Свържи се с нас

Любопитно

Приключи зимният мониторинг на прилепите в България

Published

on

Дейностите по зимния мониторинг на прилепите в България приключиха. Те се осъществиха от ДЗЗД „ЕНВИМОН“ в рамките на изпълнението на проект за анализи и проучвания на видове и природни местообитания.

Експертите посетиха 57 пещери с регионално и европейско значение за прилепите. Сред тях се открояват и няколко изкуствени обекта, които прилепите припознават, като свои местообитания.

снимка: ДЗЗД „ЕНВИМОН“

Често те носят характеристиките на пещери, по няколко причини: температура, влажност и заплахи/влияния – безпокойство. При сравнителния анализ на данните за числеността на видовете в местата за зимуване се установи, че отделни обекти са с изключителна концентрация на брой индивиди и видове.

Такива са: Деветашка пещера – 2014/2015 г. – 25-26 000 екземпляра от 6 вида, а през 2019/2020 г. – 35-36 000 индивида от 5 вида; пещерата Парниците – 2014/2015 г. – 45-46 000 индивида от 4 вида, а през 2019/2020 г. – 88-89 000 индивида от 5 вида; Деветашка пещера – 2014/2015 г. – 14-15 000 индивида от 5 вида, а през 2019/2020 г. – 35-36 000 индивида от 5 вида.

Установено е, че в много от традиционни пещери, в които зимуват колонии от 500 до 5000 индивида, през зимата на 2019/2020 г. липсват прилепи или същите са в много малки числености – 30-100 екземпляра.

снимка: ДЗЗД „ЕНВИМОН“

Наблюдава се и намаляване на видовото разнообразие в отделни пещери. Причина за направените констатации вероятно са относително по-високите температури на въздуха извън пещерите, а установените стойности са с 1,5 до 3,5 градуса над нормата за сезона в подземното убежище.

Такъв пример е пещерата Иванова вода – през 2014/2015 г. температурата е била 1,5-2 градуса, през 2019/2020 г. е 3,2 градуса. Към тази група влизат и такива обекти, като Гулашката минна галерия, пещера Магурата, пещера Айна ини, пещера Самара, пещера Рупата, пещера Генчова дупка и други.

Повсеместно в типично водните пещери почти липсва вода или тя е с много малък дебит – пещера Парниците, Деветашка пещера, пещера Ледницата, пещера Варкан и други. Вероятна причина са липсата на валежи от дъжд и сняг през есенно-зимния сезон, съчетани с нетипичните относително високи температури в този период.

снимка: ДЗЗД „ЕНВИМОН“

Голяма част от посетените обекти са подложени на редица въздействия и заплахи, като: – безпокойство от хора – иманяри, туристи; палене на огън – на входовете и във вътрешността на пещерите; замърсяване с отпадъци; инвестиционни предложения – предимно кариери за варовик и други подземни богатства; благоустрояване и неправилно управление на обектите, несъобразено с биологията и екологията на видовете прилепи.

Типичен пример са Братановата пещера и Пещерата Юбилейна – поставена метална решетка, която не отговаря на изискванията на EUROBATS. Пещера Зандана/Бисерна – пещерата е благоустроена в пълен разрез с изискванията на EUROBATS, което да гарантира зимуването и размножаването на над 7 вида прилепи. Наблюдава се намаляване числеността на зимуващите прилепи. Горният вход е почти напълно блокиран, а долният е твърде малък, което не гарантира безпрепятствено влизане и излизане на прилепите във всички стадии на развитие на видовете през летните и зимните месеци. Пещера Айна ини, Генчовата дупка и други – иманярски набези и разкопаване във вътрешността на пещерите, вандализъм и категорично безпокойство. За пещера Моровица – пещерата не е благоустроена, но често се посещава от неорганизирани туристи, които посещават Гложенския манастир. Туристи навлизат в пещерата и безпокоят прилепите, но посещението крие и риск за здравето им, тъй като пещерата е опасна за неподготвени, влизащи с маратонки.

Окончателните резултати, сравнителен анализ с данните от предходни години, както и предложения за мерки за намаляване и пълно ограничение на заплахите и въздействията в проблемни пещери, ще бъдат представени в следващите седмици.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Любопитно

Общината в Габрово въвежда тестово AI-асистент

Published

on

Община Габрово въведе в тестов режим AI чат бот, интегриран в официалния си уебсайт.

Инструментът е предназначен да помага на гражданите с информация за административни услуги, процедури и актуални теми като метеорологична и пътна обстановка.

Решението е разработено по програмата Test-Before-Invest на Европейския цифров иновационен хъб AI-EDIH и използва последно поколение голям езиков модел на Google — Gemini 3.0.

Това позволява разговор на естествен език и по-точно разбиране на запитванията.

Системата е в начална версия — предстоят допълнително обучение, разширяване на информационната база и подобряване на алгоритмите въз основа на обратна връзка от потребителите.

Общината представя проекта като стъпка към модернизиране на комуникацията с гражданите и прилагане на иновативни подходи в публичното обслужване.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново издава фототипна книга за героичната отбрана на Дряновския манастир

Published

on

Исторически музей – Дряново излиза с ново издание, посветено на една от най-драматичните страници в историята на националноосвободителното ни движение. Монографията „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ на Христо Марков се преиздава за първи път цялостно – 114 години след първоначалната си поява, и точно в годината, в която се навършват 150 години от Априлското въстание.

Изданието е фототипно и допълващо оригиналния текст. Съставител е Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново, който е положил значителни усилия, за да направи книгата достъпна за съвременния читател. За тази цел към изданието са добавени географски показалец и речник на чужди, остарели и малко познати думи, подредени в азбучен ред – инструменти, които улесняват ползването на текста дори от читатели, непознаващи езика на епохата.

В изданието е поместена биографична информация за автора на книгата Христо Марков. Уводните думи са дело на проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

„История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ представя най-точните сведения за подготовката и избухването на въстанието в Първи търновски революционен окръг. Деветдневната отбрана на Дряновския манастир от пролетта на 1876 г. е част от Априлското въстание и е сред неговите символите, заради героизма на четниците, отдали живота си за свободата на българския народ.

Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“, 2026 г. с тираж от 500 броя. „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ може да бъде намерена във всички обекти на музея, както и поръчана онлайн чрез официалния сайт на Исторически музей – Дряново.

Исторически музей -Дряново изказва искрена благодарност за любезното съдействие на: Регионална народна библиотека „П.Р. Славейков“ – Велико Търново, Обществена библиотека „Паисий Хилендарски“ – Самоков, Исторически музей – Самоков, Лидия Кашъмова от Самоков, Протойерей Любомир Мишков от Самоков, РИМ – Велико Търново, РИМ – Ловеч, Исторически музей – Горна Оряховица и Исторически музей – Севлиево.

Зареди още

Любопитно

Исторически музей – Дряново стартира подкаст в собствено студио

Published

on

Историческият музей в Дряново поставя началото на нова инициатива – музеен видео подкаст. За целите ѝ е обособено собствено студио, оборудвано с професионална аудио и видео техника. Името на подкаста е „Музеят говори“.

Идеята е чрез него музеят да достигне до нова аудитория, да задълбочи ангажираността на посетителите, да предлага образователно и любопитно съдържание, да представя интересни истории за движимите културни ценности и богатството в музейните фондове.

„Музеят говори“ ще бъде едно достъпно, дигитално разширение на реалните музейни обекти и експозиции, ще бъде възможност за по-задълбочени разговори, ще търси връзки между историческия опит и днешните предизвикателства.

Наред с досегашните социални канали, подкастът ще информира за предстоящи събития и инициативи от културния календар на институцията.

Предвид бързата консумация на изобилието от повърхностна информация в днешно време, съдържанието на подкаста ще бъде и ценен извор за бъдещи изследователи относно личностите и процесите в нашето съвремие.

Постоянен фокус на новия формат ще бъде темата за ролята на музеите в един динамичен и бързо променящ се свят. В „Музеят говори“ ще участват специалисти от ИМ – Дряново, както и гости – личности от обществения и културен живот, представители на национални институции, учени, изследователи и др.

Амбицията на екипа е да бъдат излъчвани по един епизод седмично. Съдържанието ще бъде публикувано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново, както и в официалните профили в социалните мрежи.

Студиото на ИМ – Дряново е оборудвано с професионална техника от Динафос – българска компания с дългогодишен опит в областта на фотографската, видео и осветителната техника.

Фирмата е официален партньор и дистрибутор на водещи световни марки и активно подкрепя развитието на визуалните изкуства и създаването на качествено дигитално съдържание.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица