Всяко време има своите герои. Кои са героите на така наречения Преход?

Воден от желанието си да бъда максимално обективен, направих кратка социологическа анкета с хора от различни възрасти и професии, и с различно социално положение. Нямах предварителни очаквания и нагласи, но в първия момент бях изненадан от отговорите на събеседниците си. После ги приех напълно.

На първо място в класацията за герои на времето, в което живеем през последните 30 години, са пенсионерите.

Защо?

Първо – защото им се наложи да преболедуват два/някои три/ различни социални строя, да изтърпят войни, политически и обществени промени, които за един човешки живот са твърде много. За едни от тях времето през социализма е по-добро със своята сигурност, работа и пенсии за всички. За други такова е времето преди него, но единодушно е мнението, че днес времето за пенсионерите е най-лошото. За управляващите в България пенсионерите са второ качество хора, чиято задача е да пълнят пенсионните фондове и после много-много да не се задържат на този свят, за да може парите от същите тези фондове да бъдат откраднати от държавата/през социализма/, а днес и от частни лица. Няма друга страна в Европа, в която процентът на пенсията спрямо заплатата да е толкова нисък и може да се каже, че болшинството пенсионери са обречени на глад и бедност. Да, да си пенсионер и да оцелееш е истинско геройство в мирно време. Спомням си, когато бях малък, бабите и дядовците ни винаги имаха за внучетата скътан по някой лев, я за топка, я за бонбони, я за нещо друго. Днес това могат да си позволят малцина. Самите възрастни хора много често разчитат на помощ от децата си, за да си закупят храна, лекарства и да си платят отоплението през зимата.

Втората причина за героизма на възрастните хора е необходимостта да преминат на стари години през нечувана преди това техническа революция, да им се налага на стари години да изучават компютри, мобилни телефони и други подобни нововъведения. Според официалната статистика 10 процента от пенсионерите през последните двадесет години са се възползвали от различни програми, за да се научат да работят на компютър/причината е желанието им да общуват с децата си в чужбина/. Да работят с мобилни телефони се научиха от близки и съседи, пак по същите причини.

И третата основна причина – днешните пенсионери изгубиха децата и внучетата си, които масово продължават да емигрират в чужбина. Помним повестта на Елин Пелин „Гераците”, в която се разказва за разпада на идиличното патриархално общество. Днес този разпад продължава на друго ниво. Разпада се семейството. Децата и внуците емигрираха и продължават да емигрират. Възрастните хора останаха да живеят в пустите домове сами, като кукувици. Лишени от социални контакти, болни и загърбени от здравната система, тяхното геройство не е повод за гордост, а белег за крушението на България. И накрая да не забравим да добавим, че отново са пенсионерите са на мушката на битовите престъпници, обирджии, телефонни измамници и още какви ли не вандали.

Пенсионерите – днешни герои на България! Звучи толкова тъжно, че изгубва смисъла си.

На въпроса ми кои са антигероите на нашето време, моите събеседници отговориха: политиците.

Но за това друг път.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/