

Новини
„Ранната диагностика е в основата на успешното лечение на рака на гърдата“
Д-р Любен Бозев, хирург-мамолог в МБАЛ „Света София”: „Ранната диагностика е в основата на успешното лечение на рака на гърдата. Не пропускайте профилактичен преглед!”
През последните 10-15 години все повече жени се сблъскват с тежестта на диагнозата „рак на гърдата“. Какви тенденции в развитието на това заболяване отчитат медицинските специалисти, кои са рисковите фактори и има ли възможност за намаляване на риска, защо профилактиката е от изключително значение и кои са различните начини за скрининг на рак на гърдата, обяснява д-р Любен Бозев, мамолог в МБАЛ „Света София“.

Д-р Бозев, участвате активно в съвместната кампания на МБАЛ „Свети Иван Рилски”-Габрово и МБАЛ „Света София” за консултиране на пациенти от нашия регион и за пореден път приемахте пациенти в Габрово. Как се чувствате тук и как протича инициативата?
– Обстановката в болницата е прекрасна, тук са създадени чудесни условия за профилактика и диагностика на различни видове заболявания. Що се отнася до съвместната инициатива между МБАЛ „Свети Иван Рилски”-Габрово и МБАЛ „Света София”, оценявам я като много добра и смятам, че е ефективна. Всъщност такова е отношението ми изобщо към здравните инициативи, които идват да напомнят на пациентите, че грижата за тяхното здраве е първо техен личен ангажимент – чрез редовни посещения за профилактични прегледи, и след това на лекарите. В този смисъл бих искал да призова всички към по-голяма активност специално по отношение на сериозните заболявания, каквито са заболяванията на млечната жлеза.
Считате, че информацията за различните видове инициативи не достига до пациентите?
– Най-вероятно нивото на информираност е голямо – едва ли има жена, която да не знае, че редовната профилактика е от ключово значение за добрата грижа към нейното лично здраве. За тези проблеми се говори постоянно, провеждат се различни кампании, но самоинициативата е все още ниска, слаба. Затова апелираме към по-голяма активност, защото е важно за всяка жена, след като навърши 20 години, да ходи веднъж в годината на преглед – самоосъзнато и отговорно, а не по задължение.
Световната статистика отчита, че всяка осма жена се сблъсква с тежестта на диагнозата „Карцином на гърдата” и отбелязва повишаване на заболеваемостта. Каква е ситуацията в България?
– България не е изключение и картината не е по-различна. Тук също отчитаме леко повишаване на заболеваемостта, като една от причините за това вероятно е разширяването на обхвата на скрининговите програми, които осъществяваме и на задължителните профилактичните прегледи, които се организират по месторабота, от службите по трудова медицина, от различни неправителствени организации, болници и центрове за женско здраве. Широката профилактика и диагностика води до откриване на евентуален здравословен проблем в по-ранен стадий, което пък е гаранция за успешно провеждане на лечението.
Отбелязвате ли спад във възрастовата граница?
– Да, по-големият обхват на скрининговите програми сваля долната възрастова граница. Вече диагностицираме пациенти с рак на гърдата, които са на възраст между 30 и 40 години – нещо, което допреди години беше голяма рядкост и това заболяване се възприемаше като заболяване на възрастните жени – след 55 години и най-често срещано при тези на около 70-75-годишна възраст. В днешно време вече много често установяваме такъв проблем при жени под 40 години.
Кои са основните причини и рискове, водещи до това заболяване?
– Няма уточнени абсолютно категорично основни причини или рискове. Много са възможните фактори за отключване на това заболяване, но така или иначе един основен няма. Би могло да се дължи на хормонален дисбаланс, категорично на наследственост по майчина линия – имаме пациенти, при които от 3-4 поколения се установява такъв проблем. Стресът също би могъл да е сред основните рискове.
Какво можем да направим, за да сведем до минимум тези рискове?
– Едва ли можем да ограничим или да прогнозираме кой знае колко успешно рисковете. Например хормоналният дисбаланс – дългата хормонална стимулация на жлезата, породена от ранно идване на месечния цикъл и неговото късно приключване, обуславя дълъг период на хормонална активност, която в един момент е възможно да причини определено заболяване на млечната жлеза. Не можем да повлияем на този процес, нали? Или на фамилната обремененост? Ето защо по отношение на този вид заболявания най-правилното и което е по-важно – лесно изпълнимо, е редовното проследяване чрез профилактика. Добрата грижа за здравето се основава на добрата и редовна профилактика, най-малкото защото това дава възможност на специалистите за ранно диагностициране, а от там и за своевременно лечение.
Факт е, че съвременните възможности за лечение и ранното диагностициране водят до спад с около 2 % годишно на смъртността при рак на гърдата, но наистина за да говорим за ранно диагностициране, е необходимо редовно посещение при лекар за профилактичен преглед. Колко често една жена, съобразно нейната възраст, трябва да посещава кабинета на мамолога?
– Веднъж годишно е почти задължително за жените, след като навършат 20-годишна възраст. Говоря за жени, които нямат никакви проблеми – нямат обремененост, съмнения за доброкачествени образувания, мастопатични промени. При тях е достатъчно един път в годината да се профилактират. При всички останали , при които има някакви промени в структурата на гърдите – наличие на кисти, мастопатични промени например или имат фамилна обремененост, е препоръчително да се преглеждат на 6 или на 8 месеца.
А самопрегледите? Достатъчно надеждни ли са?
– Самопрегледите съвсем не са достатъчни и веднага ще обясня защо. Защото за да забележи една жена някаква промяна в гърдите си – във формата и големината на гърдата, в позицията на зърното, наличие на патологична секреция – подобна на утайка на кафе, или ръжда, или пък успява да опипа образувание, което може да не променя формата на гърдата, но пък се напипва добре, това означава, че проблемът вече съществува и е ясно изразен. А нашата цел е да уловим този проблем във възможно най-ранен етап. Нещо, което може да постигне специалистът в рамките на един профилактичен преглед.
Има няколко начина за извършване на профилактичен преглед. Бихте ли ги разяснили?
– Основният начин е т.нар. мануален преглед от специалист, след което към него се добавя и ултразвуковото изследване на гърдата, т.нар. ехография. Това е основният преглед. Вече при необходимост, по преценка на преглеждащия, към тези две неща може да се добави мамография. По отношение на мамографията, в профилактичен аспект при жени над 40-годишна възраст, дори да няма конкретна нужда, мамография може да се прави на всеки 2 години. Но като основна профилактика, прегледът и ехографията веднъж годишно са напълно достатъчни, за да се чувства жената напълно спокойна.
Всъщност съвременната апаратура разполага с все по-големи възможности за диагностика и това дава шанс на голяма част от пациентите за ранно откриване на заболяването и съответно за неговото успешно лечение?
– Точно така. Широко в нашата работа се използват ядрено-магнитен резонанс и ПЕТ-скенери от най-ново поколение, които ни подпомагат в точната и прецизна диагностика. Ето защо няма да се уморя да повтарям – пациентът трябва да е по- активен и да не подценява ползата от редовната профилактична грижа. Хубаво е, че всички са информирани, още по-хубаво би било да са ангажирани и стриктни по отношение на собственото си здраве целогодишно. Безотговорно е да се разчита само на организираните по различни поводи от лекари, здравни и неправителствени организации превантивни кампании и безплатни прегледи. В пълноценната профилактика не може да има кампанийност.
Тази тема не е насочена само към жените, нали? Какво трябва да знаят мъжете?
– Факт е, че мъжете също страдат от това заболяване, макар и значително по-рядко. Но и при тях процесът е изключително труден, дори бих казал – по-тежък. Поради ниския процент на заболеваемост, при мъжете не говорим за профилактика от същия режим като при жените, но е важно да знаят, че при най-малките съмнения за някакво изменение, незабавно трябва да потърсят консултация със специалист. Защото при тях нещата протичат доста бързо, тежко и драматично.
Вашето отношение към естетическата хирургия и имплантите?
– Положително. Аз самият препоръчвам на пациентки, за които преценявам, че имат нужда от корекции. Това са дами, които след поредица от раждания, промени в теглото, кърмене и т.н. са буквално със съсипани гърди и с още по-съсипано самочувствие и усещане за женственост. А когато имаме категорична индикация за понижено самочувствие, няма нищо лошо в това пациентката да се възползва от възможностите на съвременната естетическа хирургия.
Вашето пожелание към дамите?
– Да умеят да се радват на живота! А за да изпитват пълноценно и дълго тази радост, трябва да са отговорни към себе си и към собственото си здраве!
МБАЛ „Свети Иван Рилски“ – Габрово продължава здравната инициатива за осигуряване на висококачествена медицинска грижа на своите пациенти, като предоставя поредна възможност за консултация с д-р Пейо Мишев – съдов хирург от МБАЛ „Света София“. Д-р Пейо Мишев – специалист с дългогодишен опит в сферата на ултразвуково и доплерово изследване, съвременно лечение на артериални, венозни заболявания и лимфни заболявания на крайниците, ще приема пациенти на 28 октомври 2020 г. /сряда/. Прегледите са срещу заплащане и ще се осъществяват след предварително записване на тел. 066/99 00 90.

Култура
Създава се Регионален център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово


Министерският съвет прие Постановление за създаване на Регионален център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“. Регионалният център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ е регионален културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата с предмет на дейност: създаване, разпространение, представяне и популяризиране на културни продукти на съвременното изкуство и недвижимото културно наследство и образователна, изследователска и развойна дейност в областта на културата и творческите индустрии.
Центърът е със седалище град Габрово и териториален обхват на дейността – община Габрово и общините: Севлиево, Трявна и Дряново. За създаването на центъра е прието Решение № 223 от 28 ноември 2024 г. на Общинският съвет на община Габрово.
Изразени са положителни становища на общините Севлиево, Трявна и Дряново и съгласие от Областния управител на област Габрово. Чрез създаването на регионалния център за съвременно изкуство ще се създадат условия за изява на творци, производители и индустриалци, развиващи дейност на територията на общините в област Габрово.
Центърът ще има положителен принос в създаването на връзки между различните професионални общности и за утвърждаването на района като културен център с устойчив туризъм и икономическо развитие.


Култура
Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров


Спомням си първия път преди почти 10 години, когато Виктор Макаров заедно с куп талантливи музиканти пристигна в Габрово, за да представи албума си „Шарена черга“. Този концерт остави дълбок отпечатък в мен – музиката, посланията, поезията, чарът, талантът и сърцето на тези хора ме омагьосаха.
Толкова време по-късно, този магьосник с китара и „леко дрезгав глас“ – отново водейки в града банда музикални съмишленици, пристига в столицата на хумора и сатирата като съорганизатор на първото издание на фестивала „Вечери на изпятата поезия“.
Е, първо габровско издание, защото Виктор Макаров стои зад едноименния фестивал, който вече има своята дългогодишна история в столицата. Той е част и от екипа на международния „Sofia Singer Songwriter Fest“, организира и много подобни инициативи и концерти.

И, ако заключите, че Виктор е музикант, ще сте прави, но едновременно с това ще сгрешите – той е много повече.
Виктор Макаров е българският преводач на мюзикълите „Чикаго“ и „Фантома на операта“. Освен това е богослов, актьор и „поет по душа“, съпруг и баща. Малка част от авторското му творчество е събрано в книгата „Етюди в проза и стих“. Той е изключително увлекателен събеседник и човек, с голямо сърце, пълен с вдъхновение и творческа енергия.
Подробно за фестивала „Вечери на изпятата поезия“ вече писахме, а днес разговаряме лично с Виктор, за да ни разкаже повече за това как се организира подобна инициатива и какво да очакваме.
– След дни започва първото издание на габровския фестивал „Вечери на изпятата поезия“. Какво е „изпята поезия“ и има ли тя почва у нас?
– Названието „изпята поезия“ в някакъв смисъл само обяснява себе си. Участниците във фестивала са хора на различни възрасти и с различни стилистични предпочитания (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…), но обединени от отношението към текста, написан на хубав български език. Повечето освен музиканти са или поети, или почитатели на изящната словесност, и това личи от текстовете на песните им. Другите имена на подобни автори изпълнители са „бардове“ и „поети с китара“.
– Досега фестивалът се е провеждал единствено в София, защо избрахте точно Габрово за първо издание извън столицата?
– Има причини романтични и прозаични. Сред романтичните е фактът, че Габрово е сред значимите културни средища на страната. За нас беше важно изпятата поезия да бъде представена тук наравно с другите изкуства, още повече че Габрово си има много собствени бардове. Тук стигаме и до прозаичната причина: в Габрово се намериха достатъчно помощници, за да се сформира отбор юнаци, които да задвижат фестивала. Анна Верховска, която е съорганизатор на „Вечерите“, е актриса от Кукления театър в Габрово. От екипа на същия театър е и художникът Светозар Колев „Питкин“, а Виолина Доцева е от Драматичния театър. И тримата са интересни автори, и тримата са познати на габровската публика, и тримата имат контакти в културните среди на града и са високо мотивирани да помагат фестивалът да протече успешно. Анна Верховска ни свърза и с директора на Кукления театър Алфидин Ахмедов – много инициативен деец на изкуството, който посрещна идеята за фестивал с голям интерес.
– Както спомена, фестивалът е в партньорство с Кукления театър. Като организатор на много подобни концерти и фестивали – трудно ли се намират съмишленици и партньори? Как се организира един такъв независим фестивал?
– Държавният куклен театър в Габрово е един от най-активните партньори, с които съм работил до момента, за което съм безкрайно благодарен на г-н Ахмедов, а също на Анна Верховска, която в най-невероятни моменти от денонощието намираше време да работи по дизайна и рекламата. Светльо Колев също много помогна и тепърва предстои да се насладим не само на песните му, но и на майсторлъка му като озвучител. Що се отнася до трудностите… Това е първото издание на фестивала в Габрово, никой още не знае за нас – що за чудо е това „изпятата поезия“ – яде ли се, пие ли се, за какво изобщо се ползва… Затова се наложи да се организираме „на мускули“ и с много компромиси и добра воля от страна на участниците, за което и на тях благодарим.

Истината е, че Община Габрово много помогна с реклама, с включването ни в културния календар по повод 165 години Габрово и т.н. (затова благодарим и на общината), но дали ще има и финансова подкрепа за тази година още не е сигурно. Надяваме се обаче догодина да е по-лесно в това отношение – тогава вече всички ще знаят колко ценно нещо са бардовете и колко необходими са за културния живот в града.
– Можем да кажем, че бардовете са част от алтернативната ъндърграунд сцена – намира ли се публика за тях в по-малките населени места?
– Ето това предстои да видим на 18, 19 и 20 септември в салона на Кукления театър. Шегата настрана, опитът на колеги, които организират подобни фестивали в Панагюрище, Харманли и т.н. показва, че в по-малките населени места има глад за качествено изкуство и поетите с китара винаги намират благодарна публика. Специално в Габрово обаче културният живот, както казах по-рано е доста наситен, тъй че тук по-скоро разчитаме не на глад, а на любопитство към жанр, който рядко е представян в града.

– Как изобщо се зароди идеята за „Вечери на изпятата поезия“?
– Преди 15 години бях поканен на фестивал в Литва. Последва покана за Румъния. После още две посещения в Литва (последното през 2024 г.) Направи ми впечатление огромната ценени са бардовете в чужбина. Литовският фестивал продължава повече от седмица и последните две вечери са в зала с размерите на софийската зала „България“, претъпкана догоре! Това ме накара да осъзная колко незаслужено пренебрегнат е този жанр в родината ни и буквално да заревнувам. Оттогава една от житейските ми каузи е популяризирането на творчеството на колегите-бардове у нас.
– За да им дадеш поле за изява, ти си основен двигател на тази и много други инициативи с подобна цел. Даваш много от личното си време, финанси и нерви – струва ли си всичко накрая?
– Вече използвах шегата, че „предстои да видим“, нали? Обикновено в края на всяка такава вечер се чувствам безкрайно удовлетворен от цялата палитра разнообразни емоции, които се изписват по лицата на слушателите – усмивки, сълзи, възторг, умиление… Радвам се, когато мога да споделя насладата от творчеството на тези автори с нова публика.

– Връщайки те отново към габровските „Вечери“, ти самият ще излезеш на сцената със собственото си творчество – кого друг ще имаме възможност да чуем? Как избра участниците, които да поканиш?
– Част от участниците избрах аз, част – Анна Верховска. Първоначалният избор беше лесен: поканихме само автори, свързани с Габрово, а те са толкова много, че бяха достатъчни за цял фестивал. Но след като те един по един се оказваха заети, започнахме да се оглеждаме за колеги, които могат да реагират в по-кратък срок. В момента свързани с града са самата Аня, Виолина Доцева, Светльо Колев, Зора Колева (в дует с Косьо Кучев), а косвено и Краси Кирчев, понеже негова постановка се играе в тукашния куклен театър. Рок-група Rejected M (в акустичен вариант) и дуетът „Манджа с грозде“ покани Аня. Аз пък поканих двама представители на по-улегналото поколение бардове – Пламен Сивов и Коста Шотев. Поканихме и една от най-новите звезди на бардовата сцена Ники Димитров от група X-r@y. Според слуховете възможно е в събота да се появи и един от доайените сред поетите с китара – Иван Ненков (авторът на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и т.н.), но слуховете, както знаем, са несигурно нещо…

– Част от дейността ти е свързана именно с откриването на нови и млади таланти. Как и по какво се разпознава добрият поет с китара? И има ли изобщо такова нещо като добър и лош поет?
– Отговорът на този въпрос е много сложен и изисква цикъл от лекции. Именно в цикъл от лекции (издадени после като книга – „Поетическото изкуство“) се опитва да отговори Любомир Левчев. Ако се опитаме да оставим настрана субективизма (а той играе централна роля в цялата работа) формулата е „качествен и от сърце написан текст + музикантски майсторлък + сценично присъствие (затова има толкова театрали сред бардовете)“. Но тази кратка формула май нищо не казва. Например, отново, що е то качествен текст? Вълнуващите се могат да четат Левчев (наистина!); някъде из дебрите на ютуб циркулира наша с Радо Михов двучасова и доста практична лекция по „текстописане“, съществуват и куп други ресурси, а и винаги я има опцията „помощ от другарче“ – разбирай: от по-опитен поет, когото начинаещият такъв познава и признава (аз постоянно ползвам такава помощ)…


– След изданието в Габрово, какво предстои?
– Почивка! Още почивка! И още малко почивка! Почивка заедно със съпругата ми! А иначе – още много концерти и фестивали, организирани заедно с невероятните ми колеги, в София и (надявам се) из цялата страна!
*Автор: Мария Матева.


Култура
Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново проучва възможността да бъдат направени нови изследвания в османските архиви, които да осветлят още повече делото и живота на майстор Колю Фичето. Новината съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на представянето в Съюза на архитектите в България на най-новата книга, посветена на Строителния колос на българското Възраждане „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Автор на изданието е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.
Събитието се проведе на 16 септември в сградата на Централния дом на архитекта и събра много гости, сред които проф. Вера Бонева и арх. Белин Моллов. В представянето на книгата участва също Константин Фичев, родственик на Първомайстора.

„Вероятно има още документи за Колю Фичето в османските архиви. Не е възможно да не са съхранени такива. Най-малкото биха излезли кореспонденции между него и властта. А да не говорим за сметки или договори. Надявам се това проучване да се случи, за да имаме възможност да надградим това, което са постигнали изследователите на Фичето – Никола Мавродинов, Георги Козаров и Николай Тулешков“, заяви директорът Иван Христов.
В своето слово той отбеляза, че тази година е по-специална, тъй като се честват 225 години от рождението на Колю Фичето, а програмата за тях обхваща различни инициативи през година, част от които вече бяха реализирани. На 23 септември в Дряново предстои Родова среща с потомци на възрожденския майстор строител, като за нея се очакват в града на Колю Фичето да пристигнат над 40 негови наследници.

В изказването си Христов анонсира още издаването на луксозен албум, представящ обектите на Първомайстора по българските земи, който се реализира с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България и вестник Строител.
Проф. Вера Бонева сподели пред присъстващите, че книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ на д-р Венелин Бараков е компактна и съдържателна, подходяща както за широката публика, така и за специалистите. „Полиграфски изданието е оформено перфектно. Поздравявам д-р Бараков, че се е постарал да издири стари снимки и карти, както и част от архитектурните заснемания на първите архитекти, за да проследи в исторически план как са се развивали отделните сгради, които са останали или са се загубили във времето. Това е един много сериозен и тежък изследователски труд, за което поздравявам автора, както и издателство „Фабер“, изпълнило в перфектна форма книгата“, каза проф. Бонева. Тя не спести и суперлативите си към екипа на ИМ-Дряново, утвърдил по думите ѝ Музея в национално средище за опазване на наследството не само на Колю Фичето, но и на нашата възрожденска архитектура.

С вълнение арх. Белин Моллов коментира, че книгата е подходяща за всички, тъй като информацията в нея е поднесена по достъпен начин и също поднесе поздравления към екипа на ИМ – Дряново, седящ зад реализацията ѝ. „През тази година имах щастието да общувам много пъти с екипа на музея. Те не просто си гледат работата, те я обичат и създават много здрави връзки и приятелства. Който отиде там, след това се връща отново вече като приятел. Препоръчвам ви, когато имате възможност, посетете Дряново и историческия музей, съхраняващ великолепните макети на сътвореното от Колю Фичето“, каза арх. Моллов.
Пред присъстващите Константин Фичев говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик. Той отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, съхраняващ фотографии и документи, който в голяма част е успял да дигитализира. Разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Д-р Бараков представите свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засегна по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.
Представянето на книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в Централния дом на архитекта в САБ се реализира като част от програмата на Националните чествания, посветени на 225 години от рождението на Колю Фичето, които се организират от ИМ – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.


-
Културапреди 7 дни
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие
-
Новинипреди 6 дни
Валери Божинов стана спортен директор в Севлиево
-
Икономикапреди 6 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД набира работници
-
Новинипреди 4 дни
„Янтра“ нанесе първо поражение на лидера „Фратрия“
-
Новинипреди 3 дни
Нов физкултурен салон и STEM-център в ОУ „Неофит Рилски“
-
Културапреди един ден
Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето
-
Новинипреди 3 дни
Министър Мирослав Боршош откри учебната година в ПГТ – Габрово
-
Културапреди един ден
Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров