Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: Зеленият преход е необходим, но трябва да сме критични и бдителни към всички предлагани решения

Published

on

„Само няколко страни в Европа ще понесат изключителна тежест от зеления преход. Използването на въглища вече не е масово; няколко са страните, в които все още се осъществява активен въгледобив, в останалите той е приключил. Същевременно, нищо не вещае, че точно тези региони и тези страни ще получат адекватна компенсация.“

Това коментира евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Иво Христов, който бе домакин на среща с експерти от WWF България, кметове и заместник-кметове на български общини с въгледобивна промишленост и представители на български топлоелектрически централи. По време на срещата бяха обсъдени различните аспекти на справедливия енергиен преход, проблемите и предизвикателствата, пред които са изправени въглищните региони в България – закриване на работни места, бързите темпове на обезлюдяване на населените места в тези региони и др.

Христов бе категоричен, че философията на зеления преход не може да бъде отхвърлена, тъй като очевидно са налице тревожни промени на климата.

„Констатирахме това и с невъоръжено око през тази година – Перник се молеше за сняг, за да спаси пресъхналия язовир „Студена“. Доколко климатичните промени са плод само на човешка дейност, е спорен въпрос. Но едно е ясно – човешката дейност е единствената, върху която можем да влияем. При това трябва да влияем спешно и радикално. Тъй че философията на зеления преход е единствената възможна и спасителна“, каза българският евродепутат. По думите му, философията на зеления преход, обаче, се сблъсква с няколко капитални проблема.

„Първият е, че само ние я следваме стриктно, или поне си задаваме тази цел. Глобалните конкуренти засега нехаят. Второ, правим го по декларативен и недомислен начин. Не е изложена ясна научна обосновка, базирана на изчисления, на тази заявка за нова политика. Има много места, на които сметката не излиза – най-вече по отношение на енергията. Извеждаме от експлоатация огромни мощности, зачеркваме най-голямото научно постижение на XX век – атомната енергия, вървим и към зачеркване на газа заради сериозния екологичен отпечатък, а залагаме на все още недоказани енергоизточници, които нито имат необходимата мощност, нито необходимата надеждност и предвидимост“, добави още Иво Христов.

Ivo HRISTOV in the EP in Brussels

Според него, на технологично ниво, ние все още не сме готови да извършим този скок. Христов добави, че има големи резерви към подхода в сферата на енергетиката. По думите му, Зеленият пакт е името на един изцяло нов икономически модел, но, преди да изясним енергийния му аспект и социалните ефекти от тази трансформация, трудно можем да предвидим как ще се развие този модел в други сфери.

„Да оставим настрана факта, че сме на прага на скок в използването на изкуствен интелект, което би могло да освободи толкова милиони работни места, че проблемите, които сега срещаме с енергийния преход, ще ни се сторят дребен детайл в общата картина на масова безработица. По темата почти не се говори, защото бизнесът има интерес от този технологичен скок, а мнозина ще се окажат на улицата.“

„Според мен трябва да бъдем позитивни към философията на зеления преход и много педантично критични към всеки един от детайлите, към всички политики, които се предприемат в неговите рамки.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

В Янковци на 3 март направиха първа копка на храм „Св. Паисий Светогорец“

Published

on

В деня на националния празник на България – 3 март, в габровското село Янковци беше отслужен Архиерейски водосвет и бе направена първа копка на православния храм „Св. Паисий Светогорец“.

Събитието събра десетки жители и гости на селото, които споделиха празничния ден, обединени от надеждата за изграждането на ново духовно средище.

Трите основни камъка на бъдещата църква бяха положени с благословията на Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий, в съслужение със свещеници от Габровската духовна околия.

С церемонията бе поставено официалното начало на строителството на новия Божи дом в центъра на селото. Изграждането на храма се осъществява със съдействието на Община Габрово и със средства, осигурени от дарител.

Инициативата е дългоочаквана от местната общност, която вижда в бъдещия храм място за молитва, вяра и духовна опора. Изборът на датата – 3 март, символ на свободата и националното единство придаде допълнителен смисъл на събитието.

За жителите на Янковци началото на строежа се превърна в празник не само на вярата, но и на общността.

Очаква се църквата „Св. Паисий Светогорец“ да се превърне в духовно средище за поколения напред, обединяващо хората около християнските ценности и традиции.

Зареди още

Новини

Кристиян Василев от Габрово се завърна с медал от шахматен турнир

Published

on

11-годишният състезател на ШК „Орловец 1997“-Габрово Кристиан Василев спечели бронзов медал в XI Детски турнир „Свобода“, който се проведе в Радневo.

С 4 победи и едно равенство Кристиян се нареди трети във възрастовата група на 12-годишните и десети в генералното класиране от 50 деца от цялата страна.

Освен престижните отличия, класираните състезатели получиха и награди от организаторите на турнира.

Зареди още

Новини

148 години от Освобождението! Честит Национален празник, българи!

Published

on

Днес, 3 март, цяла България тържествено отбелязва 148 години от Освобождението от османска власт.

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, край Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага край на Руско-турската освободителна война, а България е призната за автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска.

Според Санстефанския мирен договор площта на освободената държава е над 170 000 кв. км. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).

За най-голямо съжаление, Великите сили не допускат съществуването на голямата по територия и население България. Само няколко месеца по-късно, през юни 1878 г., на Берлинския конгрес България е разпокъсана на 5 отделни части – Автономно Княжество България, Източна Румелия, Македения и Одринска Тракия (върнати на Османската империя), Северна Добруджа (дадена на Румъния) и Нишко, Пиротско и Вранско (дадени на Сърбия).

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.

Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

Честит национален празник, България!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица