Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: Президентът е гарант за промяната

Published

on

„Вотът по пощата се практикува отдавна в много страни и не е някаква новост. Той може да бъде регламентиран, но ГЕРБ отказа всякакви промени – под предлог че не можело да се правят такива в последния момент, макар че традиционно ГЕРБ правят промени тъкмо в последния момент. Освен когато не им изнасят.“

Това заяви в интервю за предаването „Това е България“ по Радио „Фокус“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

„След случая „Костинброд“, след многократното отлагане на машинното гласуване в нарушение на закона, след като в България има много по-висок процент невалидни бюлетини (можем да се запитаме колко от тях са унищожени бюлетини) – нормално е при всички тези факти гражданите да са скептични към сегашния начин на организация на изборите. Впрочем, по време на консултациите при президента Румен Радев доскорошният „баш изборджия“ на ГЕРБ Цветан Цветанов лично заяви, че някогашната му партия е неспособна да организира честни избори. Това няма как да успокои хората“, смята българският евродепутат.

Христов изрази мнение, че вследствие на консултациите при президента са се проявили много слабости на българския изборен процес. „Бяха подети много инициативи и предложения за неговото усъвършенстване, но ГЕРБ побърза да откаже. Всичко това, разбира се, само добавя въпросителни“, допълни Иво Христов.

Евродепутатът определи като „оптимистична“ прогнозата, че следващият парламент ще бъде недълготраен, защото няма да се сформира стабилно мнозинство.

„Реализмът диктува, че в българското политическо блато са възможни всякакви мнозинства. В момента една заклето проевропейска партия като ГЕРБ (поне това е флагът, под който тя се изявява), управлява заедно с крайни националисти, таксувани на много места в Европа като фашисти и популисти, със задкулисната подкрепа на една етническа партия като ДПС, която покани турския президент Ердоган да се изяви на собствения им конгрес. Такъв политически монтаж е нелогичен, но се случва в България. Така че е трудно да бъде направена прогноза.“

„Промяната е належаща и жизненонеобходима. Тези месеци, с които бе отсрочен вотът (гражданите го поискаха още през лятото), не доведоха до никакво оздравяване и перспективно реформиране на обществото. През това време бе източван бюджетът, затънахме в здравна криза, много хора загубиха живота си, институциите функционират зле. Абсолютно нищо не спечелихме от тази агония. Да не говорим за социалните последствия; за пълзящата бедност; за това, че дребният бизнес фалира. Видно е, че настоящото Народно събрание няма доверие, за да проведе реформи. Промяна е жизненонеобходима на България. Надявам се българите да бъдат достатъчно мъдри и в деня на изборите да дадат гласа си за всички други, извън партиите на статуквото“, коментира още Иво Христов.

По думите му, всички партии, извън сега управляващите, се явяват алтернатива.

„Те могат да се зловидят на един или друг, но това е политическата алтернатива. Дали тези партии ще влязат в диалог, дали ще постигнат консенсус по програма минимум, за да изгазим от тази институционална криза, в която се намираме – това зависи от мъдростта на техните лидери, от това дали имат съзнание за историческа мисия и от това дали ще предпочетат да се впишат в историята, или да влязат в следващо управление“, смята евродепутатът.

„За мен президентът е гарантът на тази промяна, тъй като той има куража да слезе сред протестиращите граждани, да заяви съвсем открито принципите си. Той е припознат като партньор, като лидер от всички крила на протеста. Всички се явиха на консултациите, влязоха в диалог и стигнаха да определено съгласие в дискусиите с президента. Според мен негова е лидерската роля в този процес“, категоричен бе Христов.

Според него е видно, че протичат определени процеси в демократичната общност: „Тази общност обхваща широк спектър партии – от най-голямата опозиционна парламентарна партия – БСП – която има свой управленски проект и свои принципи и е ситуирана като радикално опозиционна (надявам се да продължи този курс), до десни партии като „Демократична България“, които бяха много активни по време на протестите. Появяват се и нови формации – това е симптом на жажда за обществена промяна.“

Иво Христов коментира и единодушното настояване от страна на всички политически групи в Европейския парламент да бъде осигурена прозрачност на договорите, които Европейската комисия е сключила с производителите на ваксини срещу КОВИД-19.

По думите му, ваксинирането се приема скептично в много страни, не само в България. Евродепутатът обърна внимание на факта, че ваксините са разработени в условията форсмажор, без спазване на приетите в научната методика срокове, а една от тях почива на съвсем новаторски принцип – затова и е нормално гражданите да си задават въпроси, особено когато самите производители предупреждават, че са възможни нежелани реакции при наличие на определени хронични заболявания.

„Затова трябва да се остави свобода на хората да преценяват дали да си поставят ваксината. Държавата със сигурност ще направи ваксинирането предусловие за ред дейности. Това е част от ролята ѝ – да гарантира здравната сигурност. Но това не значи, че трябва да се отнема свободата на хората да живеят, без да се ваксинират. Да се дамгосват тези, които са избрали да не се ваксинират. Правото да разполагаме със своето тяло е отвоювано с десетилетни борби и парадоксалното е, че сега същите тези либерални кръгове, които исторически са провели тези реформи, търсят да наложат задължителното ваксиниране за всички граждани“, смята Иво Христов.

Евродепутатът допълни още, че пазарът на ваксините в света е огромен, а икономическият залог – многомилиарден.

„Свидетели сме как няколко фирми се опитват да си го поделят. Нормално е да има съмнения за лобиране, нормално е Европейският парламент да очаква прозрачност при сключването на тези многомилиардни договори. Фирми, които си гарантират големи поръчки на различни места по света и завземат големи сектори от пазара, се оказват неспособни да доставят в срок, бързо, съответния брой ваксини. Същевременно те държат да съхранят този пазар, което забавя процеса по ваксиниране и овладяване на епидемията. Така че, когато не само икономическият, но и здравният залог е толкова голям, е необходима прозрачност. Здравният залог трябва да бъде приоритетен.“

Христов допълни, че винаги договорите могат да бъдат скрити зад клаузи за конфиденциалност, давайки пример със споразумението за свободна търговия между САЩ и Европа (TTIP), между Европа и Канада (СЕТА), но бе категоричен, че натиск от страна на гражданите и институциите трябва да има.

Според евродепутата 5G мрежите будят толкова полярни мнения поради същите причини, поради които и ваксините – става въпрос за огромен икономически залог и, освен това, за перспективен политически залог, тъй като контролът на базите данни ще даде лост за контрол над обществата в бъдеще.

„В момента наблюдаваме битка за този контрол, която преминава и през мрежите – през тяхната бързина, сигурност. Сигурността на данните е един от основните залози, тя е един от лостовете, с които конкуриращите се страни – САЩ, Китай и някои европейски лидери в тази сфера – се опитват да изместят конкуренцията. Трябва да има общоевропейски подход; така ще бъдем по-силни. За съжаление, в Европа няма синхрон. Някои страни напредват в разгръщането на тези мрежи; други не бързат; има трети, в които търговете за честотите не са проведени, и други, в които общественият натиск по отношение на здравните рискове е висок. Не успяваме да постигнем общ европейски подход.“

Христов констатира, че водещата роля в развитието и приложението на 5G мрежите вече е отнета от Европейския съюз и принадлежи на страни като Китай и Южна Корея. По думите му, обаче, Европа се отличава от останалия свят с по-високата защита на потребителите от всяка стока и услуга, които крият рискове за тяхното здраве.

Евродепутатът припомни, че в резултат от инициираното от него изследване на въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда, водещи учени са препоръчали при разгръщането на технологията да бъде спазен принципът на предпазливостта: „Това е принцип, залегнал в законодателството на ЕС – той гласи, че една стока или услуга могат да бъдат допуснати до потребители само ако са доказано безвредни. Считам, че този принцип трябва да бъде уважен в този случай, както и във всеки друг.“

„В последните години заинтересованият бизнес води кампания с цел да се окарикатурят тревогите на гражданите, а Европейската комисия ще представи обновен план за разгръщане на мрежите от пето и шесто поколение, без да е направена оценка на рисковете и въпреки липсата на научен консенсус. Същевременно, на другия полюс избуяват конспирационистки теории. Това прави диалога между противниците и поддръжниците на новата технология невъзможен. Моето убеждение е, че само науката може да бъде арбитър на този спор. Трудно ми е да кажа дали могат да бъдат дадени стопроцентови гаранции за сигурността на мрежите от пето поколение, но ние трябва да сме убедени, че рискът е сведен до приемливи нива“, смята Христов.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Новини

Протестно автошествие в събота вечер в Габрово

Published

on

Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.

Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.

Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.

Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.

Зареди още

Култура

Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона

Published

on

„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.

По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.

Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.

Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.

Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:

„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…

Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:

Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

Снимка от отбелязване годишнина от посещението на Иван Вазов в Плачковци,
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.

Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.

Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…

Снимка на Даскаловата къща в Трявна, посетена от Иван Вазов през 1921 г.

Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…

Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.

Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“

Хотелът в Плачковци

Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.

Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…

Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.

Паметникът на Иван Вазов в родния му Сопот

Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.

– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!

Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.

– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“

В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.

20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.

През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.

„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.

За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.

Зареди още

Новини

Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово

Published

on

Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.

Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.

Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица