Свържи се с нас

Новини

Противоепидемичните мерки да продължат да действат до 31 януари

Това предложиха здравният министър и НОЩ на работно съвещание при премиера Бойко Борисов

Published

on

Действащите противоепидемични мерки, въведени на 27 ноември 2020 г., да продължат да действат до 31 януари 2021 г. като изключения да бъдат направени за учениците от 1 до 4 клас, детските градини и местата за хранене към хотелите.

Това предложиха здравният министър Костадин Ангелов и членовете на Националния оперативен щаб на работно съвещание при министър-председателя Бойко Борисов. Още миналата седмица премиерът изиска от НОЩ да подготви доклад за ефективността на противоепидемичните мерки и експертно становище за тяхното действие предвид актуалната обстановка с COVID-19.

„Обществото очаква от нас в следващите дни да бъде информирано и то своевременно какво възнамеряваме да правим на базата и то единствено и само на медицинската експертиза – според броя на заразените, на оздравелите и др.“, заяви в началото на съвещанието министър-председателят Бойко Борисов.

Здравният министър докладва, че за една седмица броят на излекуваните българи от новия вирус е 18 907 души. „Другото положително като резултат от въвеждането на мерките е, че заболеваемостта в страната спадна и вече е под 600 на 100 000 души население. Нямаме области, оцветени в черно, където тя е над 1000 на 100 000 души“, изтъкна министър Ангелов.

Въпреки посочените тенденции обаче България запазва мястото си по заболеваемост в ЕС, продължава да държи 10-а и 11-а позиция, а по показателя смъртност страната ни е на първо място.

В този контекст и след проведените редица срещи със съсловните организации и компетентните структури, министърът на здравеопазването предложи на премиера всички разписани мерки, които спират да действат на 21 декември 2020 г., да продължат да се прилагат до 31 януари 2021 г. с изключение на следните: разрешаване на учениците от 1 до 4 клас да започнат да посещават училище от 4 януари догодина, както и отваряне на детските градини и яслите; от 1 януари да се отворят галерии, музеи, кина, както и театрите, които не са затваряни, като работят при капацитет от 30% и през седалка; разрешаване местата за хранене в хотелите да могат да работят с до 50% заетост само за гости на хотелите с въведен вечерен час до 22 ч.

Здравният министър подчерта, че поради продължаващия силен натиск върху здравната системата е немислимо да се говори за още по-голямо разхлабване на ограниченията у нас. „Затова всички останали мерки, които и към момента действат, предлагаме да продължат да се прилагат до 31 януари 2021 г. като следващото им преразглеждане да бъде на 21 януари, отнасящо се за периода след 1 февруари“, добави здравният министър.

Министър-председателят Бойко Борисов бе категоричен, че при взимането на решения винаги се е облягал на становището на експертите. Премиерът изтъкна, че на фона на затегнатите мерки в Европа и света, България продължава да прилага най-либералния режим, който щади психиката на хората и им дава възможност за свободно движение.

„При настоящата ситуация и при тази натовареност на здравната система можем да удържим със сега действащите мерки и да се надяваме след празниците новите случаи да продължат да намаляват“, подчерта премиерът Борисов.

Министър-председателят посочи, че удължаването на мерките до 31 януари 2021 г. изисква държавата да осигури нови 250 милиона лева, с които да се компенсират временно затворените бизнеси или тези с ограничена дейност. „Трябва да преминем през тези дни. Пандемията е непредсказуема, затова – колкото може да се пазим с дисциплина, дистанция, дезинфекция“, заяви премиерът Борисов.

Той изиска всекидневно да се прилага строг контрол по изпълнението на противоепидемичните мерки, а на нарушителите – да се налагат санкции. „Направеното предложение за удължаването на мерките е много балансирано, така ще укрепим крехката тенденция към намаляване на случаите на COVID-19, а след празниците ще обсъдим възможност да смекчим допълнително мерките“, заяви в хода на работното съвещание при премиера главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев.

Председателят на НОЩ и началник на ВМА Венцислав Мутафчийски допълни, че предвид заболеваемостта към момента не може да има по-голямо разхлабване на ограниченията. Подробности с финално уточняване на направените предложения за мерките и съответните срокове ще бъдат съобщени утре на редовния брифинг на министъра на здравеопазването и представителите на НОЩ.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Новини

Неделно училище за деца в Габрово на 8 октомври

Published

on

Неделно училище за деца от І до ІV клас в Габрово. Инициативата е на Архиерейско наместничество Габрово.

Първото занятие е на 8 октомври 2026 година. Обучението е безплатно. Занятията се провеждат всеки четвъртък от 16.00 часа. Домакин е църквата „Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски“ в квартал Голо бърдо.

Лектор е Габриела Данаилова, учител, педагог и богослов. Програмата на Неделното училище е съставена по учебниците, изготвени от Светия синод на Българската православна църква и одобрени от Министерството на образованието и науката.

Информация и записване на телефон 0898760688 и на електронна поща arh_nam_gb@abv.bg.

Организаторите приканват родителите с думите: „Очакваме Ви с радост!“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица