Пред пълна зала в Габрово кандидатът за президент Андрей Гюров обеща, че винаги ще посочва проблемите, тяхната цена и кой я плаща. Градът бе една от поредните спирки на кандидата за президент, която той посещава в рамките на интензивната си предизборна обиколка в страната.

„Това, което можем да обещаем като кандидат-президентска двойка с г-н Кандев и екипа, който застана до нас от служебния кабинет, е че винаги ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща. Ще работим за независима и сигурна България, ще бъда президент на всички български граждани и ще ви давам отчет винаги открито, а не с формалности“, заяви Гюров.

Президентските избори са на 25 октомври, а Андрей Гюров участва в тях като кандидат за президент заедно с Георги Кандев, като до тях застава екип от служебния кабинет. Срещата му с габровци предизвика значителен интерес и кандидат-президентът бе топло посрещнат. Сред присъстващите, за да го подкрепят, бяха осемкратният рали шампион на България Димитър Илиев и бившият заместник-министър на МВР Иван Анчев.

Андрей Гюров направи историческа препратка към миналото, давайки пример с това как Габрово се прочува като „Българския Манчестър“ благодарение на индустрията и образованието. „Габровци винаги са знаели как да работят и в същото време да не се вземат прекалено насериозно. Това са принципи, които и мен самия винаги са ме водили напред“, сподели той и посочи габровската пресметливост и пестеливост като добродетел, която според него би очертала по-добро бъдеще на държавата.

Демографията, младите и децата също бяха сред темите, които Андрей Гюров коментира. „Габрово е сред местата, които най-силно усещат застаряването и отлива на младите хора. А решението не е просто повече пари. Като президент мога да предложа план с ясна цел и последователност“, каза кандидат-президентът, уточнявайки, че това е визията му за ролята на президентската институция, която според него трябва „да обединява, да задава приоритетите и да ги отстоява. Дори в бурни политически времена“.

Сигурност, стабилност и независимост бяха други акценти, които Гюров разгледа в няколко аспекта в изказването си. Той коментира, че ако държавата „стои между два стола“, губи доверието на своите партньори и собственото си достойнство.

„Когато видим някаква несправедливост, ние не можем да я подминем. Ако го направим, тя започва да разрушава живота и бъдещето такова, каквото всички искаме да го има. Трябва да поемаме отговорност тогава, когато се е паднало на нас да вземаме тези тежки решения“, продължи той.

По думите му държавата в последните години е работила не за своите граждани, а за един определен кръг от хора, като сега този модел се преповтаря и не се предприемат никакви действия. „Но такива действия трябва да се предприемат. Например наркотрафиканти, които тровят нашите деца, разбиват семейства и човешки съдби, биват освободени с един подпис! Това не е сигурност и не е справедливост! Това много лесно може да се промени, просто трябва да отидем на 25 октомври и да гласуваме!“, призова Андрей Гюров.

Стабилността според него означава предвидимост пред държавата, която трябва да има план какво прави, показва ясно накъде гледа и че е встъпила в своята роля, без да оставя нещата да излязат извън контрол, особено в условията на международни кризи и конфликти.

Кандидатът за президент добави, че България трябва да търси и участва в съюзи, които ни помагат да защитаваме собствените си национални интереси, сигурност, доходи, възможности, а бизнесът да може да работи спокойно и без институционален натиск.

Според Димитър Илиев Андрей Гюров има на своя страна едно голямо предимство, независимостта. „Не можеш да накараш един независим човек да направи нещо против волята му“, каза той.

С думи на подкрепа се обърна и Иван Анчев, който припомни какво означава институционална отговорност. Той подчерта, че когато в страната гърмят военни заводи, падат дронове и в близост се водят войни, институционалната безотговорност, като това да не се свиква Консултативен съвет за национална сигурност, е недопустима.

*Публикуваният материал се разпространява, във връзка с изборите за президент и вицепрезидент на Република България на 25 октомври, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. Кандидатпрезидентската двойка Андрей Гюров – Георги Кандев е под номер 4 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Емануел Луканов се завръща начело на Янтра. Специалистът, който изведе габровския тим до бараж за влизане в Първа лига, отново застава на треньорския пост и ще води „ковачите“ още тази неделя в двубоя срещу Оборище в Панагюрище от втория предварителен кръг на турнира за Купата на България.

Борислав Стойчев се връща в ролята си на спортен директор на тима.

Именно под ръководството на Емануел Луканов Янтра изигра най-силния си сезон във Втора професионална лига. През изминалото първенство „ковачите“ завършиха на второ място с актив от 64 точки след 18 победи, 10 равенства и само 4 допуснати загуби. Това осигури на отбора участие в баража за Първа лига срещу Септември в София, където Янтра беше само на 17 минути от крайния успех.

След края на сезона Луканов получи предложение да продължи работата си в Габрово, но реши да поеме по друг път. Сега той отново се завръща в Янтра – в клуб, който познава отлично.

Луканов притежава UEFA Pro лиценз и богат треньорски опит, включително спечелена Купа на България с Черно море и промоция за Първа лига с Етър.

Специалистът с италиански финес се завръща при „ковачите“ с ясната задача да стабилизира отбора и да го върне на победния път.

Народният представител от „Прогресивна България“ за демонтираното стълбище, „зазиданите прозорци“, цената на ремонта и обществения контрол, както и за историческото завръщане на тленните останки на цар Самуил в България

Ремонтът на Паметника на свободата на Шипка предизвика силна обществена реакция. Снимките на демонтираното северно стълбище, твърденията за промяна на автентичния вид на паметника, въпросите за обществената поръчка и за стойността на ремонта съвсем естествено породиха тревога.

Когато става дума за Шипка, необходими са факти – какво точно се демонтира, защо, какво ще бъде върнато, как ще изглежда паметникът след ремонта и как се разходват публичните средства. Разговаряме с народния представител от Габрово Николай Косев за въпросите, които хората задават днес, и за отговорността на държавата към едно от най-силните места в българската историческа памет.

Г-н Косев, снимките от Шипка са стряскащи. Хората виждат разбито стълбище на Паметника на свободата. Разрушава ли се паметникът?
Не, но разбирам защо човек, който вижда само тези снимки, може да остане с такова впечатление. Северното стълбище е демонтирано, защото земно-каменният насип под него е пропаднал и основата е деформирана. Оригиналните каменни плочи и стъпала не се изхвърлят – те са запазени и номерирани и ще бъдат върнати след изграждането на новата стабилна конструкция.

Тоест държавата не е обяснила достатъчно добре какво прави?
Тоест спекулациите надделяват над фактите. Когато ремонтираш обикновена сграда, можеш да сложиш ограда и табела. Когато работиш по Шипка, това не е достатъчно. Трябва да покажеш кое се сваля, защо се сваля, къде се съхранява и как ще бъде възстановено. Реставрационните технологии и строителния проект няма как да бъдат разбрани от всеки един от нас, но са съществената част на разговора.

Защо изобщо се стига до толкова сериозна намеса? Паметникът опасен ли е?
Проблемите не са установени сега. Паметникът е строен между 1926 и 1930 г. и още година след завършването му се е наложил ремонт заради тежките климатични условия на върха. Последният цялостен проект за реставрация и консервация е от 70-те години, а работата по него е извършена през 1981 – 1982 г. През 2015 г., след сигнали на граждани за падащи камъни, отново е потвърдена необходимостта от спешен ремонт. Тоест говорим за натрупан в десетилетията назад проблем, а не за ремонт, измислен вчера.

И все пак – от 2015 г. до 2026 г. са единадесет години. Защо толкова време?
Това е основателен въпрос. През годините са се наслагвали проблеми с документацията и статута на имота, техническия паспорт, проектирането и осигуряването на финансиране. Още през 2020 г. Министерството на културата официално съобщава за проверки през 2015, 2018 и 2020 г., конструктивно обследване, геодезическо заснемане и подготовка на цялостен проект за консервация и реставрация. Не мисля, че трябва да украсяваме тази хронология. Просто държавата е действала твърде бавно.

Сега управлява „Прогресивна България“. Не е ли просто удобно да говорите за забавянията на предишните управления?
Аз ги посочвам, защото такава е хронологията. От момента, в който сме поели управлението на България, отговорността за това как ще бъде изпълнен проектът е наша. Ремонтът е включен в правителствената програма 2026 – 2030 г. и се финансира изцяло от българската държава. Не се оправдаваме за всеки наследен проблем. Настояваме да се комуникира с факти и работим за разрешаването му.

Колко точно ще плати държавата?
За реставрацията и консервацията, независимия строителен надзор и инвеститорския контрол общата стойност е 8 427 421,93 евро с ДДС. Това е сериозна сума публични средства и обществото ще има пълна яснота какво е договорено, какво е изпълнено и какво е платено.

Има съмнения и около обществената поръчка. Как отговаряте на тях?
С проверими факти. Според информацията на Националния парк-музей документацията по поръчката е проверена и одобрена за публикуване от Агенцията по обществени поръчки. След политически сигнали процедурата по избор на изпълнител е проверявана и от няколко други органа и институции, като в предоставената информация е посочено, че нарушения не са установени. Ако утре се появи нов документ или данни за нарушение, те също ще бъдат проверени. Контролът не приключва с подписването на договора – той приключва, когато работата е завършена и всеки похарчен лев може да бъде проследен.

Един от най-разпространените страхове е, че се зазиждат прозорците. Какво всъщност се случва?
Тук трябва да бъдем много конкретни и да говорим с факти. Първоначално Паметникът на свободата не е имал тези прозорци. Отворите са проектирани за естествена вентилация и извеждане на влагата, а по-късно са превърнати в прозорци, вероятно при изграждането на отоплителната система през 70-те години. Проектът сега не предвижда зазиждането им, а възстановяване на първоначалната им функция чрез метални жалузийни решетки, така че влагата да бъде отвеждана. Това е съвсем различно от внушението, че някой просто е решил да зазида прозорците на Шипка.

А самият паметник ще изглежда ли различно след ремонта?
Целта е максимално да се възстанови автентичният му облик. Проектът включва префугиране на каменната зидария, подмяна на повредени елементи, ремонт на оловните обшивки и разкриване на оригиналния каменен градеж във вътрешността. Предвидена е и нова постоянна експозиция „Шипченска епопея“, в която ще бъдат включени както съществуващи, така и нови елементи, а разказът ще обхваща боевете при прохода и историята на построяването на самия паметник. Целта не е да получим „нова Шипка“, а да съхраним истинската.

Защо тогава се стигна до такова обществено недоверие?
Защото слуховете и спекулациите надделяха над фактите и хронологията. Доверието се печели с информация и прозрачност. Когато хората първо видят багер, демонтирани камъни и скеле, а обяснението дойде след това, ситуацията вече е трудна за комуникация. Още повече когато става дума за място, към което българите имат много силна емоционална връзка.

Значи не приемате всяка критика като политическа атака?
При над осем милиона евро публични средства и работа по национална светиня критичният въпрос е задължителен. И аз искам да знам къде е всеки оригинален камък, какво точно се изпълнява и дали се изпълнява по проекта. Шипка е твърде голяма, за да я превръщаме в малка партийна битка.

Вие сте народен представител на „Прогресивна България“ от Габрово и член на парламентарната Комисия по туризъм. Как гледате на Шипка от перспективата на региона?
Като на национална светиня преди всичко. Шипка е и част от идентичността на Габровския регион, от туристическия му образ и от икономиката около културното наследство. Член съм на Комисията по туризъм и за мен въпросът не приключва с укрепването на една сграда. Важни са експозицията, достъпът, начинът, по който разказваме историята, и как свързваме Шипка с останалите възможности на региона. Паметникът трябва първо да бъде съхранен, а след това да бъде представен така, както заслужава място от този мащаб.

В контекста на националната гордост, утре се случва нещо, което България чака от десетилетия – тленните останки на цар Самуил се завръщат в родината. Какво означава това за обществото ни?
Утре е голям ден за България. Има събития, които са далеч по-паметни от политическото ежедневие и трябва да имаме мъдростта да не ги смаляваме до него. Цар Самуил е част от българската държавност и историческа памет. След повече от половин век, в който останките му се намират в Гърция, на 3 октомври те ще бъдат предадени на българската държава и положени в църквата Надявам се много българи ще почувстват този ден много лично – един български владетел се завръща у дома.

В края на този разговор – за Шипка, за цар Самуил, за държавата – какво означава за Вас българското самочувствие?
Да не се налага непрекъснато да доказваме с думи колко обичаме България. Да познаваме историята си, да пазим онова, което сме наследили, и да имаме амбицията да оставим нещо след себе си. Да се гордеем с миналото, без да се затваряме в него, и да строим бъдещето, без да забравяме кои сме. Българщината не е политическа поза. Тя е памет, достойнство и отговорност към това, което ще оставим след нас.