Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: Не можем до безкрай да се крием от вируса

„Цели икономики спират. В дългосрочен план трябва да се научим да живеем с този вирус и ограниченията, наложени от него“, смята евродепутатът

Published

on

„Солидарността е основополагащ принцип на Европейския съюз, но в последните години егоизмът е този, който взе връх в световен мащаб – и като индивидуална ценност, и в корпоративната култура, и навсякъде другаде. Добрите намерения на ЕС не съответстваха на политиката, която той водеше. Въпреки че има достатъчно примери за солидарност като кохезионните фондове. Но примерът с плана „Юнкер“, да кажем, показа ясно как парите, отделяни от Брюксел, отиваха преимуществено в големите държави, а не стигаха до онези, които имаха най-голяма нужда от тях – такива като нас, изоставащи икономики.“

Така евродепутатът Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП, коментира действията на европейските институции в контекста на настоящата криза. Христов взе участие в предаването „Събития и личности“ в ефира на Радио Благоевград.

„Щом се стигна дотам – председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен да поднася извинения на Италия – очевидно, че е налице проблем, разочарование. ЕС реагира бавно и не успя да координира действията на държавите членки. Отделните страни инстинктивно започнаха да затварят граници, да спасяват собствените си граждани. Имаше случаи на забавена транзитираща хуманитарна помощ от трети страни“, припомни Христов.

Според него отново са сработили егоистични национални рефлекси, което е обяснимо, защото всеки се грижи за своите граждани в отсъствие на общоевропейска рамка за овладяване на подобни кризи.

„Защо няма такава рамка? Мисля, че в последните години ЕС загуби фокуса и не поставя акцент върху истинските си приоритети като здравеопазването или отбраната и външната политика, които от години са висящ въпрос. Ние се занимаваме постоянно с декларации, заклеймяващи нарушения на човешки права в трети страни“, смята българският евродепутат.

По думите му фокусът вече не е върху гражданина; не е върху Европа като цивилизационно, културно пространство. „Фокусът, от една страна, е върху корпоративния интерес – ЕС сключва договори за свободна търговия с различни външни партньори, които постепенно разграждат социалната държава във всички държави членки. Това е едното. Другото са безпосочни декларации в сферата на външната политика, които ни превръщат в нещо като коментатор на световните политически дела, в които обаче не сме реален актьор.“

Според Иво Христов удължаването на извънредното положение е спорна мярка.

„Едно е мисленето на докторите, които са концентрирани върху борбата с епидемията, друго е общата картина, която включва много други компоненти – икономически, психологически, дори и политически, свързани с демократичните права. Хиляди хора изказват тревоги и критики към предприетите мерки в България. Ни най-малко не подценявам вируса, ограничителните мерки бяха взети своевременно и кабинетът се постара да ги наложи под някаква форма. Но се опасявам, че статистиката не е съвсем достоверна предвид малкия брой тествани хора. Едно е ясно – в дългосрочен план не можем да оцелеем при тази икономика и възприемайки само тази тактика – на принудителния домашен арест.“

„Само в Белгия, 11-милионна държава, технически безработните бяха над 1 милион през миналата седмица. В България цифрите би трябвало да са сходни, тъй като има голям брой завръщащи се от чужбина наши сънародници. Някои от тях вероятно отново ще заминат, но това не е сигурно. Цели сектори, като туризма, се сриват и то средносрочно. В тях работят много българи. В този смисъл, ние трябва да намерим някакъв модус вивенди с този вирус. Няма начин до безкрай да се крием и да разчитаме на социалното раздалечаване да прекъсне трансмисията на вируса. Той ще бъде тук, ще се появява под различни форми. Ние трябва да намерим начин да инкорпорираме тази култура на поведение, която налага вирусът – мерките за спазване на хигиена, избягването на масовите събирания, спазването на определена дистанция – но същевременно да въведем достоверни начини за отчитане на заболеваемостта, за детектиране на болните, за тяхното лечение. И здравната система не може да устои при този режим на работа. Както виждате, вече има редица случаи на хронично болни, спешни случаи, които не получават навременни и адекватни грижи. Една жена почина от перитонит след сбъркано лечение по телефона, други чакат за хоспитализация“.

На въпрос за помощта, която България ще получи от ЕС, Иво Христов отговори, че предстои да видим при какви условия и в какъв обем ще бъде тя.

„Би следвало изпълнителната власт да може да каже по-прецизно, предполагам до няколко седмици, но това възстановяване със сигурност ще продължи в рамките на целия мандат на комисията „Фон дер Лайен“, тъй като кризата е безпрецедентна.“

По думите на Христов много зависи как ще бъде употребена актуализацията на бюджета.

„Ако приемем, че в него няма достатъчно резерви (макар че ни внушаваха друго – че бюджетът е препълнен и всяка година разпределя огромен излишък), то тогава заем се налага. Дали обемът е 10 милиарда лева, ми е трудно да преценя. Но най-важно е по какви правила той ще бъде разходван. И най-вече – да достигне до всички категории пострадали български граждани, да не се отече по обичайните канали.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Таня Христова стартира „С Габрово в сърцето“

Published

on

От днес, 3 юни, Община Габрово поставя началото на поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово.

„Очакваме хората да споделят виртуално с нас част от своите убеждения, страхове, мечти и даже сънища. Да го направят по габровски – пестеливо на думи, но щедро на емоции“, написаха от администрацията на кмета. Поредицата „С Габрово в сърцето“ стартира с градоначалника Таня Христова. Научете какво сподели тя от редовете по-долу.

Аз съм – Таня Христова.

Лесно или трудно е да си Таня Христова и защо? – Като се има предвид, че съм изключително взискателна и критична към себе си, няма как да ми е лесно. А и когато съдбата изисква от мен да съм силна, няма как да съм лесен характер. Моля се никога да не ми е трудно да различавам доброто от злото, искреността от лицемерието и с лекота да откривам съмишленици за добри и съзидателни каузи.

Хората ме познават като – Малцина познават Таня, мнозина познават Таня Христова – кмет(ицата) на Габрово. Едва ли имам еднозначен образ в представите на хората. Може би най-важното е, че в трудни ситуации никога не съм се скривала и че заедно успяваме да продължаваме напред, въпреки предизвикателствата.

Приятелите ми са – Не много на брой, но истински!

Домът ми е там – Където душата и сърцето ми се чувстват у дома!

Като дете обичах – Да прекарвам ваканциите си на село при баба и дядо, да бъда сред природата и на воля да карам колело с приятели.

Вкусът, който ме връща в детството – Компот от череши – като дете умирах за него. Ще си призная, че като малка бях капризна и не ядях много неща. Така, когато в детската градина имаше грис, винаги бях на „мързеливата маса“ – т.е. докато децата играеха на воля, аз трябваше да си изям десерта. Ще ви призная и днес не обичам грис.

Когато пътувам – Обичам да се наслаждавам на природата и да разговарям със себе си. Това е времето, когато често успявам да подредя мислите си и да начертая нови планове и в професионален и в личен план. Не рядко пътуването минава в режим на виртуална оперативка.

Често сънувам – Неща, които нямат връзка с реалния живот, но може би това е очарователното тайнство на сънищата…

Ядосвам се – Старая се да си повтарям, че да се ядосваш е слабост. А ядът е и първата крачка към гнева, което си е грях. Това, което все пак успява да ме ядоса най-често, е пасивността и равнодушието.

Най-големият ми страх е – Самотата.

Мечтая за – Това да има с кого да споделям и сбъдвам мечтите си.

Вярвам в – Бог и в правото на личната ни свобода и смисленост в Него!

Думата, която искам да чувам за себе си е – Чувала съм най-невероятни неща за себе си, което е нормално. Обратното би било скучно и тривиално. Със сигурност във всяка дума има емоция, енергия и е проекция на душевността на този, който я изрича.

Въпросът, на който все още не съм отговорила – Не е един или два. На някои въпроси не може да се отговори с думи, а само със сърцето.

Моето изречение с думата „ако“ – Ще ви отговоря с цитат от любим откъс от великолепната книга на Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“ – „Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.“

Моето изречение с думата „ще“ – Ще продължа да вярвам, че заедно можем да постигнем мечтите си – с любов, труд и постоянство!

Габрово ли? Ами Габрово е – Най-прекрасното място на света! За мен Габрово се оказа съдба, дълг и отговорност!

На габровци днес бих казала… На габровци пожелавам от сърце да са здрави, амбициозни и дръзки, да обичат града си и да се гордеят, че пишат страница от съвременната му история!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Поставиха паметна плоча на Д-р Тота Венкова в столицата

Published

on

През 2017 г. Държавен архив – Габрово подкрепи предложението на Инициативен комитет „Памет за първата българка лекар, д-р Тота Венкова (1855-1921), благодетелка и дарителка” за поставяне на паметна плоча на къщата на д-р Тота Венкова, като предостави снимки и документи и подготви подкрепящо писмо до Столичния общински съвет.

Към инициативата се включиха Женско благотворително дружествo „Майчина грижа“, ОС на БЧК – Габрово, МБАЛ „Д-р Тота Венкова – Габрово, Национален музей на образованието – Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, Регионален исторически музей – Габрово и ГК „Памет Габровска“.

Снимка на Тота Венкова

През пролетта на 2020 г. плочата беше поставена, но предвид извънредната ситуация, тържественото откриване се отлага за по-късна дата.

За инициативата, участниците, дарителите и организацията за поставяне на паметната плоча разказва г-жа Райна Несторова, член на Инициативния комитет и съпруга на племенника на Тота Венкова, д-р Александър Несторов.

„Тази пролет се навършват 165 години от рождението на първата българка – дипломиран лекар – Д-р Тота Венкова, родена през 1855 г. в гр. Габрово. По този повод БЛС и БЧК поставиха паметна плоча на къщата й в гр. София, която тя дарява през 1920 г. с грижа за здравето на българските деца.

Снимка на къщата й в София

Инициативата за поставянето на плочата със съдействието на нейни роднини датира от м. Декември 2016 г., когато се навършиха 95 години от смъртта й. Идеята съвпадна с почина на Столична Община за поставяне на почетни знаци на българки със значим принос за обществото – признание, което означава, че Българката с ум и характер, благодетелност и достойнство, родолюбие и вдъхновение, трябва да заеме своето място в аналите на Столичния град.

Една достолепна 3-етажна къща на ъгъла на улиците „Солунска“ и „Христо Белчев“ стои безмълвна за минаващите край нея граждани. Историята й е неизвестна дори на настоящите й собственици. Те знаят само, че къщата е оцеляла от бомбардировките на Втората Световна Война заради широките темели и здравите зидове.

Собственичка на къщата до 1921 г. е Д-р Тота Венкова – първата българка дипломиран лекар, самарянката по време на Освободителната война от 1878 г., благодетелка през войните от 1912-1915 г., строителка на българското женско здравеопазване, майка за децата, без да има свои, дарила тази къща за тяхното здраве и в името на бъдещето на България.

Снимка на плочата, поставена на сграда, където се е намирала къщата на Тота Венкова в Габрово

София беше длъжна на отдаде почит на личността и делото на тази голяма българка. Магнетичната сила на светлата личност помогна на инициаторите – БЛС, БЧК и родственици – да съберат за кратко време стотици подписи в подкрепа на начинанието. Активно се включиха в подкрепа на предложението Държавен архив – Габрово, Женското Дружество „Майчина грижа“ от гр. Габрово и администрацията на санаториум „Цар Фердинанд I“ от с. Искрец, Софийска Област. Преклонението пред делото на Д-р Тота Венкова намери израз в единодушната подкрепа на общинските съветници от всички политически сили. В художественото оформление и изпълнението на проекта безвъзмездно участваха покойният художник Светлин Русев и екипа на инж. Георги Колчаков. Г-жа Саша Безуханова и нейният екип от MOVE.BG публикуваха биографична статия със снимка на Д-р Тота Венкова в Уикипедия.

Паметната плоча на къщата на ул. „Солунска“ 13 по проект на арх. Кирил Русков и с епитафа на Михаил Теофилов ще напомня за благодетелността на българката, за отношението й към страдащите и болните, за истинските стойности върху които е изграждано българското здравеопазване.

През 2021 г. ще се навършат 100 години от смъртта на Д-р Тота Венкова. Отложеното заради карантираната освещаване на плочата ще намери своя подходящ момент в идните дни.“

Информация за 165-годишнина от рождението на д-р Тота Венкова и инициативата публикува и Георги Радев – редактор на в. „Quo vadis“ – вестник на Българския лекарски съюз.

Снимка на плочата на къщата й в София

Той споделя и един много интересен факт, посочен в книгата „История на Санаториума Искрец, 1908 – 1950 г.“ с автор д-р Недялков – златният часовник на фасадата на църквата „Св. Седмочисленици“, който работи и до днес, е направен също със средства от продажбата на къщата. Г-н Радев в писмо споделя, че „в следващия брой на в. „Quo vadis“ ще бъде публикувана интересната и богата биография на Д-р Тота Венкова, която е носителка на редица държавни отличия, сред които Знак на Самарянката и Орден за граждански заслуги „2 Август“, III ст.

„В сърцата на признателните потомци д-р Тота Венкова живее преди всичко като голям човек и патриот, който е изпълнил честно гражданския си дълг. Още преди Освобождението тя прокарва пътя на жената и дава пример, как в безпросветното време, при тежки условия от различен характер – робство, закостенели разбирания и нестабилно здраве, е намерила сили и амбиции да се докаже. Затова историята отрежда на д-р Тота Венкова място на първа българка лекар, израснала от жилав български корен.“ Така представя д-р Тота Венкова, г-жа Семерджиева – председател на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово – изследователка на нейния живот и дейност, автор на биографичната книга „Сърце за всички“ (2005). В края на дните си през 1920 г. Д-р Тота Венкова написва завещанието си, с което завещава цялото си имущество:
– На Габровското девическо училище, в което е учила и учителствала – 500 000 лв. С тази сума е построено Горското климатично училище в м. Топлешка поляна, над с. Зелено дърво;
– На Искрецкия санаториум за гръдоболни – 500 000 лв; – На Софийския университет – 40 000 лв. „Историята има мъдра памет. Тя не оставя в забвение личности, които с достойните си дела, със своя принос към народа си, с богата си душевност и себераздаване са оставили ярка следа.“ И за да пребъдат в паметта на бъдните поколения, с техните имена се наричат институции, градове и улици. И габровци, които са с особено усещане за памет, отдават заслужена почит и признание на делото на голямата Възрожденка. Идеята за пренасяне мощите на д-р Тота Венкова в родния й град възниква още през 1985 г., но едва през 1996 г. по инициатива на ЖБД „Майчина грижа“ се създава инициативен комитет и през 1997 г. тленните й останки са положени в земята на родния й град, а венци и цветя покриват големия гранитен паметник, на който през 1921 г.Михаил Теофилов, изповедник на нейното завещание, е изписал „Д-р Тота Венкова – първата българка лекарка от Габрово. Починала на 23 декември 1921 г. Приятелка на бедните, майка на безпризорните! Мир на праха й!“

С Решение на Общински съвет – Габрово № 107/12.05.2005 г. д-р Тота Венкова е обявена посмъртно за ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ГАБРОВО, по повод 150 години от рождението й. На нейно име е наименувана улица в габровския квартал „Трендафила“. Нейното име носи Горското климатично училище в м. Топлешка поляна над габровското село Зелено дърво, организирано и открито през 1947 г. от Габровската община със завещаните от д-р Тота Венкова 500 000 лв. През 1971 г. Окръжната обединена болница в Габрово се именува с името на д-р Тота Венкова и на сградата е поставен бронзов барелеф. Паметна плоча е поставена на мястото, където се е намирала къщата, в която е живяла Тота Венкова до 1878 г.

ЖБД „Майчина грижа“ организира 3 дарителски фонда, единият от които е на името на д-р Тота Венкова за подпомагане на абитуриент от Националната Априловска гимназия в Габрово, който трябва да ученик с отличен успех и от семейство в неравностойно материално положение.

За всяка нейна годишнина институциите на паметта организират изложби, кръгли маси и др. научни форуми. Такива личности като д-р Тота Венкова със „СЪРЦЕ ЗА ВСИЧКИ” не са от местна величина, те са мерило за стремежа на българина за образованост, за човечност, хуманност, благотворителност и сила на духа! Затова с особено чувство на гордост габровци подкрепиха инициативата за поставяне на паметна плоча на къщата й в София на ул. „Солунска” № 13.

Автор: Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

Асоциацията на арбористите гостува в Габрово с демонстрация

Published

on

В четвъртък, 4 юни, представители на Асоциацията на арбористите в България (ААБ) ще гостуват в Габрово.

ААБ обединява професионалистите в сферата на работата по дървета – арбористи и експерти.

В организацията влизат и хора, които обичат дърветата в градовете около нас и искат за тях да се полага правилна грижа.

На терен ще бъде извършена презентация – обследване на дървета, които представляват сложни казуси и изискват допълнителна експертна оценка.

Професионалната демонстрация в Габрово ще се състои в Градинката с мечето и ще започне в 10.30 часа.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица