Свържи се с нас

Новини

Елена Йончева предлага мерки в защита на свободата на медиите в България

Published

on

Европейски средства за разследваща журналистика, които да се разпределят не от правителствата, а от независими международни неправителствени организации, по-добър контрол върху прозрачността на медийната собственост, регламент за това могат ли политици да притежават медии, създаване на цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода на европейско ниво.

Това са част от мерките, които предлага Елена Йончева, депутат от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, в резолюция за свобода на медиите, на която е един от докладчиците. Очаква се документът да бъде приет до края на годината.

Елена Йончева представи предложенията си на международна конференция „Свобода на медиите в България“, на която беше домакин, а основен гост и участник в дискусията беше зам.-председателят на Европейската комисия и комисар за ценностите и прозрачността Вера Йоурова. Сред панелистите бяха Рамона Стругариу, евродепутат от „Обнови Европа“, Павол Сзалай от „Репортери без граници“, Патрик Пенинкс от Съвета на Европа, Стояна Георгиева, главен редактор на mediapool.bg, Силвия Великова – журналист от БНР, Галя Прокопиева – изпълнителен директор на Икономедиа, Светослав Терзиев – журналист от в. „Сега“ и Къдринка Къдринова – журналист от сайта Барикада и СБЖ.

Дискусията се модерираше от издателя на Euractiv България Георги Готев.

„Докато Европа става свидетел на брутални убийства на журналисти в отделни държави-членки, в България беше убита самата журналистика. Беше унищожена бавно, постепенно и систематично“, описа ситуацията с медиите в страната Елена Йончева. Тя призова разговорите да се концентрират върху конкретните решения. „Отказът да се дебатират проблемите в медиите в България влошава драматично ситуацията с върховенството на закона в страната. Защото свободата на словото е в основата на всяка демокрация. Свободните медии формират критично мислене. Критично мислещото общество не се поддава лесно на пропаганда и популизъм“, коментира още Йончева.

Предложенията й, които би трябвало да се включат в резолюцията на Европейския парламент, тя представи в няколко стъпки:
– цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода на европейско ниво, включително, ако е необходимо, чрез законодателни актове, тъй като в момента има твърде голяма разлика между стандартите в отделните държави-членки. 
– въвеждане на европейски стандарти и изисквания за повишаване на прозрачността на реалната собственост на медиите. В България има правила, въпросът е как се спазват.
– регламент при какви условия и как политически лица могат да бъдат собственици на медии.
– засилване на защитата на разследващите журналисти, както и  осигуряване на специално финансиране от европейския бюджет за този вид журналистическа дейност. Средствата да не бъдат преразпределяни на национално ниво, а чрез международни неправителствени организации.
– финансирането на медиите по т.нар. комуникационни кампании с евросредства да не бъде централизирано през правителството.

Комисар Вера Йоурова отбеляза, че в доклада за върховенството на закона за България, който Европейската комисия представи в края на септември, са отразени притесненията за свободата на медиите в страната, сред тях включително за разпределението на европейски средства от правителството, за натиска, на който са подложени журналистите, отбелязват се кампании срещу разследващи журналисти, които са обект на съдебно преследване и др.

Тя посочи, че Европейската комисия не може сама да реши проблемите на медийната свобода в държавите-членки, като отговорността за това носят съответните правителства. „Европейската комисия няма да спечели битката сама, но ще използва всички инструменти, за да се подобри свободата на медиите“, каза Йоурова.

Сред мерките, за които настоява Европейската комисия, тя открои – България трябва да въведе в законодателството си разпоредбите от европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, която влезе в сила през септември. С нея се засилва независимостта на медийните регулатори и се предлагат мерки за прозрачност на медийната собственост.

В отговор на въпрос Йоурова припомни, че Европейската комисия финансира проекти, които подпомагат правно и финансово журналисти, подложени на натиск. Освен това България се е съгласила с препоръката на ЕС да осигури нормална и сигурна среда за работа на журналистите.

За първи път в следващия бюджет на ЕС се предвижда финансиране, което да насърчи плурализма на медиите, като обсъжданата сума е около 61 млн. евро. В края на 2020 г. ще бъдат представени два плана за действие, свързани с медиите – план за действие за европейска демокрация, който ще разглежда възможностите да бъдат предпазени журналистите от злоупотреба със съдебни дела срещу тях, както и план за действие за аудио-визуалните медии, за да се подпомогне цифровата трансформация.

Новини

В Габрово отбелязват 130 години от първата българска ТПК „Напредък“

Published

on

С тържествено честване в Габрово ще отбележат 130 години от създаването на първата българска трудово-производителна кооперация „Напредък“. Събитието ще открие заместник-министърът на труда и социалната политика Гергана Алексова-Великова. То ще се проведе на 14 октомври от 13.00 часа в залата на Регионалния център за социална икономика – Габрово на ул. Успех, 1, партер.

Официални гости на честването ще бъдат доц. дн Владислав Лазаров – председател на Националния съюз на трудово-производителните кооперации, проф. Стефан Мичев и Нели Томова. Те ще представят книгата си „Трудът – непреходна ценност. 130 години трудово- производителни кооперации в България“.

След представянето на книгата, зам.-министър Алексова-Великова и гостите на празника ще поднесат цветя на паметната плоча на ТПК „Напредък“ на ул. „Пенчо Славейков“, 8 в кв. „Шести участък“. Кварталът е известен в миналото като историческото сърце на Габрово, обществен и търговски център на града от края на 19 в. до първата половина на 20 в.

На това място на 1 октомври 1895 г. седем предприемчиви майстори-шивачи обединяват усилията си и учредяват шивашко-работническото дружество „Напредък“. А то поставя началото на кооперативния труд у нас. Събитието се организира в партньорство между Министерството на труда и социалната политика и Националния съюз на трудово-производителните кооперации (НС на ТПК).

Миналата година доц. дн Лазаров публично оповести честването на годишнината по време на откриването на документалната изложба „105 години от създаването на Националния съюз на трудово-производителните кооперации в България“. Той добави също, че 2025 г. е обявена от ООН за годината на кооперациите.

Честването на 130-годишнина от създаването на ТПК „Напредък“ и представянето на книгата за историята на трудово-производителни кооперации в България показват приноса на НС на ТПК за развитието на социалната икономика у нас. Партньорството между Министерство на труда и социалната политика и Националния съюз на ТПК, е ключово за съхраняването на традициите на социалното предприемачество.

Габрово е известен не само като люлка на българското новосветско образование и столица на хумора, но и като „българския Манчестър“ – индустриалния център на България през 20 в. Градът пази своето културно и историческо наследство, а традициите на габровските предприемачи са живи и до днес.

Зареди още

Крими

Оставиха в ареста габровец, хванат с кокаин, пико и марихуана

Published

on

По искане на Окръжната прокуратура в Габрово бе взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на обвиняем за държане с цел разпространение на различни видове високорискови наркотични вещества, при условията на опасен рецидив.

Състав на Окръжния съд уважи искането спрямо 35-годишния А.Д. от Габрово. Мъжът е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 05.10.2025 г. в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, при условията на опасен рецидив, в обитаваното от него жилище в гр.  Габрово държал с цел разпространение различни видове високорискови наркотични вещества – кокаин,  метамфетамин  и марихуана.         

За престъплението по чл. 354“а“, ал. 2 т. 4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от  НК,  за което А.Д. е привлечен в качеството на обвиняем, се предвижда наказание лишаване от свобода от 5 години до 15 години и глоба от 20 000 до 100 000 лева.         

Съдът уважи становището на наблюдаващия прокурор, че от събраните до момента доказателства може да се направи обосновано предположение за авторството на деянието и е налице реална опасност обвиняемият да се укрие, както и да извърши друго престъпление.         

Определението на Окръжен съд – Габрово може да бъде обжалвано пред Апелативния съд – Велико Търново.

Зареди още

Икономика

Преизбраха Пламен Петров за председател на ОП на КСБ – Габрово

Published

on

Предприемачът Пламен Петров бе преизбран за председател на Областното представителство на Камарата на строителите в България – Габрово. Това се случи по време на редовното Общо годишно отчетно – изборно събрание на организацията, което се проведе в началото в началото на месец октомври.

Събитието събра членове на Областния и Контролния съвет, както и представители на строителни фирми от региона. Сред гостите бяха инж. Любомир Качамаков – заместник-председател на УС на КСБ, инж. Тодор Андонов и инж. Любомир Шербетов – членове на Изпълнителното бюро, както и Венцислав Дончев, председател на ОП на КСБ – Велико Търново.

Заседанието бе открито от председателя на ОП – Габрово, Пламен Петров, който приветства присъстващите и представи доклад на председателя на Областния съвет. В него бяха обобщени основните дейности на Камарата през изминалата година, както и ключовите инициативи, реализирани съвместно с други областни представителства в страната. Сред акцентите беше форумът „Идеи с бъдеще“, събрал в Арбанаси представители от Велико Търново, София, Ловеч, Русе, Плевен и Габрово.

Пламен Петров припомни и откриването на Камерната зала на Кукления театър в Габрово, на което са присъствали всички фирми, участвали в ремонта. В доклада бе споменато и награждаването на участниците в Националния конкурс „Преминал майстор през земята“, който се реализира в рамките на честванията, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето. ОП на КСБ – Габрово осигури отличията, които Петров връчи на победителите.

След представянето на доклада, председателят на Контролния съвет Иван Иванов отчете финансовите резултати и предложи бюджетната рамка за 2026 година. Делегатите единодушно я одобриха, като насочиха вниманието си към бъдещи инициативи, свързани с квалификацията на кадрите и по-тясното сътрудничество с общините в региона.

В дух на прозрачност и доверие премина и изборът на новия Областен съвет. С тайно гласуване за председател бе преизбран Пламен Петров („Валентин Петров 2004“ ООД). Сред избраните членове са Манол Манолов („Масив Трявна“ ЕООД), Рачо Шейтанов („РГС“ ООД), Стойо Стоев („Фаворит 96“ ООД), Илиян Димитров („Илистрой“ ЕООД), Богомил Петков („Мазалат“ ЕООД) и Евгени Стоев („Пътстрой-Габрово“ АД). В Контролния съвет влизат Иван Иванов („Мегастрой 2014“ ООД), Васил Михайлов („Прометал 2000“ ООД) и Тихомир Галов („ТНТ Инженеринг“ ЕООД).

В края на заседанието инж. Любомир Качамаков изрази признание за активната дейност на габровската структура и поздрави Пламен Петров за последователната му работа. ОП Габрово издигна неговата кандидатура за член на Управителния съвет на КСБ, а Иван Иванов – за член на Контролния съвет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица