Свържи се с нас

Новини

Приетият таван на директните годишни плащания ще спре окрупняването в земеделието

Предвиждат се мерки за овладяване на експлоатацията на нашите сезонни работници в Европа и защита на правата им.

Published

on

„Приетият таван на директните годишни плащания от 100 000 евро ще сложи край на окрупняването в земеделието. За страна с концентрация на земеделските субсидии, каквато е България, това е социално значим пробив. Този принцип, залегнал и във „Визия за България“ на БСП, бе възприет и от Европейския парламент. Така парите ще стигат до повече производители, каквото е и нашето разбиране за хармонично развитие на селското ни стопанство.“

Това каза след снощното гласуване на докладите за Общата селскостопанска политика Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Една от ресорните комисии на българския евродепутат е Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI).

Предложението да се запази преходната национална помощ беше подкрепено от българските социалисти. С тази стъпка ключови сектори на животновъдството, голяма част от които малки ферми у нас, ще могат да получават национално финансиране поне до края на следващия програмен период. Христов открои като „особено важно“ предложението за засилване на сътрудничеството между държавите членки в сферата на труда при селскостопанските работници. 

„Български граждани, работещи в селското стопанство в други страни на ЕС, сега са ощетявани, експлоатирани и живеят в мизерни условия. Следващата Обща селскостопанска политика поставя акцент върху защита на тези права. Важна стъпка напред е, че с ОСП се решават социални проблеми на наднационално ниво, а тя не се ограничава с разпределение на бюджета“, каза той. 

Българският евродепутат изрази съжаление, че се предвижда процентът за обвързана подкрепа (обвързването на част от средствата по ОСП с конкретно производство) да бъде намален от сегашната формула (13+2)% на (10+2)% от пакета на директните плащания. 

Иво Христов коментира също така, че е било отхвърлено предложението, на което съвносител са и българските социалисти, да се постигне изравняване на субсидиите до края на следващия програмен период.

Ivo HRISTOV in the EP in Brussels

„За съжаление, и занапред ще носим тежестите на зле договорените при встъпването ни в ЕС субсидии. Това ощетява българските производители, но страните в ЕС ревниво пазят интересите на своите земеделци и никой няма намерение да отстъпва от завоюваното. Все пак очаквам, че ще се върви към сближаване в периода до 2027 г.“, каза още той. 

„Специално внимание в мандата на ЕП за преговори със Съвета и Европейската комисия намират пчелите и другите опрашители. Това е изключително важно за страна като България, в която от години проблемите с пчелите се множат и изострят. Друг акцент ще бъде опазването на биологичното разнообразие. Все по-ясно се проявяват пагубните последствия от неговото намаляване, а това ще има отражение както върху природата, така и върху собственото ни препитание“, допълни Христов. 

По думите му, редица други важни предложения, свързани с напояването, новите технологии и въвеждането на механизъм за жалби на ниво ЕС при съмнения за злоупотреби, са също важни, заслужават да бъдат подкрепени и да станат част от следващата ОСП. 

„Поради тази причина вчера подкрепихме мандата, постигнат в ЕП, за тристранни преговори със Съвета и Европейската комисия за бъдещето на Общата селскостопанска политика. Надявам се те да приключат във възможно най-кратки срокове, за да има достатъчно време за действие и подготовка за новия период и на национално ниво“, каза още Христов. 

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица