Свържи се с нас

Новини

Европейският съюз и Великобритания – бъдеще с история

Published

on

Макар, че Обединеното кралство вече не е част от Съюза, Брекзит определено не е края на сътрудничеството между ЕС и Великобритания. И от двете страни на Ламанша хората са изправени пред общи проблеми и предизвикателства. Темите за измененията в климата, правата на потребителите, качеството на стоките, свободното пътуване на граждани могат да бъдат разрешени само чрез единен подход.

След дълги месеци на преговори, в последните дни на изминалата 2020 г., ЕС и Обединеното кралство най-накрая постигнаха консенсус в преговорите за бъдещите взаимоотношения. Споразумението за търговия и сътрудничество вече е гласувано от Британския парламент и сега остава процедурата да мине и през Европейския парламент.

Постигнатото споразумение включва икономически аспекти и договорки относно въздухоплаването, автомобилния транспорт, координацията на социалното осигуряване и визите за краткосрочни пътувания, както и рибарството. Чрез него се постигат договорености относно правоприлагането и съдебното сътрудничество по наказателно правни въпроси. Изяснява се и колаборацията в областта на здравната сигурност, кибер-сигурността и продължаващото участие на Обединеното кралство в различни програми на Европейския съюз. Цифровизацията, обменът на стоки и интелектуалната собственост също са централна част в споразумението. Но секторът на услугите, в това число и финансовия сектор, остават извън обхвата на настоящото споразумение.

Всичко това води до промяна и нови предизвикателства:

Животът и работата в ЕС и Великобритания ще претърпи промени. Гражданите на ЕС в Обединеното кралство или тези на Обединеното кралство в държава-членка на ЕС, които вече са пребивавали там преди януари 2021 г., имат право да продължат да живеят и работят там, ако са регистрирани и са получили статут на уседналост.

Свободното движение ще бъде ограничено. Гражданите на Обединеното кралство ще могат да посещават ЕС в период от 90 дни, без да се нуждаят от виза. Гражданите на ЕС ще могат да посещават Великобритания до шест месеца, без да се нуждаят от виза. Гражданите на ЕС ще трябва да представят валиден паспорт, за да посетят Обединеното кралство и пътуването само с лична карта ще бъде невъзможно.

Сезонните работници вече ще трябва да кандидатстват за краткосрочна работна виза, даваща им възможност да работят в Великобритания за период до 6 месеца.

Великобритания вече няма да бъде част от програмата за обмен на студенти „Еразъм +“. За съжаление Великобритания реши да спре участието си в програмата за обмен „Еразъм +“ и вместо това ще създаде и финансира собствена програма за обмен – Алън Тюринг. Студентите от ЕС вече няма да могат да участват в програмата за обмен във Великобритания и по този начин косвено ще загубят достъп до една от добрите образователни системи в света.

Достъпът на студенти до по-ниски такси за обучение и нисколихвени студентски заеми ще бъде ограничен. Студентите от ЕС вече няма да могат да се възползват от по-ниските такси за образование в британските университети. На този етап някои университети на Острова разглеждат възможността да продължат да дават тази възможност на студенти от Съюза, за да не загубят голяма част от своите квалифицирани кадри. Студентите от ЕС вече няма да отговарят на условията за британските студентски заеми, които като един добре установен модел до сега предоставяха достъп на хиляди млади хора до университети от световен ранг.

Tsvetelina PENKOVA in the EP in Strasbourg

Така след близо 4 години разногласия и несигурност, споразумението установява нови правила. Макар и да ограничават сегашните свободи, от които гражданите на ЕС и Великобритания са се възползвали, споразумението е стъпка за развитие на новите бъдещи отношения.

В момента ресорните комисии на Европейския парламент внимателно разглеждат и обсъждат споразумението, като анализират всички негови аспекти. То ще стане факт и ще влезе в сила само когато бъде одобрено от Европейския парламент. За гласуването на търговското споразумение с Великобритания е планирана извънредна пленарна сесия в края на февруари т.г.

Един от най-важните финансови аспекти, който се обсъжда в комисията по Регионално развитие е за така наречения Резерв за адаптиране след Брекзит (Brexit Adjustment Reserve). Този финансов инструмент бе предложен от Европейската комисия в края на декември и ще е на стойност 5 млрд. евро. Предвиден е да помогне в първите 30 месеца за противодействие на неблагоприятните икономически и социални последици в държавите-членки и секторите, които са най-силно засегнати от Брекзит.

80% от тези 5 млрд. евро ще достигнат европейската икономика още през 2021 г. Средствата за всяка държава-членка ще бъдат изчислени на базата на очакваното въздействие от края на преходния период върху икономиката на всяка от тях. Сред критериите за оценка ще са относителната степен на икономическа интеграция с Обединеното кралство, включително търговия със стоки и услуги. В предварителните разчети на Европейската комисия, за България са предвидени 9,2 млн. евро. Сумата, отделена за страната ни, е доста по-малко, отколкото по-силно икономически обвързаните държави с Великобритания, като Ирландия, Нидерландия, Германия, Франция или скандинавските държави.

Точно тук е важно да отбележим, че от сега нататък отношенията с Обединеното кралство ще се водят на двустранна основа. България трябва засили своите дипломатически контакти с институциите на острова и да защитава своите интереси. Каналите за комуникация и въздействие на европейските институции могат да се използват ефективно само ако ние самите работим активно и компетентно.

Правителството трябва бързо да започне работа по двустранни споразумения в ключови за българските граждани области, като образованието например. Всяко забавяне от страна на правителството от тук нататък ще има директни последици за българските граждани намерили или търсещи реализация във Великобритания. За съжаление не виждам нито осмисляне, нито преки действия от страна на нашата държава в помощ на българските граждани, студенти, работници и бизнес там.

Новите реалности изискват и нови стратегии. България трябва да има активно участие в развитието на тези двустранни отношение, защото те ще са от ключово значение за младите хора.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Крими

Три нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово

Published

on

Областната дирекция на МВР -Габрово получи три нови патрулни автомобила „Шкода Кодиак“, чието закупуване е финансирано от Фонда за безопасност на движението.

Автомобилите са оборудвани с лайтбар и необходимата специализирана техника за изпълнение на полицейските функции.

Те са обозначени с отличителните знаци и герба на Министерството на вътрешните работи.

Новите патрулни автомобили ще подпомогнат ежедневната работа на полицейските служители и ще бъдат използвани за патрулно-постова дейност, териториално обслужване и осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата.

С включването им в автопарка на дирекцията ще се повишат мобилността и оперативните възможности на полицейските екипи, както и ще се подобри контролът по пътната безопасност.

Зареди още

Новини

Полагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана

Published

on

Областният и заместник областният управители Кристина Сидорова и Андрей Николов проведоха работна среща с директора на Областно пътно управление Габрово инж. Деян Георгиев.

По време на срещата бяха обсъдени текущите дейности по поддържането на републиканската пътна инфраструктура в област Габрово.

Георгиев подчерта, че екипите на Областно пътно управление работят по отводняване и подрязване на храсти край пътните пространства. Приоритетно работата се извършва по първостепенните пътища.

Продължава работата по пътя между Габрово и местността Узана, като е предвидено да бъдат асфалтирани още 4 км от трасето.

Почти е завършен ремонтът на пътя Севлиево – Сенник – Градница – Бериево.

На износващ пласт е вече и пътят между Царева ливада и Дряново, като остава да се положи пътна маркировка и да се поставят знаци.

Започват ремонтните дейности по пътя Агатово- Крамолин.

Зареди още

Новини

170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената

Published

on

Архитектура на свободата: Вълната на Тесла и българският хоризонт за енергиен суверенитет

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, Стопански факултет на Технически университет – Габрово

„Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия… Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.“ — Никола Тесла

На 10 юли 2026 година се навършват 170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който е роден в нашите земи – на Балканите. Наричат го човекът, който изобрети ХХ век, геният, който чуваше Вселената. Неговите открития – системата за пренос на електроенергия чрез променлив ток, радиотехнологиите, безжичната комуникация, устройството за генериране на високоволтово електричество, дистанционното управление, електрическия мотор – преобърнаха света. Неговите открития стоят в основата на квантовата теория. Тесла твърди, че Вселената е изградена от вълни. През целия си живот е говорил за наличие на свободна енергия, която се разпространява чрез ефира – за разлика от Айнщайн, който отрича тази концепция. Името му носи мерната единица за магнитна индукция (тесла) и световноизвестната компания за електрически автомобили.

Във времената, когато неолибералният икономически модел, стоящ в основата на съвременната икономика, е в криза, основополагаща е доктрината за ограничеността на ресурсите, а България загуби финансовия си суверенитет, възниква въпросът: възможно ли е България да има енергийна независимост?

Днес, на това място, няма да разказваме биография, защото тя вече е написана. Няма да изброяваме заслуги, защото те са известни. Няма да славословим, защото сме твърде малки. Когато пред нас стои гений, просто притихваме. И свеждаме глави. Замълчаваме. Размишляваме: Какво би станало, ако …? Какво щеше да бъде, ако …? А можеше ли да …? А сега накъде? И какво предстои? В какво вярваме и какво искаме да променим?

Нека поставим началото на нашия разказ, за да видим до къде ще ни отведат мислите ни, визията ни, фактите, реалността и аргументите. И да се опитаме да излезем извън времето и пространството, както го правеше Тесла.

Да започнем разказа с построяването на една кула. Кула, която превръща самата Земя в батерия. Това едновременно е визията на Тесла и неговата прокоба, или може би изкупление… В Колорадо Спрингс Тесла предизвиква изкуствените мълнии да танцуват. Лампите светват. Без кабели, без ток от контакта. Енергията протича през земята и въздуха, сякаш самата Вселена е неговата електроцентрала. Уорденклиф е трябвало да бъде доказателството. Висока 187 фута, вкопана 300 фута дълбоко в земята. Канал между земната повърхност и йоносферата, свободен за всеки, който иска да се включи. Безплатна енергия за всички хора. Но Дж. П. Морган разпознава в този проект заплахата. Безплатната енергия означава никакви сметки за ток, никакъв контрол, никакви печалби. Финансирането спира. Кулата остава незавършена. Днес живеем с мрежи, които ни държат в зависимост, докато Тесла доказа, че енергията е навсякъде около нас. Самата Земя пулсира със сила. Ами ако неговата визия никога не е умирала, а просто чака да бъде открита наново? Кой знае …

Голямата тайна – проектът на Тесла се проваля и това никак не е случайно. Защо ли? Да помислим: Кула с височина 300 фута, която свързва земята и небето. Безжична енергия за всеки човек на тази планета. Тесла доказа, че това работи – неговите крушки светеха без кабели. Но когато Дж. П. Морган разбра, че безплатната енергия ще застраши империята му, парите изведнъж пресъхнаха. Уорденклиф никога не беше завършен. Да си представим: свят, в който енергията е като въздуха. Свободно достъпна, навсякъде. Без сметки за ток, без изкуствено поддържана ограниченост на ресурсите. Тесла прозря това бъдеще, а определени сили видяха как контролът им се изплъзва. Технологията беше налице. Визията беше ясна. Това, което липсваше, беше система, която поставя общественото благо пред печалбата.

Как ли би изглеждал светът ни днес, ако мечтата на Тесла беше станала реалност?

Кой знае … И дали някога ще разберем … В летописа на човешката цивилизация съществуват умове, които не просто откриват закони, а проправят мостове между материалното и метафизичното. През настоящата 2026 година, когато светът отбелязва 170 години от рождението на Никола Тесла, неговото наследство отеква с нова, стряскаща актуалност. Смятан от съвременниците си за утопист, а от вечността – за проводник на висша космическа мисъл, Тесла завеща на човечеството не просто патенти, а една фундаментална философия: енергията е природно право, проявление на Вселенския Дух, което трябва да служи за еманципацията на човека, а не за неговото закрепостяване.

Днес, когато геополитическите реалности превърнаха енергийните ресурси в инструмент за диктат и икономическа зависимост, въпросът за енергийния суверенитет надхвърля рамките на инженерната наука и се превръща в екзистенциален избор.

За България този избор е съдбоносен. Обръщането към принципите на Тесла за улавяне на неизчерпаемите сили на природата – вплетени в богатия слънчев, вятърен и неоползотворен геотермален потенциал на нашата земя – е не просто технологичен преход, а изграждане на истинска архитектура на свободата. Ето защо тук правим опит за размисъл върху това как една нация може да разчупи оковите на енергийната зависимост, като събуди своя интелектуален потенциал и се настрои на честотата на бъдещето.

Разбира се, в контекста на XXI век стремежът към енергийна независимост неизбежно се сблъсква със суровата матрица на геополитическите реалности и рестриктивните външни регулации, в които България е дълбоко интегрирана.

Наднационалните рамки на Европейския съюз и строгите изисквания за декарбонизация често изглеждат като окови за традиционната ни енергетика. Но точно в тази привидна безизходица се крие възможността за необичаен ход, вдъхновен от гения на Тесла – обръщане към сили, които не подлежат на външен диктат и квоти.

Докато изкопаемите горива ни закотвят в позицията на зависим консуматор, под краката ни, в самото сърце на българската земя, пулсира нашият собствен, автентичен „етер“ – огромният и непростимо пренебрегван океан от геотермална енергия. Нареждайки се на второ място в Европа по богатство на минерални извори, България притежава уникален денонощен източник на чиста, постоянна топлина, която не се влияе от капризите на времето или интересите на чужди пазари.

От свръхгорещия гейзер в Сапарева баня до топлите недра на Софийското поле, Мизия и Тракия, това минерално съкровище е енергиен суверенитет в чист вид. (Щерев, К. (2002). Минералните води на България: Хранилища на енергия и живот. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“) Пренасочването на този ресурс за директно отопление на цели градове и за нуждите на родното оранжерийно земеделие не просто заобикаля външните регулации, а ги преобръща в наш интерес, превръщайки екологичните изисквания във финансов трамплин за вътрешна автономия. Защото никоя международна директива не може да наложи лимити върху топлината, с която земята ни е благословила; изборът дали да отключим този безплатен код за свобода е изцяло в нашите собствени ръце.

За да разберем напълно мащаба на този неоползотворен потенциал, е достатъчно да насочим поглед към Исландия – държавата, която превърна своите геотермални недра в национална доктрина и символ на абсолютна икономическа автономност. (Ragnarsson, Á. (2015). Geothermal Development in Iceland. Proceedings World Geothermal Congress, Melbourne, Australia). В средата на миналия век тази северна островна нация е сред най-бедните в Европа, изцяло зависима от вноса на скъпи изкопаеми горива. Днес, благодарение на смела политическа и научна визия, Исландия задоволява близо 100% от нуждите си от отопление и над 25% от електроенергията си директно от земната топлина.

Този исторически паралел е изключително отрезвяващ за България.

На географско ниво, докато Исландия овладява суровата, често деструктивна вулканична енергия, българската природа ни е дарила с далеч по-благодатни, спокойни и равномерно разпределени хидротермални басейни.

На системно ниво анализите показват, че внедряването на исландския модел у нас – чрез централизирани геотермални системи за отопление и нискотемпературни бинарни централи за ток – би помогнало за трайно решаване на енергийния проблем в редица български региони.

Разликата между двете страни не е в ресурса, а в интелектуалната дързост.

Исландия доказа, че геотермалната енергия не е просто алтернативна технология, а щит срещу глобалните кризи и фундамент за висок стандарт на живот.

За България прегръщането на този модел е исторически шанс да спре да бъде пасивен консуматор на чужди енергийни стратегии и да се превърне в суверенна, самозахранваща се система.

Мащабната реализация на тази революционна геотермална архитектура обаче не зависи от пасивни технологии, а от раждането на едно ново поколение визионери – младите български умове, инженери и студенти, които днес седят в университетските аудитории. Именно те са призвани да бъдат съвременните проводници на духа на Тесла, превръщайки сухата теория в живи, работещи системи, които да уловят и канализират земната топлина на родината ни.

Пред тях стои предизвикателството да надскочат инерцията на миналото, да овладеят интердисциплинарни знания на границата между геологията, термодинамиката и екологичното инженерство и да проектират автономната енергийна карта на утрешна България.

Когато младостта и интелектуалната дързост се настроят на честотата на иновациите, те придобиват силата да разчупят скептицизма на статуквото. Училищата и университетите ни трябва да станат инкубатори за това дръзновение, защото енергийната независимост на една нация започва първо като искра в ума на нейните млади откриватели, готови да превърнат наследството на природата в триумф на човешкия гений.

В крайна сметка, изграждането на тази „архитектура на свободата“ не е въпрос на технологична невъзможност, а на интелектуален и духовно пробуждане.

Реализирането на геотермалния суверенитет на България изисква нови проводници на мисълта – онези млади български инженери, учени и студенти, които днес стоят в аулите и утре ще проектират утрешния ден. Именно към тях е отправен големият апел: да надскочат скептицизма на статуквото и да прегърнат дързостта на Никола Тесла.

Когато в светлината на неговата 170-годишнина (2026 г.) преоткриваме завета му, ние си напомняме, че истинското знание не може да бъде заключено, нито пренебрегнато; то винаги си проправя път.

България има историческия шанс да се откъсне от орбитата на енергийната зависимост не чрез чужди заеми или политически компромиси, а чрез силата на собствената си земя и собствения си гений.

Защото когато една нация съедини топлината на своите недра с дръзновението на своя Дух, тя престава да бъде просто зрител на историята. Тя се превръща в творец на собствената си свобода, доказвайки, че светлината на истинското знание винаги е по-силна от тишината на настоящето.

*Използваното фоново изображение на Никола Тесла е генерирано от AI.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица