Свържи се с нас

Новини

Елена Йончева предлага мерки в защита на свободата на медиите в България

Published

on

Европейски средства за разследваща журналистика, които да се разпределят не от правителствата, а от независими международни неправителствени организации, по-добър контрол върху прозрачността на медийната собственост, регламент за това могат ли политици да притежават медии, създаване на цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода на европейско ниво.

Това са част от мерките, които предлага Елена Йончева, депутат от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, в резолюция за свобода на медиите, на която е един от докладчиците. Очаква се документът да бъде приет до края на годината.

Елена Йончева представи предложенията си на международна конференция „Свобода на медиите в България“, на която беше домакин, а основен гост и участник в дискусията беше зам.-председателят на Европейската комисия и комисар за ценностите и прозрачността Вера Йоурова. Сред панелистите бяха Рамона Стругариу, евродепутат от „Обнови Европа“, Павол Сзалай от „Репортери без граници“, Патрик Пенинкс от Съвета на Европа, Стояна Георгиева, главен редактор на mediapool.bg, Силвия Великова – журналист от БНР, Галя Прокопиева – изпълнителен директор на Икономедиа, Светослав Терзиев – журналист от в. „Сега“ и Къдринка Къдринова – журналист от сайта Барикада и СБЖ.

Дискусията се модерираше от издателя на Euractiv България Георги Готев.

„Докато Европа става свидетел на брутални убийства на журналисти в отделни държави-членки, в България беше убита самата журналистика. Беше унищожена бавно, постепенно и систематично“, описа ситуацията с медиите в страната Елена Йончева. Тя призова разговорите да се концентрират върху конкретните решения. „Отказът да се дебатират проблемите в медиите в България влошава драматично ситуацията с върховенството на закона в страната. Защото свободата на словото е в основата на всяка демокрация. Свободните медии формират критично мислене. Критично мислещото общество не се поддава лесно на пропаганда и популизъм“, коментира още Йончева.

Предложенията й, които би трябвало да се включат в резолюцията на Европейския парламент, тя представи в няколко стъпки:
– цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода на европейско ниво, включително, ако е необходимо, чрез законодателни актове, тъй като в момента има твърде голяма разлика между стандартите в отделните държави-членки. 
– въвеждане на европейски стандарти и изисквания за повишаване на прозрачността на реалната собственост на медиите. В България има правила, въпросът е как се спазват.
– регламент при какви условия и как политически лица могат да бъдат собственици на медии.
– засилване на защитата на разследващите журналисти, както и  осигуряване на специално финансиране от европейския бюджет за този вид журналистическа дейност. Средствата да не бъдат преразпределяни на национално ниво, а чрез международни неправителствени организации.
– финансирането на медиите по т.нар. комуникационни кампании с евросредства да не бъде централизирано през правителството.

Комисар Вера Йоурова отбеляза, че в доклада за върховенството на закона за България, който Европейската комисия представи в края на септември, са отразени притесненията за свободата на медиите в страната, сред тях включително за разпределението на европейски средства от правителството, за натиска, на който са подложени журналистите, отбелязват се кампании срещу разследващи журналисти, които са обект на съдебно преследване и др.

Тя посочи, че Европейската комисия не може сама да реши проблемите на медийната свобода в държавите-членки, като отговорността за това носят съответните правителства. „Европейската комисия няма да спечели битката сама, но ще използва всички инструменти, за да се подобри свободата на медиите“, каза Йоурова.

Сред мерките, за които настоява Европейската комисия, тя открои – България трябва да въведе в законодателството си разпоредбите от европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, която влезе в сила през септември. С нея се засилва независимостта на медийните регулатори и се предлагат мерки за прозрачност на медийната собственост.

В отговор на въпрос Йоурова припомни, че Европейската комисия финансира проекти, които подпомагат правно и финансово журналисти, подложени на натиск. Освен това България се е съгласила с препоръката на ЕС да осигури нормална и сигурна среда за работа на журналистите.

За първи път в следващия бюджет на ЕС се предвижда финансиране, което да насърчи плурализма на медиите, като обсъжданата сума е около 61 млн. евро. В края на 2020 г. ще бъдат представени два плана за действие, свързани с медиите – план за действие за европейска демокрация, който ще разглежда възможностите да бъдат предпазени журналистите от злоупотреба със съдебни дела срещу тях, както и план за действие за аудио-визуалните медии, за да се подпомогне цифровата трансформация.

Новини

Бъдни вечер е! Денят преди Рождество Христово!

Published

on

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.

На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня.

Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват.

Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.

На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама.

До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.

Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.

От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина).

През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.

Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка.

Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

Зареди още

Новини

Виктор Меразов е Спортист на Габрово за 2025 година

Published

on

Завоювалият златото при младежите до 21 години от първенството на планетата на Световната киокушин федерация в Саудитска Арабия Виктор Меразов е №1 в класацията „Спортист на Габрово“ за 2025 година. Той получи отличието си кмета на Община Габрово Таня Христова на стилна церемония, който се проведе в зала „Възраждане“. Новината съобщи електронното спортно издание sport-gabrovo.com.

Специален гост на събитието беше световноизвестният цирков акробат и еквилибрист Енчо Керязов – създател на фондация, която подкрепя талантливите деца на България. Неговото присъствие бе вдъхновяващо послание към всички млади таланти, че пътят към върха започва от вярата в собствените сили.

Изборът на Виктор Меразов за „Спортист №1 на Габрово“ е напълно заслужен. Габровският талант изпраща една много силна година. Той беше и осминафиналист при мъжете на Световното първенство на Международната федерация по карате (IFK) в Лайпциг, Германия и бронзов медалист от Световната купа за младежи в Камчия. Стана държавен шампион за мъже и бе определен за най-добър състезател в мъжкия профил от Българската карате киокушин федерация за 2025-та година. Награден бе и на ежегодната тържествена церемония „Спортист на годината на НСА“, като в тази класация зае второто място.

Цялата статия за Спортист на Габрово за 2025 година, както и кои останаха негови подгласници можете да прочетете оттук.

Зареди още

Крими

Пиян водач без книжка причини тежка катастрофа със загинал край Севлиево

Published

on

Пиян водач без шофьорска книжка причини тежка катастрофа със загинал край Севлиево. Трагичният инцидент е станал снощи, около 20:46 часа, на пътя между село Богатово и Севлиево.

На място изпратеният полицейски екип, установил, че 32-годишен мъж, управлявайки лек автомобил „Опел Астра“ в посока към Севлиево, предприел маневра „изпреварване“, загубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в крайпътно дърво.

В резултат на удара починал 49-годишен мъж, пътувал на задната седалка на автомобила. Водачът бил тестван за употреба на алкохол, като техническото средство отчело 2,74 промила. Същият е дал кръвна проба за химически анализ.

При извършената справка в информационните масиви на МВР било установено, че водачът е и неправоспособен. 32-годишният мъж бил настанен в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово, в хирургично отделение, без опасност за живота.

Две жени – на 32 и 35 години, пътували в автомобила, също прегледани от медицински екип, след което били освободени без установени наранявания.

По случая е образувано досъдебно производство. Работата по него продължава под надзора на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица