Свържи се с нас

Новини

Зелената сделка и възстановяването на Европа след коронавирус

Published

on

В последните дни, много активно се коментира Плана за възстановяване след кризата с коронавируса. Чуха се много мнения, изказаха се различни виждания, представиха се гледни точки, коментираха се различни числа.

За мен е важно да се отбележат няколко важни ключови момента. Първо, за конкретни числа не можем да говорим, защото това зависи от подготовката на страната ни да представи адекватен икономически план за възстановяване и развитие и да кандидатства с различни проекти. И второ, по-важно, трябва да е ясно, че тези проекти следва да са приоритетно ориентирани в светлината на Зелената сделка. Тези средства са предвидени за трансформиране на отделни бизнеси и индустрии към по-екологично управление и използването на възобновяеми енергийни източници.

Чрез този План, Европейската комисия търси два ефекта – веднъж, оздравяването и възстановяването на Европа след пандемията и втори път, преминаването към икономика, гарантираща по-чиста околна среда. Зелената сделка е поставена като основен приоритет за следващите десетилетия и в дневния ред на Европа, и съвсем логично е в този оздравителен план да е изведена като основна цел. Това освен план за възстановяване и напредък, е и план за трансформация. В този смисъл, сега е най-подходящия момент със средствата от Фонда за справедлив преход и Next generation EU, да се премине към зелени проекти. Българският бизнес и държава трябва много внимателно да обмислят бъдещите си приоритети, когато залагат новите проекти.

Безпрецедентният финансов План за възстановяване и трансформация на европейската икономика е част от предложението за нов бюджет на ЕС. В България има възможност да бъдат съсредоточени над 12 милиарда евро. публични инвестиции от фондовете на ЕС, както и значителни преки частни инвестиции. Парите ще могат да се използват за възстановяване след пандемията от COVID-19 и преминаването към нисковъглеродна икономика.

Но нека да бъде ясно, гаранции че тези пари ще бъдат инвестирани в България – няма. Комисията даде ясен знак, че финансирането ще става на базата на подробни национални планове и при ясни ограничения, в какви посоки могат да бъдат използвани средствата. ЕК ще ги отпуска по обективни и ясни критерии, свързани със степента на засегнатост на всяка държава. България трябва внимателно да прецизира в кои от приоритетните области ще се инвестират средствата от Плана.

Консултативният съвет по Зелената сделка в страната ни следва да обмисли и да предложи включването на проекти от най-ключовите за нашата икономика сектори. За мен това е енергийната сигурност, защото българската енергетика продължава да се основава на въглищна индустрия, която в светлината на зелената сделка е неконкурента.

Министерски съвет взе решение, че подкрепя Зелената сделка. Сега е важно да не се допусне загуба на работни места в сектора и Планът дава тази възможност. Страната ни трябва да има ясна визия и стратегия за проектите, които ще представим. Трябва да сме подготвени, за да се възползваме на 100 % от възможността, която ни се предоставя. Да, ще има увеличение на средствата по оперативните програми, но това увеличение също ще бъде със зелена насоченост.

То е в контекста на Зелената сделка, на зелена индустрия, в прехода към повече иновации, повече наука, повече образование и най-вече дигитализация на процесите. Защото бъдещето е в електронното управление, електронната търговия, електронното здравеопазване – сектори, в който ние като българи имаме много традиции и постижения, но имаме още дълъг път да извървим.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Едва 238 влюбени са минали под венчилото през миналата година

Published

on

През 2023 г. в област Габрово са били регистрирани 238 юридически брака, представляващи с 91 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 2.5‰.

Тези данни изнесоха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“. Голяма част, общо 183, от всички регистрирани бракове са сред населението в градовете.

През миналата година средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 35.6 и 30.2 години.

За 79.8 % от жените и 77.3% от мъжете, сключеният граждански брак през 2023 г. е бил първи.

Броят на разводите в областта през 2023 г. е 127, или с 11 по-малко от регистрираните през 2022 година.

От всички прекратени бракове 86.5% се отнасят за населението в градовете. Разводът не е бил първи за 12.6% от жените и 10.2% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2023 година.

Зареди още

Новини

Намаляват жените във фертилна възраст и ражданията в региона

Published

on

Броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в областта, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.

Към 31 декември 2023 г броят на жените във фертилна възраст е 15.8 хил., като спрямо предходната година намалява с 0.4 хил., а спрямо 2012 г. – със 7.2 хиляди. Това съобщиха от  Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

Броят на децата, родени от майки под 20 години, намалява от 50 през 2022 г. на 44 през 2023 година.

Родените от жени, на възраст над 40 навършени години през 2023 година, са 37. Половината (49,2%) от ражданията през 2023 г са първи за майката, 38,4% – втори, а 11,8% – трети и от по-висока поредност.

През 2023 г. в областта са регистрирани 651 родени деца, като от тях 650 (99.8%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 35 деца, или с 5.1%. Броят на живородените момчета е 325 a на живородените момичета e 325. В градовете и селата живородени са съответно 540 и 110 деца.

Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2023 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.79, като намалява с 0.07 спрямо 2022 година.

През 2023 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 28,1 години, в сравнение с 2022 г. се е увеличила с 0.8 години.

През 2023 г. броят на извънбрачните живородение 407, или 62,6% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (59.1%) е по-висок отколкото в градовете (63.3%).

Зареди още

Новини

Габрово е с отрицателен прираст на населението за миналата година

Published

on

Половината от населението на област Габрово (52.7%) живее в община Габрово, а най-малък по брой на населението е община Дряново – 7 369 души, или 7.8% от населението на областта. Габрово е с отрицателен прираст на населението, – 582.

Това става ясно от информация по отношение на населението и демографските процеси в региона през 2023 година на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

Отрицателен е и прирастът в останалите 3 общини на област Габрово, като за Севлиево той е: – 299, в Дряново: – 78, и Трявна: – 136.

Към 31 декември 2023 г в градовете на област Габрово живеят 75 456 души, или 79.5 %, а в селата – 19 406 души, или 20.5 % от населението на областта. Към края на м.г. населените места са 349, от които 5 са градове и 344 – села. Населените места без население са 67. В 211, или в 60,5% от селата, живеят от 1 до 49 души включително.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица