „Отец Паисий“ | граждани | |
| 17:00-19:00 | СК „Равен старт 2020“ | СК „Синкевица“ | ||
| 19:00-20:00 | КВС Янтра Габрово – 3 коридор | СК „Синкевица“ – 4 коридор | ||
| 20:00-21:00 | граждани | |||
| петък | 14:00-15:30 | ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ | ||
| 15:30-17:00 | ОУ „Христо Ботев“ | НУ „Васил Левски“ | граждани | |
| 17:00-20:00 | СК „Равен старт 2020“ | СК „Синкевица“ | ||
| 20:00-21:00 | граждани | |||
| събота | 09:00-12:00 | СК „Синкевица“ | граждани | |
| 12:00-12:30 | обедна почивка | |||
| 12:30-14:30 | СК „Синкевица“ | граждани | ||
| 14:30-17:00 | граждани | |||
| неделя – почивен ден |

Култура
Проф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни

Съединението на България слага край на нашето Освобождение. Пътят до него започва през есента на 1875 година в Стара Загора, преминава през Априлското въстание от 1876 година, през Руско-турската война от 1877–1878 година, през Берлинския договор, стига до изграждането на модерните взаимоотношения от двете страни на Стара планина и завършва с единна държава, армия, държавен глава, законодателство, съдебна и финансова система, придобила и териториално самоуправление.
Това стана ясно от думите на проф. Милко Палангурски, който бе гост в новия епизод на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, ученият разказа още за процесите след Освобождението на България през 1878 година, за Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, за личността на княз Александър I Батенберг, а също и за книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“.
Изданието, в което проф. Палангурски е съавтор заедно с други двама водещи наши историци – проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, бе представено наскоро и в Дряново. Проф. Янчев разглежда устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, както и опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряването на наследници на престола. Самият проф. Палангурски е автор на увода на книгата, в който проследява развитието на националната идея и мястото ѝ в акта на Съединението. По неговите думи няма и не може да има последен поглед към това велико българско дело – той самият продължава да се натъква на нови данни за него.
Проф. Палангурски посочи, че никой друг балкански народ не е успял да освободи 96 000 квадратни километра още при първото си по-голямо въстание, за разлика от българите. „Берлинският договор, погледнат от тази гледна точка, е максимално ефективен и ни дава възможност да покажем, че можем да се развиваме напред. Това, че ние търсим обединение и съединение в този териториален обхват, е много логично. Ние получихме териториално самоуправление от Силистра до Кюстендил и от Видин до Черно море, което никак не е малко. Това е най-ефективното въстание на балкански народ като териториално решение. Излиза, че онова, което си постигнал първия път, понякога е по-дълготрайно“, отбеляза той, цитирайки синтеза от гения на Христо Ботев: „Ако не сега, ще чакаме още сто години!“.
„Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 година. Всичките до един са свързани с революционното движение. Ако човек обърне поглед към хората, на юг ще види Захари Стоянов, а на север – Стефан Стамболов. И двамата действат абсолютно идентично. Тези хора знаят какво да правят! Съединението е доказателството, че когато знаеш какво искаш и знаеш как да го направиш – го правиш! И то понякога става!“, добави проф. Палангурски.
По думите му Съединението е и резултат въпреки дълбокото разцепление на българското общество – разцепление, което историкът смята за валидно и днес, макар населението активно да се включва чрез митинги и други прояви. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите чакат някой да им свърши работата“, коментира Палангурски, припомняйки думите на Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.
В разговора беше засегната и международната обстановка, дипломацията ни в навечерието на военния конфликт между България и Сърбия, отстояла акта на Съединението въпреки подкрепата на Великите сили за западната ни съседка, „обезглавяването“ на българската армия чрез изтеглянето на нейните висши чинове, заемани от руснаци, служещи на чужди интереси, личността на княз Батенберг и други любопитни моменти, белязали историята ни.
В епизода проф. Палангурски коментира и днешната образователна система, учебниците по история, разбирането на предмета и ролята на учителя в училище, като направи паралел между някогашните и сегашните политици.

Любопитно
Лилиите отново красят езерото в градинката с мечето

Лилиите отново са там, където беше техният дом от десетилетия. Екип на Общинското предприятие „Озеленяване“ върна растенията в езерото в градинката с мечето, след като преди време те бяха преместени временно заради необходимостта съоръжението да бъде ремонтирано.

За много габровци градинката с мечето и езерото с лилиите бяха неразделна част от спомените им. Мястото, където са правили първите си стъпки като деца, където са се разхождали с родителите и баба и дядо си, и където и днес водят собствените си внуци.

За поколения габровци лилиите в езерцети отдавна се превърнаха в символ на това кътче от града, а тяхното отсъствие през годините на ремонта остави празнина, усетена от не един и двама жители.

Както съобщиха от Община Габрово, ремонтът на езерото вече е напълно завършен и то е готово отново да посрещне лилиите. Очаква се растенията постепенно да се развият и да разцъфтят, за да радват както габровци, за които те носят спомени от детството, така и гостите на града, които за пръв път ще открият очарованието на това място.

-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново
-
Икономикапреди 7 дниМирослав Дончев представя новите стандарти в енергетиката на RENPOWER Bulgaria 2026
-
Икономикапреди 5 дни„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal
-
Любопитнопреди 5 дниЛилиите отново красят езерото в градинката с мечето
-
Новинипреди 5 дниОбщински и екоинспектори провериха централния пазар в Габрово
-
Новинипреди 2 дниБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди 2 дниПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни







