Новини
Азбучник на българския хаос: Големият Делян и малката fakla
От дете помня една литография на Оноре Домие. Гигантът Гаргантюа седи на кожено кресло, няколко пъти по-високо от нормален човешки ръст. Туловището му е отпуснато, огромният тумбак е провиснал чак до под креслото и под него едва се виждат малките краченца. Устата, която заема половината лице, е зейнала. От тази огромна дупка се подава дървена стълба, която води към земята, където са скупчени множество нормални, дребни хора. Пред стълбата стои бирник и прибира налозите на нещастниците, като ги изсипва в чували. После докери, приведени под тежестта на огромните чували, тръгват нагоре, нагоре по стълбата към устата на Гаргантюа и изсипват съдържанието на товарите във вместилището му.
Тогава тази литография ме забавляваше, разсмиваше ме. Днес обаче не ми е до смях. Ще кажете, защото съм пораснал, разбрал съм, че има бедни и богати и едните ограбват другите. Дрън-дрън. Това го знаехме и като малки. Но не знаехме, че пред очите ни една художествена метафора, каквато е карикатурата на Домие, ще се превърне в реалност. В живота ни. Пред очите ни. Представете си Делян на мястото на Гаргантюа и нещата си идват на мястото.
Нито Иван, нито Жан, нито Бойко могат да имат този метафоричен смисъл, какъвто има Делян. Смисъл на див капитализъм, примитивизъм, алчност, наглост, разпасана лакомия, беззаконие, жестокост, безчовечност. Изброените трима може да останат в светлата или тъмна страна на историята, или пък във фолклора, но одиозният наследник на Гаргантюа ще заеме подобаващо място в митологията.
Ще кажете – а дребната Fakla (Тук нека читателят прояви въображение за какво говоря. Или пък не.) защо я намесвам? След като този герой има други далеч по-големи собствености и интереси във всички сфери на икономиката, от медиите и строителството до оръжейната и енергийната промишленост.
Защото Fakla е част от метафората. Там всеки ден, всеки час, всяка минута обикновени дребни хора захранват бизнес туловището на огромния наследник на Гаргантюа. Оставят левчета за цигарите на Гаргантюа, жълто-кафявите медии на Гаргантюа или пък търкат билети, подмамени от надеждата да надхитрят съдбата и спечелят някой лев.
Защото малката Fakla във всеки град напомня за съвременния Гаргантюа на Домие, за ненаситния търбух на днешния капиталист от демократична България. Напомня колко сме малки, нищожни, напомня, че единственият смисъл на съществуването ни е да захранваме туловището на Гаргантюа и неговите авери.
Защото Fakla е нещо като топоним на една империя, чиито метастази са плъзнали върху плътта ни.
Защото Fakla е символ на диктата на жълто-кафявите медии върху разпространението на свободната преса.
Защото малките факли на големия Делян, монтирани на възлови места в почти всеки град у нас, убиха бизнеса на стотици малки търговци. И това бе направено с подкрепата на държавата и на местните власти.
Защото Fakla е ограбване на спомените ни. По-възрастните с носталгия си спомнят войнишкете лафки, където новобранците можеха да си купят цигари и вафли. За по-младите факлите са свързани с училищата и големите междучасия, от там те купуваха своите закуски.
Мои приятели ядосано са споделяли, че никога, ама никога няма да дадат и стотинка в някой от тези търговски обекти. Навярно го правят, както и аз. Но това е твърде недостатъчно.
Трябва нещо по-ефективно.
……………………
Автор: Калин Илиев.
„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.
Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Култура
Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.
Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.
„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.
Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.
„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Икономика
Български производители показват продуктите си на пл. Възраждане
На 21 ноември, събота, площад „Възраждане“ в Габрово отново ще се изпълни с аромата и богатството на българската земя. Тогава там ще се проведе Български фермерски пазар, който предлага изобилие от качествени продукти, приготвени и отгледани от български производители.
Посетителите ще могат да намерят домашни сирена и млечни продукти, ароматен мед, хляб и печива, месни деликатеси и още много вкусни изненади. Организаторите подчертават, че зад всеки продукт стои човек, зад всяка рецепта стои традиция, а зад всяка покупка стои подкрепа за българския труд и родното производство.
Има вкусове, които ни връщат към детството, и аромати, които ни напомнят за дома. Именно хората, които с много любов и майсторлък съхраняват истинския вкус на България, ще бъдат в центъра на събитието в Габрово.
Организаторите канaят габровци и гости на града да дойдат с близки и приятели, да се срещнат с производителите, да опитат истински български продукти и да отнесат у дома частица от богатството на нашата земя.
Призивът към всички е да покажем заедно, че българското има бъдеще, защото когато избираме българското, подкрепяме хора, семейства и бъдещето на България.
Събитието е на 21 ноември, събота, на площад „Възраждане“ в Габрово.

-
Кримипреди 7 дниПрокуратурата в Габрово предаде на съд „Маг Нелина“
-
Новинипреди 4 дниТВ „Канал Фокус“ с плакет за принос в съвременната журналистика
-
Новинипреди 3 дниАлександър Петров от „Габрово 91“ стана държавен шампион по бокс за ученици
-
Новинипреди 4 дниПБ -Габрово благодари на избирателите за гласуваното доверие
-
Новинипреди 4 дниЙотова и Вълчев печелят и в област Габрово на балотажа
-
Новинипреди 4 дниУспешен уикенд за шахматистите от ШК „Орловец 1997“ в два турнира в страната
-
Културапреди 4 дниГалина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“
-
Любопитнопреди 4 дниКак да изпратите само нужните страници от голям PDF файл?







