Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: Можехме да си спестим паниката, с предварително съгласуване на извънредното положение. Ограниченията изискват спешни мерки в подкрепа на най-слабите.

Здравната криза ще се превърне в икономическа, от правителството се очакват мерки за овладяването ѝ, смята евродепутатът

Published

on

„Мерките, обявени от Националния оперативен щаб, кореспондират с подобни мерки в други страни, закономерни са. Начинът, по който бе обявено извънредното положение – посред нощ, с излишна театрализация, без да бъде информиран президентът, всъщност пося паника. И ако целта на извънредното положение и на всички тези пакетни мерки е да раздалечи хората, за да стопира разпространението на вируса, то ефектът беше тъкмо обратният. Хората се тълпяха пред аптеките и супермаркетите и това, според мен, не обслужва целта, която сме си задали.“

Това коментира Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, в ефира на национално радио.

Според Христов най-голямата отговорност за овладяването на коронавируса ляга върху медицинските екипи, които са претоварени и зле снабдени с консумативи, както и върху обикновените граждани, които трябва да осмислят своето отговорно поведение.

„Коронавирусът ще промени изцяло нашия начин на мислене и на общуване помежду ни. Ако преди с повече или по-малко доверие се доближавахме един до друг, то сега мнителността се превръща в норма, тъй като всеки човек може да бъде проводник за смъртта за своите близки. Това в най-трагичното в тази нова коварна опасност“, каза още евродепутатът.

„Обявяването на строги мерки (чух за до пет години затвор, 50 000 лева глоба) не значат кой знае какво, ако хората не осъзнаят смисъла на тези ограничения. Някои вече го осъзнават, но първоначалната паника не беше добър сигнал и добро начало на кампанията за борба с коронавируса. Това, което трябваше да се случи, е: след съгласуване между институциите, в разумен час сутринта, след педагогически разяснения за хората, да се обявят тези ограничителни мерки. Не съм убеден, че беше необходимо обявяването на извънредно положение, тъй като законодателството дава достатъчни възможности да бъде наложен целият пакет от ограничения и без извънредно положение. Така или иначе, то е факт. Сега е важно да се мобилизираме в изпълнението на препоръките на докторите“, смята Христов.

Според българския евродепутат проф. Мутафчийски си дава сметка за слабостта на българската здравна система и, предвид проекцията на разпространение на вируса, осъзнава, че в идните дни бройката на заразените вероятно драстично ще нарасне. Това е и причината за неговото драматично изявление в събота вечер. „Дали са намалели хората, които подценяват сериозността на случващото се, ще видим. Някои приемат това като проява на някаква бравурност. Надявам се всички да разбират своята лична отговорност“, каза още той.

„Познавайки състоянието на родното здравеопазване, смятам, че категорично не сме готови да посрещнем пика на болестта. Перформантни здравни системи – като тези на Северна Италия и Франция – са под голям натиск. Нашата здравна система е пробит чувал, в който се наливат много пари и се разходват нерационално. Дни преди да ни сполети тази криза беше протестът на медицинските сестри и отчаяната Бойка на перваза. Знаем какво е нивото на заплащане, знаем всички слабости на българската здравна система, но тъй или иначе, ще трябва да ги компенсираме с всеобщо обществено усилие, мобилизация на целия материален ресурс, на моралните ни сили. И ще разчитаме на същите тези хора, които протестираха преди дни.“

Според Христов премиерът е постъпил правилно, обръщайки се към президента Радев вчера, но това е трябвало да стане преди обявяването на извънредното положение, за да влезем в него без тази паника. Иво Христов каза още, че не знае какво е мотивирало тези действия на правителството, които не са обичайна практика – обявяването на извънредно положение посред нощ, без да бъде информиран президентът. „Дни след това, когато епидемията прогресира и паниката е факт, премиерът сам търси контакт с президента, защото му е трудно да носи политическата отговорност за назряващата криза. Цялата изпълнителна власт у нас е концентрирана единствено и само в Министерски съвет и управляващото мнозинство. То я употреби по някакъв политикански начин, сега осъзнава, че това е грешка и правилно стори, като се обърна към президента. Вярвам, че от днешните разговори ще има резултат.“

Иво Христов каза още: „Властта е сварена неподготвена, включително и медицинските капацитети. До преди две-три седмици те отричаха реалната опасност от коронавирус в България. Вероятно подцениха тази коварна болест. Но към момента полагат необходимите усилия в условия на голям стрес. Сега не е моментът за коментари и придиряне. Властта обаче трябва да предприеме пакет от мерки за подпомагане на най-засегнатите. Неизбежно тази санитарна и здравна криза ще прерасне в икономическа. Колцина от дребните предприемачи могат да устоят на един месец безделие? Всички те ще трябва да освободят своите работници, работниците остават без заплащане. Става въпрос за десетки, вероятно и стотици хиляди хора. Това ще засегне и средния бизнес. Тоест, задават се социални трусове и напрежение. Затова и обявяването на извънредно положение трябваше да бъде съпроводено с икономически мерки. Такива се вземат в други страни. Нашият ресурс е по-малък, но с наличния плюс възможности да се въведат определени данъчни облекчения, мисля, че трябва да направим всичко необходимо. Тези мерки се очакват от правителството.“

Иво Христов коментира още, че очевидно в Европа ситуацията е била подценена.

„Мисля, че навсякъде властите късно осъзнаха мащаба на бедствието. Тази криза е урок, който ще промени много неща в нашия начин на живот. Както си спомняме, терористичните атаки от 2001 г. породиха траен страх от тероризма, който стана част от нашето ежедневие. Промени се законодателството и досега в големите мегаполиси патрулират войници в пълно бойно снаряжение. След коронавируса вероятно ще се промени културата на общуване между хората и ще се възприемат определени методи на действие при такива опасности.“

„Ако коронавирусът рискува да пробие имунната система на хората, то извънредното положение вече е пробив в имунната система на българската демокрация, която и бездруго е изключителнко слаба, ако не е и рухнала“, смята Христов.

По думите му, извънредното положение не трябва да трае прекалено дълго. „Правилно беше предложението на опозицията то да важи в определен срок. Разбира се, веднъж навлезли в този режим, няма смисъл да правим резки движения и трябва да овладеем кризата. Но трябва да имаме едно наум – че трябва да се върнем към нормалния режим на обществото. В рамките на извънредното положение властта се концентрира в изпълнителните органи. Това дефакто блокира публичните събирания, вероятно ще наложи ограничения и върху свободата на циркулиране на информацията, която и сега циркулира зле. Ще наложи нов дневен ред на медиите. Ще изтрие стари вересии. А всичко това е пагубно в дългосрочен план. От здравна, кризата вече се превръща в икономическа, може да се превърне и в политическа. Към момента трябва да се концентрираме върху здравната и мерките за овладяване на икономическата.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Любопитно

Язовец се разходи посред бял ден в центъра на Трявна

Published

on

снимка: Александра Иванова

Язовец направи своята разходка съвсем необезпокоявано посред бял ден по улиците в центъра на Трявна, в близост до Общината и пред СУ „Петко Рачев Славейков“ в града.

снимка: Александра Иванова

Обиколката на спрягания за аристократа на животинския свят представител на семейство Порови не остана незабелязана и той бе уловен днес, 8 април, от обектива на Александра Иванова, която публикува негови фотоси в социалните мрежи.

снимка: Александра Иванова

За часове снимките събраха стотици харесвания, десетки споделяния и коментари, под които авторът им пояснява, че всъщност животното е женско, а потребители на фейсбук се шегуват, че именно заради това е позирало на фотосесията.

Александра Иванова разкрива, че макар и женският екземпляр да я е допуснал на метри от себе си, все пак е паднало 20-минутно „гонене“ по тревненските улиците за подходящите кадри, като през това време дивото животинчето си похапнало най-различни неща по пътя.

снимка: Александра Иванова

Според коментиращи появата на язовеца в Трявна не е изненада, нито необичайна гледка, като те допускат, че вероятната причина за присъствието на горското животно насред града е унищожаването на естествената му среда от незаконни дървосекачи.

снимка: Александра Иванова

Язовецът е вид, разпространен в Европа и части от Азия. Среща се и в България, основно в Стара планина, в обезлюдени местности и винаги край река или поне извор. Той е активен предимно нощем. Единствен представител на семейство Порови, който спи зимен сън.

снимка: Александра Иванова

Храни се с разнообразна храна – плодове, дребни гръбначни, най-различни безгръбначни и други. Изкопава си убежища в земята, снабдени с дълги ходове и няколко входа.

снимка: Александра Иванова

Обикновено язовците живеят в общности, като големината им зависи от наличието на храна наоколо. Оглавяват се от мъжкар, който гони пришълците. В една бърлога могат да живеят до 15 язовеца.

снимка: Александра Иванова

Язовецът е единственото животно, което допуска „квартиранти“ в жилището си. По време на зимния му сън, наблизо навътре в някой от входовете на лабиринтовото му жилище се настаняват лисици.

снимка: Александра Иванова

Фактът, че язовецът не ги гони, се обяснява с това, че лисиците спират течението в жилището му и то става по-топло.

снимка: Александра Иванова

Язовецът е наричан още борсук. Според научни публикации видът с право може да се нарече „аристократът на животинския свят“, тъй като тежи животни са ужасно консервативни.

Правят всичко в съответствие с установените привички и като истински аристократи обичат да живеят в големи имения – големи дупки, някои от които на няколко века, които предават от поколение на поколение, точно като старинни замъци.

Животните са големи чистници. Те редовно сменят „постелята си“, състояща се от слама, трева или листа, като изхвърлят старата и грижливо носят новата. Тялото на язовеца е дълго до 90 см. Покрито е с груба козина – на главата бяла, на гърба сива, по краката черна. От муцуната през очите и ушите минава по една черна ивица. Опашката е къса, с дължина до 20 см. Краката също са къси.

На пръв поглед липсва полов диморфизъм, но в действителност размерите на черепа показват, че женските са с 5 – 10% по-дребни. Може да се гледа в домашни условия, много е агресивен, но лесно се привързва към човека.

За разлика от своите подземни „събратя“ (къртици, слепи кучета и т.н.) той не търси близост с хората, а дистанция. Личното си разстояние спрямо хората, обаче той е склонен да пренебрегне, ако те не го тревожат с присъствието си. Такива обикновено са пчеларите, но пък язовецът пази кошерите от мишки – едни от най-големите врагове на пчелите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

272-ма продължават да са под домашна карантина

Published

on

Двеста седемдесет и двама души в област Габрово продължават да са поставени под домашна карантина. Това става ясно от информация на РЗИ – Габрово до медиите. Разпратените данни са към 09.30 часа днес, 8 април.

Според предишна информация на здравната инспекция в Габрово във вторник гражданите, които са в изолация, получили предписания за 14-дневната карантина и ще трябва да останат по домовете си, докато не изтече този срок, са били 283-ма.

Припомняме, че за спазване на забраната за излизане от дома следят органите на реда – районните полицаи по местоживеене на лицата и здравни инспектори, които извършват ежедневни проверки.

При неспазване на домашната карантина, нарушителите ги грози наказание лишаване от свобода до 5 години и глоба от 10 000 до 50 000 лева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Д-р Алекси Христов открива първата болница в Габрово по време на Руско-турската освободителна война

Published

on

През 2020 година Габрово отбелязва своята 160-та годишнина от обявяването му за град. И макар да не е юбилейна, годишнината e повод да си спомним миналото, да се огледаме в очите на съвременниците си, да продължим да работим за бъдещето – нашето и на децата ни. Заедно. Защото може да сме различни в своите очаквания, мечти и стремежи, но е важно, че сме единни в усилията си да запазим и развиваме Габрово като град с ясно разпознаваема идентичност, град, който има собствен дух и характер.

Именно духа и характера, вярата и волята на габровци ще представим през настоящата година в поредица от публикации, свързани с известни габровци, участници в обществено-политическия живот на Габрово и България.

Тази инициатива се осъществява от Община Габрово в партньорство с Държавен архив – Габрово.

Д-р Алекси Христов е роден в Габрово през 1849 г. Произхожда от рода Палаузови. Десетгодишен е изпратен в Одеса при своя вуйчо Николай Петрович Палаузов, където учи във Втора одеска гимназия. Впоследствие следва във Физико-математическия факултет на Новоросийския университет, но въпреки това завършва медицина в Московския университет като Априлов стипендиант. След полагане на изпит в Цариград, за легализиране на дипломата си, започва частна практика. През 1874 г. се завръща в Габрово и същата година е назначен от общината за градски лекар. Едновременно с това училищното настоятелство му предлага да работи като училищен лекар, който да обслужва мъжкия и женския пансион към училището. Именно в този период въвежда обучение по хигиена.

Включва се активно в дейността на габровското читалище с публични беседи на медицинска тематика. Изнася здравни лекции и пред дружество “Майчина грижа”.

Чрез негов доклад и изрично настояване градската управа започва строителство на ново здание за девическото училище. То обаче е прекратено през 1876 г. поради избухването на Априлското въстание.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) инициира създаването на болница в сградата на Априловска гимназия и работи заедно с лекарите, изпратени от Руския червен кръст. Тази болница обслужва 9-та и 14-та пехотна дивизия от руската армия.

Д-р Алекси Христов завежда откритата бежанска болница в Дечкова къща. Той поддържа медицинското обслужване и в Девическия манастир, който се превръща също в болнично заведение в периода на Освободителната война. По това време определя и мерките за борба с пламната епидемия от тиф в Габрово.

В края на 1878 г. е назначен за окръжен лекар в Габровската болница. Впоследствие е управител на Търновската болница (1879-1899 г.), а след това е назначен на същата длъжност и в Александровска болница в София.

Членува във Върховния медицински съвет от 1908 г.

По време на Балканската война (1912-1913 г.) се заразява от тиф в турски военнопленнически лагер и умира.

Д-р Алекси Христов е член на гражданския комитет за управление на Габрово, утвърден през юли 1877 г. Той е избран от Габровски окръг и е един от 92-мата депутатите в Учредителното народно събрание от 1879 г. Останалите – 116 са избрани по звание, а 21 са назначени от руския губернатор княз Александър Дондуков-Корсаков.

На 16 април 1879 г., в Търново, участниците в Учредителното събрание официализират първия и основен закон на свободна България – конституцията.

Автор: Иван Христов, старши експерт в отдел „Култура и туризъм“ в Община Габрово.

ИЗТОЧНИЦИ:
Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово. С. 1934, с. 48.
Палангурски, М. Учредителите. Участници в Учредителното народно събрание в Търново 10.II.-16.IV.1879 г. Енциклопедичен справочник. С., 2014, 281-282.
Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов. Състав. Даниела Цонева, Ирена Узунова. С., 2012, с. 215-216. История на Габрово. С. 1980, с. 158.
Българска възрожденска енциклопедия. Състав. Н. Генчев , Кр. Даскалова. С., 1988, с. 684. Априловски свод. Автор-състваител Петрана Колева. С., 2009, с. 562-563.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица