В последните дни, много активно се коментира Плана за възстановяване след кризата с коронавируса. Чуха се много мнения, изказаха се различни виждания, представиха се гледни точки, коментираха се различни числа.

За мен е важно да се отбележат няколко важни ключови момента. Първо, за конкретни числа не можем да говорим, защото това зависи от подготовката на страната ни да представи адекватен икономически план за възстановяване и развитие и да кандидатства с различни проекти. И второ, по-важно, трябва да е ясно, че тези проекти следва да са приоритетно ориентирани в светлината на Зелената сделка. Тези средства са предвидени за трансформиране на отделни бизнеси и индустрии към по-екологично управление и използването на възобновяеми енергийни източници.

Чрез този План, Европейската комисия търси два ефекта – веднъж, оздравяването и възстановяването на Европа след пандемията и втори път, преминаването към икономика, гарантираща по-чиста околна среда. Зелената сделка е поставена като основен приоритет за следващите десетилетия и в дневния ред на Европа, и съвсем логично е в този оздравителен план да е изведена като основна цел. Това освен план за възстановяване и напредък, е и план за трансформация. В този смисъл, сега е най-подходящия момент със средствата от Фонда за справедлив преход и Next generation EU, да се премине към зелени проекти. Българският бизнес и държава трябва много внимателно да обмислят бъдещите си приоритети, когато залагат новите проекти.

Безпрецедентният финансов План за възстановяване и трансформация на европейската икономика е част от предложението за нов бюджет на ЕС. В България има възможност да бъдат съсредоточени над 12 милиарда евро. публични инвестиции от фондовете на ЕС, както и значителни преки частни инвестиции. Парите ще могат да се използват за възстановяване след пандемията от COVID-19 и преминаването към нисковъглеродна икономика.

Но нека да бъде ясно, гаранции че тези пари ще бъдат инвестирани в България – няма. Комисията даде ясен знак, че финансирането ще става на базата на подробни национални планове и при ясни ограничения, в какви посоки могат да бъдат използвани средствата. ЕК ще ги отпуска по обективни и ясни критерии, свързани със степента на засегнатост на всяка държава. България трябва внимателно да прецизира в кои от приоритетните области ще се инвестират средствата от Плана.

Консултативният съвет по Зелената сделка в страната ни следва да обмисли и да предложи включването на проекти от най-ключовите за нашата икономика сектори. За мен това е енергийната сигурност, защото българската енергетика продължава да се основава на въглищна индустрия, която в светлината на зелената сделка е неконкурента.

Министерски съвет взе решение, че подкрепя Зелената сделка. Сега е важно да не се допусне загуба на работни места в сектора и Планът дава тази възможност. Страната ни трябва да има ясна визия и стратегия за проектите, които ще представим. Трябва да сме подготвени, за да се възползваме на 100 % от възможността, която ни се предоставя. Да, ще има увеличение на средствата по оперативните програми, но това увеличение също ще бъде със зелена насоченост.

То е в контекста на Зелената сделка, на зелена индустрия, в прехода към повече иновации, повече наука, повече образование и най-вече дигитализация на процесите. Защото бъдещето е в електронното управление, електронната търговия, електронното здравеопазване – сектори, в който ние като българи имаме много традиции и постижения, но имаме още дълъг път да извървим.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/