Култура
Наградиха победителите в „Мартеници от гайтан“
В музей „Етър“ бяха връчени наградите на отличените участници в Националния конкурс „Мартеници от гайтан“. От различни места на страната пристигнаха деца със своите семейства и преподаватели, за да участват в церемонията и да видят изложбата, в която са представени създадените от тях мартеници. Конкуренцията за конкурса е наистина сериозна, се убедиха присъстващите, когато разгледаха изложбата.

Специалната награда на Регионален етнографски музей на открито „Етър“ получи V „б“ клас от ОУ „Христо Ботев“, град Кубрат. Патрисия, Даная, Нора, Иляйза и Магдалена взеха участие в награждаването.

Патрисия Димитрова е най-комуникативната от групата. Това заявяват единодушно и много категорично нейните съученички, пристигнали в музея заедно със своята преподавателка по домашен бит и техника Диана Илиева.
„Това са нашите мартеници. Всички помагахме за изработването им, а г-жа Илиева даде идеи и ни насочваше какво да правим“, споделя Патрисия.
Даная Генова знае, че червената мартеница е Пенда, а бялата е Пижо. Както другите момичета от групата, тя също предпочита да носи мартениците си като гривни на ръката. Изработени са в училище.
Нора Михайлова е единствената в групата от Кубрат, която има закичена на връхната си дреха мартеница. На въпроса какво знае за мартеницата, Нора остроумно отговаря, че знае да прави мартеници. За първи път вплита бял и червен конец с баба си Тодорка, когато е на осем години. Двете са в дома си, а баба й разказва за обичая, съхранен от миналото.
Иляйза Антонова прави впечатление не само с красивото си и нетрадиционно име. Още на 7 години създава своята първа мартеница и научава, че е предвестник на пролетта. Разказва го майка й, която я напътства, докато работи.
Магдалена Енчева също изработва своята първа мартеница в семейството си. „Беше най-обикновена – с бял и червен конец. Направих я за себе си и я носих“, споделя Магдалена. Тя вярва, че мартениците носят късмет на хората и са предвестник на пролетта.

Илиян и Марчела Енчеви са родителите на Магдалена. Те са първите, които й показват как да си направи мартеница. Илиян обяснява на дъщеря си, че мартеница се носи за здраве. Съпрузите се допълват – той е сложил мартеница на ръката си, а тя е закичила вплетени бели и червени конци – една впечатляваща българска шевица, на ревера на връхната си дреха. Илиян и Марчела Енчеви виждат за първи път мартениците, изработени от класа, в който учи дъщеря им Магдалена, на изложбата и споделят, че са истински впечатлени.

Най-малкият участник в конкурса – Виктор Манолов от Русе, получава първа награда за индивидуална работа. Виктор изпраща няколко мартеници, всяка от които е изработена с гайтан.

Второто място в същата категория е за Траяна Найденова от Габрово. Пано, в което сериозно място е отделено за гайтана – с това произведение се състезава момичето.

Пано за участие в конкурса изработва и Есин Махмуд от Кърджали. Според екипа, който организира конкурса на музей „Етър“, на Есин определено й се отдава да работи с гайтан. На церемонията по връчване на наградите, Емилиян представя Професионална гимназия по селско стопанство „Бузема“ – София.
Съучениците му полагат сериозни усилия в изработването на мартеници и достигат второ място в категорията за групова работа.

Виктория и Деница Николови – сестри от град Гурково, печелят в категорията за съвременна интерпретация на традиционна мартеница. До последно тази сутрин момичетата не знаят къде ги води майка им, която държи да ги изненада приятно.

Йоана Георгиева от Русе – трета в същата категория, се представя с изящно изработена мартеница, за която използва кратунка, вълна и гайтан. Отличният подбор на материалите се дължи на нейната преподавателка.
Всеки от отличените участници в конкурса „Мартеници от гайтан“ получи награда и отличително от екипа на музей „Етър“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.
Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.
На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.
Входът е срещу билет за музея.
Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.
За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Култура
Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

-
Новинипреди 6 дниС четири медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 7 дниРИОСВ събра институциите заради кафявата мечка
-
Кримипреди 6 дниАрестуваха млад габровец след извършен грабеж
-
Кримипреди 6 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Новинипреди 7 дни11 ноември е Ден на национален траур
-
Икономикапреди 6 дни„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“
-
Кримипреди един денСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара







