
„България произвежда чудесни продукти със защитени географски указания – мед, вино и др. – които все още не са обект на достатъчно активен износ извън Европейския съюз. Именно затова включихме някои от тях в новия списък с традиционни за държавите продукти, които получават защита на китайския пазар по силата на споразумението между Европейския съюз и правителството на Китайската народна република относно географските указания.“
Това заяви в отговор на въпрос, отправен от българския евродепутат Иво Христов, Джон Кларк, директор на отдел „Международни отношения“ към Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия и главен преговарящ от страна на ЕК по споразумението с Китай.
„От отговора на г-н Кларк става ясно, че скоро България може да включи странджанския манов мед и горнооряховския суджук в обновения списък с географски указания на продукти на хранително-вкусовата промишленост на ЕС. По същия начин китайски продукти ще бъдат защитени в ЕС, с което се гарантира взаимно зачитане на най-добрите продукти от двете селскостопански традиции“, коментира Иво Христов след заседанието на Комисията по рибно стопанство в ЕП (PECH). Христов е член на комисията и съдокладчик по изготвяното ѝ становище относно споразумението между ЕС и Китай.
През юли Съветът прие решения за подписването на споразумението между Европейския съюз и правителството Китай относно географските указания. Това е първото значимо двустранно търговско споразумение, подписано между ЕС и Китай. Четири години след влизането в сила на споразумението обхватът му ще бъде разширен, така че то да включи още 175 географски указания от двете договарящи се страни. Споразумението също така съдържа механизъм за добавяне на допълнителни географски означения впоследствие.
По време дискусията с Джон Кларк Иво Христов повдигна три въпроса, свързани с географските указания:
– какво става с продуктите на Великобритания, които сега са включени в списъка и ще бъдат ли заменени с продукти на ЕС;
– могат ли вече регистрирани продукти, които не фигурират сред тези 275 европейски географски означения, да бъдат добавени на по-късен етап;
– ще има ли трети голям списък с продукти или те ще бъдат разглеждани поединично.

Според отговора на Кларк за 2021 г. е планирано да бъде обсъдена с Китай замяната на тези 5 продукта на Великобритания с продукти от държави членки на ЕС. Комисията възнамерява да положи усилия да насърчи по-новите страни членки (от Източна и Централна Европа) да имат свои продукти със защитени географски означения. Продукти, които са регистрирани, ще могат да бъдат добавяни, като за целта производители ще могат директно да се обръщат към Съвместния комитет по това споразумение.
Към момента България има само 3 продукта с географско означение при храните: българско розово масло, странджански манов мед и горнооряховски суджук. Две защитени географски указания имат български вина – „Горнотракийска низина“ и „Дунавска равнина“.
ЗГУ „Българско розово масло“ и вината вече са включени в списъка със 175 географски означения към търговското споразумение с Китай.
В ход е и процедура по защита и на българското кисело мляко и българското бяло саламурено сирене, което също има потенциал за износ на китайския пазар. Когато тя приключи успешно, страната ни може да поиска добавянето и на тези продукти в споразумението с Китай, което ще им осигури защита от имитации и възможност за повече видимост в азиатската страна.
Култура
Музеят в Дряново ще бъде домакин на научната конференция на ЦСИИ

На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.
Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.
Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.
Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.
По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.
В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.
Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.
„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.
Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.
Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.
Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.

Крими
Извършват контролирани взривове в завода за боеприпаси край Белица
Новини
Проверките по общинските жилища в Габрово продължават

Среща, с фокус върху проверка на адресните регистрации, наличието на хора в общински жилища без издадена заповед за това, както и спазването на обществения ред, проведе заместник‑кметът на Габрово Мария Йозова.
В дискусията участваха екип от Община Габрово – директорите на дирекции „Общинска собственост“ и „Образование и социални дейности“ заедно с експерти и представители на Районното управление.
Формалният повод за срещата бяха регулярните проверки на общинския жилищен фонд. Те обхващат стопанисването, поддържането и опазването на общинските жилища, както и спазването на условията по договорите с наемателите.

Паралелно с това служителите следят и за спазване правилата на етажната собственост. С кварталните инспектори бяха обсъдени конкретни въпроси, насочени към подобряване на координацията и възможностите за сътрудничество.
Инспекторите са първата точка на контакт за гражданите и извършват ежедневни обходи в районите си, затова добрият синхрон между екипите на институциите е ключов за навременна реакция при сигнали и проблеми.

-
Любопитнопреди 7 дни„Персеиди и китари“ събира младежи под звездите за трета поредна година
-
Любопитнопреди 7 дниГрупа Молец пристига за Младежкия фестивал „Тук и сега“
-
Кримипреди 7 дниУсловна и парична глоба за причинилите мелето на ул.“Митко Палаузов“
-
Кримипреди 3 дниИнцидент във военния завод край Трявна
-
Кримипреди 3 дниНяма жертви и пострадали при взривовете в завода край Белица
-
Кримипреди 3 дниПоловината парк Маркотея е без осветление заради вандализъм
-
Кримипреди 3 дниОбразуваха досъдебно заради пожара в завода за боеприпаси над Трявна
-
Кримипреди 2 дниНормализира се обстановката след взрива в завода за боеприпаси







