„България произвежда чудесни продукти със защитени географски указания – мед, вино и др. – които все още не са обект на достатъчно активен износ извън Европейския съюз. Именно затова включихме някои от тях в новия списък с традиционни за държавите продукти, които получават защита на китайския пазар по силата на споразумението между Европейския съюз и правителството на Китайската народна република относно географските указания.“

Това заяви в отговор на въпрос, отправен от българския евродепутат Иво Христов, Джон Кларк, директор на отдел „Международни отношения“ към Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия и главен преговарящ от страна на ЕК по споразумението с Китай.

„От отговора на г-н Кларк става ясно, че скоро България може да включи странджанския манов мед и горнооряховския суджук в обновения списък с географски указания на продукти на хранително-вкусовата промишленост на ЕС. По същия начин китайски продукти ще бъдат защитени в ЕС, с което се гарантира взаимно зачитане на най-добрите продукти от двете селскостопански традиции“, коментира Иво Христов след заседанието на Комисията по рибно стопанство в ЕП (PECH). Христов е член на комисията и съдокладчик по изготвяното ѝ становище относно споразумението между ЕС и Китай.

През юли Съветът прие решения за подписването на споразумението между Европейския съюз и правителството Китай относно географските указания. Това е първото значимо двустранно търговско споразумение, подписано между ЕС и Китай. Четири години след влизането в сила на споразумението обхватът му ще бъде разширен, така че то да включи още 175 географски указания от двете договарящи се страни. Споразумението също така съдържа механизъм за добавяне на допълнителни географски означения впоследствие.

По време дискусията с Джон Кларк Иво Христов повдигна три въпроса, свързани с географските указания:
– какво става с продуктите на Великобритания, които сега са включени в списъка и ще бъдат ли заменени с продукти на ЕС;
– могат ли вече регистрирани продукти, които не фигурират сред тези 275 европейски географски означения, да бъдат добавени на по-късен етап;
– ще има ли трети голям списък с продукти или те ще бъдат разглеждани поединично.

Според отговора на Кларк за 2021 г. е планирано да бъде обсъдена с Китай замяната на тези 5 продукта на Великобритания с продукти от държави членки на ЕС. Комисията възнамерява да положи усилия да насърчи по-новите страни членки (от Източна и Централна Европа) да имат свои продукти със защитени географски означения. Продукти, които са регистрирани, ще могат да бъдат добавяни, като за целта производители ще могат директно да се обръщат към Съвместния комитет по това споразумение.

Към момента България има само 3 продукта с географско означение при храните: българско розово масло, странджански манов мед и горнооряховски суджук. Две защитени географски указания имат български вина – „Горнотракийска низина“ и „Дунавска равнина“.

ЗГУ „Българско розово масло“ и вината вече са включени в списъка със 175 географски означения към търговското споразумение с Китай.

В ход е и процедура по защита и на българското кисело мляко и българското бяло саламурено сирене, което също има потенциал за износ на китайския пазар. Когато тя приключи успешно, страната ни може да поиска добавянето и на тези продукти в споразумението с Китай, което ще им осигури защита от имитации и възможност за повече видимост в азиатската страна.