Свържи се с нас

Култура

200 години от рождението на Сава Доброплодни

Автор и полезен съветник, който може да се чете и днес.

Published

on

Днес, 3 декември, се навършват 200 години от рождението на Сава Доброплодни – виден български възрожденец, просветен деец и книжовник, театрален и читалищен деятел, автор на учебници и учебни помагала.

Неговата популярност най-често се свързва с „побългарената“ комедия „Михал Мишкоед“, чиито дебют през 1856 г. в Шумен поставя началото на българския театър. В по-ново време творчеството на Сава Доброплодни се свързва с незабравимия Георги Парцалев, който в ролята на Михал остави един запомнящ се образ на глупав богаташ, когото всички лъжат и грабят, ласкаейки суетата му.

Националният музей на образованието притежава повечето от съчиненията на Сава Доброплодни, както и периодични издания от Възраждането, в които се съдържат статии и препечатки на негови произведения. В най-ранното – „Водител за взаимните училища“ (1852 г.), което Доброплодни подписва като „управител на Шюменските училища“, се съдържат интересни факти за уредбата на взаимното училище. Описанието почти напълно отговаря на възстановката на взаимно училище в Националния музей на образованието.

Според указанията на Доброплодни „зданието“ трябва да е „четириъгълно“ и дължината му да не е по-голяма от 2 пъти ширината. Ако училището има 8 аршина широчина, то дължината трябва да е 14 или най-много 16 аршина. (1 турски аршин = 68,75 см).

Прозорците трябва да са високи 2 1/5 аршина от земята. Ако са по-високи, трябва да им се заковат дъски.

Интересен факт е, че според Доброплодни класната стая трябва да бъде амфитеатрална, казано на съвременен език. Той препоръчва „земята да не е толкова равна, а да е малко наведена към учителското седалище.“ След подробното описание на уредбата и функциите на училището, Доброплодни определя точно кой клас с какво да се занимава, защото всички ученици са в една стая. Например децата в първо отделение пишат на пясъка с показалец като гледат големите букви от черната таблица, която е закачена на стената насреща им.

Във второ отделение се пише на плочите (таблите с калем) като също се гледа от големите букви. Доброплодни прави една забележка, че досега плочите са използвани от всички до 7 клас. Но според него е по-добре учениците да започнат да пишат на книга, която „показвателите“ сутрин преди часовете да им „харакосват“, т.е. да я разчертаят на редове (от гръцки „хараскал“ – чертая).

А плочите да се употребяват само на място, за аритметиката „подир пладне“. Доброплодни е противник на строгите възпитателни методи и е категоричен: Най-добрата система за отглеждане и възпитание е, когато човек употребява „сладка реч и кротки средства“.

Друго съчинение, в което могат да се намерят много полезни разсъждения за умението да се изразяваме писмено и защо е важно доброто писане (макар то никога да не постига съвършенството на поезията и риториката), е издаденият през 1853 година „Писменик“.

Според съвременната наука основни стилове в българския език са научен, административен, публицистичен, художествен, разговорен. В съчинението си Сава Доброплодни определя три стила, които напълно обслужват сферата на тогавашната обществена комуникация – советователен, съдебен и тържествен. Повествователен стил се получава, когато се съединят първите два с тържествения.

Темите, които Сава Доброплодни засяга и в по-късното си съчинение „Кратко здравословие или уроци, за да си вардим здравето“, звучат актуално и днес. Например за употребата на хляба той казва следното: „Брашнените изделия са добри само за ония, които правят голямо движение, каквито са селяните, които по някои места през цялата година ядат брашнени ястия, и пак са здрави и корави. Но не за ония, които са по-слаби или прекарват живота си в седене…“

За виното припомня, че римските учени са го пиели само разредено с вода, и съветва да не го приемаме като лекарство. От рибите препоръчва да избираме само тези, които живеят в течащи води, каменисти места и в морето.

Цитираме тези текстове и мисли на родения в Сливен преди 200 години просветител Сава х. Илиев – Доброплодни заради мъдростта и опита, които често забравяме, преоткриваме или приемаме само като история и музеен експонат.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица