Зоните за платено паркиране в Габрово стартират на 1 юни, информираха от местната общинска администрация.

Всички заинтересовани граждани могат да се запознаят с правилата в зоните за платено паркиране, с техния обхват и видовете абонаменти, от които могат да се възползват, на сайта на Община Габрово – в секция Платено паркиране.

Зоните за платено паркиране ще работят от 9:00 часа до 17:00 часа, в дните от понеделник до петък, с изключение на официалните празници.

Зоните ще бъдат обозначени с информационни табели, в които са описани условията на паркиране, размера на таксата и начина на заплащането ѝ, както и принудителните мерки, които се прилагат при нарушение. Цената за 1 час престой в зоните е 1 лев с ДДС.

Гражданите могат да се възползват от четири типа абонаменти за платено паркиране, а именно: Локално преференциално платено паркиране; Месечен абонамент; Служебен абонамент и Индивидуално паркомясто.

Цената за абонамент „Локално преференциално паркиране“ /за живеещите в обхвата на зоните за платено паркиране/ е 10.00 лева с ДДС за месец, като се предвидени отстъпки при предплащане за 6 и 12 месеца.

Таксата „Месечен абонамент“, която дава възможност за неограничен престой в зоните за платено паркиране, е с цена от 100.00 лева с ДДС/месец.

„Служебният абонамент“ за юридически лица е 200.00 лева с ДДС/месец.

„Индивидуалното паркомясто“ е с цена от 350.00 лева с ДДС/месец Гарантирано паркомясто в зоните имат единствено режимите – „Служебен абонамент“ и „Индивидуално паркомясто“.

Документи за различните абонаменти се приемат в Община Габрово в Центъра за информация и услуги на гражданите.

Бланки на заявленията могат да бъдат изтеглени оттук.

Начините на плащане в зоните са: – самотаксуване с SMS, на номер 1366; – от мобилното приложение MOBZZO; – с електронен талон от партньори на Община Габрово в търговската мрежа, обозначени със съответен стикер.

Важно е при плащане ползвателите на услугата да съблюдават точното и правилно изписване на регистрационния номер на автомобила, тъй като той се определя като основен източник на информация за статута на ППС.

Репатриращият автомобил ще работи на територията на целия град със задача да отстранява неправилно паркирали автомобили, както и такива които пречат на движението или създават предпоставки за пътни инциденти.

Наказателният паркинг за принудително преместените автомобили се намира на ул. „Брянска“ №70 А. Цената за освобождаване на репатриран автомобил е 50 лева и 2 лева за всеки започнал час престои на автомобила на паркинга.

Всички процеси на репатриране и задържане на автомобил, чрез техническо средство (скоба), ще бъдат записвани от видеокамери, поставени на служебните автомобили.

Специален софтуер ще насочва служителите на ОП „Паркиране и репатриране“ към автомобилите в нарушение, което в комбинация с видеозаписите изключва възможности за уговорки с нарушителите.

Принудителното задържане на автомобила, чрез техническо средство (скоба) няма да бъде прилагано до края на месец юни. В районите за платено и безплатно паркиране, както и в непосредствена близост до зоните за платено паркиране са предвидени голям брой безплатни паркоместа.

Освен съществуващите паркинги, допълнителна възможност за безплатно паркиране е осигурена на нов буферен паркинг, обособен срещу Спортна зала „Орловец“, който ще може да бъде използван от 1 юни.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово за месец януари 2020 г. е била 1 149 лв., за февруари – 1 143 лв., и за март – 1 114 лева. В сравнение с останалите области в България, по този показател областта ни се нарежа на шесто място в страната след София (столица), София (област), Враца, Варна и Стара Загора.

Тези официални данни бяха оповестени от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“. През първото тримесечие на тази година средната месечна работна заплата е 1 135 лв. и намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. с 0.2%.

Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление, са „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ и „Образование“.

Увеличена е средната месечна заплата се наблюдава в дейностите „Селско, горско и рибно стопанство“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“.

През първото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата нараства със 7.2% спрямо същия период на 2019 г., като най-голямо е увеличението в икономическите дейности „Селско, горско и рибно стопанство“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“.

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през първото тримесечие на 2020 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко- съобщения“ – 2 375 лева, „Образование“ – 1 274 лева и „Държавно управление“ – 1 239 лева.

Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 621 лева, „Административни и спомагателни дейности“- 651 лева и „Култура, спорт и развлечения“ – 779 лева.

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през първото тримесечие на 2020 г. в обществения сектор нараства с 10.6%, а в частния – с 6.3%.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Елена Йончева, евродепутат от Групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент, поиска Европейската комисия да осъществи реален контрол върху начина, по който националните правителства ще разпределят поредния и най-мащабен транш, осигурен от Брюксел за справяне с последиците от коронавируса.

Тази седмица Комисията представи новия палн за възстановяване с финансова подкрепа в размер на 750 млрд. евро. „Помощта по линия на ЕС е ключова за българската икономика, тъй като в момента Брюксел мобилизира безпрецедентни по размер средства – само представеният тази седмица пакет дава възможност за над 9 млрд. евро директна помощ за България, плюс възможност за още 3 милиарда под формата на заем“, коментира Йончева.

„Тези средства са нужни повече от всякога на българските предприятия. От тези средства зависи бъдещето на поколения българи. А опитът с кризисната помощ, предоставяна от правителството до сега, не е много обещаващ – спомнете си само каква помощ предостави Банката за развитие. Именно за това като член на Антикорупционната група на ЕП поисках ЕК да обърне специално внимание на контрола – не да се създават бюрократични механизми на хартия, а да има засилена роля на ОЛАФ и Европейската прокуратура.“, допълни Йончева.

Българският евродепутат коментира и ситуацията около мониторинговия механизъм върху съдебната реформа и борбата с корупцията в България, като посочи, че в този дебат е много важно да се говори с факти, а не с внушения – „Не може да си заравяме главата, винаги когато има неудобни факти. Вместо да изпадат в кризисен пиар всеки път, когато Брюксел ни плесне и да се опитат да замитат проблемите, правителството отдавна трябваше да започне да решава проблема с корупцията.“, коментира Йончева и допълни, че конкретно по линия на мониторинговия механизъм ситуацията изобщо не е черно-бяла – „Да, в един от последните работни дни на Комисията „Юнкер“ беше представен доклад, в който се посочваше, че може да се премине към отпадане на мониторинга за България.

Европейският парламент в началото на ноември проведе дебат по темата и с колегите в Комисията по правосъдие и вътрешни работи подкрепихме отпадането на механизма при условие, че ЕК гарантира, че реформите в България ще бъдат довършени. Аз лично също гласувах за отпадането на този механизъм – не защото смятам, че ситуацията в страната се е подобрила, а защото този механизъм отдавна спря да дава резултати. Наблюдение е необходимо, но в рамките на нов, по-ефективен механизъм. Това накратко е ситуацията в Парламента, но по-важното е какво стана в другите две институции, отговорни за механизма – Съветът и Комисията. А там ситуацията е доста неясна. Съветът, където се срещат правителствата на държавите-членки, никога не подкрепи заключенията на Комисията „Юнкер“.

Новата Комисия на фон дер Лайен до момента не е отменила официално решението, с което през 2006 г. е създаден този механизъм. Това означава, че механизмът формално продължава да съществува, но ЕК не полага усилия да го прилага ефективно, особено в светлината на кризата с корона вируса.

На практика механизмът е в един вид спящо положение и може да се използва по преценка спрямо България по други важни теми, като например участието в Еврото или в Шенген. Дали ЕК ще го задейства и има ли смисъл в това са въпроси, на които само времето ще отговори.

Едно обаче е сигурно – в Брюксел много добре знаят какво е реалното положение в България и това се отразява на много сфери на дейност, в т.ч така необходимото в момента усвояване на европейски средства за справяне с последиците от пандемията. Не е случайно, че ЕК поиска парите от фонда за възстановяване да се обвържат с върховенството на закона в отделните държави“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/