Свържи се с нас

Новини

41 опълченци бяха обявени посмъртно за Почетни граждани на Габрово

Published

on

Четиридесет и един опълченци бяха обявени посмъртно за почетни граждани на град Габрово, информираха от местната общинска администрация. Това се случи на тържествена церемония в Художествената галерия „Христо Цокев“, състояла се снощи по случай Духовния празник на Габрово, 14 октомври.

Вносител на предложението са Димка Господинова, която е наследник на опълченеца Добри Цонев, и „Държавен архив“ – Габрово.

„Блогодаря, че с този акт вие казвате на децата ни, на внуците ни, че историята е била дело на техните предци, с личното им участие и саможертва, защото родовата памет дава сила и променя бъдещето“, прие отличието на името на своя прапрадядо г-жа Господинова.

За опълченците, техния принос и значението им за града ни говори Даниела Цонева – историк с дългогодишен професионален опит в областта на местната история и задълбочен изследовател на габровското участие в опълчението по време на Руско-турската освободителна война: „Българите показаха, че могат да се бият и умират като герои” – отбелязва ген. Столетов, а според ген. Радецки, „за да кажеш кои са се отличили, трябва да назовеш всички”.

Това са част от високите оценки за доброволците опълченци в Руско-турската война от 1877-1878 година – най-голямото събитие в българското 19-то столетие. Войната е един достоен финал на националноосвободителните борби, на двете столетия социално-икономически и културно-духовни възрожденски процеси в българските земи.

С участието си в тази война българите напомнят на Европа, че на Балканите е съществувала държава –първата национална организация на Европейския континент. Най-висшата, най-масова и най-организирана проява и формация на българите в поредната Руско-турска война е Българското опълчение.

Първите 700 българи доброволци, сред тях и габровци, формират Почетния конвой в гр. Кишинев (първото име на доброволческата структура). В опълченските формирования, които набират доброволци и в Плоещ, Румъния, постъпват българи на различна възраст, с различно имотно състояние и образование.

Под Самарското знаме се събират мъже от Мизия, Добруджа, Тракия, Македония, Черноморието. Формира се втора серия дружини, които са разпределени по две от Габровско и Търновско, по една от Свищовско и Никополско. Повече от 190 са опълченците от Габрово, общо 220 от Габровския край и над 600 души от Габровския регион.

Най-многобройни от т. нар. „втори призив” са девета и десета опълченски дружини, попълнени предимно с доброволци от Габрово и околните села. Ако на 15 май 1877 г. по числен състав БО наброява около 7 362 опълченци, една година по-късно той вече е 11659 души. Габровските опълченци вземат участие в боевете при Стара Загора, където е бойното кръщение на знамето светиня, в защитата на стратегически важния за развоя на войната Шипченски проход, в зимното преминаване на Балкана и превземането на укрепения Шейновски лагер, в районите на Котел – Сливен, при Садово, Пловдивско, и днешното бургаско село Везенково за прочистването им от башибозуци, черкези и войскови шайки.

Написали с кръвта си последната страница от вековните борби против чуждото османско господство, опълченците издигат в битките трицветното знаме, олицетворение на свободата и политическата независимост на България. Като израз на преклонение пред подвига на Българското опълчение на 12 септември 1922 г. Габровският общински съвет взема решение да обяви за почетни граждани на Габрово опълченците, участвали в защитата на Шипченския проход – „заключената врата”, която за няколко месеца приковава 40-хилядната армия на Сюлейман паша.

На 7 февруари 1923 г., в навечерието на 45-та годишнина от Освобождението на България, Общинският съвет потвърждава решението си и провъзгласява за почетни граждани 522-та живи поборници и опълченци от I до Х дружина и Конната сотня, също и участници в четата на Цанко Дюстабанов.

Две години по-късно на всеки от тях са връчени художествено оформени дипломи, подписани от кмета Илия Кожухаров. Списъците, които Централното Поборническо-опълченско дружество съставя по данни от българските градски и селски общини, се оказват непълни. За 306 души, които също са живи към датата на обявяването (каквото е и условието), не са представени сведения и остават извън оформеното предложение и процедура по присъждане на почетно гражданство.

От тях 40 са от Габрово и габровските села. Те са част от състава на първа, трета, четвърта, шеста, девета, десета опълченски дружини и Конната сотня. Най-много са от Габрово – 10 опълченци. Четирима са от Топлеш и Жълтеш, по трима – от Делиджеци и Тодорчета, по двама от Велковци, Гледаци, Пецевци и по един опълченец от Русевци, Вуевци (Войново), Недевци (днес квартали на Габрово), Зелено дърво, Цуцумани, Прахали, Гарвани, Цвятковци, Саботковци, Стоевци, Янковци.

Те са с различно образование, политически опит, социално положение и занятие. Представители са на габровски фамилии, които след Освобождението работят за стопанския и културен просперитет на града – Басмаджиеви, Божанови, Борови, Влаеви, Габровски, Драгошинови, Долневи, Кашавелови, Наневи, Пройнови, Сапунджиеви, Хаджиберови и други.

160-годишнината от обявяването на Габрово за град е основателен повод за коригиране на този пропуск. Обявявайки за почетни граждани на Габрово и останалите живи към 1923 г. габровски опълченци и Добри Цонев от с. Куцина, Великотърновско (от състава на I-ва дружина) обогатяваме паметта на общността за отминали събития и личности, подхранваме корените на нашето минало, продължаваме една достойна традиция.

Повече снимки от церемонията можете да разгледате оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

Published

on

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.

На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.

Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.

Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.

Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.

Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Зареди още

Новини

Дневният център за деца и младежи с увреждания празнува 20 години

Published

on

Двадесет години от създаването си ще отбележи на 14 октомври 2026 г. Дневният център за деца и младежи с увреждания в Габрово, информира Миглена Въгленова, Връзки с обществеността и протокол в Община Габрово.

Създаден през 2006 г., Центърът вече две десетилетия осигурява специализирана грижа и подкрепа за деца с двигателни, зрителни, ментални и множествени увреждания и техните семейства.

От 2007 г. социалната услуга се управлява от Фондация „Грижи за деца с увреждания“. От 2016 г. Центърът се помещава в обновена общинска сграда на бул. „Трети март“ № 5, адаптирана за нуждите на децата. Капацитетът му е увеличен от 20 на 40 места и в момента е запълнен.

Услугата включва рехабилитация и физиотерапия, психологическа и логопедична подкрепа, Монтесори обучение, водна терапия, конна езда, както и разнообразие от занимания по изкуства, трудови дейности, свободни игри, разходки, лагери и културни мероприятия.

През 2025 г. Фондация „Грижи за деца с увреждания“ регистрира социално предприятие, чрез което осигурява трудова заетост и социална ангажираност за хора в уязвимо положение.

Годишнината е повод да бъде отбелязан приносът на специалистите, семействата и партньорите, които през годините подкрепят мисията на Центъра да осигурява грижа, развитие и възможности за пълноценно участие на децата с увреждания в обществения живот.

Зареди още

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица