Новини
Иво Христов: Не можем до безкрай да се крием от вируса
„Цели икономики спират. В дългосрочен план трябва да се научим да живеем с този вирус и ограниченията, наложени от него“, смята евродепутатът

„Солидарността е основополагащ принцип на Европейския съюз, но в последните години егоизмът е този, който взе връх в световен мащаб – и като индивидуална ценност, и в корпоративната култура, и навсякъде другаде. Добрите намерения на ЕС не съответстваха на политиката, която той водеше. Въпреки че има достатъчно примери за солидарност като кохезионните фондове. Но примерът с плана „Юнкер“, да кажем, показа ясно как парите, отделяни от Брюксел, отиваха преимуществено в големите държави, а не стигаха до онези, които имаха най-голяма нужда от тях – такива като нас, изоставащи икономики.“
Така евродепутатът Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП, коментира действията на европейските институции в контекста на настоящата криза. Христов взе участие в предаването „Събития и личности“ в ефира на Радио Благоевград.
„Щом се стигна дотам – председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен да поднася извинения на Италия – очевидно, че е налице проблем, разочарование. ЕС реагира бавно и не успя да координира действията на държавите членки. Отделните страни инстинктивно започнаха да затварят граници, да спасяват собствените си граждани. Имаше случаи на забавена транзитираща хуманитарна помощ от трети страни“, припомни Христов.
Според него отново са сработили егоистични национални рефлекси, което е обяснимо, защото всеки се грижи за своите граждани в отсъствие на общоевропейска рамка за овладяване на подобни кризи.
„Защо няма такава рамка? Мисля, че в последните години ЕС загуби фокуса и не поставя акцент върху истинските си приоритети като здравеопазването или отбраната и външната политика, които от години са висящ въпрос. Ние се занимаваме постоянно с декларации, заклеймяващи нарушения на човешки права в трети страни“, смята българският евродепутат.
По думите му фокусът вече не е върху гражданина; не е върху Европа като цивилизационно, културно пространство. „Фокусът, от една страна, е върху корпоративния интерес – ЕС сключва договори за свободна търговия с различни външни партньори, които постепенно разграждат социалната държава във всички държави членки. Това е едното. Другото са безпосочни декларации в сферата на външната политика, които ни превръщат в нещо като коментатор на световните политически дела, в които обаче не сме реален актьор.“
Според Иво Христов удължаването на извънредното положение е спорна мярка.
„Едно е мисленето на докторите, които са концентрирани върху борбата с епидемията, друго е общата картина, която включва много други компоненти – икономически, психологически, дори и политически, свързани с демократичните права. Хиляди хора изказват тревоги и критики към предприетите мерки в България. Ни най-малко не подценявам вируса, ограничителните мерки бяха взети своевременно и кабинетът се постара да ги наложи под някаква форма. Но се опасявам, че статистиката не е съвсем достоверна предвид малкия брой тествани хора. Едно е ясно – в дългосрочен план не можем да оцелеем при тази икономика и възприемайки само тази тактика – на принудителния домашен арест.“

„Само в Белгия, 11-милионна държава, технически безработните бяха над 1 милион през миналата седмица. В България цифрите би трябвало да са сходни, тъй като има голям брой завръщащи се от чужбина наши сънародници. Някои от тях вероятно отново ще заминат, но това не е сигурно. Цели сектори, като туризма, се сриват и то средносрочно. В тях работят много българи. В този смисъл, ние трябва да намерим някакъв модус вивенди с този вирус. Няма начин до безкрай да се крием и да разчитаме на социалното раздалечаване да прекъсне трансмисията на вируса. Той ще бъде тук, ще се появява под различни форми. Ние трябва да намерим начин да инкорпорираме тази култура на поведение, която налага вирусът – мерките за спазване на хигиена, избягването на масовите събирания, спазването на определена дистанция – но същевременно да въведем достоверни начини за отчитане на заболеваемостта, за детектиране на болните, за тяхното лечение. И здравната система не може да устои при този режим на работа. Както виждате, вече има редица случаи на хронично болни, спешни случаи, които не получават навременни и адекватни грижи. Една жена почина от перитонит след сбъркано лечение по телефона, други чакат за хоспитализация“.
На въпрос за помощта, която България ще получи от ЕС, Иво Христов отговори, че предстои да видим при какви условия и в какъв обем ще бъде тя.
„Би следвало изпълнителната власт да може да каже по-прецизно, предполагам до няколко седмици, но това възстановяване със сигурност ще продължи в рамките на целия мандат на комисията „Фон дер Лайен“, тъй като кризата е безпрецедентна.“
По думите на Христов много зависи как ще бъде употребена актуализацията на бюджета.
„Ако приемем, че в него няма достатъчно резерви (макар че ни внушаваха друго – че бюджетът е препълнен и всяка година разпределя огромен излишък), то тогава заем се налага. Дали обемът е 10 милиарда лева, ми е трудно да преценя. Но най-важно е по какви правила той ще бъде разходван. И най-вече – да достигне до всички категории пострадали български граждани, да не се отече по обичайните канали.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 6 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 5 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 5 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 4 дниЕмануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра
-
Новинипреди 4 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки
-
Новинипреди 3 дниАндрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!
-
Културапреди един ден„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“




