Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: Кризата показа цинизма на пазарния принцип в здравеопазването

ЕС е шампион по политически декларации, но изневери на принципите си в тази криза. Трябва да преосмисли приоритетите си.

Published

on

„Кризата, породена от коронавируса, показа, че Европейският съюз нито разполага с институционални правомощия, нито има адекватна преценка и воля да взема решения в такава ситуация.“ Това каза за предаването „Това е България“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

По думите на Христов солидарността, основополагащ принцип на Съюза, е понесла особено тежък удар.

„Всяка от страните понечи първо да спасява своите собствени граждани поради липсата на механизми на ниво ЕС. В резултат: на най-пострадалите страни, като Италия, първо оказаха помощ трети държави, извън Съюза, и едва сега те започват да получават някаква помощ от своите европейски посестрими.“

Българският евродепутат коментира също така, че никоя от държавите не е била подготвена за подобна опустошителна и мълниеносна пандемия, както и че е очевидна необходимостта да бъдат преосмислени механизмите, по които функционира Съюзът.

„Засега ЕС не намира адекватно решение за възстановяване на икономиките след пораженията от коронавируса. По-лошото е, че усилията на Брюксел явно ще бъдат концентрирани върху страните от еврозоната. Това автоматично значи, че страните извън нея ще се почувстват ощетени, и с право“, смята българският евродепутат.

Според Христов кризата осветява много тежки пороци в мисленето на европейските държави.

„Пазарният подход в здравеопазването показва цялата си цинична несъстоятелност в такава криза. Българските болници буквално купуват заболявания – т.нар. „клинични пътеки“ – срещу определена услуга – тяхното третиране и изцеляване. Сега са принудени да се справят с пандемия, за която няма предвидени средства, и ще бъдат поставени в изключително сложно финансово положение. Същевременно всички планови операции и рутинни дейности са отсрочени или спрени поради свръхреакцията на правителството с извънредното положение. Огромен е броят на хората, чиито хронични заболявания, да речем, не са третирани своевременно и адекватно“, смята Иво Христов.

Според него българските власти представят ситуацията като някакъв вид шампионат по коронавирус, в който ние се представяме по-добре от останалите страни, тъй като другите имат по-голям брой заразени и повече жертви. „За щастие, при нас статистиката е по-добра към момента. След поставянето на финалната черта, обаче, ще се види кои страни са претърпели най-големи общи щети: човешки, икономически и социални.“

Иво Христов каза още: „Опасявам се, че този стрес тест ще срине българската икономика. Дребният и средният бизнес са върнати почти в начална точка и само ако предприемачите имат необходимия кураж, ще могат да рестартират отново дейността си. Стотици хиляди работници са в техническа безработица. Обещават им се някакви неясни помощи. Така че не знам какъв ще бъдат общият брой на жертвите и общата стойност на щетите. Притеснявам се, че цифрите ще бъдат лоши.“

Според българския евродепутат настоящата криза ще даде редица аргументи на враговете на Европейския съюз.

„Кризите са и повод за преосмисляне. Все още очакваме убедителен възстановителен пакет за европейската икономика от Комисията. Но това е пожарната част от реакцията. Предвид новите глобални заплахи, като коронавируса, който може да се повтори под друга форма, или пък климатичните предизвикателства – ЕС трябва да вземе адекватни решения.“ Христов посочи още, че ЕС е длъжен да извлече поука от тази криза относно собственото си функциониране и до голяма степен да преосмисли приоритетите си.

Той посочи за пример Зелената сделка, която така и не е отговорила нито на социалните, нито на енергийните въпроси, но е фиксирала твърде амбициозни цели с риск да доведе до опустошителен ефект.

„ЕС често губи огромно време в политически декларации. Шампион е по опазването на човешките права, по заклеймяване на трети страни, които ги нарушават. А същевременно се оказва, че не е помислил за координирането на здравните си системи, за реакция при глобални бедствия. Оказва се, че не може да устои при по-сериозен порив на вятъра. Това показва, че нашите приоритети са зле подредени.“

„Мандатът на тази Европейска комисия ще бъде посветен на възстановяването. Кризата от 2008 г., която беше много по-малка по мащабите си, отне години за възстановяването на последствията от нея“, припомни Христов. Според него неизвестността тормози хората, тъй като те не знаят кога ще могат да се върнат към нормалния си живот.

„В България този въпрос е особено драматичен, тъй като, поради ниските доходи, резервите на хората ще свършат до дни. Някои вече са в критична ситуация. Това ги стресира. Хората имат нужда от доза надежда, успокоение. Необходима е самодисциплина, но и институциите трябва да направят необходимото, за да не ги поставят в ситуация на постоянен стрес и да не ги изоставят.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Проектът за Бюджет 2026 на Габрово бе публично представен (Видео)

Published

on

Проведе се публично обсъждане на проект на бюджета на Община Габрово за 2026 година.

Съгласно нормативната процедура проектобюджетът ще бъде входиран в Общински съвет до края на текущата седмица и ще бъде разгледан от съветниците през месец септември.

По време на обсъждането бяха изслушани предложенията на присъстващи граждани.

Сред исканията им бяха асвалтиране на няколко улици в различни квартали на града, благоустрояване на пространства, нови детски площадки, актуализиране разписанието на градския транспорт, видеонаблюдение на места, които са с потенциално рисков характер.

За част от отправените питания и предложения, гражданите получиха веднага отговор и коментар.

Зареди още

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица