Свържи се с нас

Новини

Д-р Тодор Шандурков: С Габрово в сърцето!

Published

on

Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с известния габровски доктор Тодор Шандурков.

Аз съм – Оптимист. Тези две думи определят смисъла на всеки човешки живот. „Аз“ е нашият личен код през всичките ни превъплъщения, критични ситуации. „Съм“ е Божествената частица, заложена в нас, която ни прави част от Цялото. Ако открием верния баланс между тези две срички, ще открием и формулата за щастлив живот.

Лесно или трудно е да си… и защо? – „Да си“ означава да си успял. Ако придобитото по пътя е равно на споделеното, то със сигурност си успял. Всичко изгубва смисъл, ако няма с кого да го споделиш. Всеки може да направи поне един човек щастлив. Щастието изисква най-малко усилие.

Хората ме познават като…, но не знаят, че съм… – Тези, които ме познават, знаят всичко за мен. Любопитните – могат да надникнат в интернет. Чичко Гугъл знае всичко за всички.

Приятелите ми са – Ангели. Човекът е като Ангел с едно крило. За да полети, трябва да прегърне някого. А какво по-естествено от това да прегърнеш приятел, за да полетите заедно.

Домът ми е… – Там, където съм обичан.

Като дете обичах – Да мечтая. И днес животът ми е запечатан миг от една сбъдната детска мечта.

Вкусът, който ме връща към детството, е – Миризмата на прясно изпечен хляб, който баба ми внимателно вади от горещата пещ. Там винаги има и една пърленка за мен.

Когато пътувам – Се чувствам Благословен. В МИМ театър – Габрово и с индивидуални участия съм обиколил голяма част от Европа, Азия, Африка и Америка. Виждал съм спиращи дъха гледки. Срещал съм се с удивителни личности. Радвал съм се на всеотдайно гостоприемство, но нищо не може да се сравни с вълнението, което изпитвам всеки път, когато се завръщам у дома.

Често сънувам – Че летя. Знам, че мога, но съм забравил. Лесно е. Все едно плуваш в небето. Един ден ще си спомня, сигурно е.

Думата, която искам да чувам за себе си е – Ще го познаете по усмивката!

Въпросът, на който все още не съм отговорил, е – До 50 години човек търси верния отговор. След 60 търси верния въпрос. Мине ли 70, нито въпросът, нито отговорът имат някакво значение. С годините и мъдростта, човек осъзнава, че най-важното нещо в живота не са нито парите, нито кариерата, а доверието и любовта на хората. И ако не е успял да ги завоюва, просто е пропилял живота си.

Моето изречение с думата „ако“ – Ако имах власт над душите на хората, бих им върнал самочувствието и вярата в доброто.

Моето изречение с думата „ще“ – Ще развеселите Господа, ако споделите с него плановете си.

Ядосвам се, когато – Някой се опитва да отнеме свободата ни. Както казва поетът, от мисли за моето щастие светло, забрави да мисли за мен.

Най-големият ми страх е – Не ме е страх от смъртта, като знам, че ще се преродя като Ангел. Страх ме е от това, докато съм жив, дали ще съумея да живея като Ангел.

Мечтая за – България да стане Швейцария на Балканите. Ние сме една духовна банка за света и се надявам някой ден да получим признание за това.

Вярвам в – Бог. За мен вярата е тишина, изпълнена с любов!

Любимият ми габровски анекдот е – „Имам, щото нямам“: Това е философията на дядо Миньо Попа – известен търговец, лихвар и пословичен скъперник. Когато се взело решение за построяване на читалището в Габрово, той без да се замисля, дарил 200 жълтици. След като приключил със строежа, му поискали 5 гроша за марка, да го впишат в книгата на дарителите. Той отказал с думите: „Аз такива пари нямам!“.

Габрово ли? Ами то е – Люлката на българското образование. Прощъпулникът на българската индустрия, европейската столица на хумора и сатирата. Носител на най-светлото послание на планетата – „Светът е оцелял, защото се е смял!“.

На габровци днес бих казал – Заедно можем повече!

*Снимка: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Днес е вторият ден от Коледа – Денят на бащата

Published

on

Вторият ден на Коледа – 26 декември, е Събор на Пресвета Богородица. В деня след Рождество Христово вярващите се събират, за да величаят с хвалебни и благодарствени песни Божия промисъл и да отдадат почит на Богородица, родила Спасителя.

В този ден се чества паметта на Св. Йосиф Обручник, на цар Давид като славен родоначалник на Исуса Христа и на Яков, брат Божий, пръв християнски епископ на гр. Ерусалим.

По решение на Второто национално общо събрание на съюза “Ние жените за достойнство и равенство” (28 март 1997) църковният празник на Свети Йосиф Обручник, земния баща на Исус, се отбелязва като празник на бащата. За първи път е честван през 1997 г.

Към Коледните празници се числи и Стефановден – на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан.

Със Стефановден завършват Коледните празници.

Зареди още

Новини

Честито Рождество Христово!

Published

on

Рождество Христово или още Коледа е един от най-големите църковни празници. На него християните честват рождението на Исус Христос. Според Евангелието от Лука това става в град Витлеем в провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Коледа е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. На този ден постите свършват и семейната трапеза вече включва месни и млечни ястия. Вярващите ходят на черква, където има празнична служба.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Христос е роден в 754 г. от основанието на Рим.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ, дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намира и Палестина. Всеки трябва да се запише в родното си място. Мария и Йосиф не могат да намерят място в страноприемницата и затова се подслоняват в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са и първите, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Христо, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.

Зареди още

Новини

Бъдни вечер е! Денят преди Рождество Христово!

Published

on

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.

На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня.

Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват.

Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.

На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама.

До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.

Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.

От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина).

През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.

Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка.

Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица