Новини
Проучване: Коронавирусът остава за дълго във въздуха – Как се предава?
Коронавирусът остава за дълго във въздуха дори, когато болните вече са напуснали помещението. Това става ясно от доклад, публикуван на MedRxiv, цитиран от технологичната медия DevStyleR.
Учени са открили следи от вируса стаите и коридорите на Медицинския център към Университета на Небраска, където пациенти с COVID-19 са били диагностицирани и поставени в изолация.
До момента от Световната здравна организация твърдят, че вирусът се разпространява основно чрез респираторни капчици (дроплети), които се отделят при кашляне и кихане.
Изследвани са били 13 болнични стаи, като са открити високи нива на концентрация на вируса. Пробите от коридорите и общите помещения пред болничните стаи, които се използват от медицинския персонал, също са били позитивни.
Към момента проучването не е рецензирано от други учени, което изисква допълнително време, но поставя въпроса за по-сериозни мерки за защита от вируса и може да промени необходимите мерки, които да се вземат за да се ограничи разпространението му.

“Идентифицирахме редица проби, които откриват вирусни гени във въздуха, което потвърждава, според нас, необходимостта от приоритизиране на защитата на дихателните пътища и използване на среди с отрицателно налягане, когато става дума за грижа за пациентите,” казва в изявление д-р Джон Лоу, един от авторите на проучването и вицепрезидент на Професионално обучение за здравна сигурност.
Освен във въздуха, върху множеството от обичайно използвани предмети и тоалетни принадлежности също са били заразени, което показва, че SARS-CoV-2 се разпространява широко в околната среда.
Според д-р Марк Руп, ръководител на департамент по инфекциозни болести в Медицинския център към Университета на Небраска, проучването не показва дали вирусът се предава по въздушен път като цяло, но поставя сериозно въпроса за необходимостта от защитно облекло за медицинския персонал, докато са налице по-сериозни данни в тази посока.
Как се предава коронавирусът?
Данни от проучването показват, че заболяването може да се разпространи по следния начин:
– Директен контакт
– Въздушни капчици (дроплети)
– От човек на човек при директен контакт
– Индиректен контакт
– Заразени обекти
– Предаване по въздуха

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
Проектът за Бюджет 2026 на Габрово бе публично представен (Видео)

Проведе се публично обсъждане на проект на бюджета на Община Габрово за 2026 година.
Съгласно нормативната процедура проектобюджетът ще бъде входиран в Общински съвет до края на текущата седмица и ще бъде разгледан от съветниците през месец септември.
По време на обсъждането бяха изслушани предложенията на присъстващи граждани.
Сред исканията им бяха асвалтиране на няколко улици в различни квартали на града, благоустрояване на пространства, нови детски площадки, актуализиране разписанието на градския транспорт, видеонаблюдение на места, които са с потенциално рисков характер.
За част от отправените питания и предложения, гражданите получиха веднага отговор и коментар.

Култура
Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Новини
Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.
Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.
Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

-
Културапреди 3 дниНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Новинипреди 4 дниБорбата с боровата процесионка продължава
-
Новинипреди 3 дниОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Кримипреди 4 дниПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Новинипреди 4 дниГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди 3 дниКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото
-
Икономикапреди 13 часаПроектът за Бюджет 2026 на Габрово бе публично представен (Видео)







