Новини
Годишнината от Шипченската епопея ще бъде отбелязана!
Инициативата за отбелязване на историческата годишнина е на група родолюбиви граждани от цялата страна. Повод за тяхната инициатива е нежеланието на управляващите да организират Националните чествания през тази година.
143-тата годишнина от Шипченската епопея ще бъде отбелязана тази събота, 22 август, с панихида в памет на загиналите в епичните боеве, туристически поход, изкачване на стълбите към Паметника на Свободата, пред който ще бъдат поднесени венци и цветя.
Честването ще започне в 07.30 часа от Соколския манастир, където ще бъде отслужена панихида в памет на загиналите в шипченските боеве, след която в 08.00 часа ще тръгне туристически поход към връх Шипка.
Изкачването на стъпалата към Паметника на Свободата е насрочено за 11.00 часа, а от 12.00 тържествено ще бъдат поднесени венци и цветя. За гражданите, които искат да се включат в отбелязването на 143-тата годишнина от Шипченската епопея има осигурен безплатен транспорт.
Автобусите за Соколския манастир ще тръгват в 07.00 от пл.“Възраждане“ в Габрово, а тези за връх Шипка – в 09.30часа, отново от централния градски площад. Инициативата за отбелязване на историческата годишнина е на група родолюбиви граждани от цялата страна.
Повод за тяхната инициатива е нежеланието на управляващите да организират Националните чествания през тази година.
„Имаме удоволствието да Ви поканим да бъдем заедно на историческия връх Шипка на 22-ри август, да се поклоним пред саможертвата на героите, да запазим историческата памет и да предадем урок по родолюбие на децата ни”, се казва в поканата, която е до всички желаещи да се включат в отбелязването на едно от най-значимите събития от културно–историческия календар на България.
Покана е изпратена и до Президента на Република България, който е патрон на честванията.
Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея. Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша /около 27 000 души и резерв от 10 000/, да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.
Сраженията за Шипка започват на 09/21 август 1877 г. В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки.
Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена. Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е здраво в ръцете на руската армия. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като „Зимно шипченско стоене“. Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода.
За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: „На Шипка всичко е спокойно“. Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, „в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград“, по думите на ген. Радецки.
След падането на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1977 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.
Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене. Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 г. Паметникът е завършен през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх „Свети Никола“ е тържествено открит от цар Борис III.
Паметникът е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Шахматистите от „Орловец 1997“ се завърнаха с три медала от турнир

Състезателите на ШК „Орловец 1997“-Габрово Кристиян Василев, Иван Екимов и Диана Екимова се завърнаха с медали от Детския шахматен турнир Купа „Кирил и Методий“, който се проведе в Казанлък.
Кристиян Василев постигна 4 точки от 7 кръга и стана първи при момчетата до 13 г., като грабна златния медал.
Второ място и сребърен медал при момчетата до 11 г. спечели Иван Екимов с 5 т. от 7 партии, както и Диана Екимова при момичетата до 17 години, която постигна 3,5 т.

Дебютно участие в турнира направиха Доминик Даскалов, който зае 5 място при момчетата до 13 г. и Павел Иванов при момчетата до 11 г., които натрупаха ценен опит.

В турнира за деца до 9 години Клубът бе представен от 7-годишния Стелиян Пелеев, който спечели 2 точки и се нареди пети сред децата в категория „Детска градина“.

Новини
Габрово отново събра млади пазители на паметта на България

В Актова зала на Национална Априловска гимназия се проведе церемония, която отново доказа, че любовта към родната история не е угаснала в сърцата на младото поколение. Осмият национален ученически конкурс „История, патрони и дарители на моето училище!“ събра на едно място деца от десетки краища на страната, обединени от едно общо призвание – да помнят, да разказват и да предават нататък.
Тазгодишното издание на конкурса е посветено на две значими годишнини: 191 години от създаването на Първото новобългарско светско взаимно училище – люлка на организираното ни народно просвещение – и 180 години от рождението на Райчо Каролев, просветител, историк и първи директор на Габровската гимназия.
Имена и дати, вписани с неизбледняващо мастило в летописите на българската образованост. Инициативата, родена под патронажа на фондация „Радетел“, е доказателство, че народната ни памет може и трябва да живее не само в архивите, но и в умовете и душите на учениците.
В конкурса участваха 40 творби в четири категории: доклад, историко-литературно есе, разказ и видеоклип. Авторите им са ученици от Плевен, Перник, Бургас, Варна, Кърджали, Бяла Слатина, Панагюрище, София, Луковит, Асеновград и Габрово. Всяка творба бе повече от учебно задание, тя бе свидетелство за уважение към миналото, към дарителството и Благодетелите, чийто завет продължава да осветява пътя на образованието у нас и днес.
Събитието бе открито с приветствено слово на директора на НАГ, госпожа Елвира Христова, а участниците и гостите бяха поздравени и от госпожа Елена Сербинова, председател на фондация „Радетел“ – организация, чиято мисия е именно опазването и предаването на тази безценна културна и просветна памет.
Творбите бяха преминали предварителна оценка от комисия от историци, литератори и специалисти по информационни технологии, а в деня на събитието номинираните ученици защитиха своите разработки пред авторитетно жури, в състав: госпожа Любка Тинчева, директор на НМО, госпожа Снежана Рачевиц, дългогодишен преподавател по български език и литература, бивш директор на НАГ, заместник-председател на фондация „Радетел“ и един от създателите на конкурса, и госпожа Даниела Цонева, историк, краевед, председател на Обществен комитет „Васил Левски“ клон Габрово и преподавател по история и география. След публичната защита журито обяви своя вот.
В категория „Доклад“ първо място завоюва Константин Железов от НЕГ „Гьоте“, Бургас, второ – Алекс Янъков от ПГ „Цар Иван Асен II“, Асеновград, и трето – Виктория Михайлова от НАГ, Габрово.
В категория „Историко-литературно есе“ победи Нелина Фитлекова от ПГИТМТ „Проф. Л. Цоцорков“, Панагюрище, следвана от съученичката си Мария Баирова на второ място, и Цветомира Мичева от НАГ, Габрово на трето.
В категория „Разказ“ първото място отиде при Денислав Иванов от НАГ, Габрово, второто – при Борис Цонев, също от НАГ, а третото – при Гергана Георгиева от СУ „Алеко Константинов“, Луковит.
В категория „Видеоклип/филм“ отличието за първо място получи Калина Бърнева от Първа езикова гимназия, Варна, второто бе присъдено на Георги Гечев от СУ „Отец Паисий“, Кърджали, а третото – на отбора на Владимир Пеев, Александра Даскалова и Габриела Георгиева от ПАГ „Никола Вапцаров“, Бяла Слатина.
Отличените ученици получиха грамоти, купи и парични награди, а грамоти бяха връчени и на всички участници и научни ръководители, защото зад всяка млада творческа воля стои посветен педагог.
В рамките на церемонията госпожа Елена Сербинова връчи и традиционните стипендии на ученици от НАГ. Тази година Християн Георгиев от 11а клас получи еднократна стипендия за постигнати успехи в образованието, науката и спорта, а Преслава Драганова от 10г клас бе удостоена с едногодишна стипендия за доказани образователни успехи и постижения в танцовото изкуство.
Докато млади хора от Бургас до Кърджали, от Варна до Луковит, намират смисъл и вдъхновение в историята на своите училища и техните благодетели, можем да бъдем спокойни: паметта не умира. Тя просто сменя своите пазители.

Култура
„Нощ на музеите“ се превърна в незабравимо пътешествие между вкус, изкуства и театър

За трета поредна година Исторически музей – Дряново превърна инициативата „Нощ на музеите“ в многопластово преживяване, което остави дълбока следа в сърцата на всички присъстващи. На 15 май 2026 г. три емблематични локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ и Икономовата къща, бяха сцена на спектакъл, в който историята, кулинарията, театърът и живописта заговориха с един глас.





Програмата започна в двора на Лафчиевата къща с официалната премиера на „Дряновски вкусотии и изкушения“ – кулинарна книга с готварските рецепти на Анастасия Лафчиева, съставена от Юлия Дабкова, Стилияна Топалова-Марчовска и Христо Петров. Директорът на ИМ-Дряново Иван Христов откри събитието и поздрави авторите на изданието. С представяне на книгата се обърна доц. д-р Светла Ракшиева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, която е автор на предговора. Тя характеризира изданието като представително за духа и кулинарната традиция на региона и отбеляза приноса на дряновския музей за опазването на местното културно наследство. Музикална програма осигури Оркестър Дряново, с ръководител Славчо Илиев. Присъстващите имаха възможност да дегустират ястия, приготвени по рецепти от книгата.




Във втората част на вечерта, в духа на форум театъра зрителите не бяха просто публика, а съавтори на спектакъл. Актьори от Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово разиграха два сюжета: „Без изход“ и „Страхотна новина“, а аплодисментите бяха допълнени от гласуване, което промени хода на историята. Представлението бе реализирано в рамките на проект, финансиран от Национален фонд „Култура“.


Вечерта приключи в Икономовата къща с изложба-концерт на Гергана Попова. Платната и творчеството ѝ бяха представени от художника Антон Антонов, уредник в ИМ-Дряново, а живата музика на Попова и Юрген Ротенщайнер (китара) превърна галерийното пространство в сцена. Дегустация на селектирани вина допълни усещането за пълноценно естетическо преживяване.

Ден преди „Нощ на музеите“, на 14 май ИМ-Дряново посрещна участниците в Регионалната ученическа конференция, посветена на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание в Първи революционен окръг. Форумът бе организиран съвместно от Община Дряново, МКБППМН, ИМ – Дряново и Общински комитет „Васил Левски“ – Дряново. В конференцията участваха близо 30 ученици от 8 града, попадащи в територията на Първи революционен окръг, разпределени в две възрастови групи: V – VIII клас и IX – XII клас. Събитието включваше и допълнителна програма – малчуганите от група „Таралеж“ при ДГ „Детелина“ – Дряново поднесоха тематичен поздрав, а ученици от СУ „Максим Райкович“ – Дряново представиха откъс „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов. Участниците имаха възможност да посетят Килийното училище в църквата „Света Троица“, която е най-старата църква в Дряново, намираща се непосредствено до музея, както и експозицията „Сътворено от Земята“. В края на деня научните рецензенти представиха своите оценки, след което се проведе тържественото награждаване на всички участници.
На 16 май бяха отбелязани 20 години от откриването на паметника на Васил Левски в Дряново, намиращ се до Икономовата къща. На събитието присъстваха Трифон Панчев, кмет на Дряново, Васил Василев, председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“, Корнелия Маринова от фондация „Васил Левски“, бивши кметове на Дряново, общественици и ръководители на институции.

-
Икономикапреди 6 дниФермерски пазар в сърцето на Габрово
-
Новинипреди 6 дниКристина Сидорова е новият областен управител на Габрово
-
Кримипреди 6 дниЕдин от биячите, участвал в побоя на ул.“Митко Палаузов“, остава в ареста
-
Новинипреди 6 дниС две купи и с два златни медала се завърна Кристиян Василев
-
Кримипреди 5 дни„Домашен арест“ за единия от побойниците, отговорен за мелето на ул.“Митко Палаузов“
-
Културапреди 5 дниЛюбо Киров с нов албум и концерт в Габрово на 4 юли
-
Новинипреди 6 дниИталианец първи пише в „Ню Йорк Таймс“ за зверствата от Априлското въстание
-
Любопитнопреди 4 дниСевлиево отново ще бъде част от Coca-Cola The Voice Турнето











