Свържи се с нас

Култура

Руски вечери под микроскопа на Габровския театър

Как да летиш без парашут?

Published

on

Да летиш без парашут с микроскоп в ръка. Това ви предлага Габровският драматичен театър в последната за сезона премиера „Руски вечери с микроскоп“, която се състоя на 21 юли на голямата сцена на театъра. Постановката под режисурата на Петринел Гочев, е второ издание на цикъла „Руски вечери“ – част от новата инициатива „Театър на маса“ на ДТ „Рачо Стоянов“.

На пръв поглед нищо необичайно – спектакъл, драматургично организиран от режисьора по едноактната комедия „Юбилей“ от А. П. Чехов и разказите „Селски жители“ и „Микроскоп“ от Василий Шукшин. Но това е първият ви поглед – пред плаката, преди още да сте прекрачили прага на театъра, да сте се настанили в залата в очакване да вдигнат завесата. Без дори да чувате обявеното начало от режисьора, вие вече сте пред ново начало – непознато, буйно, динамично, изненадващо – съвсем като за спектакъл на Петринел Гочев.

Още не знаете какво предстои, защото това е постановка от три различни текста, които тук са обединени и органически свързани. Актьорите преминават от картина в картина, от роля в роля с лекотата и спокойствието на естествената повторяемост на добре отработен процес. Професионализмът и майсторството да се превъплъщават в няколко образа едновременно не са изненадващи за младата по възраст габровска трупа. Първо ви поемат героите на Чехов. Като на тенис мач следите с нетърпение как топката лети от поле в поле – подават се реплики, отиграват се ситуации, връхлита ви противоречивата безкомпромисност на героите да отстояват намеренията си. Случващото се на сцената е амалгама от човешки страсти, суета, самовлюбеност, амбициозност да постигнеш своето на всяка цена, за да почувстваш сладостта на измамното чувство за величие.

Един след друг, в постоянно противоборство излизат Стоян Руменин в ролята на Хирин с неговата всеотдайна нервозност, Петко Петков, който играе настойчивия и самоуверен Шипучин, Поля Йорданова като досадно жизнерадостната Татяна Алексеевна с нейното безсмислено безгрижие и Надежда Петкова, която се превъплъщава в хитроумно безпросветната Мерчуткина.

Така поели почти на един дъх бързото развитие на събитията, зрителите се пренасят в идиличното ежедневие на съветското село и мечтателния уют на руското семейство. Героите от разказите на Шукшин ще обезоръжат последното ви желание да сдържате тялото си от конвулсиите на смеха. Ще видите Баба Маланя – изиграна от Таня Йоргова, и внука ѝ, пионерчето Шурка – в ролята влиза Поля Йорданова, в дилема как се лети без парашут и въобще кому е нужно да лети? Ще присъствате на семейния спор между дърводелеца Андрей Йорин – изигран от Стоян Руменин, и жена му, превъплътена от Надежда Петкова. Утежняващите вината обстоятелства ще ви разяснят децата им Таня Йоргова, Поля Йорданова и Петко Петков. Тук няма актьорско надиграване и ненужно съперничество, а взаимно подаване на възможности всеки от актьорите да разгърне в пълнота образа на героя си. Зрителите неусетно приемат съзаклятническата покана и режисьорско намигване да се включат в пиршеството на театрална свобода.

Сценограф на спектакъла е Гергана Лазарова-Рънкъл, а помощник-режисьор – Гинка Дичева. Сцената и различните картини са организирани умело, пестеливо и идейно. Впечатление прави находчивото използване на пространството не само по хоризонтала, но и по вертикала. Това дава неограниченост и динамичност на действието, което прави от публиката съпреживяващи участници и гарантира неповторимостта на живото представление. Артистите са освободени да играят и показват най-доброто от майсторството си, а не да влизат в предварително зададени рамки от режисьора.

Как се лети без парашут с микроскоп в ръка? Оставете коварната опора на предубежденията или спасителния парашут на очакванията. Смело се впуснете в една нова режисьорска трактовка, изкарала с хастара навън всичко скрито, невидяно и непроиграно от драматургичната плът на чеховския „Юбилей“ и разказите на Шукшин.

„Руски вечери с микроскоп“ беше петата премиера в рамките на месец за габровската трупа, а за режисьора Петринел Гочев – третата, след „Руски вечери с револвери“ на 21 юни и „Салиери“ на 7 юли 2020 г.

До края на месец юли зрителите ще могат да гледат най-новите пет постановки от репертоара на Габровския драматичен театър, както на голямата сцена в ДТ „Рачо Стоянов“, така и на откритата сцена в РЕМО „Етър“. Билети могат да бъдат закупени на касата на театъра или онлайн.

*Снимки: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Лазаровден е!

Published

on

Лазаровден е християнски празник, посветен на Свети Лазар – един от най-близките приятели на Иисус Христос. Според Евангелието от Йоан (гл. 11:1–45), след като Лазар умира, Христос го възкресява на четвъртия ден с думите: „Лазаре, излез вън!“ – и той се изправя жив от гробницата си. Името Лазар се възприема като символ на здраве и дълголетие.

Празникът се отбелязва всяка година в съботата преди Цветница – точно осем дни преди Великден. Понеже Великден следва лунния календар, датата на Лазаровден е подвижна, но винаги се пада в събота.

Традициите на този ден са живи и до днес, най-вече чрез обичая Лазаруване. Млади момичета, наречени лазарки, се обличат в пъстри народни носии и обикалят къщите в селото. Те пеят обредни песни и отправят благословии за здраве, щастие и плодородие. В замяна, стопаните ги даряват с яйца, плодове, пари и малки подаръци. Лазарките събират и цветя, от които сплитат венци за Цветница, която се празнува на следващия ден.

Празничната атмосфера носи радост и очакване както на участничките, така и на цялата общност. В миналото се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, няма право да се омъжи – затова за всяко момиче било важно да участва.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново е носител на националната награда „Наследство“

Published

on

Историческият музей – Дряново е удостоен с престижната национална награда „Наследство“ на Сдружение „Български музеи“ за 2025 година. Наградата е присъдена в категория „Събития и работа с публики“ след единодушното решение на експертно жури. Дряновският музей я получава при първата си номинация – признание, което говори само по себе си за качеството и мащаба на свършената работа.

Отличието е признание за неуморната работа на екипа на музея по Национална програма „(Не)познатият Колю Фичето“, посветена на 225-годишнината от рождението на възрожденския архитект и строител. Програмата бе реализирана в страната и чужбина под патронажа на Министерството на културата и в партньорство с Община Дряново, Съюза на архитектите в България, Камарата на строителите, Университета по архитектура, строителство и геодезия, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Посолството на Република България в Румъния и редица регионални и национални институции.

В рамките на програмата бяха реализирани над 15 мащабни събития, адресирани към най-различни аудитории. Проведени бяха знакови национални инициативи: научната конференция „Епохи, личности, памет“, четвъртият пленер по живопис и детският конкурс „Преминал майстор през земята“. За първи път от 20 години бе организирана родова среща с наследници и родственици на Колю Фичето. Представена бе и нова книга за възрожденския строител. Специален акцент е поставен върху работата с деца и младежи. Организирани бяха архитектурна работилница и музейни открити уроци в Дряново, в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училище в село Извоареле, Румъния. Четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“ бе събрало 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа от деца и младежи от цялата страна. В постоянната експозиция „Колю Фичето: Живот и творчество“ бяха въведени 3D иновации, които представят творческия свят на Първомайстора по съвременен и вдъхновяващ начин.

Успоредно с всичко това екипът на дряновския музей провежда мащабна комуникационна, информационна и медийна кампания чрез профилите си в социалните мрежи, национални и регионални медии, специализирани издания и престижни форуми, включително активно развит YouTube-канал.

Номинацията бе предложена от Исторически музей – Севлиево, като особено са откроени значимостта на идеята, креативността, мащабът, отдадеността и професионализмът на целия екип.

Наградите „Наследство“ се присъждат ежегодно от Сдружение „Български музеи“, с цел да отличат най-значимите постижения в музейния сектор на страната. Исторически – Дряново ще получи своя приз на тържествена церемония в края на месец април 2026 г.

Зареди още

Култура

Проф. Петко Ст. Петков: Априлското въстание постига целта си!

Published

on

Априлското въстание от пролетта на 1876 години постига целта си, а именно да се предизвикат и заставят непременно Великите сили да решат съдбата на българския народ, който е част от Османската империя преди 150 години. Това стана известно от думите на проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, който бе в Дряново за официалното представяне на най-новата му книга, посветена на Априлското въстание.

Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е в съавторство с доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище, който също присъства на премиерата в града на майстор Колю Фичето.

Събитието, предизвикало интереса на местната общественост, е част от програмата, с която през тази пролет ще бъдат отбелязани 150 години от Априлската епопея. Негов домакин бе Исторически музей – Дряново. Сред гостите бяха заместник – кметът на Община Дряново Ангел Ангелов, издателят Димитър Томов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. Светла Димитрова, представители на НМО – Габрово, музеите в Севлиево и Трявна, общественици и културни дейци.

Присъстващите бяха приветствани от Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, който сподели, че книгата е създадена по идея на издателство „Български бестселър“ и е излязла от печат в края на 2025 г. „Изданието си поставя благородната цел да представи цялостно – на основата на съвременната българска историография – подготовката, хода и резултатите от Априлското въстание, както и съдбовните решения на Великите сили по българския въпрос“, отбеляза той. Христов благодари за възможността именно в Дряново да се състои премиерата на тази книга, която по думите му бележи настоящата годишнина.

Книгата е съставена на базата на досегашната научна литература и друга книжнина, илюстрираща цялостно картината на събитията отпреди 150 години. В тази посока се изказа и проф. Петков, който допусна, че в голяма степен организаторите на Априлското въстание са предвидили зверствата и кръвопролитията, целящи да покажа на цял свят истинското лице на османците. Историкът си послужи с думи на заловения и погинал от османците участник в Априлското въстание – Цанко Дюстабанов. Изправен пред турския съд и с предложение да се покае пред султана, българският революционер, родом от Габрово, заявява преди обесването си, че чрез зверствата в потушаването на бунта светът е видял истинския образ на османлиите.

Ученият посочи някои грешки в организирането на Априлското въстание, които според него са се оказали определящи. Той открои липсата на единна дата, на която да то избухне – бунтът започна на различни дати в отделните революционни окръзи, което дава възможност на османската власт да реагира. Няма и главен координационен център или оперативен щаб.

„Българското въстание се превръща в национално събитие. Това е общобългарско дело! То претендира и на моменти се получава, създават се микро структури на нова държава: и в Панагюрище го има, и в Ново село го има! Войска, знаме! Тези хора живеят с идеята, че създават нова България, независимо от това, че разбират, че чрез саможертвата си само ще поканят Великите сили да се произнесат, както на тях им уйдисва!“, заяви проф. Петков.

Той призова днешните държавни мъже да замислят и направят така, че 20 април да бъде включен като официален празник у нас, което би било значимо признание към делото на хората, отдали и платили с живота си българската свобода, на които дължим почит и признателност. Историкът посочи за пример съседните на България народи: сърби и гърци, където почитат като официални празници, именно датите на началото на бунтовете им срещу османската власт, които също като българското въстание не са успешни на момента. „Това е достойно! Това показва, че сме достойни наследници – да уважаваме предците си!“, добави още проф. Петков.

Казаното бе допълнено от доц. д-р Атанас Шопов, който разгледа приноса на Априлската епопея за последвалата след нея свобода. „XIX век е векът на нациите, оформят се националните държави. Българите не се задоволяват, че владеят пазара на Османската империя! Те отиват на борба, за да се идентифицират с Европа“, каза той.

Доцент Шопов също призова днешните политици да говорят с гласа на учените. Той определи историята не като наука за миналото, а като поглед към нашето бъдеще. Ръководителят на музея в Панагюрище изрази мнение, че чрез превода на английски език книгата ще достигне до целия свят, който ще узнае за делото на българите, връщайки дори сънародниците ни зад граница към родовия си корен.

Пред присъстващите Шопов анонсира още новина, свързана с аудио-визиуална инсталация, която за първи път в България ще бъде открита на 1 май в Панагюрище, посветена на идеите за държавността, наследниците на Левски и дейността на Априлци.

Димитър Томов разказа за предисторията на книгата. Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е двуезично, пренасящо паметта за великия подвиг на нашите предци към следващите поколения и към целия свят. Книгата е богата на оригинални исторически документи, спомени на преки участници и свидетели, коментари на чуждестранни дипломати и журналисти, снимки, карти и биографии на ключови личности от епохата. Паралелният превод на английски език е мост към света – послание, че саможертвата на хилядите българи от 1876 г. не е само наша гордост, а страница от общочовешката история на свободата.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица