Свържи се с нас

Новини

41 опълченци бяха обявени посмъртно за Почетни граждани на Габрово

Published

on

Четиридесет и един опълченци бяха обявени посмъртно за почетни граждани на град Габрово, информираха от местната общинска администрация. Това се случи на тържествена церемония в Художествената галерия „Христо Цокев“, състояла се снощи по случай Духовния празник на Габрово, 14 октомври.

Вносител на предложението са Димка Господинова, която е наследник на опълченеца Добри Цонев, и „Държавен архив“ – Габрово.

„Блогодаря, че с този акт вие казвате на децата ни, на внуците ни, че историята е била дело на техните предци, с личното им участие и саможертва, защото родовата памет дава сила и променя бъдещето“, прие отличието на името на своя прапрадядо г-жа Господинова.

За опълченците, техния принос и значението им за града ни говори Даниела Цонева – историк с дългогодишен професионален опит в областта на местната история и задълбочен изследовател на габровското участие в опълчението по време на Руско-турската освободителна война: „Българите показаха, че могат да се бият и умират като герои” – отбелязва ген. Столетов, а според ген. Радецки, „за да кажеш кои са се отличили, трябва да назовеш всички”.

Това са част от високите оценки за доброволците опълченци в Руско-турската война от 1877-1878 година – най-голямото събитие в българското 19-то столетие. Войната е един достоен финал на националноосвободителните борби, на двете столетия социално-икономически и културно-духовни възрожденски процеси в българските земи.

С участието си в тази война българите напомнят на Европа, че на Балканите е съществувала държава –първата национална организация на Европейския континент. Най-висшата, най-масова и най-организирана проява и формация на българите в поредната Руско-турска война е Българското опълчение.

Първите 700 българи доброволци, сред тях и габровци, формират Почетния конвой в гр. Кишинев (първото име на доброволческата структура). В опълченските формирования, които набират доброволци и в Плоещ, Румъния, постъпват българи на различна възраст, с различно имотно състояние и образование.

Под Самарското знаме се събират мъже от Мизия, Добруджа, Тракия, Македония, Черноморието. Формира се втора серия дружини, които са разпределени по две от Габровско и Търновско, по една от Свищовско и Никополско. Повече от 190 са опълченците от Габрово, общо 220 от Габровския край и над 600 души от Габровския регион.

Най-многобройни от т. нар. „втори призив” са девета и десета опълченски дружини, попълнени предимно с доброволци от Габрово и околните села. Ако на 15 май 1877 г. по числен състав БО наброява около 7 362 опълченци, една година по-късно той вече е 11659 души. Габровските опълченци вземат участие в боевете при Стара Загора, където е бойното кръщение на знамето светиня, в защитата на стратегически важния за развоя на войната Шипченски проход, в зимното преминаване на Балкана и превземането на укрепения Шейновски лагер, в районите на Котел – Сливен, при Садово, Пловдивско, и днешното бургаско село Везенково за прочистването им от башибозуци, черкези и войскови шайки.

Написали с кръвта си последната страница от вековните борби против чуждото османско господство, опълченците издигат в битките трицветното знаме, олицетворение на свободата и политическата независимост на България. Като израз на преклонение пред подвига на Българското опълчение на 12 септември 1922 г. Габровският общински съвет взема решение да обяви за почетни граждани на Габрово опълченците, участвали в защитата на Шипченския проход – „заключената врата”, която за няколко месеца приковава 40-хилядната армия на Сюлейман паша.

На 7 февруари 1923 г., в навечерието на 45-та годишнина от Освобождението на България, Общинският съвет потвърждава решението си и провъзгласява за почетни граждани 522-та живи поборници и опълченци от I до Х дружина и Конната сотня, също и участници в четата на Цанко Дюстабанов.

Две години по-късно на всеки от тях са връчени художествено оформени дипломи, подписани от кмета Илия Кожухаров. Списъците, които Централното Поборническо-опълченско дружество съставя по данни от българските градски и селски общини, се оказват непълни. За 306 души, които също са живи към датата на обявяването (каквото е и условието), не са представени сведения и остават извън оформеното предложение и процедура по присъждане на почетно гражданство.

От тях 40 са от Габрово и габровските села. Те са част от състава на първа, трета, четвърта, шеста, девета, десета опълченски дружини и Конната сотня. Най-много са от Габрово – 10 опълченци. Четирима са от Топлеш и Жълтеш, по трима – от Делиджеци и Тодорчета, по двама от Велковци, Гледаци, Пецевци и по един опълченец от Русевци, Вуевци (Войново), Недевци (днес квартали на Габрово), Зелено дърво, Цуцумани, Прахали, Гарвани, Цвятковци, Саботковци, Стоевци, Янковци.

Те са с различно образование, политически опит, социално положение и занятие. Представители са на габровски фамилии, които след Освобождението работят за стопанския и културен просперитет на града – Басмаджиеви, Божанови, Борови, Влаеви, Габровски, Драгошинови, Долневи, Кашавелови, Наневи, Пройнови, Сапунджиеви, Хаджиберови и други.

160-годишнината от обявяването на Габрово за град е основателен повод за коригиране на този пропуск. Обявявайки за почетни граждани на Габрово и останалите живи към 1923 г. габровски опълченци и Добри Цонев от с. Куцина, Великотърновско (от състава на I-ва дружина) обогатяваме паметта на общността за отминали събития и личности, подхранваме корените на нашето минало, продължаваме една достойна традиция.

Повече снимки от церемонията можете да разгледате оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

32-годишна „се уплаши“ от теста за дрога, за втори път

Published

on

32-годишна дама от Севлиево отказа да бъде изпробвана за употребата на наркотици, а постъпката ѝ се превърна в рецидив.

Всичко се разиграло вчера, 12 януари, около около 13.45 часа, когато автопатрулен екип спрял за полицейска проверка лек автомобил “Мазда 3“ управляван от 32-годишната местна жителка.

Жената отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, както отказала и да даде кръвна проба.

При извършената справка в информационните масиви на МВР органите на реда установили, че севлиевската вече е наказвана по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за отказ да бъде тествана за употреба на наркотици.

По случая е образувано бързо производство.

Зареди още

Икономика

Еврото в България: Какво печелим и защо е важно за джоба ни?

Published

on

Напоследък сме свидетели на противоречиви новини и факти относно приемането на еврото. Влизането на България в Еврозоната не е просто “събитие” от новините, а икономическа промяна, която ще усетим в ежедневието си чрез по-евтини кредити, по малко такси за бизнеса и по-голямо доверие в държавата ни. От 1 януари 2026 г. официално преминахме към еврото при добре познатия ни курс 1 евро = 1.95583 лева. Относно митът за загубата на “независимия лев” – важно е да кажем истината – това не отговаря на реалността, тъй като чрез Валутния борд левът ни от десетилетия е номинал на европейската валута.

Най-голямата полза за икономиката е по-ниската цена на финансиране. Когато държавата е част от Еврозоната, валутният риск изчезва и инвеститорите оценяват страната ни като много по-предвидима. Това води до по-добри условия по държавния дълг и по-лесен достъп до кредит за фирмите и домакинствата. Резултатът е видим: повече инвестиции в нови машини, технологии и енергийна ефективност. А там, където има реални инвестиции, неизменно следват по-висока производителност и догонващи европейски нива заплати.

Втората голяма полза е свързана с банковите транзакции. С приемането на еврото отпадат разходите по обмен на валута и несигурността при разплащания с партньори от ЕС. За износителите това означава по-точно планиране и край на загубите от курсови разлики. За туризма и услугите – по-лесно плащане и по-малко такси. За хората – по-малко разходи при пътувания, онлайн покупки и преводи. Макар това да изглеждат като дребни суми за цялата икономика, те се равняват на около 500 млн. лева годишно, които буквално изчезваха, сега остават в бизнеса и в джоба на потребителя.

Еврозоната е мощен сигнал, че правилата в България са ясни и инвестиционният риск е нисък. Това ни прави далеч по-конкурентни в битката за нови заводи, логистични бази и инженерни центрове. Подобни инвестиции не са абстракция – те означават нови поръчки за местните подизпълнители и стабилна заетост в регионите извън столицата. Нещо повече, като част от Евросистемата, България вече има „мрежа за сигурност“ и директен глас там, където се вземат големите решения за финансовата стабилност на континента. Често срещаните страхове около еврото звучат стряскащо, но цифрите ги опровергават. Твърдението, че курсът може да бъде променен в наш ущърб или да има свръхинфлация е невярно – курсът е юридически фиксиран, а опитът на държави като Хърватия също успокоява. Според данни на Eurostat, влиянието върху инфлацията в първите месеци е било минимално и временно, а Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита, че влиянието върху цените е било едва 0,4%.

Реалният риск не идва от самата валута, а от отделни случаи на некоректно закръгляне. Ето защо ключови са строгият контрол, институционалните санкции и нашата информираност като потребители.

Еврото не е чудо, което ще ни направи богати за един ден, но е мощен ускорител. По-евтиният капитал, премахването на излишните разходи и по-високото доверие са инструментите, които дават шанс на българската икономика да расте по-бързо, а на доходите – най-после да настигнат средните за Европа.

Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще посрещне художничката Ема Вертерова

Published

on

На 15 януари, четвъртък, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на среща с художничката Ема Вертерова. Събитието ще се състои в Икономовата къща, където ще бъде открита нейната изложба „Споделени празници“ – живописна разходка из световете на българското Възраждане, обагрена с декоративна хармония и емоционален колорит.

В платната си Вертерова вплита носталгия и възхита към българското Възраждане – в тях оживяват алафрангите, етно мотивите, декоративните орнаменти, и симетрията, която носи усещане за вътрешна тържественост.

„Много от моите картини правят препратка към нашето Възраждане… Всичко това се стремя да постигна чрез хармония, ритъм, симетрия, подкрепени от декоративно-орнаментална цветност“, споделя самата авторка.

Ема Вертерова е завършила специалност „Монументална живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1975 година живее и твори в Габрово, където е активен член на местната група художници и отдаден педагог в школи по изобразително изкуство. Нейни творби са част от колекциите на Националната художествена галерия – София, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, галерия „Видима“ – Севлиево, както и от редица частни сбирки в България и чужбина.

Творческият ѝ път е озарен от признание – носител е на Голямата награда на Община Габрово (2011), Наградата на името на Христо Цокев (2012), Наградата на Община Габрово (2023) и Наградата на ХГ „Христо Цокев“ (2025).

„Празник е за мен, когато създавам картина, и се надявам това да са празници и за хората, споделили изложбата“, казва Ема Вертерова – с усмивката и топлината на човек, за когото изкуството е не просто професия, а състояние на духа.

Исторически музей – Дряново ви кани да споделите този празник на светлината, цвета и вдъхновението.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица