Свържи се с нас

Новини

Зелената сделка и възстановяването на Европа след коронавирус

Published

on

В последните дни, много активно се коментира Плана за възстановяване след кризата с коронавируса. Чуха се много мнения, изказаха се различни виждания, представиха се гледни точки, коментираха се различни числа.

За мен е важно да се отбележат няколко важни ключови момента. Първо, за конкретни числа не можем да говорим, защото това зависи от подготовката на страната ни да представи адекватен икономически план за възстановяване и развитие и да кандидатства с различни проекти. И второ, по-важно, трябва да е ясно, че тези проекти следва да са приоритетно ориентирани в светлината на Зелената сделка. Тези средства са предвидени за трансформиране на отделни бизнеси и индустрии към по-екологично управление и използването на възобновяеми енергийни източници.

Чрез този План, Европейската комисия търси два ефекта – веднъж, оздравяването и възстановяването на Европа след пандемията и втори път, преминаването към икономика, гарантираща по-чиста околна среда. Зелената сделка е поставена като основен приоритет за следващите десетилетия и в дневния ред на Европа, и съвсем логично е в този оздравителен план да е изведена като основна цел. Това освен план за възстановяване и напредък, е и план за трансформация. В този смисъл, сега е най-подходящия момент със средствата от Фонда за справедлив преход и Next generation EU, да се премине към зелени проекти. Българският бизнес и държава трябва много внимателно да обмислят бъдещите си приоритети, когато залагат новите проекти.

Безпрецедентният финансов План за възстановяване и трансформация на европейската икономика е част от предложението за нов бюджет на ЕС. В България има възможност да бъдат съсредоточени над 12 милиарда евро. публични инвестиции от фондовете на ЕС, както и значителни преки частни инвестиции. Парите ще могат да се използват за възстановяване след пандемията от COVID-19 и преминаването към нисковъглеродна икономика.

Но нека да бъде ясно, гаранции че тези пари ще бъдат инвестирани в България – няма. Комисията даде ясен знак, че финансирането ще става на базата на подробни национални планове и при ясни ограничения, в какви посоки могат да бъдат използвани средствата. ЕК ще ги отпуска по обективни и ясни критерии, свързани със степента на засегнатост на всяка държава. България трябва внимателно да прецизира в кои от приоритетните области ще се инвестират средствата от Плана.

Консултативният съвет по Зелената сделка в страната ни следва да обмисли и да предложи включването на проекти от най-ключовите за нашата икономика сектори. За мен това е енергийната сигурност, защото българската енергетика продължава да се основава на въглищна индустрия, която в светлината на зелената сделка е неконкурента.

Министерски съвет взе решение, че подкрепя Зелената сделка. Сега е важно да не се допусне загуба на работни места в сектора и Планът дава тази възможност. Страната ни трябва да има ясна визия и стратегия за проектите, които ще представим. Трябва да сме подготвени, за да се възползваме на 100 % от възможността, която ни се предоставя. Да, ще има увеличение на средствата по оперативните програми, но това увеличение също ще бъде със зелена насоченост.

То е в контекста на Зелената сделка, на зелена индустрия, в прехода към повече иновации, повече наука, повече образование и най-вече дигитализация на процесите. Защото бъдещето е в електронното управление, електронната търговия, електронното здравеопазване – сектори, в който ние като българи имаме много традиции и постижения, но имаме още дълъг път да извървим.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица