Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Големият Делян и малката fakla

Published

on

От дете помня една литография на Оноре Домие. Гигантът Гаргантюа седи на кожено кресло, няколко пъти по-високо от нормален човешки ръст. Туловището му е отпуснато, огромният тумбак е провиснал чак до под креслото и под него едва се виждат малките краченца. Устата, която заема половината лице, е зейнала. От тази огромна дупка се подава дървена стълба, която води към земята, където са скупчени множество нормални, дребни хора. Пред стълбата стои бирник и прибира налозите на нещастниците, като ги изсипва в чували. После докери, приведени под тежестта на огромните чували, тръгват нагоре, нагоре по стълбата към устата на Гаргантюа и изсипват съдържанието на товарите във вместилището му.

Тогава тази литография ме забавляваше, разсмиваше ме. Днес обаче не ми е до смях. Ще кажете, защото съм пораснал, разбрал съм, че има бедни и богати и едните ограбват другите. Дрън-дрън. Това го знаехме и като малки. Но не знаехме, че пред очите ни една художествена метафора, каквато е карикатурата на Домие, ще се превърне в реалност. В живота ни. Пред очите ни. Представете си Делян на мястото на Гаргантюа и нещата си идват на мястото.

Нито Иван, нито Жан, нито Бойко могат да имат този метафоричен смисъл, какъвто има Делян. Смисъл на див капитализъм, примитивизъм, алчност, наглост, разпасана лакомия, беззаконие, жестокост, безчовечност. Изброените трима може да останат в светлата или тъмна страна на историята, или пък във фолклора, но одиозният наследник на Гаргантюа ще заеме подобаващо място в митологията.

Ще кажете – а дребната Fakla (Тук нека читателят прояви въображение за какво говоря. Или пък не.) защо я намесвам? След като този герой има други далеч по-големи собствености и интереси във всички сфери на икономиката, от медиите и строителството до оръжейната и енергийната промишленост.

Защото Fakla е част от метафората. Там всеки ден, всеки час, всяка минута обикновени дребни хора захранват бизнес туловището на огромния наследник на Гаргантюа. Оставят левчета за цигарите на Гаргантюа, жълто-кафявите медии на Гаргантюа или пък търкат билети, подмамени от надеждата да надхитрят съдбата и спечелят някой лев.

Защото малката Fakla във всеки град напомня за съвременния Гаргантюа на Домие, за ненаситния търбух на днешния капиталист от демократична България. Напомня колко сме малки, нищожни, напомня, че единственият смисъл на съществуването ни е да захранваме туловището на Гаргантюа и неговите авери.

Защото Fakla е нещо като топоним на една империя, чиито метастази са плъзнали върху плътта ни.

Защото Fakla е символ на диктата на жълто-кафявите медии върху разпространението на свободната преса.

Защото малките факли на големия Делян, монтирани на възлови места в почти всеки град у нас, убиха бизнеса на стотици малки търговци. И това бе направено с подкрепата на държавата и на местните власти.

Защото Fakla е ограбване на спомените ни. По-възрастните с носталгия си спомнят войнишкете лафки, където новобранците можеха да си купят цигари и вафли. За по-младите факлите са свързани с училищата и големите междучасия, от там те купуваха своите закуски.

Мои приятели ядосано са споделяли, че никога, ама никога няма да дадат и стотинка в някой от тези търговски обекти. Навярно го правят, както и аз. Но това е твърде недостатъчно.

Трябва нещо по-ефективно.

……………………

Автор: Калин Илиев.

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Даниел Петров: Регионалните здравни проблеми отразяват слабостите на националната система

Водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово: Регионалните проблеми отразяват системни слабости в националната здравна система

Published

on

Достъпът до навременна и качествена медицинска помощ остава ключов проблем за жителите на област Габрово, особено в по-малките населени места. Това заяви водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово Даниел Петров.

По думите му основната цел е гарантиране на равен достъп до здравни услуги за всички жители на региона, независимо от тяхното местоживеене.

„Ще работим за това всеки жител на област Габрово да има достъп до навременна и качествена медицинска помощ“, посочи Петров.

Сред основните акценти той открои необходимостта от разширяване на профилактичните прегледи и ранната диагностика, които според него са най- ефективният инструмент за подобряване на здравния статус на населението.

„Превенцията е най-сигурният път към по-дълъг и пълноценен живот“, подчерта той.

Петров постави и въпроса за достъпа до здравни услуги в малките населени места, където според него проблемът е най-сериозен.

Той заяви, че ще се работи за подобряване на медицинското обслужване извън областния център, както и за създаване на условия за привличане и задържане на медицински специалисти.

„Необходимо е да се създадат реални стимули за лекарите и медицинските специалисти да работят в региона, включително и в по-малките населени места“, посочи той.

В тази връзка Петров подчерта и необходимостта от подкрепа за семействата с репродуктивни проблеми чрез достъпни и ефективни програми.

„Ще подкрепим семействата с репродуктивни затруднения чрез реални механизми за асистирана репродукция“, заяви той.

Регионалните проблеми в Габрово, по думите му, са част от по-широките предизвикателства пред здравната система в страната.

Според позицията на „Възраждане“ през последните десетилетия системата е преминала през непоследователни реформи, довели до сериозни структурни дефицити и регионални неравенства.

Сред основните проблеми се открояват недостигът на медицински кадри, закриването на отделения и лечебни заведения в по-малките населени места, както и високото доплащане от страна на пациентите.

От политическата организация настояват за промяна в модела, като подчертават, че здравеопазването трябва да бъде разглеждано като социална, а не търговска дейност .

Сред предлаганите мерки са премахване на търговския статут на държавните и общинските болници, увеличаване на възнагражденията на медицинските специалисти, стимули за завръщане на кадри от чужбина и създаване на условия за развитие на здравни услуги в регионите.

Петров подчерта, че без реални действия в тази посока ще продължи тенденцията на „здравна пустиня“ в редица области на страната, включително и в части от Габровска област.

„Достъпът до здравеопазване не трябва да зависи от това къде живееш“, заяви той.

Според него подобряването на здравната система е пряко свързано с качеството на живот и демографската перспектива на регионите.

„Ако искаме хората да останат и да се връщат, трябва да им осигурим сигурност – включително и здравна“, заключи Петров.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

ГЕРБ-Габрово: Продължаваме инвестициите във водоснабдяване и пътища в селата

Published

on

Благодарение на правителствата на ГЕРБ, по времето на които беше отпуснат финансов ресурс, цели групи села от двете страни на пътя Габрово-Севлиево бяха присъединени към градската водопроводна мрежа и вече се водоснабдяват от язовир „Христо Смирненски“, в резултат на което жителите им не страдат от безводие.

Извършена е и реконструкция на водопроводната мрежа на съставните села на кметство Кметовци и допълнително водоснабдяване на Харачери. След тези села, от вътрешната водопроводна мрежа на Габрово ще бъдат захранени и други групи села.

Вече е готов техническият проект и предстои издаване на разрешение за строеж на вътрешните водопроводи в селата Велковци, Кметчета, Лесичарка, Карали, Костенковци, Стойчовци, Драгомани, Тодорчета, Междене, Узуни и Старилковци, като едновременно с това се проектират и довеждащи водопроводи за свързването им с водопроводната мрежа на Габрово от язовир „Христо Смирненски“.

В ход са и процедурите за водоснабдяването от язовира на селата Седянковци, Свинарски дол, Ветрово, Читаковци, Шипчени и Сейковци, както и Шарани, Банковци, Гръблевци, Солари, Иванили, Парчовци, Спанци и Гайкини. Захранване от язовир „Христо Смирненски“ предстои и за кварталите Недевци, Лисец, Смирненски, Дядо Дянко и Радецки.

Само за година, по време на последното правителство е осигурено финансиране и за подмяна на водопроводи и основен ремонт на улици в селата Жълтеш, Борики, Стоевци, Райновци, Поповци, Новаковци, Враниловци, Яворец.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Икономика

Близо 9 милиона евро за нов живот на крайречната до ДХС и зала Орловец

Община обяви обществена поръчка за благоустрояване на над 5,5 хектара по двата бряга на реката – амбициозен проект, чието изпълнение ще изпита реалния капацитет на строителния бранш в региона.

Published

on

С обявяването на обществена поръчка за строително-монтажни работи по крайречната зона на р. Янтра, Община Габрово направи поредната и вероятно най-значима стъпка в рамките на концепцията си за интегрирани териториални инвестиции. Проектът, финансиран по две европейски програми за периода 2021–2027 г., обхваща участъка между моста на ул. „Д-р Никола Василиади“ и моста на ул. „Христо Ботев“ и засяга площ от приблизително 5,5 хектара по двата бряга на реката.

Стойността на обявената обществена поръчка е 9 001 948,09 евро без ДДС, нареждащ проекта сред по-мащабните инфраструктурни интервенции в малките и средни български общини за последните години. За сравнение, тя надхвърля типичния бюджет за цялостна реконструкция на централен градски площад или основен булевард в сходни по размер общини.

Техническият обхват на поръчката е структуриран в четири основни подобекта: зоните по левия и десния бряг, разделени на северни и южни части, плюс дейности по изместване на съществуващи електрически съоръжения. Това последното обстоятелство заслужава специално внимание.

Преместването на ел. инфраструктура традиционно е сред позициите, които генерират забавяния и допълнителни разходи при подобни проекти, тъй като изисква координация с мрежовия оператор и нерядко води до непредвидени технически усложнения.

Предвидените интервенции в зоната включват изграждане на пешеходни и велосипедни алеи, места за отдих и обществени събития, детски и спортни площадки. В северната част на левия бряг е заложен специализиран екстремен парк за велосипеди и скейтборд.

Съществена, макар и по-рядко акцентирана, част от проекта са хидротехническите и геостабилизационните дейности. Укрепването на речните брегове, ограничаването на ерозионните процеси и намаляването на риска от наводнения не са декоративни добавки, а функционален гръбнак на цялата интервенция.

Не е изненада, че проектът изисква интегриран подход, а евентуалните изпълнители ще трябва да докажат капацитет в няколко различни строителни специалности.

Проектната документация изрично посочва, че пешеходният мост, предвиден в цялостната концепция за развитие на района, не е включен в настоящата поръчка. Това разграничение е показателно. Мостът вероятно е предмет на отделна процедура или все още е в по-ранен етап на проектиране.

От практическа гледна точка обаче изпълнението на крайбрежното благоустрояване без реализацията на свързващата пешеходна структура би могло да ограничи функционалната свързаност между двата бряга – въпрос, който Общината ще трябва да адресира своевременно.

Обявяването на поръчката с краен срок за подаване на оферти 19 май 2026 г. дава относително кратък прозорец за подготовка на документация. Документацията е публично достъпна в платформата ЦАИС ЕОП.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица