Новини
Азбучник на българския хаос: Смъртоносна девалвация
През пролетта на 1996 година двама мои приятели, млада и симпатична двойка, ми поискаха 1000 долара на заем за една година. Бяха решили да правят сватба и искаха да е голяма, стилна и прочие. Дадох им левовата равностойност на исканата сума. Сватбата беше през късната есен и наистина беше прекрасна, както се казва „три дена яли и се веселили”. След няколко месеца левът се срина и една пенсия достигна “космическата” стойност 9 долара. Когато младоженците ми върнаха заема, получих същата сума в левове и тя беше равна на по-малко от 100 долара. Това бе първата ми среща с българския вариант на девалвацията.
Междувременно двойката се развиваше повече от добре. Обичаха се. И двамата имаха хубава работа, печелеха значителни за онова време суми, особено мъжът. Харчеха парите си щедро, пътуваха, ходеха по ресторанти, черпеха наляво и надясно. Мисля, че последното бе и една от причините край тях да се въртят много приятели. Младоженците бяха щастливи и убедени, че животът им е една приказка, която ще продължи вечно. Много искаха да имат дъщеря и тя се роди. Така всичко си дойде на мястото и едва ли имаше какво да желаят повече.
Знаем обаче, че животът не е приказка. Дойде кризата от 2008 година. Моят приятел беше се захванал с едър предприемачески бизнес, заедно с чужди партньори и инвестираха в недвижими имоти. Естествено в Банско. Беше взел кредити и ипотекирал всичко, което има, включително имоти на родителите си и на родителите на жена си. Когато имотният балон гръмна и банките започнаха да искат парите си, семейството остана на улицата. Приюти ги майката на момичето, в единствения останал малък апартамент в покрайнините на София. Мъжът и жената опитаха да се борят, да се върнат към пълноценен живот, но се оказаха безсилни, съдбата бе против тях.
Първа се пречупи жената. Спря да обръща внимание на детето, да се храни, започна да пие и взема наркотици, да осъмва с други себеподобни по паркове и градинки, на няколко пъти ходи да лекува в клиники за алкохолици и наркозависими. В резултат от цялостното психическо и физическо изтощение получи тежко заболяване. Освен за дъщерята, бащата започна да се грижи и за болната си съпруга. След няколко години тя почина, нямаше 40. Това беше вторият ми сблъсък с българската девалвация.
Вдовецът все още правеше безуспешни опити да изплува, опитваше се да намери упование в дъщеря си. Помагаха му малкото останали приятели. Огромните задължения в размер на милиони левове обаче висяха като воденичен камък на шията му. Не можеше дори да започне официално работа, защото заплатата му принадлежеше на ненаситните банкери. Същите бяха продали на безценица ипотекираните имоти в Банско и София/навярно някои от тях облажиха от това/, но на гърба на длъжника сумата все още беше седемцифрена. Той продължи да се бори още три-четири години и накрая също се предаде. Нямаше 50. На погребението му, от всичките множество приятели, бяхме едва неколцина. Това беше третият ми сблъсък с българската девалвация.
Момичето им остана само, подпомагано от роднини и един-двама приятели. Сега завършва висше образование и едновременно работи. Моля се животът да бъде милостив към нея.
Описаният случай е показателен за няколко основни проблема. Недобрата подготовка на хората за предизвикателствата на дивия капитализъм, в който живеем. Алчността на банките. Липсата на инструменти, като закона на фалитите, които да позволят на предприемчивите хора да имат възможност да започнат живота си отново. И не на последно място този случай е показателен за човешката безсърдечност към онзи, който обикновено бива забравен, когато загуби привлекателното обществено положение, което е заемал. Генералните измерения на девалвацията на България можем за видим в милионите емигранти, ниската раждаемост, отрицателния прираст и в края на краищата в бавната смърт на прекрасната ни страна.
……………………
Автор: Калин Илиев.
„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.
Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!
Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.
Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.
От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Култура
Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.
В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.
По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.
Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.
Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.
Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.
В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.
Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Новини
Габрово преминава към електронно таксуване в градския транспорт

Ерата на хартиените билети в градския транспорт на Габрово приключва официално на 6 август, когато Общинско пътническо дружество въвежда безконтактна електронна система за таксуване.
Промяната беше обявена по време на финалната конференция по проекта за модернизиране на обществения транспорт, реализиран с финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост на обща стойност 5,2 милиона евро.
От 6 август новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин. Преди пускането ѝ в експлоатация общината и превозвачът ще проведат разяснителна кампания, целяща да улесни пътниците в прехода към новия начин на пътуване.

През тази седмица поетапно ще бъдат представени всички основни функции на системата. Проектът, в рамките на който се въвежда електронното таксуване, обхваща и общините Габрово и Севлиево и съчетава три основни направления – развитие на екологичния транспорт, повишаване на пътната безопасност и въвеждане на интелигентни транспортни решения.
По думите на кмета на Габрово Таня Христова, инвестицията е поредна стъпка към амбицията общественият транспорт да бъде достъпен, качествен, точен и екологичен, а не финал на процеса на модернизация.

Сред другите резултати от проекта е закупуването на девет нови електрически автобуса – четири 12-метрови и пет компактни, за чиято експлоатация са изградени седем зарядни станции.
В рамките на инвестицията беше отбелязан и първият по рода си в България редовен курс с електробус по линията Габрово – София, въведен през септември 2025 година.

По отношение на пътната безопасност в Габрово са осветени допълнително 31 пешеходни пътеки, а при седем училища са монтирани соларни пътни знаци и предпазни парапети.
Партньорът по проекта, община Севлиево, е осветил 60 пешеходни пътеки и е изградил близо километър велосипедна алея.

-
Културапреди 7 дниСветовната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово
-
Новинипреди 6 дниМаркираха 101 коли в Габрово, излезли от употреба
-
Новинипреди 6 дниПрерязаха лентата на ремонтираната зала Дан Колов в Севлиево
-
Кримипреди 5 дниФилмиран се помисли за „Транспортера“ и приключи на бул.“Стефан Караджа“
-
Кримипреди 5 дниОтново конфликт между две групи в Габрово
-
Новинипреди 4 дниОт 1 август влизат в сила новите цени на винетките
-
Новинипреди 4 дниДве купи и три медала завоюваха шахматистите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 5 дниОбществено полезен труд и възпитател за участниците в свадата, разиграла се в Габрово









