Свържи се с нас

Новини

Националният план за възстановяване и устойчивост е огледало на едно немощно управление

Published

on

Националният план за възстановяване и устойчивост трябва да бъде заявка за социален и икономически растеж, измерен чрез конкретни показатели – БВП, инвестиции, работни места, доходи, производителност, иновации, технологично обновление, социална стабилност и др. Представеният тези дни документ за възстановяване и устойчивост след корона-кризата (която не само, че не е приключила, но и се очаква тепърва в България да достигне своя пик) е в проектна форма, а това е видно от много пропуски и недообмислени мерки в документа.

Планът, който изглежда на пръв поглед изчерпателен, не е обвързан с основни приоритетни политики на ЕС, които са заложени, както в дългосрочния, така и краткосрочния бюджет на Съюза. Националните планове трябва да са огледало на общите европейски политики и стратегия, за да се отпуснат допълните средства за борба с последствията от корона-кризата. Тези средства (общо 750 млрд. евро от план „Следващо поколение ЕС“) са достъпни за държавите-членки, но не им се полагат без адекватна национална стратегия за икономически и социален растеж. Средствата за всяка държава-членка ще се определят и отпускат спрямо представения национален план. Тук говорим за един дългосрочен процес на допълнително финансиране (до 2024 г.) с цел възстановяване на икономическата и социална криза, породена от Covid-19.

Липсата на сериозен анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво, както и конкретни инвестиции в областта на малките и средни предприятия (МСП) са видими. Няма цялостен и единен подход за реформа и инвестиции, а се наблюдава порочния модел, на който сме свидетели от години, на „усвояване“, а не на адекватно инвестиране на средствата.

Планът трябва да бъде интегриран с националната политика и в пряка корелация с националния бюджет, нещо което не се вижда никъде в документа. Анализирайки тема по тема отделните параграфи от представения план, прави впечатление следното:

Стълб 1: Иновативна България (основни теми: образование, научни изследвания и иновации, интелигента индустрия)

Съществува риск, реформата и инициативите на обновяване на материалните бази да се сведе до обикновено саниране и ремонти, които, както практиката показва, ще се насочват към „приближени“ фирми. Предвидено е построяването на 300 експерименталните кабинети в 1680 училища, но липсват критерии и ясна методология, по която ще се направи избора на дадено учебно заведение. Изграждането на експерименталните кабинети и лаборатории трябва да върви заедно с ясен план за снабдяване от държавата на консумативите за практическа работа и експерименти, които са значителни като стойност. Не е достатъчно просто да се построят кабинетите. Няма план и за обучение на преподавателския състав.

Липсва стратегическа визия в кои сектори, България има конкурентно предимство и дали трябва да се насочи финансирането в тях или да се подпомагат и нови иновативни сфери на развитие.

Стълб 2: Зелена България (основни теми: кръгова и нисковъглеродна икономика, биоразнообразие, устойчиво селско стопанство)

Липсва цялостна стратегия за развитието на енергийния сектор в страната. Работи се на парче и не се посочва алтернатива за заместване на големите базови мощности (ТЕЦ-ове). Никъде не се споменава за изграждане на локални мрежи за пренос и разпределение на електроенергия, произведена от локални/малки домакинства/производства, които консумират и произвеждат енергия, посредством когенерации и други инсталации. Енергийната ефективност не означава само санирането на сградите, тя е инвестиции в по-ефективни техники за производство. Не се споменава участието на България в развиването на нови технологии и иновации, свързани с водорода и съхранението на енергия.

Стълб 3: Свързана България (основни теми: цифрова свързаност, транспортна свързаност, местно развитие)

Няма конкретни планове за повишаването на цифровата компетентност на населението. Липсва яснота как ще бъде компенсиран недостига от над 670 000 служители за ИKT (информационни технологии и ĸoмyниĸaции) сектора. Нужен е ясен план за развитие на цифровия сектор и бизнес в България, който включва разгръщане на сигурна цифрова инфраструктура, осигуряване на достъп до адекватни технологични знания и цифрови умения, укрепване на капацитета за научни изследвания и иновации. Цифровизацията трябва да бъде в полза на кръгова нисковъглеродна икономика и в повишаване ефективността на държавното управление и качеството на публичните услуги.

Липсва анализ на икономическия потенциал на регионите. Това би позволило специализация на база на природни или стопански дадености, с цел по-ускорено икономическо развитие. Основните средства, предвидени за селско стопанство са предназначени за модернизацията на напоителните системи, но няма подробности как ще стане това и на база на какви критерии ще бъдат избирани най-нуждаещите се региони. Не е представен анализ на постигнатото и финансираното до момента по Програмата за развитие на селските райони. Съществува риск от двойно финансиране на дейности.

Стълб 4: Справедлива България (основни теми: бизнес среда, социално включване, здравеопазване)

Отсъства цялостен подход и същностни реформи във функционирането на съдебната система и гарантиране прилагането на върховенството на правото. Не е направена оценка на вече реализираните или реализиращи се проекти за електронно правосъдие. Има дублиране на дейности, за което вече е отделено финансиране (за е-правосъдие са разходвани над 10 млн. до този момент).

В тази част на плана трябва да залегнат програми за подготовка на работещото население към новите реалности на пазара на труда, придобиване на компетенциите, нужни през следващите 20-30 г., а не просто строителство на парче с цел усвояване на средствата.

Отново се набляга на строителство и преоборудване на болничните заведения, без ясни критерии за модернизиране на материалната база. Набляга се на техниката, а не на хората. Липсва стратегия за подготовка и задържане на качествен здравен персонал, който да работи в системата. Кризата с втората вълна на COVID-19 ни показа, че не оборудването лекува, а хората.

От внимателния прочит на българския план, мога да се изведат няколко извода:
– Липсва връзка с приоритети на ЕС за инвестиции в зелени технологии и стартиращи МСП. Ангажиментите по Зелената сделка на ЕС почти отсъстват;
– Не се търси финансиране на цялостна реформа за съдебната, енергийната и здравната система, които са ключови. Реформите се свеждат до внедряването на цифрови системи във вече изградените административни разделения;
– Липсва стратегическа визия за преструктуриране на икономиката, която да произвежда висока добавена стойност от производства с ниски емисии и от там на пазара на труда за следващите 30 г.;
– Няма анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво. Няма как да бъдат инвестирани тези средства целесъобразно без ясна оценка на досегашните проекти, настоящата ситуация и перспективите пред нас;
– Процесът на съставяне на плана не е включващ и всеобхватен, не е проведен прозрачен процес на комуникация и обсъждане със заинтересованите страни и на този етап не е предвиден парламентарен дебат по него.

Всички тези пропуски ще се видят ясно, когато започне разписването на конкретни цели, очаквани резултати, междинни цели и индикатори за изпълнение. Не изглежда реалистично на този етап, ЕК да одобри за финансиране план, в който само са изброени големи проекти без ясна оценка за тяхната добавена стойност за нашето общество и икономика.

ЕС ни предоставя уникална възможност за преструктуриране на икономиката на България. Целта е висока добавена стойност от производства с ниски емисии. Липсва стратегически и дългосрочен план, как да се използва човешкия и интелектуалния капитал на България.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Новини

Кръговото пред Централна поща ще е готово до края на годината

Published

on

Кръговото кръстовище при бул. „Васил Априлов“ и ул. „Юрий Венелин“ ще бъде въведено в експлоатация до края на годината, съобщи зам.-кметът на Община Габрово инж. Деян Дончев.

Строителните дейности по проекта напредват. Вече е положен първият пласт асфалт в централния кръг. Предстои окончателното завършване на всички геометричните елементи на кръстовището и полагането на още два пласта асфалт.

Целта на проекта е подобряване на организацията и безопасността на движението в града. С новото кръстовище ще се улеснят основни пътни потоци и ще се намалят предпоставките за пътнотранспортни произшествия.

Община Габрово благодари за търпението и разбирането по време на строителните дейности.

Зареди още

Новини

От 7 септември започва секционен контрол на средната скорост

Published

on

От 00:00 часа на 7 септември започва прилагането на секционен контрол за измерване на средната скорост на движение по определени участъци от републиканската пътна мрежа. Чрез камери в началото и в края на всеки участък ще се отчита времето, за което едно превозно средство изминава разстоянието, и се изчислява средната му скорост.

Ако тя е по-висока от максимално допустимата според Закона за движението по пътищата, ще се регистрира и данните ще се предоставят от Националното тол управление на Министерството на вътрешните работи, което ще налага съответните санкции.

НТУ и МВР работят съвместно за прилагането на ефективен контрол в подкрепа на пътната безопасност. До 7 септември броят на сертифицираните отсечки се очаква да достигне 22.

Списъкът е публикуван на интернет страницата на Националното тол управление, в секция „Въпроси и отговори“. Той съдържа информация за пътя, началната и крайната точка на участъка, както и връзка към карта с точното му местоположение. Данните се актуализират с всяка нова отсечка, преминала задължителната първоначална проверка от Българския институт по метрология.

Национално тол управление има техническа готовност за включване на 126 отсечки от републиканската пътна мрежа с обща дължина около 1 200 км. Очаква се издаване на методическите указания от Министерството на вътрешните работи, след което тези участъци могат поетапно да бъдат включени в реален секционен контрол на средната скорост.

Предвижда се до края на годината целият планиран обхват от 126 отсечки да започне реално да функционира.

До 4 септември отсечките, преминали първоначална проверка са 16 и са следните:
АМ „Тракия“:
Вакарел – Ихтиман; Ихтиман – Вакарел;
Цалапица – Радиново; Радиново – Цалапица;
АМ „Струма“:
Сандански – Дамяница; Дамяница – Сандански;
Северна скоростна тангента: Илиянци – Чепинци; Чепинци – Илиянци;
I-1: Слатино – Кочериново; Кочериново – Слатино;
I-2: Струйно – Шумен; Шумен – Струйно;
I-3: Долни Дъбник – Телиш; Телиш – Долни Дъбник;
I-4: Български извор – Сопот; Сопот – Български извор.

Зареди още

Новини

140 години от Съединението

Published

on

Документите за Акта на Съединението, съхранявани в Държавен архив – Габрово не са много като обем, но са интересни като съдържание. Те отразяват едно от най-значимите събития от нашата история, което бележи успешна стъпка в борбите на българския народ за национално обединение. Сред тях са възвание на Българския таен революционен комитет в Пловдив в подкрепа на Акта от 6 септември 1885 г. Той се обръща към всички граждани, към българските офицери и духовници „Часът на нашето съединение, удари! Чуждото Румелийско правителство, което ни тежи от шест години е съборено. На негово място е провъзгласено съединението ни с Княжество България, под скиптъра на българския княз Александър I…Вие се задължавате в името на отечеството ни, в славата и величието на България, да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело…“. Доказателства за подкрепата на делото на Съединението и неговата защита се съдържат в протоколи на Априловската гимназия за подготовка и заминаване на доброволци учители и ученици в защита на Съединението В Протокол от 11.09.1885 г. пише: „..Някои от учителите и 50 души ученици от горните класове заминават доброволци…Днес се захваща обучението на народното опълчение. Някои от учителите са четници. Негово Височество устно задължи и учителите усилено да съдейства за успешното свършване на делото…“. Друг документ, илюстриращ драматичните събития е споменът на Никола Чушков – учител от Трявна. Като ученик в Петропавловската семинария той е част от сформираната чета, която на път към Пловдив минава през Габрово, Шипка и Калофер. Интересни са запазените правителствени телеграми за военните действия през Сръбско-българската война, като в телеграма от 8 ноември към Габровския околийски управител, препратена от Севлиево четем: „…Вчера и днес продължителна и ужасна битка при Сливница, Българската войска победила съвършено неприятелските войски.“, от 10 ноември: „Пълна победа при Драгоман“…“, както и телеграми, изпратени от самия княз, пряк участник във военните действия, от 11 ноември: „След като принощуваха нашите войски на превзетите снощи позиции, почнаха отзарана боя с преследването на сърбите и около 4 часът превзеха Цариброд, гдето се намирвам и аз.“ и от 14 ноември: „Днес в 7 часа сутринта нашия авангард настъпи към Пирот, в 2 часа с открити знамена Шуми Марица минахме границата. В 4 часа бяхме на растояние от 4-5 км. от Пирот, когато неприятеля откри артилерийски огън. Артилерийския бой се продължава до 5,3 часа, нашите войски останаха на заетите позиции.“ Запазени са писма от Габровския кмет по повод историческото събитие на Съединението на Северна и Южна България (респ. Княжество България и т.нар. Източна Румелия) и неговото признаване от страната на Османската империя през зимата на 1886 г. Съхранена е и интересната литография на участника в ученическия легиона Никола Данчов „Тържествуваща България“.

Като габровци за нас е особена важна фигурата на един от героите на Съединението – Продан Тишков – Чардафон, габровецът, застанал начело на Голямоконарската чета, която в нощта на 5 срещу 6 септември 1885 г влиза в Пловдив и участва в ареста на управителя Гаврил Кръстевич и провъзгласяване на Съединението. Запазените за Чардафон документи не са много като обем, но важни като съдържание, те са летопис от Илия Габровски, снимки на Продан Тишков, на знамето на водената от него чета, на неговите паметници в Габрово, на някогашната музейна експозиция в родната му къща, изградена в негова памет, книгата на Ганчо Танев и Ангел Илиев „Чардафон Велики“, интересна кореспонденция с негова потомка, публикации за него както и за други габровци, участници в Съединението.

По повод 140-та годишнина от Съединението, Държавен архив – Габрово подготви витрина с оригинални документи, свързани със събитието. Те са разделени на три части: Първата представя Акта на Съединението, в който са експонирани описаните Възвание и телеграми. Втората е свързана с участници в Съединението, сред които габровците Чардафон Велики, ген. Никола Петров, Стефан Ватев, тревненеца Никола Чушков, както и снимки на членове на БТРЦК в Пловдив, начело със Захари Стоянов. Третата включва почитта към делото на съединистите със снимки на паметници, от музейната сбирка на Чардафон, биографичната книга за него и публикации за отбелязване на Съединението през годините.

Експонираното може да бъде разглеждано всеки работен ден след 15 ч. във фоайето на Държавен архив – Габрово между 4 и 12 септември.

Съхранените в Държавен архив – Габрово документи доказват готовността и подкрепата, които габровци оказват в извършване на Съединението, неговата защита и признаване.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица