Новини
Националният план за възстановяване и устойчивост е огледало на едно немощно управление

Националният план за възстановяване и устойчивост трябва да бъде заявка за социален и икономически растеж, измерен чрез конкретни показатели – БВП, инвестиции, работни места, доходи, производителност, иновации, технологично обновление, социална стабилност и др. Представеният тези дни документ за възстановяване и устойчивост след корона-кризата (която не само, че не е приключила, но и се очаква тепърва в България да достигне своя пик) е в проектна форма, а това е видно от много пропуски и недообмислени мерки в документа.
Планът, който изглежда на пръв поглед изчерпателен, не е обвързан с основни приоритетни политики на ЕС, които са заложени, както в дългосрочния, така и краткосрочния бюджет на Съюза. Националните планове трябва да са огледало на общите европейски политики и стратегия, за да се отпуснат допълните средства за борба с последствията от корона-кризата. Тези средства (общо 750 млрд. евро от план „Следващо поколение ЕС“) са достъпни за държавите-членки, но не им се полагат без адекватна национална стратегия за икономически и социален растеж. Средствата за всяка държава-членка ще се определят и отпускат спрямо представения национален план. Тук говорим за един дългосрочен процес на допълнително финансиране (до 2024 г.) с цел възстановяване на икономическата и социална криза, породена от Covid-19.
Липсата на сериозен анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво, както и конкретни инвестиции в областта на малките и средни предприятия (МСП) са видими. Няма цялостен и единен подход за реформа и инвестиции, а се наблюдава порочния модел, на който сме свидетели от години, на „усвояване“, а не на адекватно инвестиране на средствата.
Планът трябва да бъде интегриран с националната политика и в пряка корелация с националния бюджет, нещо което не се вижда никъде в документа. Анализирайки тема по тема отделните параграфи от представения план, прави впечатление следното:
Стълб 1: Иновативна България (основни теми: образование, научни изследвания и иновации, интелигента индустрия)
Съществува риск, реформата и инициативите на обновяване на материалните бази да се сведе до обикновено саниране и ремонти, които, както практиката показва, ще се насочват към „приближени“ фирми. Предвидено е построяването на 300 експерименталните кабинети в 1680 училища, но липсват критерии и ясна методология, по която ще се направи избора на дадено учебно заведение. Изграждането на експерименталните кабинети и лаборатории трябва да върви заедно с ясен план за снабдяване от държавата на консумативите за практическа работа и експерименти, които са значителни като стойност. Не е достатъчно просто да се построят кабинетите. Няма план и за обучение на преподавателския състав.
Липсва стратегическа визия в кои сектори, България има конкурентно предимство и дали трябва да се насочи финансирането в тях или да се подпомагат и нови иновативни сфери на развитие.
Стълб 2: Зелена България (основни теми: кръгова и нисковъглеродна икономика, биоразнообразие, устойчиво селско стопанство)
Липсва цялостна стратегия за развитието на енергийния сектор в страната. Работи се на парче и не се посочва алтернатива за заместване на големите базови мощности (ТЕЦ-ове). Никъде не се споменава за изграждане на локални мрежи за пренос и разпределение на електроенергия, произведена от локални/малки домакинства/производства, които консумират и произвеждат енергия, посредством когенерации и други инсталации. Енергийната ефективност не означава само санирането на сградите, тя е инвестиции в по-ефективни техники за производство. Не се споменава участието на България в развиването на нови технологии и иновации, свързани с водорода и съхранението на енергия.
Стълб 3: Свързана България (основни теми: цифрова свързаност, транспортна свързаност, местно развитие)

Няма конкретни планове за повишаването на цифровата компетентност на населението. Липсва яснота как ще бъде компенсиран недостига от над 670 000 служители за ИKT (информационни технологии и ĸoмyниĸaции) сектора. Нужен е ясен план за развитие на цифровия сектор и бизнес в България, който включва разгръщане на сигурна цифрова инфраструктура, осигуряване на достъп до адекватни технологични знания и цифрови умения, укрепване на капацитета за научни изследвания и иновации. Цифровизацията трябва да бъде в полза на кръгова нисковъглеродна икономика и в повишаване ефективността на държавното управление и качеството на публичните услуги.
Липсва анализ на икономическия потенциал на регионите. Това би позволило специализация на база на природни или стопански дадености, с цел по-ускорено икономическо развитие. Основните средства, предвидени за селско стопанство са предназначени за модернизацията на напоителните системи, но няма подробности как ще стане това и на база на какви критерии ще бъдат избирани най-нуждаещите се региони. Не е представен анализ на постигнатото и финансираното до момента по Програмата за развитие на селските райони. Съществува риск от двойно финансиране на дейности.
Стълб 4: Справедлива България (основни теми: бизнес среда, социално включване, здравеопазване)
Отсъства цялостен подход и същностни реформи във функционирането на съдебната система и гарантиране прилагането на върховенството на правото. Не е направена оценка на вече реализираните или реализиращи се проекти за електронно правосъдие. Има дублиране на дейности, за което вече е отделено финансиране (за е-правосъдие са разходвани над 10 млн. до този момент).
В тази част на плана трябва да залегнат програми за подготовка на работещото население към новите реалности на пазара на труда, придобиване на компетенциите, нужни през следващите 20-30 г., а не просто строителство на парче с цел усвояване на средствата.
Отново се набляга на строителство и преоборудване на болничните заведения, без ясни критерии за модернизиране на материалната база. Набляга се на техниката, а не на хората. Липсва стратегия за подготовка и задържане на качествен здравен персонал, който да работи в системата. Кризата с втората вълна на COVID-19 ни показа, че не оборудването лекува, а хората.
От внимателния прочит на българския план, мога да се изведат няколко извода:
– Липсва връзка с приоритети на ЕС за инвестиции в зелени технологии и стартиращи МСП. Ангажиментите по Зелената сделка на ЕС почти отсъстват;
– Не се търси финансиране на цялостна реформа за съдебната, енергийната и здравната система, които са ключови. Реформите се свеждат до внедряването на цифрови системи във вече изградените административни разделения;
– Липсва стратегическа визия за преструктуриране на икономиката, която да произвежда висока добавена стойност от производства с ниски емисии и от там на пазара на труда за следващите 30 г.;
– Няма анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво. Няма как да бъдат инвестирани тези средства целесъобразно без ясна оценка на досегашните проекти, настоящата ситуация и перспективите пред нас;
– Процесът на съставяне на плана не е включващ и всеобхватен, не е проведен прозрачен процес на комуникация и обсъждане със заинтересованите страни и на този етап не е предвиден парламентарен дебат по него.
Всички тези пропуски ще се видят ясно, когато започне разписването на конкретни цели, очаквани резултати, междинни цели и индикатори за изпълнение. Не изглежда реалистично на този етап, ЕК да одобри за финансиране план, в който само са изброени големи проекти без ясна оценка за тяхната добавена стойност за нашето общество и икономика.
ЕС ни предоставя уникална възможност за преструктуриране на икономиката на България. Целта е висока добавена стойност от производства с ниски емисии. Липсва стратегически и дългосрочен план, как да се използва човешкия и интелектуалния капитал на България.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Новини
Ремонтът на стадион Априлов отваря нови възможности пред спорта

Развитието на спорта в Габрово навлиза в нов и решаващ етап чрез реконструкцията на стадион „Васил Априлов“, представляващ съоръжение, построено през далечната 1953 година и което повече от седем десетилетия не е било обект на съществени интервенции.
Инвестицията сега е част от целенасочените усилия на кмета Таня Христова и нейния екип, обърнати към създаване на условия за развитие на спорта и осигуряване на достъпна, безопасна и качествена среда за децата, младежите и всички жители на общината.
Логиката зад проекта е ясна – стадионът се разглежда не като изолиран обект, а като част от цялостната визия за развитие на спорта в Габрово. Реконструкцията, макар да обхваща основно самото съоръжение, се вписва в по-широка градска зона – покрай булевард Могильов, до новия парк при църквата в кв. Младост, превръщайки пространството в единна, благоустроена и функционална територия.
Според представители на Общината става дума за стратегическа инвестиция, която ще улесни достъпа до спорт, ще разшири възможностите за тренировки и ще създаде нови условия за активен начин на живот сред жителите на Габрово.
Самата реконструкция включва пълно обновяване на терена, изграждане на дренажна система и отводняване – елементи, които към момента изцяло липсват на съоръжението. Предвидени са нови обслужващи помещения, съблекални и санитарни зони, модерно осветление и безопасна ограда.
Източната част на имота, определена като конструктивно компрометирана, ще бъде укрепена, а зоната за паркиране, представляваща задължителен елемент по условие за подобни обекти – ще обслужва спортуващите, без да нарушава безопасността на посетителите.
Именно във връзка с изграждането на паркинга са премахнати единствените дървета, попадащи в строителното петно. Това разясниха представители на Общината по време на екодемонстрация, на която присъства само едно заинтересовано лице – организатор на протест.
Част от инвестицията в развитието на спорта е и консултацията с Българската федерация по лека атлетика, като параметрите и мащабът на бъдещата лекоатлетическа писта ще отговарят напълно на федералните стандарти. Това ще позволи провеждането не само на тренировки, но и на официални състезания по лека атлетика, както и редовното използване на съоръжението от спортните клубове в града – още една стъпка към разширяване на възможностите пред спорта в Габрово.
По време на среща с представител на гражданския сектор инж. Дончев, зам. – кмет на Габрово, подчерта, че реконструкцията не е просто ремонт на стадиона, а обновяване на цяла градска зона, което ще даде възможност на все повече деца и хора да имат достъп до качествен спорт.
Той акцентира, че Габрово има нужда от модерна инфраструктура, подкрепяща активния начин на живот и развитието на спорта в общината. След приключване на строително-монтажните дейности стадион Априлов ще се превърне в напълно обновено, модерно и функционално съоръжение за спорт – подходящо за футбол, лека атлетика, тренировъчен процес, детско-юношески първенства и масов спорт.
Облагородената зона около него ще допълни цялостната картина на развиващия се спорт в града, превръщайки се в привлекателно пространство за спорт, разходки и активен градски живот.

Крими
И в Габрово ловят нарушители чрез дрон и необозначени полицейски коли

Пътната безопасност е сред основните приоритети в работата на Министерството на вътрешните работи. В тази връзка, по разпореждане на директора на Областната дирекция на МВР – Габрово, ежедневно се осъществява засилен контрол по спазването на Закона за движението по пътищата.
В резултат на активната контролна дейност за периода от 1 юли до 23 юли са установени 13 водачи, управлявали моторни превозни средства след употреба на алкохол, като 6 от тях са били с концентрация над 1,2 промила. Установени са и 4 водачи, управлявали след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и 9 неправоспособни водачи.
Установени са и 101 нарушения, извършени от пешеходци. Санкционирани са още 104 водачи на индивидуални електрически превозни средства и 27 велосипедисти за нарушения на правилата за движение.
Пътните полицаи са санкционирали 11 водачи за неосигуряване предимство на пешеходци. Наложени са 231 санкции за неправилно спиране и паркиране, 74 за неизползване на обезопасителни колани и защитни каски, както и 26 за управление на технически неизправни моторни превозни средства. За превишаване на разрешената скорост към момента са издадени 851 електронни фиша.
За повишаване безопасността на движението по пътищата полицейски служители осъществяват ежедневен контрол, като регулярно се провеждат и специализирани полицейски операции с различна насоченост. Целта е ограничаване на нарушенията, които създават риск за живота и здравето на участниците в движението.
В контролната дейност се прилага и линеен контрол с небрандирани служебни автомобили, както и безпилотен летателен апарат (дрон) за установяване на нарушения на ЗДвП, оказващи пряко влияние върху безопасността на движението.

Икономика
Започва трансформацията на Централния общински пазар

Община Габрово възложи на „Агенция Дизайн и Архитектура“ АД изработването на инвестиционния проект и упражняването на авторски надзор за реконструкцията и модернизацията на Централния общински пазар, след като дружеството спечели обществената поръчка.
С този избор започва пътя към реалната трансформация на едно от най-значимите пространства в сърцето на града, което дълги години е било в амортизирано състояние и е загубило своята привлекателност за жителите, младите хора и гостите на Габрово.

Проектът предвижда изготвяне на пълния инвестиционен работен проект във всички необходими части – архитектура, конструктивни решения, електро- и ВиК инсталации, енергийна ефективност, ОВК, благоустройство, паркоустройство, пътна инфраструктура и организация на движението.
Това е първата стъпка към създаването на съвременна, функционална и устойчива среда, която да отговори на политиките на Габрово като един от климатично неутралните градове в Европа.
„Работим за това Общински пазар Габрово да има съвсем ново развитие, което ще отрази много от традициите, но по начин, който ще бъдат осъвременени и ще направят мястото наистина привлекателно“, подчерта кметът Таня Христова.

По време на срещата между кмета и екипа на изпълнителя арх. Пантелеев представи концепцията, върху която се работи. Тя запазва качествата на пазара, но ги надгражда чрез модерни решения, които да отговорят на съвременните нужди на търговците и гражданите.
Предвижда се ново покритие със зелен покрив, което да създаде устойчив микроклимат и да позволи комфортна работа през най-горещите и най-студените дни. Щандовете и павилионите ще бъдат разположени под това покритие, а пространството ще включва зона за рекреация с водна площ около съществуващите липи, кафе с обществени тоалетни и напълно достъпна среда.
Паркингът ще бъде модернизиран с фотоволтаични навеси, които ще генерират енергия за нуждите на пазара, а калканите на околните сгради ще бъдат трансформирани чрез нови обеми, които ще приютят магазини, павилиони и помощни помещения на второ и трето ниво.

Според арх. Пантелеев концепцията цели пазарът да се превърне не само в място за търговия, но и във вторичен градски център – пространство за социални контакти, културни събития и качествена пешеходна среда.
Представената визия отговаря пряко на очакванията на габровци, изразени в допитването от 2025 година. Жителите, търговците и потребителите посочиха необходимостта от благоустрояване на прилежащите улици и пространства, подобряване на транспортната достъпност и паркирането, създаване на пазар за местни производители и занаятчии, оформяне на комплексно публично пространство за търговия, услуги, събития и отдих, както и осигуряване на комфортна, сигурна и модерна среда.
Концепцията на арх. Пантелеев отразява именно тези очаквания – чрез достъпност, зелени решения, нови зони за рекреация, модерна инфраструктура и условия за местни производители, тя изпълнява ключовите обществени приоритети.

Този проект става възможен след финализирането на дългогодишната сага за собствеността на Централния пазар. През 2024 година, след 14 години трудности и съдебни спорове с дружество „Пазари“, Община Габрово успя да си върне пълните права върху терена. Това се случи след предложението на кмета Таня Христова, подкрепено от Общинския съвет, което позволи Общината да придобие собствеността чрез прихващане на дължими обезщетения и последващо закупуване на имоти и съоръжения.
Така бяха придобити поземлен имот от 417 кв. м със сграда, три павилиона, слънцезащитно съоръжение и метални щандове, което увеличи потенциалната търговска площ и отвори пътя към модернизацията. „Габровци заслужават да се радват и гордеят със съвременен и функционално удобен градски пазар, който по подобаващ начин се вписва в архитектурната среда, духа и характера на централната градска зона“, каза тогава кметът Христова.
Предстои изработването на два идейни проекта, които ще бъдат представени и обсъдени с обществеността. След тази фаза ще започне подготовката на работния проект, включващ техническите решения и детайлите за реализация. Изборът на изпълнител и ясната визия за развитие поставят на фокус една от най-значимите градски трансформации през последните години – създаването на модерен, устойчив и жив градски пазар, който да бъде притегателно място за търговия, култура, социални контакти и градски живот.

-
Икономикапреди 4 дни„Скарата“ в Габрово посреща гостите си от днес с отличен вкус на жар
-
Новинипреди 4 дниС купа и медали се завърнаха шахматистите на ШК „Орловец 1997“
-
Кримипреди 4 дниПияна жена с голям джип помете морал и промили посред бял ден
-
Новинипреди 3 дниМащабна възстановка за честванията на Шипческата епопея
-
Кримипреди 2 дниМаскирани полицаи, жандармерия и полиция с масирана акция в региона
-
Новинипреди 2 дниРЗИ-Габрово с инициатива по повод Световния ден за борба с хепатита
-
Кримипреди 3 дниСпазвайте забраната за вдигане на шум следобед и нощем!
-
Любопитнопреди 2 дниРекорден брой участници в спортните турнири на Узана Поляна Фест





