Новини
„Ранната диагностика е в основата на успешното лечение на рака на гърдата“
Д-р Любен Бозев, хирург-мамолог в МБАЛ „Света София”: „Ранната диагностика е в основата на успешното лечение на рака на гърдата. Не пропускайте профилактичен преглед!”
През последните 10-15 години все повече жени се сблъскват с тежестта на диагнозата „рак на гърдата“. Какви тенденции в развитието на това заболяване отчитат медицинските специалисти, кои са рисковите фактори и има ли възможност за намаляване на риска, защо профилактиката е от изключително значение и кои са различните начини за скрининг на рак на гърдата, обяснява д-р Любен Бозев, мамолог в МБАЛ „Света София“.
Д-р Бозев, участвате активно в съвместната кампания на МБАЛ „Свети Иван Рилски”-Габрово и МБАЛ „Света София” за консултиране на пациенти от нашия регион и за пореден път приемахте пациенти в Габрово. Как се чувствате тук и как протича инициативата?
– Обстановката в болницата е прекрасна, тук са създадени чудесни условия за профилактика и диагностика на различни видове заболявания. Що се отнася до съвместната инициатива между МБАЛ „Свети Иван Рилски”-Габрово и МБАЛ „Света София”, оценявам я като много добра и смятам, че е ефективна. Всъщност такова е отношението ми изобщо към здравните инициативи, които идват да напомнят на пациентите, че грижата за тяхното здраве е първо техен личен ангажимент – чрез редовни посещения за профилактични прегледи, и след това на лекарите. В този смисъл бих искал да призова всички към по-голяма активност специално по отношение на сериозните заболявания, каквито са заболяванията на млечната жлеза.
Считате, че информацията за различните видове инициативи не достига до пациентите?
– Най-вероятно нивото на информираност е голямо – едва ли има жена, която да не знае, че редовната профилактика е от ключово значение за добрата грижа към нейното лично здраве. За тези проблеми се говори постоянно, провеждат се различни кампании, но самоинициативата е все още ниска, слаба. Затова апелираме към по-голяма активност, защото е важно за всяка жена, след като навърши 20 години, да ходи веднъж в годината на преглед – самоосъзнато и отговорно, а не по задължение.
Световната статистика отчита, че всяка осма жена се сблъсква с тежестта на диагнозата „Карцином на гърдата” и отбелязва повишаване на заболеваемостта. Каква е ситуацията в България?
– България не е изключение и картината не е по-различна. Тук също отчитаме леко повишаване на заболеваемостта, като една от причините за това вероятно е разширяването на обхвата на скрининговите програми, които осъществяваме и на задължителните профилактичните прегледи, които се организират по месторабота, от службите по трудова медицина, от различни неправителствени организации, болници и центрове за женско здраве. Широката профилактика и диагностика води до откриване на евентуален здравословен проблем в по-ранен стадий, което пък е гаранция за успешно провеждане на лечението.
Отбелязвате ли спад във възрастовата граница?
– Да, по-големият обхват на скрининговите програми сваля долната възрастова граница. Вече диагностицираме пациенти с рак на гърдата, които са на възраст между 30 и 40 години – нещо, което допреди години беше голяма рядкост и това заболяване се възприемаше като заболяване на възрастните жени – след 55 години и най-често срещано при тези на около 70-75-годишна възраст. В днешно време вече много често установяваме такъв проблем при жени под 40 години.
Кои са основните причини и рискове, водещи до това заболяване?
– Няма уточнени абсолютно категорично основни причини или рискове. Много са възможните фактори за отключване на това заболяване, но така или иначе един основен няма. Би могло да се дължи на хормонален дисбаланс, категорично на наследственост по майчина линия – имаме пациенти, при които от 3-4 поколения се установява такъв проблем. Стресът също би могъл да е сред основните рискове.
Какво можем да направим, за да сведем до минимум тези рискове?
– Едва ли можем да ограничим или да прогнозираме кой знае колко успешно рисковете. Например хормоналният дисбаланс – дългата хормонална стимулация на жлезата, породена от ранно идване на месечния цикъл и неговото късно приключване, обуславя дълъг период на хормонална активност, която в един момент е възможно да причини определено заболяване на млечната жлеза. Не можем да повлияем на този процес, нали? Или на фамилната обремененост? Ето защо по отношение на този вид заболявания най-правилното и което е по-важно – лесно изпълнимо, е редовното проследяване чрез профилактика. Добрата грижа за здравето се основава на добрата и редовна профилактика, най-малкото защото това дава възможност на специалистите за ранно диагностициране, а от там и за своевременно лечение.
Факт е, че съвременните възможности за лечение и ранното диагностициране водят до спад с около 2 % годишно на смъртността при рак на гърдата, но наистина за да говорим за ранно диагностициране, е необходимо редовно посещение при лекар за профилактичен преглед. Колко често една жена, съобразно нейната възраст, трябва да посещава кабинета на мамолога?
– Веднъж годишно е почти задължително за жените, след като навършат 20-годишна възраст. Говоря за жени, които нямат никакви проблеми – нямат обремененост, съмнения за доброкачествени образувания, мастопатични промени. При тях е достатъчно един път в годината да се профилактират. При всички останали , при които има някакви промени в структурата на гърдите – наличие на кисти, мастопатични промени например или имат фамилна обремененост, е препоръчително да се преглеждат на 6 или на 8 месеца.
А самопрегледите? Достатъчно надеждни ли са?
– Самопрегледите съвсем не са достатъчни и веднага ще обясня защо. Защото за да забележи една жена някаква промяна в гърдите си – във формата и големината на гърдата, в позицията на зърното, наличие на патологична секреция – подобна на утайка на кафе, или ръжда, или пък успява да опипа образувание, което може да не променя формата на гърдата, но пък се напипва добре, това означава, че проблемът вече съществува и е ясно изразен. А нашата цел е да уловим този проблем във възможно най-ранен етап. Нещо, което може да постигне специалистът в рамките на един профилактичен преглед.
Има няколко начина за извършване на профилактичен преглед. Бихте ли ги разяснили?
– Основният начин е т.нар. мануален преглед от специалист, след което към него се добавя и ултразвуковото изследване на гърдата, т.нар. ехография. Това е основният преглед. Вече при необходимост, по преценка на преглеждащия, към тези две неща може да се добави мамография. По отношение на мамографията, в профилактичен аспект при жени над 40-годишна възраст, дори да няма конкретна нужда, мамография може да се прави на всеки 2 години. Но като основна профилактика, прегледът и ехографията веднъж годишно са напълно достатъчни, за да се чувства жената напълно спокойна.
Всъщност съвременната апаратура разполага с все по-големи възможности за диагностика и това дава шанс на голяма част от пациентите за ранно откриване на заболяването и съответно за неговото успешно лечение?
– Точно така. Широко в нашата работа се използват ядрено-магнитен резонанс и ПЕТ-скенери от най-ново поколение, които ни подпомагат в точната и прецизна диагностика. Ето защо няма да се уморя да повтарям – пациентът трябва да е по- активен и да не подценява ползата от редовната профилактична грижа. Хубаво е, че всички са информирани, още по-хубаво би било да са ангажирани и стриктни по отношение на собственото си здраве целогодишно. Безотговорно е да се разчита само на организираните по различни поводи от лекари, здравни и неправителствени организации превантивни кампании и безплатни прегледи. В пълноценната профилактика не може да има кампанийност.
Тази тема не е насочена само към жените, нали? Какво трябва да знаят мъжете?
– Факт е, че мъжете също страдат от това заболяване, макар и значително по-рядко. Но и при тях процесът е изключително труден, дори бих казал – по-тежък. Поради ниския процент на заболеваемост, при мъжете не говорим за профилактика от същия режим като при жените, но е важно да знаят, че при най-малките съмнения за някакво изменение, незабавно трябва да потърсят консултация със специалист. Защото при тях нещата протичат доста бързо, тежко и драматично.
Вашето отношение към естетическата хирургия и имплантите?
– Положително. Аз самият препоръчвам на пациентки, за които преценявам, че имат нужда от корекции. Това са дами, които след поредица от раждания, промени в теглото, кърмене и т.н. са буквално със съсипани гърди и с още по-съсипано самочувствие и усещане за женственост. А когато имаме категорична индикация за понижено самочувствие, няма нищо лошо в това пациентката да се възползва от възможностите на съвременната естетическа хирургия.
Вашето пожелание към дамите?
– Да умеят да се радват на живота! А за да изпитват пълноценно и дълго тази радост, трябва да са отговорни към себе си и към собственото си здраве!
МБАЛ „Свети Иван Рилски“ – Габрово продължава здравната инициатива за осигуряване на висококачествена медицинска грижа на своите пациенти, като предоставя поредна възможност за консултация с д-р Пейо Мишев – съдов хирург от МБАЛ „Света София“. Д-р Пейо Мишев – специалист с дългогодишен опит в сферата на ултразвуково и доплерово изследване, съвременно лечение на артериални, венозни заболявания и лимфни заболявания на крайниците, ще приема пациенти на 28 октомври 2020 г. /сряда/. Прегледите са срещу заплащане и ще се осъществяват след предварително записване на тел. 066/99 00 90.
Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.
Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.
Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.
Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.
„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.
Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.
Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.
Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.
-
Новинипреди 7 дниГабровските джудисти с впечатляващо представяне в Димитровград
-
Културапреди 7 дниГаброво е един от активните участници в Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО
-
Културапреди 6 дниКонцерт в чест на Колю Фичето ще озвучи храма „Св. Никола“ в Дряново
-
Новинипреди 7 дниГабровски шампиони блестят на Европейските игри в Чехия
-
Кримипреди 7 дниКрадецът, тарашил по Русевци, влизал в домовете докато собствениците им били там
-
Любопитнопреди 5 дниКогато пътуването зове, а колата ти отказва – не губи време!
-
Кримипреди 6 дни13-годишно момче е със счупено ребро след домашен побой
-
Културапреди 6 дниГабровски талант с първо място на международен фестивал в Обзор