Свържи се с нас

Любопитно

Приключи зимният мониторинг на прилепите в България

Published

on

Дейностите по зимния мониторинг на прилепите в България приключиха. Те се осъществиха от ДЗЗД „ЕНВИМОН“ в рамките на изпълнението на проект за анализи и проучвания на видове и природни местообитания.

Експертите посетиха 57 пещери с регионално и европейско значение за прилепите. Сред тях се открояват и няколко изкуствени обекта, които прилепите припознават, като свои местообитания.

снимка: ДЗЗД „ЕНВИМОН“

Често те носят характеристиките на пещери, по няколко причини: температура, влажност и заплахи/влияния – безпокойство. При сравнителния анализ на данните за числеността на видовете в местата за зимуване се установи, че отделни обекти са с изключителна концентрация на брой индивиди и видове.

Такива са: Деветашка пещера – 2014/2015 г. – 25-26 000 екземпляра от 6 вида, а през 2019/2020 г. – 35-36 000 индивида от 5 вида; пещерата Парниците – 2014/2015 г. – 45-46 000 индивида от 4 вида, а през 2019/2020 г. – 88-89 000 индивида от 5 вида; Деветашка пещера – 2014/2015 г. – 14-15 000 индивида от 5 вида, а през 2019/2020 г. – 35-36 000 индивида от 5 вида.

Установено е, че в много от традиционни пещери, в които зимуват колонии от 500 до 5000 индивида, през зимата на 2019/2020 г. липсват прилепи или същите са в много малки числености – 30-100 екземпляра.

снимка: ДЗЗД „ЕНВИМОН“

Наблюдава се и намаляване на видовото разнообразие в отделни пещери. Причина за направените констатации вероятно са относително по-високите температури на въздуха извън пещерите, а установените стойности са с 1,5 до 3,5 градуса над нормата за сезона в подземното убежище.

Такъв пример е пещерата Иванова вода – през 2014/2015 г. температурата е била 1,5-2 градуса, през 2019/2020 г. е 3,2 градуса. Към тази група влизат и такива обекти, като Гулашката минна галерия, пещера Магурата, пещера Айна ини, пещера Самара, пещера Рупата, пещера Генчова дупка и други.

Повсеместно в типично водните пещери почти липсва вода или тя е с много малък дебит – пещера Парниците, Деветашка пещера, пещера Ледницата, пещера Варкан и други. Вероятна причина са липсата на валежи от дъжд и сняг през есенно-зимния сезон, съчетани с нетипичните относително високи температури в този период.

снимка: ДЗЗД „ЕНВИМОН“

Голяма част от посетените обекти са подложени на редица въздействия и заплахи, като: – безпокойство от хора – иманяри, туристи; палене на огън – на входовете и във вътрешността на пещерите; замърсяване с отпадъци; инвестиционни предложения – предимно кариери за варовик и други подземни богатства; благоустрояване и неправилно управление на обектите, несъобразено с биологията и екологията на видовете прилепи.

Типичен пример са Братановата пещера и Пещерата Юбилейна – поставена метална решетка, която не отговаря на изискванията на EUROBATS. Пещера Зандана/Бисерна – пещерата е благоустроена в пълен разрез с изискванията на EUROBATS, което да гарантира зимуването и размножаването на над 7 вида прилепи. Наблюдава се намаляване числеността на зимуващите прилепи. Горният вход е почти напълно блокиран, а долният е твърде малък, което не гарантира безпрепятствено влизане и излизане на прилепите във всички стадии на развитие на видовете през летните и зимните месеци. Пещера Айна ини, Генчовата дупка и други – иманярски набези и разкопаване във вътрешността на пещерите, вандализъм и категорично безпокойство. За пещера Моровица – пещерата не е благоустроена, но често се посещава от неорганизирани туристи, които посещават Гложенския манастир. Туристи навлизат в пещерата и безпокоят прилепите, но посещението крие и риск за здравето им, тъй като пещерата е опасна за неподготвени, влизащи с маратонки.

Окончателните резултати, сравнителен анализ с данните от предходни години, както и предложения за мерки за намаляване и пълно ограничение на заплахите и въздействията в проблемни пещери, ще бъдат представени в следващите седмици.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Любопитно

Парти край басейна с DJ Mascota в Габрово

Published

on

В разгара на лятото, Габрово се приготвя за едно от най-очакваните събития на сезона! На 1 август, събота, от 16.00 часа, Комплекс Мечтания отваря врати за едно незабравимо Парти край басейна с DJ Mascota.

Посрещаме 1 август по най-добрия възможен начин – с музика, слънце и настроение, което ще запомним до края на лятото. Зад пулта застава един от любимите на поколения DJ Mascota – артист, чието име отдавна се превърна в синоним на качествена електронна музика и незабравими партита из цялата страна.

С богат опит зад гърба си и усет за това как да запали публиката, DJ Mascota обещава сет и безкомпромисен саунд, които ще подхождат идеално на лятното настроение и красивата локация на Комплекс Мечтания.

Синоптиците обещават отлично време за забавления на открито, а всички предпоставки за едно наистина яко парти вече са налице! Очакват ни много музика, слънце, разхлаждащи напитки и танци до залез слънце – на място с уникална гледка към Габрово и билото на Стара планина, където слънцето огрява до последния си лъч.

Комплекс Мечтания предлага не само страхотна атмосфера, но и простор за игри, басейни за свежи емоции и специални кътове за най-малките, така че партито е повод за цялото семейство, дори докато най-веселата част се случва край басейна.

Ако сте от хората, които се кефят на съвременната електронна музика и търсят перфектния повод да посрещнат лятото с танци и под открито небе – това е вашият шанс. Запазете си място навреме, защото такова парти не се пропуска!

За резервации: 0899 472 075.

Зареди още

Любопитно

Втори ретро парад в Трявна

Published

on

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица