Свържи се с нас

Новини

Д-р Тотко Найденов – „Идеята за Национален ден на спасението се смята за излишна от няколко поредни здравни министъра.”

Published

on

доктор Тотко Найденов

В последните няколко седмици напрежението между лекари и пациенти наистина се повиши. Поредната лекарска грешка, поредните бити лекари, БЛС предлагат сурови наказания за посегателство над лекар, това сякаш няма край. В същото време, съвсем скоро, българските лекари ще почетат един специален ден, който все още не е официален –  Националният ден на спасението. На 15 август, преди почти 50 години, доктор Черкезов  спасява 47 души от горящ автобус, като умира от раните си на следващия ден. Има предложение  от доктор Тотко Найдево тази дата да бъде официално призната за Ден в памет на всички, загинали в спасяване на човешки живот. Пореден здравен министър не обръща никакво внимание на предложението му.

Ще се представите ли на читателите ?

 

Родом от Ямбол, завършил медицина в Пловдив и журналистика в София, работил като лекар в Ямбол и с. Ръжена,  Казанлъшко, но влюбен в Родопите, защото това е най-здравословният район в страната и там живеят най-слънчевите  хора. Главен редактор на вестник“Български лекар“, председател на Клуб „Родопско здраве“, автор на над 30 книги. Това  е достатъчно, мисля.

Националният Ден на Спасението – ще ни разкажете ли нещо повече за този ден? Как ви дойде идеята да предложите  това да стане официална дата, в която да се почетат всички загинали по време на служебния си дълг, спасявайки  друг човешки живот?

 

На 15 август 1963 г. младият, едва 26-годишен лекар на великотърновското село Стрелец д-р Стефан Черкезов  (изпратен е там по разпределение, току-що дипломирал се, на 1 януари същата  година) се връща от служебна  командировка в Горна Оряховица. Едва излязъл от града, препълненият автобус се сблъсква с камион и избухва в  пламъци. От взривната вълна д-р Черкезов, който пътува буквално на стъпенката, е изхвърлен в канавката. Няма му  нищо, но без колебание се хвърля и влиза в автобуса, за да вади пламналите хора. Запалва му се косата – изгася я  с ръце и продължава към пламъците. Изважда 47 души! През това време идват линейките от Горна Оряховица и той  товари пострадалите с носилките и ги поставя вътре. Отказва да бъде извозен, помага до последния човек. Накрая  тръгва пеша към града. По пътя го пресреща линейка и го качва – изнемощял, едва дишащ. Найлоновата му риза се е  разтопила по тялото му, кожата му буквално виси на парцали. В болницата отпраща втурналите се към него лекари с  думите: „Колеги, оставете ме мене, аз ще умра. Гледайте другите хора!“

На другия ден, сутринта в 6,30 угасва в адски мъки, но без дори да простене. Над главата му ридае младата му  съпруга Лидия Черкезова, майка на 5-месечната им дъщеричка.

Именно заради този чутовен герой, вероятно най-големият герой на лекарското ни съсловие, създадох през 2005 г.  Националния Ден на Спасението. Той се отбелязва на датата на подвига му, по подобие на 2 юни – с 1-минутно  мълчание точно в 12 ч. пред вратите на лечебните заведения, придружено от сирените на линейките. По традиция  изпращаме писма до директорите на РЦЗ (днес РЗИ), заедно със здравния министър, с призив да изпълнят ритуала.

Централният ритуал по традиция се извършва пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните (пред  ВМА), със съдействието на ген. проф. Стоян Тонев.

Тази година, в навечерието на честването, на 14 август, по моя молба, великотърновският владика Григорий ще  отслужи Панихида за д-р Черкезов и останалите българи, загинали при спасяване.

Ще разкажете ли някои от другите интересни случаи за лекари, спасили живот и жертвали своя в замяна? Има ли и  днес лекари като доктор Черкезов?

 

Над 120 са лекарите, които съм издирил поименно (упоменати са в моите „Книга за българските хирурзи“ и „Кратка  история на медицината“). От тези хора 51 са хирурзи, а от тях 26 са от „Пирогов“. Умират от внезапна смърт  (обширни инфаркти, инсулти или остри ритъмни нарушения) вследствие пренапрежение непосредствено след извършвани  тежки операции или напрегнати нощни дежурства. Издирил съм и 20-тина, заразени от своите пациенти и починали от  болестите им; други 15-тина, загинали при катастрофи с линейки и т. н.

Сигурно и днес ще се намерят лекари като Черкезов, зависи от обстоятелствата.

Предложението за това да стане официална дата е лежало на бюрата на няколко здравни министъра, как си  обяснявате липсата на резултат?

 

Така България ще стане единствената страна в ЕС, а вероятно – и в света, която отбелязва своите сънародници, загинали при спасяването на човешки живот (полицаи, огнеборци, минни и водни спасители). Липсата на отговор се обяснява с това, че вероятно не намират идеята за патриотична или достатъчно издържана, или направо – за излишна в днешното  меркантилно време. Аз мисля, че на обществото ни му трябват морални стимули, но всички държавници и политици до  един говорят само за пари.

Забелязваме ли работата на лекарите – достатъчно уважаван ли е техния труд в България?

 

Медиите днес забелязват само грешките на лекарите. Търсят сензация и теле под всеки вол. Не че няма бездушни и  комерсиализирани лекари, но повечето са всеотдайни и почтени хора. Тази тема съм я засягал в десетки статии,  както го и в почти всичките си книги; с други думи – сигурен съм, че никой в България не е писал толкова много за  лекарския труд, колкото аз. И какво от това? Хората днес се интересуват от силиконки, чалгаджийки, плейметки,  рапъри и прочие същества с празен, нужен само на тях самите живот. Отгърнете вестниците: от всеки от тях ви  гледат Митьо Крика, Митьо Очите, Митьо Пищова, Ицо стоте манекенки, Златките и други подобни  нищо неправещи  хора. Миналата година организирах 90-годишнината на проф. Станко Киров, онкохирург, който оперира раково болни  всеки ден; не дойде нито една медия. Ако бяхме провели Мис „Мокра фланелка“, нямаше да можем да се разминем от  камери.

Съвсем наскоро отразихме идеята на БЛС за налагане на тежки наказания за посегателство върху лекари. Как ви  се струва тази идея, не е ли странно, че вместо признателност за лекарите, говорим как да ги предпазим от  пациентите им…

Това е стара моя идея – в НК има един подобен член 131, ал. 2 – за наказание при посегателство и нанасяне на  телесни повреди на полицаи, прокурори, съдебни изпълнители и пр.; какво пречи там да се включи и категорията  „медицински специалисти по време на работа“? Но БЛС не за пръв път ми крадат идеи, да са живи и здрави. Така  навремето бившият председател Кехайов си присвои Деня на българския лекар (който съм създал през 1994 г.) и  Чилови дни (1998) и ги организираше, представяйки ги като свои идеи, без дори да ме покани. А всичко е  документирано в течението на вестник „Български лекар“.

Как виждате бъдещето на българското здравеопазване след 10 години? Защо все по-малко стават имената за пример,  а все повече стават имената на лекарите, за които пациентите не са никак ласкави.

 

Виждам го съвсем провалено. Оформиха се 5 основни дефицита на българското здравеопазване: финанси, квалифицирани  кадри, профилактика (вкл. здравна просвета), човеколюбие и доверие. Това направи т. нар. „здравна реформа“,  сътворена от шепа негодници, алчни за бързо забогатяване.

Отговорът на втория въпрос се съдържа в горните 3 изречения.

Парадокс, все по-модерна техника, а все по-малко доволни пациенти..и една все по-болна нация. Как си го  обяснявате?

 

И хората са виновни за състоянието си. Не пазят здравето си: всеки втори българин пуши; пият много, не се движат,  затлъстели са, ядат нездравословно (пържено, мазно, обилно осолено, много хляб). И на всичкото отгоре – не се  обичат. Оформил съм 7-те здравни гряха: тютюнопушене, стресово поведение, нерационално хранене, затлъстяване,  обездвижване, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотици. Защо се сърдят само на медицината?

Какво ще пожелаете на читателите на Фрамар?

 

Да спазват принципите на Клуб „Родопско здраве“, много са простички: „Любов, Движение, Радост!“

Автор на интервюто: Ивайло Тончев
media.framar.bg

Култура

„Нощ на музеите“ се превърна в незабравимо пътешествие между вкус, изкуства и театър

Published

on

За трета поредна година Исторически музей – Дряново превърна инициативата „Нощ на музеите“ в многопластово преживяване, което остави дълбока следа в сърцата на всички присъстващи. На 15 май 2026 г. три емблематични локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ и Икономовата къща, бяха сцена на спектакъл, в който историята, кулинарията, театърът и живописта заговориха с един глас.

Програмата започна в двора на Лафчиевата къща с официалната премиера на „Дряновски вкусотии и изкушения“ – кулинарна книга с готварските рецепти на Анастасия Лафчиева, съставена от Юлия Дабкова, Стилияна Топалова-Марчовска и Христо Петров. Директорът на ИМ-Дряново Иван Христов откри събитието и поздрави авторите на изданието. С представяне на книгата се обърна доц. д-р Светла Ракшиева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, която е автор на предговора. Тя характеризира изданието като представително за духа и кулинарната традиция на региона и отбеляза приноса на дряновския музей за опазването на местното културно наследство. Музикална програма осигури Оркестър Дряново, с ръководител Славчо Илиев. Присъстващите имаха възможност да дегустират ястия, приготвени по рецепти от книгата.

Във втората част на вечерта, в духа на форум театъра зрителите не бяха просто публика, а съавтори на спектакъл. Актьори от Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово разиграха два сюжета: „Без изход“ и „Страхотна новина“, а аплодисментите бяха допълнени от гласуване, което промени хода на историята. Представлението бе реализирано в рамките на проект, финансиран от Национален фонд „Култура“.

Вечерта приключи в Икономовата къща с изложба-концерт на Гергана Попова. Платната и творчеството ѝ бяха представени от художника Антон Антонов, уредник в ИМ-Дряново, а живата музика на Попова и Юрген Ротенщайнер (китара) превърна галерийното пространство в сцена. Дегустация на селектирани вина допълни усещането за пълноценно естетическо преживяване.

Ден преди „Нощ на музеите“, на 14 май ИМ-Дряново посрещна участниците в Регионалната ученическа конференция, посветена на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание в Първи революционен окръг. Форумът бе организиран съвместно от Община Дряново, МКБППМН, ИМ – Дряново и Общински комитет „Васил Левски“ – Дряново. В конференцията участваха близо 30 ученици от 8 града, попадащи в територията на Първи революционен окръг, разпределени в две възрастови групи: V – VIII клас и IX – XII клас. Събитието включваше и допълнителна програма – малчуганите от група „Таралеж“ при ДГ „Детелина“ – Дряново поднесоха тематичен поздрав, а ученици от СУ „Максим Райкович“ – Дряново представиха откъс „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов. Участниците имаха възможност да посетят Килийното училище в църквата „Света Троица“, която е най-старата църква в Дряново, намираща се непосредствено до музея, както и експозицията „Сътворено от Земята“. В края на деня научните рецензенти представиха своите оценки, след което се проведе тържественото награждаване на всички участници.

На 16 май бяха отбелязани 20 години от откриването на паметника на Васил Левски в Дряново, намиращ се до Икономовата къща. На събитието присъстваха Трифон Панчев, кмет на Дряново, Васил Василев, председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“, Корнелия Маринова от фондация „Васил Левски“, бивши кметове на Дряново, общественици и ръководители на институции.

Зареди още

Култура

Савина Цонева е Библиотекар на годината у нас

Published

on

За шестнадесета поредна година бяха връчени Годишните библиотечни награди на Българската библиотечно – информационна асоциация – ББИА. Наградите се присъждат ежегодно с цел да се отличат най-изявените библиотеки и библиотечни специалисти, както и да се насърчат добрите практики и иновациите в библиотечния сектор.

Тържествената церемония се състоя в Национална галерия „Квадрат 500“ при закриването на XХ Национална библиотечна седмица (11 – 15 май) под надслов „Една мисия, много гласове: библиотеките обединяват“. В категория „Библиотекар на годината“ бяха номинирани Елеонора Димитрова Бодурова – училищна библиотека към 67-о ОУ „Васил Априлов“ – гр. София, Мартина Мартинова Янкова-Радолова, библиотекар в Регионална библиотека П. Р. Славейков“- ВеликоТърново, Савина Христова Цонева – директор на Регионална библиотека „Апирилов – Палаузов” – Габрово и Светомира Вачева – главен библиотекар в Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра.

С отличието бе удостоена Савина Цонева. Наградата връчи Анета Дончева, бивш председател на ББИА.

Савина Цонева има дългогодишен опит като библиотекар, библиограф и мениджър на обществена библиотека. Тя е завършила „Библиотекознание и библиография” в Държавния библиотекарски институт в София и във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Директор на РБ „Априлов – Палаузов” от 2008 г. до сега. Притежава висока експертиза в областта на съставянето на библиографски издания и прикнижни и пристатийни библиографии. Съставител, редактор и коректор на над 45 книги в областта на регионалната история и краеведските проучвания. Инициатор, съставител и редактор на 15 издания на библиотеката – библиографии, регионални исторически изследвания и сборници. Сред тях са: „Чети, брате, чети“- летопис на габровската библиотека по повод 150-годишнината й, юбилейно издание „РБ „Априлов – Палаузов” – 2011 – 2021”, „55 години краеведско обединение „Мизия“, „155 години габровска библиотека“, методическо помагало „В помощ на читалищния библиотекар”в няколко издания, биобиблиографията „Акад. Никола Михов”, второ допълнено издание на биобиблиографския указател за Ран Босилек и др. Автор на над 180 публикации в местния, централен и национален печат. Само през 2025 г. библиотеката е издала помагалото „В помощ на читалищния библиотекар”, „Габровският сборник” от 1824 г.: Юбилейно фототипно издание, посветено на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, „Любопитни факти, личности и събития от историята на Габровския край”, посветено на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, „Помагало по дигитална и медийна грамотност”, „По следите на историята: от Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен личности, събития и любопитни факти”, посветена на 60-годишнината на Краеведско обединение „Мизия”. Под нейно ръководство библиотеката реализира успешно над 35 проекта, а само през 2025 г. шест, насочени към обновяване на библиотечните фондове, осъвременяване на технологичното оборудване, инициативи за насърчаване на четенето, дигитална и медийна грамотност, изграждане на дигитален клуб, повишаване на квалификацията на библиотекарите от Габровския регион. Габровската библиотека е сред най-добрите в страната.

Зареди още

Новини

Благотворителният кулинарен базар на „Майчина грижа“ събра над 2 000 евро

Published

on

Благотворителният кулинарен базар на ЖБД „Майчина грижа“, проведен на 15 май, събра 2 200 евро в подкрепа на ученици с отличен успех и затруднено финансово положение. Средствата ще бъдат насочени към Фонд „Хаджи Радка Пенчо Семова“, чрез който ще бъдат връчени парични награди на петима зрелостници от габровски училища.

Стипендиите ще бъдат предоставени на абитуриенти от Националната Априловска гимназия, Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“, Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“, Професионалната техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ и Средно училище „Отец Паисий“.

Инициативата обедини десетки съмишленици, доброволци, дарители и местни бизнеси, които подкрепиха каузата с кулинарни изделия, финансови средства и логистична помощ. Сред участниците със свои домашно приготвени специалитети бяха Дарина Маринчевска, Маргарита Рашкова, Пепа Боева, Диана Николова, Силвия Петкова, Ралица Петкова, Павлина Христова, Цеца Данаилова, Християна Вичева, Невена Пенева – Раздавачът на доброто, Миглена Саратлиева, Розалина Тачева, д-р Ваня Костадинова, д-р Маргарита Кирова, Емануела Стоянова, Павлина Тапова, Анелия Христова, Маргарита Лазарова, Мая Георгиева, Валя Пенкова, Рената Гичева, Милена Пенчева, Анелия Филиповска и Виолета Янева.

Към благотворителната инициатива се присъединиха и Габриела Йосифова и Клуб „Активни родители“, които заедно с децата приготвиха разнообразни кулинарни изкушения. Специални благодарности организаторите отправиха към учениците от ПГТ „Пенчо Семов“, които осигуриха питки и сладкиши в красиви подаръчни кутии, както и към г-жа Пройнова за добрата организация. Подкрепа оказаха още Пекарна „Светофара“, „Пекарна L’ Italiano“ и пицария „Капань“, както и дарителите Механа „Етър“, Галина Банковска, Красимира Василева и Цветомира Койчева.

Организаторите благодариха и на всички посетители, които са дарили суми над стойността на закупените продукти. За успешното провеждане на базара съдействие оказаха Община Габрово, Общинският съвет по наркотични вещества – Габрово, фирма „Парос“, Росен Николов и занаятчия, участвал в съседство на събитието.

От ЖБД „Майчина грижа“ изразиха признателност и към медиите и социалните групи, популяризирали инициативата, както и към дамите от дружеството, които освен с труд и кулинарни изделия, са подкрепили каузата и с лични дарения.

„Тази инициатива е доказателство, че заедно можем повече, защото нашите деца го заслужават. Събрали сме се да творим добро“, споделят организаторите.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица