Свържи се с нас

Култура

200 години от рождението на Сава Доброплодни

Автор и полезен съветник, който може да се чете и днес.

Published

on

Днес, 3 декември, се навършват 200 години от рождението на Сава Доброплодни – виден български възрожденец, просветен деец и книжовник, театрален и читалищен деятел, автор на учебници и учебни помагала.

Неговата популярност най-често се свързва с „побългарената“ комедия „Михал Мишкоед“, чиито дебют през 1856 г. в Шумен поставя началото на българския театър. В по-ново време творчеството на Сава Доброплодни се свързва с незабравимия Георги Парцалев, който в ролята на Михал остави един запомнящ се образ на глупав богаташ, когото всички лъжат и грабят, ласкаейки суетата му.

Националният музей на образованието притежава повечето от съчиненията на Сава Доброплодни, както и периодични издания от Възраждането, в които се съдържат статии и препечатки на негови произведения. В най-ранното – „Водител за взаимните училища“ (1852 г.), което Доброплодни подписва като „управител на Шюменските училища“, се съдържат интересни факти за уредбата на взаимното училище. Описанието почти напълно отговаря на възстановката на взаимно училище в Националния музей на образованието.

Според указанията на Доброплодни „зданието“ трябва да е „четириъгълно“ и дължината му да не е по-голяма от 2 пъти ширината. Ако училището има 8 аршина широчина, то дължината трябва да е 14 или най-много 16 аршина. (1 турски аршин = 68,75 см).

Прозорците трябва да са високи 2 1/5 аршина от земята. Ако са по-високи, трябва да им се заковат дъски.

Интересен факт е, че според Доброплодни класната стая трябва да бъде амфитеатрална, казано на съвременен език. Той препоръчва „земята да не е толкова равна, а да е малко наведена към учителското седалище.“ След подробното описание на уредбата и функциите на училището, Доброплодни определя точно кой клас с какво да се занимава, защото всички ученици са в една стая. Например децата в първо отделение пишат на пясъка с показалец като гледат големите букви от черната таблица, която е закачена на стената насреща им.

Във второ отделение се пише на плочите (таблите с калем) като също се гледа от големите букви. Доброплодни прави една забележка, че досега плочите са използвани от всички до 7 клас. Но според него е по-добре учениците да започнат да пишат на книга, която „показвателите“ сутрин преди часовете да им „харакосват“, т.е. да я разчертаят на редове (от гръцки „хараскал“ – чертая).

А плочите да се употребяват само на място, за аритметиката „подир пладне“. Доброплодни е противник на строгите възпитателни методи и е категоричен: Най-добрата система за отглеждане и възпитание е, когато човек употребява „сладка реч и кротки средства“.

Друго съчинение, в което могат да се намерят много полезни разсъждения за умението да се изразяваме писмено и защо е важно доброто писане (макар то никога да не постига съвършенството на поезията и риториката), е издаденият през 1853 година „Писменик“.

Според съвременната наука основни стилове в българския език са научен, административен, публицистичен, художествен, разговорен. В съчинението си Сава Доброплодни определя три стила, които напълно обслужват сферата на тогавашната обществена комуникация – советователен, съдебен и тържествен. Повествователен стил се получава, когато се съединят първите два с тържествения.

Темите, които Сава Доброплодни засяга и в по-късното си съчинение „Кратко здравословие или уроци, за да си вардим здравето“, звучат актуално и днес. Например за употребата на хляба той казва следното: „Брашнените изделия са добри само за ония, които правят голямо движение, каквито са селяните, които по някои места през цялата година ядат брашнени ястия, и пак са здрави и корави. Но не за ония, които са по-слаби или прекарват живота си в седене…“

За виното припомня, че римските учени са го пиели само разредено с вода, и съветва да не го приемаме като лекарство. От рибите препоръчва да избираме само тези, които живеят в течащи води, каменисти места и в морето.

Цитираме тези текстове и мисли на родения в Сливен преди 200 години просветител Сава х. Илиев – Доброплодни заради мъдростта и опита, които често забравяме, преоткриваме или приемаме само като история и музеен експонат.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Световната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово

Published

on

През есента на 2026 година Габрово заема подобаващо място на световната културна карта. Между 16 и 20 септември градът поема домакинството на Годишната среща на подмрежата „Занаяти и фолклорно изкуство“ – едно от най-значимите събития в календара на Мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО.

Глобалният форум се организира от Община Габрово, съвместно с Министерството на туризма, Министерството на културата, Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа и Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.

Тази международна платформа обединява 80 града от 55 държави, превръщайки направлението за традиционни умения в една от най-бързо развиващите се общности на ЮНЕСКО.

Представители от пет континента пристигат у нас, за да потърсят съвременни решения през призмата на културата и човешкия дух. Във фокуса на тазгодишните дискусии е темата за изграждането на мирен свят чрез човешкото творчество.

В епоха, белязана от стремителни технологични скокове и социални кризи, форумът търси отговор на въпроса как традиционните занаяти, местното творчество и габровският хумор могат да бъдат реален инструмент за преодоляване на конфликти и за стабилност в градската среда.

Специален акцент в програмата е предвиден панела „Кметски диалог“, посветен на ролята на културните политики за изграждане на устойчиви общества. Кметове от различни точки на света заседават под модераторството на кмета на Габрово Таня Христова, за да обменят работещи модели от своите региони.

Ключови участници в отделните панели са: проф. Бьонг Хунг Джонг – бивш координатор на мрежата, д-р Ибрахим Алшубайт – настоящ координатор на мрежата, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“, д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния комитет на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа, проф. д-р Уития Питунгнапу, Факултет по архитектура, изкуство и дизайн, Университет „Наресуан“ (заместник-координатор на Мрежа на творческите градове на ЮНЕСКО за занаяти и народни изкуства) и др.

Присъствието на Габрово в семейството на ЮНЕСКО от 2017 година насам доказа, че градът не просто пази своите корени, а умее да ги превръща в активен международен капитал.

Приемането на форум от такъв ранг е категоричен атестат за местния капацитет и важна крачка по пътя към кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година.

Зареди още

Култура

Дарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото

Published

on

„Искам да помагам и да бъда полезна на обществото.“ Това заяви в студиото на първия музеен подкаст в страната „Музеят говори“ лъчезарната Дарена Дечева от Дряново, студентка втори курс по логопедия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която чрез своите текстове и музика набира все по-голяма популярност в социалните мрежи.

Дарена гостува в новия епизод на видеоподкаста на Исторически музей – Дряново, в който разговаря с водещата Мая Денчева и разказва повече за себе си, творчеството си, хобито си, както и за влиянието на социалните мрежи върху съвременните млади хора. Дечева е и авторка на интрото, с което започва всеки епизод на „Музеят говори“.

От 12-годишна възраст тя създава авторска музика, а към днешна дата има над 40 публикувани песни с текстове, написани от самата нея. Работила е с множество артисти и е подгрявала изпълнители като Керана и космонавтите, МОЛЕЦ, DARA и други. Многократно се е включвала и в благотворителни концерти, защото вярва, че всеки от нас носи отговорност да бъде до хората в нужда и да помага чрез това, което обича да прави.

През 2020 г. Дарена бе номинирана от 359 Hip Hop в категорията „Най-добро женско МС“, а през 2021 г. — в категорията „Най-добро МС на годината“. „Въпреки че започнах в хип-хоп средите, с времето разширих стилистичния си диапазон, насочвайки се към по-нежни и мелодични жанрове като R&B, джаз и реге, което ми отвори нови възможности за артистично развитие“, сподели тя.

През 2022 г. в TikTok набраха популярност нейни кавъри – „от чалга в коренно различен стил“, чрез които преобразява поп-фолк парчета в джаз, реге, фънк или блус звучене. Най-популярното ѝ видео има близо 600 000 гледания, а профилът ѝ в платформата е с почти 10 000 последователи.

Същата година тя издава дебютния си албум „СъзДай“ в партньорство с пловдивското студио „Голд лейбъл“, а общият брой гледания в нейния YouTube канал вече надхвърля 111 000.

Преди 2 години, през 2024 г. Дарена се класира във финалния кръг на конкурса New University Talent с авторското си парче „НЯМА МЕ“, което беше излъчено и по BTV Radio. Последното ѝ парче – „Малката тя“, влезе в класацията „НОВО 10“. Пред водещата на подкаста второкурсничката сподели, че е израснала в Дряново, гордее се с това и всеки път, когато се връща обратно, се чувства развълнувана, тъй като за нея градът е дом.

Дарена говори още за своето детство в родния град на Колю Фичето, за спомените си, и засегна темата за семейството, което определи като здравословна среда за личностно развитие на всеки човек.

По думите ѝ малкият град, какъвто е Дряново, крие своите предимства пред големия – например столицата на България. „В големия град забързаното ежедневие и динамиката те правят безразличен към детайлите. В малкия град сякаш хората са по-задружни и си помагат повече“, коментира тя.

Според Дарена, Дряново се е променило в положителна посока през последните години. Като аргумент в тази посока тя посочи, че културен живот в града не липсва, но добави, че би работила повече в посока да промени манталитета на хората. „В Дряново има събития. Не бъдете безразлични към това, което се случва, за да може то да расте!“, призова тя.

Дарена не скри и че преди да запише своето висше образование е била пред дилема и кръстопът накъде да поеме. От думите ѝ стана ясно защо смята, че музиката и логопедията си подхождат повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Целият епизод с участието на Дарена Дечева може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Българският фолклор завладява Испания с ФА „Развитие“

Published

on

Фолклорен ансамбъл „Развитие“ при Народно читалище „Развитие-1870“ ще представи богатството на българския фолклор на две от най-престижните международни събития под егидата на CIOFF® в Испания.

От 14 до 21 юли 2026 година Ансамбълът ще бъде гост на XLV Международен фолклорен фестивал в Естремадура в град Бадахос. В 45-ото издание на фестивала участват състави от България, Колумбия, Кот д’Ивоар, Румъния, Португалия и Испания.

Концертите, дефилетата и културните прояви се провеждат в град Бадахос и в редица населени места в област Естремадура. От 21 до 29 юли 2026 година Ансамбълът ще гостува на остров Гран Канария, където ще участва в XXXI Международен фолклорен фестивал „Вила де Инхенио – Солидарен преглед на народите“.

Фестивалът е сред най-значимите културни събития на Канарските острови и събира изпълнители от Европа, Азия, Африка и Америка, превръщайки се в истински празник на традициите и културния обмен.

Участието на Фолклорен ансамбъл „Развитие“ е по специална покана на президентите на двата фестивала – Едуардо Фернандес и Дейвид Кастелано, което е високо признание за художественото ниво и авторитета на състава.

За първи път в своята история Ансамбълът ще гостува в Испания, където ще представи богатството на българските фолклорни традиции пред международна публика и затвърди ролята си на достоен посланик на българската култура.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица