Свържи се с нас

Новини

Годишнината от Шипченската епопея ще бъде отбелязана!

Инициативата за отбелязване на историческата годишнина е на група родолюбиви граждани от цялата страна. Повод за тяхната инициатива е нежеланието на управляващите да организират Националните чествания през тази година.

Published

on

143-тата годишнина от Шипченската епопея ще бъде отбелязана тази събота, 22 август, с панихида в памет на загиналите в епичните боеве, туристически поход, изкачване на стълбите към Паметника на Свободата, пред който ще бъдат поднесени венци и цветя.

Честването ще започне в 07.30 часа от Соколския манастир, където ще бъде отслужена панихида в памет на загиналите в шипченските боеве, след която в 08.00 часа ще тръгне туристически поход към връх Шипка.

Изкачването на стъпалата към Паметника на Свободата е насрочено за 11.00 часа, а от 12.00 тържествено ще бъдат поднесени венци и цветя. За гражданите, които искат да се включат в отбелязването на 143-тата годишнина от Шипченската епопея има осигурен безплатен транспорт.

Автобусите за Соколския манастир ще тръгват в 07.00 от пл.“Възраждане“ в Габрово, а тези за връх Шипка – в 09.30часа, отново от централния градски площад. Инициативата за отбелязване на историческата годишнина е на група родолюбиви граждани от цялата страна.

Повод за тяхната инициатива е нежеланието на управляващите да организират Националните чествания през тази година.

„Имаме удоволствието да Ви поканим да бъдем заедно на историческия връх Шипка на 22-ри август, да се поклоним пред саможертвата на героите, да запазим историческата памет и да предадем урок по родолюбие на децата ни”, се казва в поканата, която е до всички желаещи да се включат в отбелязването на едно от най-значимите събития от културно–историческия календар на България.

Покана е изпратена и до Президента на Република България, който е патрон на честванията.

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея. Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша /около 27 000 души и резерв от 10 000/, да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.

Сраженията за Шипка започват на 09/21 август 1877 г. В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки.

Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена. Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е здраво в ръцете на руската армия. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като „Зимно шипченско стоене“. Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода.

За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: „На Шипка всичко е спокойно“. Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, „в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград“, по думите на ген. Радецки.

След падането на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1977 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.

Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене. Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 г. Паметникът е завършен през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх „Свети Никола“ е тържествено открит от цар Борис III.

Паметникът е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Прерязаха лентата на ремонтираната зала Дан Колов в Севлиево

Published

on

Над 700 спортисти от всички клубове в Севлиево вече ще могат да ползват обновената и енергийно ефективна зала Дан Колов. Лентата прерязаха днес, 29 юли, кметът д-р Иван Иванов и управителят на Спортни имоти Тихомир Колев.

На церемонията присъстваха зам.-кметът Невена Тодорова, екипът за управление на проекта, общински съветници и спортни деятели. Сградата освети отец Цонко, който пожела повече хора да се грижат за здравето си чрез спорт.

„Община Севлиево винаги е гледала с приоритет към развитието на спорта и е инвестирала в спортни съоръжения. В момента продължаваме да изпълняваме и проекта за новата тренировъчна спортна зала, който върви по план“, отбеляза кметът д-р Иванов.

Въпреки неудобствата, които се създадоха за част от спортуващите, всичко завършва успешно, каза той и пожела на всички деца, младежи и спортуващи да бъдат здрави, и да имат високи спортни постижения.

По проекта са изградени термопомпени системи за отопление, вентилация и топла вода, фотоволтаична електрическа централа за собствени нужди, пожароизвестителна система и мълниезащита.

Осигурена е достъпна среда за хора с увреждания. Изпълнените дейности ще намалят разходите за енергопотребление и ще удължат експлоатационните характеристики на сградата.

Проектът „Прилагане на мерки за енергийна ефективност в спортна зала „Дан Колов“, гр. Севлиево“ е изпълнен по договор BG-RRP-4.020-0010-C01 и е финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост на стойност 1 032 195,2 €, от които 9203,25 € са собствен принос.

Зареди още

Новини

Маркираха 101 коли в Габрово, излезли от употреба

Published

on

Започна маркирането на 101 излезли от употреба моторни превозни средства на територията на община Габрово. В изпълнение на Заповед на Кмета на Община Габрово от 16.07.2026 г. и съгласно разпоредбите на Наредбата за управление на отпадъците, поддържане и опазване на чистотата, общинска комисия започна маркирането на излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), изоставени върху общински терени.

Комисията включва инспектори от Регионалното депо за неопасни отпадъци и представител на ОДМВР – Габрово, който участва в процеса по залепване на официални стикери – предписания, съгласно чл. 63, ал. 1 от Наредбата.

Стикерът представлява връчено предписание за преместване на превозното средство. Съгласно нормативната уредба, моторно превозно средство се определя като излязло от употреба, когато няма заверен знак за технически преглед повече от три месеца след изтичане на срока му и се намира върху държавна или общинска собственост.

В този случай то се счита за отпадък по смисъла на Закона за управление на отпадъците. За всяко маркирано превозно средство се съставя констативен протокол за техническото му състояние (Приложение № 2 към Наредбата).

Срокът за доброволно преместване е три месеца, считано от деня след датата, отбелязана на поставения стикер. Акцията е част от системната контролна дейност на общината за поддържане на чиста, безопасна и подредена градска среда, както и за предотвратяване на нерегламентирано изоставяне на автомобили върху общински терени.

Зареди още

Култура

Световната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово

Published

on

През есента на 2026 година Габрово заема подобаващо място на световната културна карта. Между 16 и 20 септември градът поема домакинството на Годишната среща на подмрежата „Занаяти и фолклорно изкуство“ – едно от най-значимите събития в календара на Мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО.

Глобалният форум се организира от Община Габрово, съвместно с Министерството на туризма, Министерството на културата, Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа и Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.

Тази международна платформа обединява 80 града от 55 държави, превръщайки направлението за традиционни умения в една от най-бързо развиващите се общности на ЮНЕСКО.

Представители от пет континента пристигат у нас, за да потърсят съвременни решения през призмата на културата и човешкия дух. Във фокуса на тазгодишните дискусии е темата за изграждането на мирен свят чрез човешкото творчество.

В епоха, белязана от стремителни технологични скокове и социални кризи, форумът търси отговор на въпроса как традиционните занаяти, местното творчество и габровският хумор могат да бъдат реален инструмент за преодоляване на конфликти и за стабилност в градската среда.

Специален акцент в програмата е предвиден панела „Кметски диалог“, посветен на ролята на културните политики за изграждане на устойчиви общества. Кметове от различни точки на света заседават под модераторството на кмета на Габрово Таня Христова, за да обменят работещи модели от своите региони.

Ключови участници в отделните панели са: проф. Бьонг Хунг Джонг – бивш координатор на мрежата, д-р Ибрахим Алшубайт – настоящ координатор на мрежата, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“, д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния комитет на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа, проф. д-р Уития Питунгнапу, Факултет по архитектура, изкуство и дизайн, Университет „Наресуан“ (заместник-координатор на Мрежа на творческите градове на ЮНЕСКО за занаяти и народни изкуства) и др.

Присъствието на Габрово в семейството на ЮНЕСКО от 2017 година насам доказа, че градът не просто пази своите корени, а умее да ги превръща в активен международен капитал.

Приемането на форум от такъв ранг е категоричен атестат за местния капацитет и важна крачка по пътя към кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица