Свържи се с нас

Новини

Откриха КОВИД-реанимация в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“

Отделението е изградено и оборудвано с подкрепата на Община Севлиево и на дарители.

Published

on

На територията на бившето “Детско отделение” в севлиевската болница МБАЛ “Д-р Стойчо Христов” бе открита нова реанимация за тежко болните с коронавирусна инфекция. Структурата разполага с шест легла с необходимата апаратура за реанимиране, ситуирани в три бокса.

Извършен е цялостен ремонт на помещенията – подмяна на електрическата и ВиК инсталации, облицoвка на стените, нови подови настилки, сервизни помещения. В резултат на това са създадени условия за качествено обслужване и на най-тежко болните пациенти.

В отделението има шест автоматични легла от най-ново поколение, мониторна система с дистанционен контрол и наблюдение с шест монитора, перфузори за дозирано венозно перманентно подаване на медикамент към всяко легло, дозиметри за подаване на кислород и три апарата за изкуствена белодробна вентилация, като един апарат за обдишване е предоставен от Министерството на здравеопазването.

“Всичко това стана възможно, благодарение на общите усилия на целия екип на болницата, на Община Севлиево и на много дарители, сред които са кметът д-р Иван Иванов, изпълнителният директор на „Идеал Стандарт – Видима” Ярослав Дончев, изпълнителният директор на „Хамбергер България“ Николай Петров, управителят на „АББ България” – клон Севлиево Джузепе Русо, Бизнес сдружение “Севлиево XXI век”, бизнесменът Цветан Макавеев, общински съветници и много други, които с труд и средства подпомогнаха начинанието”, каза по време на откриването на реанимацията управителят на севлиевската болница д-р Пламен Цеков.

“Радвам се, че поводът, по който сме в общинската болница отново показва, че цялата местна общност милее за болницата и продължава да отделя средства за модернизирането ѝ. Поредното отделение придобива вид и това е още едно доказателство за развитието на лечебното заведение”, каза кметът д-р Иван Иванов, който официално откри отделението.

“Всички отделения в МБАЛ “Д-р Стойчо Христов” са вече в добро състояние, за което искам да благодаря на дарителите, които през годините бяха заедно с нас. Общината също ще продължи да подкрепя развитието на болницата”, беше категоричен кметът.

Той увери екипа на лечебното заведение, че и през тази година в бюджета на общината са предвидени 150 000 лв. за покриване на услугите, които Националната здравна каса не заплаща, за да не се налага на пациентите да доплащат за лечение. Последният пример за непрекъсващите грижи от страна на Общината за здравеопазването в града е съвместно подготвения проект по “Красива България” за ремонт на покрива на старата част на болницата и за подмяна на отоплителната инсталация.

“След това ще остане само Операционният блок, който ще е седващият проект, по който ще работим”, каза още д-р Иванов и пожела на всички дарители и жители на общината да бъдат живи и здрави и да не им се налага да идват в болницата.

Управителят на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ д-р Пламен Цеков сподели, че когато преди няколко години беше преместено “Детско отделение”, тази част на болницата е била определена за разширяване на “Неврологично отделение” и за реанимация.

“Благодарен съм, че с общи усилия успяхме да създадем Ковид реанимацията – където да приемаме тежките случаи, за да облекчим работата на останалите отделения. Отне ни 3 месеца”, каза той и благодари на своя екип, на „Техническата служба“ към лечебното заведение и на всички дарители, с чиято помощ е купено цялото оборудване.

“Благодаря, че отделяте не само ресурс, но от времето и от силите си, за да направим нещо стойностно в името на жителите на Община Севлиево”, обърна се д-р Цеков към присъстващите на откриването.

“Идеал Стандарт – Видима” са дарили 25 000 лв., бизнесменът Цветан Макавеев е купил 3 от леглата за 6 700 лв., “АББ” и “Хамбергер” са дарили средства за закупуването на апаратура и обзавеждане, “М-прес” са направили безвъзмездно всички табели, а бизнес сдружение “Севлиево XXI век” са дарили 15 000 лв.

“Севлиево винаги е бил пример за успешната съвместна дейност на общината и на бизнеса. Това за болница, особено в малък град, е жизнено важно. Ние помагаме и ще продължим да помагаме за подобряване на условията, за оборудването и за екипировката, но знаем, че най-важното, сърцето на една болница е екипът и затова искам днес да им благодарим за работата в тези тежки времена. Подкрепяме и д-р Цеков в борбата за привличане на млади специалисти. Вече виждаме, че болницата е придобила нов облик и ви уверявам, че с общите ни усилия ще продължи да се развива”, каза изпълнителният директор на „Идеал Стандарт – Видима” Ярослав Дончев.

Изпълнителният директор на „Хамбергер България“ Николай Петров пожела на всички успешна година и здраве, а от името на Бизнес сдружение “Севлиево XXI век” Мирослав Марков благодаря на медиците за грижите, които полагат.

“Последните месеци бяха супер натоварващи, хората в болницата работиха с риск за собственото си здраве и живот. Оценяваме го и благодарим”, каза той и похвали общността Община – бизнес: „Виждаме положителната посока, в която се развива болницата. Затова трайно и не от сега стоим зад цялото здравеопазване на нашия град”, каза той в заключение.

Д-р Павлов от Хасково ще бъде началник на реанимацията. Той благодари на Общината, на кмета и на всички бизнесмени, за усилията и средствата, в резултат, на които екипът му ще влезе в една оборудвана по европейски реанимация.

В заключение д-р Цеков пожела на представителите на бизнеса в Севлиево да имат успешна година и все така да бъдат щедри в името на севлиевци. През 2021-ва ще бъдат подменени и оставащите стари легла в лечебното заведение. Новите 70 легла в болницата са на стойност 50 000 лв. и са закупени от „АББ България”, „Хамбергер България” и „Идеал Стандарт – Видима”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Даниел Петров: Регионалните здравни проблеми отразяват слабостите на националната система

Водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово: Регионалните проблеми отразяват системни слабости в националната здравна система

Published

on

Достъпът до навременна и качествена медицинска помощ остава ключов проблем за жителите на област Габрово, особено в по-малките населени места. Това заяви водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово Даниел Петров.

По думите му основната цел е гарантиране на равен достъп до здравни услуги за всички жители на региона, независимо от тяхното местоживеене.

„Ще работим за това всеки жител на област Габрово да има достъп до навременна и качествена медицинска помощ“, посочи Петров.

Сред основните акценти той открои необходимостта от разширяване на профилактичните прегледи и ранната диагностика, които според него са най- ефективният инструмент за подобряване на здравния статус на населението.

„Превенцията е най-сигурният път към по-дълъг и пълноценен живот“, подчерта той.

Петров постави и въпроса за достъпа до здравни услуги в малките населени места, където според него проблемът е най-сериозен.

Той заяви, че ще се работи за подобряване на медицинското обслужване извън областния център, както и за създаване на условия за привличане и задържане на медицински специалисти.

„Необходимо е да се създадат реални стимули за лекарите и медицинските специалисти да работят в региона, включително и в по-малките населени места“, посочи той.

В тази връзка Петров подчерта и необходимостта от подкрепа за семействата с репродуктивни проблеми чрез достъпни и ефективни програми.

„Ще подкрепим семействата с репродуктивни затруднения чрез реални механизми за асистирана репродукция“, заяви той.

Регионалните проблеми в Габрово, по думите му, са част от по-широките предизвикателства пред здравната система в страната.

Според позицията на „Възраждане“ през последните десетилетия системата е преминала през непоследователни реформи, довели до сериозни структурни дефицити и регионални неравенства.

Сред основните проблеми се открояват недостигът на медицински кадри, закриването на отделения и лечебни заведения в по-малките населени места, както и високото доплащане от страна на пациентите.

От политическата организация настояват за промяна в модела, като подчертават, че здравеопазването трябва да бъде разглеждано като социална, а не търговска дейност .

Сред предлаганите мерки са премахване на търговския статут на държавните и общинските болници, увеличаване на възнагражденията на медицинските специалисти, стимули за завръщане на кадри от чужбина и създаване на условия за развитие на здравни услуги в регионите.

Петров подчерта, че без реални действия в тази посока ще продължи тенденцията на „здравна пустиня“ в редица области на страната, включително и в части от Габровска област.

„Достъпът до здравеопазване не трябва да зависи от това къде живееш“, заяви той.

Според него подобряването на здравната система е пряко свързано с качеството на живот и демографската перспектива на регионите.

„Ако искаме хората да останат и да се връщат, трябва да им осигурим сигурност – включително и здравна“, заключи Петров.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

ГЕРБ-Габрово: Продължаваме инвестициите във водоснабдяване и пътища в селата

Published

on

Благодарение на правителствата на ГЕРБ, по времето на които беше отпуснат финансов ресурс, цели групи села от двете страни на пътя Габрово-Севлиево бяха присъединени към градската водопроводна мрежа и вече се водоснабдяват от язовир „Христо Смирненски“, в резултат на което жителите им не страдат от безводие.

Извършена е и реконструкция на водопроводната мрежа на съставните села на кметство Кметовци и допълнително водоснабдяване на Харачери. След тези села, от вътрешната водопроводна мрежа на Габрово ще бъдат захранени и други групи села.

Вече е готов техническият проект и предстои издаване на разрешение за строеж на вътрешните водопроводи в селата Велковци, Кметчета, Лесичарка, Карали, Костенковци, Стойчовци, Драгомани, Тодорчета, Междене, Узуни и Старилковци, като едновременно с това се проектират и довеждащи водопроводи за свързването им с водопроводната мрежа на Габрово от язовир „Христо Смирненски“.

В ход са и процедурите за водоснабдяването от язовира на селата Седянковци, Свинарски дол, Ветрово, Читаковци, Шипчени и Сейковци, както и Шарани, Банковци, Гръблевци, Солари, Иванили, Парчовци, Спанци и Гайкини. Захранване от язовир „Христо Смирненски“ предстои и за кварталите Недевци, Лисец, Смирненски, Дядо Дянко и Радецки.

Само за година, по време на последното правителство е осигурено финансиране и за подмяна на водопроводи и основен ремонт на улици в селата Жълтеш, Борики, Стоевци, Райновци, Поповци, Новаковци, Враниловци, Яворец.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Икономика

Близо 9 милиона евро за нов живот на крайречната до ДХС и зала Орловец

Община обяви обществена поръчка за благоустрояване на над 5,5 хектара по двата бряга на реката – амбициозен проект, чието изпълнение ще изпита реалния капацитет на строителния бранш в региона.

Published

on

С обявяването на обществена поръчка за строително-монтажни работи по крайречната зона на р. Янтра, Община Габрово направи поредната и вероятно най-значима стъпка в рамките на концепцията си за интегрирани териториални инвестиции. Проектът, финансиран по две европейски програми за периода 2021–2027 г., обхваща участъка между моста на ул. „Д-р Никола Василиади“ и моста на ул. „Христо Ботев“ и засяга площ от приблизително 5,5 хектара по двата бряга на реката.

Стойността на обявената обществена поръчка е 9 001 948,09 евро без ДДС, нареждащ проекта сред по-мащабните инфраструктурни интервенции в малките и средни български общини за последните години. За сравнение, тя надхвърля типичния бюджет за цялостна реконструкция на централен градски площад или основен булевард в сходни по размер общини.

Техническият обхват на поръчката е структуриран в четири основни подобекта: зоните по левия и десния бряг, разделени на северни и южни части, плюс дейности по изместване на съществуващи електрически съоръжения. Това последното обстоятелство заслужава специално внимание.

Преместването на ел. инфраструктура традиционно е сред позициите, които генерират забавяния и допълнителни разходи при подобни проекти, тъй като изисква координация с мрежовия оператор и нерядко води до непредвидени технически усложнения.

Предвидените интервенции в зоната включват изграждане на пешеходни и велосипедни алеи, места за отдих и обществени събития, детски и спортни площадки. В северната част на левия бряг е заложен специализиран екстремен парк за велосипеди и скейтборд.

Съществена, макар и по-рядко акцентирана, част от проекта са хидротехническите и геостабилизационните дейности. Укрепването на речните брегове, ограничаването на ерозионните процеси и намаляването на риска от наводнения не са декоративни добавки, а функционален гръбнак на цялата интервенция.

Не е изненада, че проектът изисква интегриран подход, а евентуалните изпълнители ще трябва да докажат капацитет в няколко различни строителни специалности.

Проектната документация изрично посочва, че пешеходният мост, предвиден в цялостната концепция за развитие на района, не е включен в настоящата поръчка. Това разграничение е показателно. Мостът вероятно е предмет на отделна процедура или все още е в по-ранен етап на проектиране.

От практическа гледна точка обаче изпълнението на крайбрежното благоустрояване без реализацията на свързващата пешеходна структура би могло да ограничи функционалната свързаност между двата бряга – въпрос, който Общината ще трябва да адресира своевременно.

Обявяването на поръчката с краен срок за подаване на оферти 19 май 2026 г. дава относително кратък прозорец за подготовка на документация. Документацията е публично достъпна в платформата ЦАИС ЕОП.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица