Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: Не можем до безкрай да се крием от вируса

„Цели икономики спират. В дългосрочен план трябва да се научим да живеем с този вирус и ограниченията, наложени от него“, смята евродепутатът

Published

on

„Солидарността е основополагащ принцип на Европейския съюз, но в последните години егоизмът е този, който взе връх в световен мащаб – и като индивидуална ценност, и в корпоративната култура, и навсякъде другаде. Добрите намерения на ЕС не съответстваха на политиката, която той водеше. Въпреки че има достатъчно примери за солидарност като кохезионните фондове. Но примерът с плана „Юнкер“, да кажем, показа ясно как парите, отделяни от Брюксел, отиваха преимуществено в големите държави, а не стигаха до онези, които имаха най-голяма нужда от тях – такива като нас, изоставащи икономики.“

Така евродепутатът Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП, коментира действията на европейските институции в контекста на настоящата криза. Христов взе участие в предаването „Събития и личности“ в ефира на Радио Благоевград.

„Щом се стигна дотам – председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен да поднася извинения на Италия – очевидно, че е налице проблем, разочарование. ЕС реагира бавно и не успя да координира действията на държавите членки. Отделните страни инстинктивно започнаха да затварят граници, да спасяват собствените си граждани. Имаше случаи на забавена транзитираща хуманитарна помощ от трети страни“, припомни Христов.

Според него отново са сработили егоистични национални рефлекси, което е обяснимо, защото всеки се грижи за своите граждани в отсъствие на общоевропейска рамка за овладяване на подобни кризи.

„Защо няма такава рамка? Мисля, че в последните години ЕС загуби фокуса и не поставя акцент върху истинските си приоритети като здравеопазването или отбраната и външната политика, които от години са висящ въпрос. Ние се занимаваме постоянно с декларации, заклеймяващи нарушения на човешки права в трети страни“, смята българският евродепутат.

По думите му фокусът вече не е върху гражданина; не е върху Европа като цивилизационно, културно пространство. „Фокусът, от една страна, е върху корпоративния интерес – ЕС сключва договори за свободна търговия с различни външни партньори, които постепенно разграждат социалната държава във всички държави членки. Това е едното. Другото са безпосочни декларации в сферата на външната политика, които ни превръщат в нещо като коментатор на световните политически дела, в които обаче не сме реален актьор.“

Според Иво Христов удължаването на извънредното положение е спорна мярка.

„Едно е мисленето на докторите, които са концентрирани върху борбата с епидемията, друго е общата картина, която включва много други компоненти – икономически, психологически, дори и политически, свързани с демократичните права. Хиляди хора изказват тревоги и критики към предприетите мерки в България. Ни най-малко не подценявам вируса, ограничителните мерки бяха взети своевременно и кабинетът се постара да ги наложи под някаква форма. Но се опасявам, че статистиката не е съвсем достоверна предвид малкия брой тествани хора. Едно е ясно – в дългосрочен план не можем да оцелеем при тази икономика и възприемайки само тази тактика – на принудителния домашен арест.“

„Само в Белгия, 11-милионна държава, технически безработните бяха над 1 милион през миналата седмица. В България цифрите би трябвало да са сходни, тъй като има голям брой завръщащи се от чужбина наши сънародници. Някои от тях вероятно отново ще заминат, но това не е сигурно. Цели сектори, като туризма, се сриват и то средносрочно. В тях работят много българи. В този смисъл, ние трябва да намерим някакъв модус вивенди с този вирус. Няма начин до безкрай да се крием и да разчитаме на социалното раздалечаване да прекъсне трансмисията на вируса. Той ще бъде тук, ще се появява под различни форми. Ние трябва да намерим начин да инкорпорираме тази култура на поведение, която налага вирусът – мерките за спазване на хигиена, избягването на масовите събирания, спазването на определена дистанция – но същевременно да въведем достоверни начини за отчитане на заболеваемостта, за детектиране на болните, за тяхното лечение. И здравната система не може да устои при този режим на работа. Както виждате, вече има редица случаи на хронично болни, спешни случаи, които не получават навременни и адекватни грижи. Една жена почина от перитонит след сбъркано лечение по телефона, други чакат за хоспитализация“.

На въпрос за помощта, която България ще получи от ЕС, Иво Христов отговори, че предстои да видим при какви условия и в какъв обем ще бъде тя.

„Би следвало изпълнителната власт да може да каже по-прецизно, предполагам до няколко седмици, но това възстановяване със сигурност ще продължи в рамките на целия мандат на комисията „Фон дер Лайен“, тъй като кризата е безпрецедентна.“

По думите на Христов много зависи как ще бъде употребена актуализацията на бюджета.

„Ако приемем, че в него няма достатъчно резерви (макар че ни внушаваха друго – че бюджетът е препълнен и всяка година разпределя огромен излишък), то тогава заем се налага. Дали обемът е 10 милиарда лева, ми е трудно да преценя. Но най-важно е по какви правила той ще бъде разходван. И най-вече – да достигне до всички категории пострадали български граждани, да не се отече по обичайните канали.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

Published

on

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.

На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.

Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.

Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.

Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.

Зареди още

Новини

Дневният център за деца и младежи с увреждания празнува 20 години

Published

on

Двадесет години от създаването си ще отбележи на 14 октомври 2026 г. Дневният център за деца и младежи с увреждания в Габрово, информира Миглена Въгленова, Връзки с обществеността и протокол в Община Габрово.

Създаден през 2006 г., Центърът вече две десетилетия осигурява специализирана грижа и подкрепа за деца с двигателни, зрителни, ментални и множествени увреждания и техните семейства.

От 2007 г. социалната услуга се управлява от Фондация „Грижи за деца с увреждания“. От 2016 г. Центърът се помещава в обновена общинска сграда на бул. „Трети март“ № 5, адаптирана за нуждите на децата. Капацитетът му е увеличен от 20 на 40 места и в момента е запълнен.

Услугата включва рехабилитация и физиотерапия, психологическа и логопедична подкрепа, Монтесори обучение, водна терапия, конна езда, както и разнообразие от занимания по изкуства, трудови дейности, свободни игри, разходки, лагери и културни мероприятия.

През 2025 г. Фондация „Грижи за деца с увреждания“ регистрира социално предприятие, чрез което осигурява трудова заетост и социална ангажираност за хора в уязвимо положение.

Годишнината е повод да бъде отбелязан приносът на специалистите, семействата и партньорите, които през годините подкрепят мисията на Центъра да осигурява грижа, развитие и възможности за пълноценно участие на децата с увреждания в обществения живот.

Зареди още

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица