Новини
Д-р Тотко Найденов – „Идеята за Национален ден на спасението се смята за излишна от няколко поредни здравни министъра.”

доктор Тотко Найденов
В последните няколко седмици напрежението между лекари и пациенти наистина се повиши. Поредната лекарска грешка, поредните бити лекари, БЛС предлагат сурови наказания за посегателство над лекар, това сякаш няма край. В същото време, съвсем скоро, българските лекари ще почетат един специален ден, който все още не е официален – Националният ден на спасението. На 15 август, преди почти 50 години, доктор Черкезов спасява 47 души от горящ автобус, като умира от раните си на следващия ден. Има предложение от доктор Тотко Найдево тази дата да бъде официално призната за Ден в памет на всички, загинали в спасяване на човешки живот. Пореден здравен министър не обръща никакво внимание на предложението му.
Ще се представите ли на читателите ?
Родом от Ямбол, завършил медицина в Пловдив и журналистика в София, работил като лекар в Ямбол и с. Ръжена, Казанлъшко, но влюбен в Родопите, защото това е най-здравословният район в страната и там живеят най-слънчевите хора. Главен редактор на вестник“Български лекар“, председател на Клуб „Родопско здраве“, автор на над 30 книги. Това е достатъчно, мисля.
Националният Ден на Спасението – ще ни разкажете ли нещо повече за този ден? Как ви дойде идеята да предложите това да стане официална дата, в която да се почетат всички загинали по време на служебния си дълг, спасявайки друг човешки живот?
На 15 август 1963 г. младият, едва 26-годишен лекар на великотърновското село Стрелец д-р Стефан Черкезов (изпратен е там по разпределение, току-що дипломирал се, на 1 януари същата година) се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Едва излязъл от града, препълненият автобус се сблъсква с камион и избухва в пламъци. От взривната вълна д-р Черкезов, който пътува буквално на стъпенката, е изхвърлен в канавката. Няма му нищо, но без колебание се хвърля и влиза в автобуса, за да вади пламналите хора. Запалва му се косата – изгася я с ръце и продължава към пламъците. Изважда 47 души! През това време идват линейките от Горна Оряховица и той товари пострадалите с носилките и ги поставя вътре. Отказва да бъде извозен, помага до последния човек. Накрая тръгва пеша към града. По пътя го пресреща линейка и го качва – изнемощял, едва дишащ. Найлоновата му риза се е разтопила по тялото му, кожата му буквално виси на парцали. В болницата отпраща втурналите се към него лекари с думите: „Колеги, оставете ме мене, аз ще умра. Гледайте другите хора!“
На другия ден, сутринта в 6,30 угасва в адски мъки, но без дори да простене. Над главата му ридае младата му съпруга Лидия Черкезова, майка на 5-месечната им дъщеричка.
Именно заради този чутовен герой, вероятно най-големият герой на лекарското ни съсловие, създадох през 2005 г. Националния Ден на Спасението. Той се отбелязва на датата на подвига му, по подобие на 2 юни – с 1-минутно мълчание точно в 12 ч. пред вратите на лечебните заведения, придружено от сирените на линейките. По традиция изпращаме писма до директорите на РЦЗ (днес РЗИ), заедно със здравния министър, с призив да изпълнят ритуала.
Централният ритуал по традиция се извършва пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните (пред ВМА), със съдействието на ген. проф. Стоян Тонев.
Тази година, в навечерието на честването, на 14 август, по моя молба, великотърновският владика Григорий ще отслужи Панихида за д-р Черкезов и останалите българи, загинали при спасяване.
Ще разкажете ли някои от другите интересни случаи за лекари, спасили живот и жертвали своя в замяна? Има ли и днес лекари като доктор Черкезов?
Над 120 са лекарите, които съм издирил поименно (упоменати са в моите „Книга за българските хирурзи“ и „Кратка история на медицината“). От тези хора 51 са хирурзи, а от тях 26 са от „Пирогов“. Умират от внезапна смърт (обширни инфаркти, инсулти или остри ритъмни нарушения) вследствие пренапрежение непосредствено след извършвани тежки операции или напрегнати нощни дежурства. Издирил съм и 20-тина, заразени от своите пациенти и починали от болестите им; други 15-тина, загинали при катастрофи с линейки и т. н.
Сигурно и днес ще се намерят лекари като Черкезов, зависи от обстоятелствата.
Предложението за това да стане официална дата е лежало на бюрата на няколко здравни министъра, как си обяснявате липсата на резултат?
Така България ще стане единствената страна в ЕС, а вероятно – и в света, която отбелязва своите сънародници, загинали при спасяването на човешки живот (полицаи, огнеборци, минни и водни спасители). Липсата на отговор се обяснява с това, че вероятно не намират идеята за патриотична или достатъчно издържана, или направо – за излишна в днешното меркантилно време. Аз мисля, че на обществото ни му трябват морални стимули, но всички държавници и политици до един говорят само за пари.
Забелязваме ли работата на лекарите – достатъчно уважаван ли е техния труд в България?
Медиите днес забелязват само грешките на лекарите. Търсят сензация и теле под всеки вол. Не че няма бездушни и комерсиализирани лекари, но повечето са всеотдайни и почтени хора. Тази тема съм я засягал в десетки статии, както го и в почти всичките си книги; с други думи – сигурен съм, че никой в България не е писал толкова много за лекарския труд, колкото аз. И какво от това? Хората днес се интересуват от силиконки, чалгаджийки, плейметки, рапъри и прочие същества с празен, нужен само на тях самите живот. Отгърнете вестниците: от всеки от тях ви гледат Митьо Крика, Митьо Очите, Митьо Пищова, Ицо стоте манекенки, Златките и други подобни нищо неправещи хора. Миналата година организирах 90-годишнината на проф. Станко Киров, онкохирург, който оперира раково болни всеки ден; не дойде нито една медия. Ако бяхме провели Мис „Мокра фланелка“, нямаше да можем да се разминем от камери.
Съвсем наскоро отразихме идеята на БЛС за налагане на тежки наказания за посегателство върху лекари. Как ви се струва тази идея, не е ли странно, че вместо признателност за лекарите, говорим как да ги предпазим от пациентите им…
Това е стара моя идея – в НК има един подобен член 131, ал. 2 – за наказание при посегателство и нанасяне на телесни повреди на полицаи, прокурори, съдебни изпълнители и пр.; какво пречи там да се включи и категорията „медицински специалисти по време на работа“? Но БЛС не за пръв път ми крадат идеи, да са живи и здрави. Така навремето бившият председател Кехайов си присвои Деня на българския лекар (който съм създал през 1994 г.) и Чилови дни (1998) и ги организираше, представяйки ги като свои идеи, без дори да ме покани. А всичко е документирано в течението на вестник „Български лекар“.
Как виждате бъдещето на българското здравеопазване след 10 години? Защо все по-малко стават имената за пример, а все повече стават имената на лекарите, за които пациентите не са никак ласкави.
Виждам го съвсем провалено. Оформиха се 5 основни дефицита на българското здравеопазване: финанси, квалифицирани кадри, профилактика (вкл. здравна просвета), човеколюбие и доверие. Това направи т. нар. „здравна реформа“, сътворена от шепа негодници, алчни за бързо забогатяване.
Отговорът на втория въпрос се съдържа в горните 3 изречения.
Парадокс, все по-модерна техника, а все по-малко доволни пациенти..и една все по-болна нация. Как си го обяснявате?
И хората са виновни за състоянието си. Не пазят здравето си: всеки втори българин пуши; пият много, не се движат, затлъстели са, ядат нездравословно (пържено, мазно, обилно осолено, много хляб). И на всичкото отгоре – не се обичат. Оформил съм 7-те здравни гряха: тютюнопушене, стресово поведение, нерационално хранене, затлъстяване, обездвижване, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотици. Защо се сърдят само на медицината?
Какво ще пожелаете на читателите на Фрамар?
Да спазват принципите на Клуб „Родопско здраве“, много са простички: „Любов, Движение, Радост!“
Автор на интервюто: Ивайло Тончев
media.framar.bg
Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Икономика
Къде да инвестирате в имот в България през 2027 г.?
Ето и аргументите „за“ — всичко, което трябва да знаете, преди да решите: факти, цифри и източници
С годишен ръст на цените от 15,5% България е на второ място в Европейския съюз по поскъпване на жилищата. Затова най-важният въпрос не е дали да инвестирате в имот, а къде парите ви ще работят най-добре — и къде имотът ще ви носи стойност и като място, на което бихте живели и почивали.
Защо имот — и защо сега
Парите в банката реално губят стойност: новите срочни депозити в евро носят около 1,4% годишно, а инфлацията през септември 2026 г. е 5,7%. В същото време индексът на цените на жилищата на Евростат е на рекордно ниво — близо три пъти над базата от 2015 г. Кредитът е достъпен: средната лихва по новите жилищни кредити е 2,41%, а България е с втората най-ниска лихва в еврозоната. Цената, кредитът и наемът са в една валута, а за купувачите от другите 20 страни с евро няма валутен риск. Неслучайно 35% от търсенията на чужденците са за имоти по Черноморието.
Имотът пази стойността на парите и в същото време може да носи доход.

Бургас расте почти в крак със столицата, но купувачът влиза на по-ниска цена и получава по-висока доходност от наем.
Бургас — град, който хората избират
Колкото по-добър е градът, толкова по-ценен е имотът. Докато населението на България намалява, област Бургас е една от само петте в страната, в които населението расте. През 2025 г. тук са се заселили нетно 5 101 души — 1,3 на всеки 100 жители, повече от София, Варна и Пловдив. 807 души са дошли от столицата — повече, отколкото от Варна и Пловдив, взети заедно.
• Свързаност. Половината градски автобуси са електрически, билетът се плаща и с банкова карта, а Бургас е първият в България с общинска система за велосипеди под наем. Летището предлага над 70 направления и целогодишни полети до София, а магистрала „Тракия“ стига до столицата за около 3 часа.
• Образование. Градът се превръща в образователен хъб с 2 университета и 5 филиала, а в квартал „Хоризонт“ се строи Студентски кампус за около 43 млн. € с откриване през 2028 г. ППМГ е с 5,67 на матурата по български език и 5-о място в страната по математика. И не на последно място — достатъчно места в детските градини, докато в София недостигът е около 10 000.
• Здраве. Тук работят много здравни заведения, включително първата многопрофилна детска болница в България, а университетът има Медицински факултет и колеж, които подготвят кадри на място.
• Качество на живот. Морската градина, над 220 обновени детски площадки, бъдещият крайбрежен парк „Екотон“ на 140 декара, новият крайморски център и „градът на поетите, художниците, актьорите и музикантите“ с култура през цялата година. През май 2027 г. Бургас ще бъде домакин на „Евровизия“.
• Работа и инвестиции. Новият дълбоководен кей за над 46,8 млн. € прави пристанището хъб за контейнерни превози, в Индустриалния парк се установяват нови компании, аутсорсинг секторът е създал над 500 работни места, а България издава визи за дигитални номади.
Хората идват в Бургас, за да живеят, учат и работят — а това означава устойчиво търсене на жилища и за покупка, и за наем.
Grand Plaza Residences: градът и морето на една крачка от дома
В квартал „Хоризонт“ DAS Capital изгражда Grand Plaza Residences — по думите на инвеститора, първата жилищна сграда в България с топла връзка към търговски център. Живущите стигат до Grand Plaza Mall и над 90 търговски и обслужващи обекта — супермаркет, аптека, банки, кино, ресторанти, фитнес — без да излизат навън. Комплексът е от затворен тип, с 24/7 видеонаблюдение, паркова зона, детски площадки, медицински център и двуетажен подземен паркинг. Наблизо са Парк „Велека“ и Минерални бани, а бъдещият Студентски кампус в квартала ще привлича преподаватели и специалисти от технологичните компании — стабилно търсене за собствениците, които отдават под наем.

Столица или море?
Бургас предлага сходен ръст на цените, по-ниска входна цена и по-висока доходност от наем — и е място, където можете да живеете, да почивате и да се връщате по всяко време на годината. Grand Plaza Residences добавя към това и своето най-голямо предимство: всичко нужно за удобен живот е на една крачка от дома, без да губите време в логистика.
Повече можете да научите на plazaresidences.bg или в офиса за продажби в Grand Plaza Mall, ниво 0, бул. „Транспортна“ 31, Бургас. Инвестирайте разумно!
Източници:
Евростат/БТА · БНБ депозити · НСИ инфлация · Trading Economics · БНБ кредити · ЕЦБ · Forbes България · НСИ цени на жилищата · НСИ цени по градове
· Global Property Guide цени · Global Property Guide доходност · НСИ ново строителство · НСИ миграция · НСИ население Бургас · Капитал транспорт ·
Капитал велосипеди · Fraport · БТА полети · Дневник · БТА кампус · БНР Бургас ДЗИ · Danybon · Аз Буки · Булевард България · МОН · Община Бургас ·
Капитал Екотон · Капитал крайморски център · БНР · МТИТС · БТПП · Expert.bg · БНР визи · БТА Евровизия · Grand Plaza Residences · Капитал регламент
Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

-
Новинипреди 6 дниАлександър Петров от „Габрово 91“ стана държавен шампион по бокс за ученици
-
Новинипреди 7 дниПБ -Габрово благодари на избирателите за гласуваното доверие
-
Културапреди 7 дниГалина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“
-
Новинипреди 7 дниУспешен уикенд за шахматистите от ШК „Орловец 1997“ в два турнира в страната
-
Любопитнопреди 7 дниКак да изпратите само нужните страници от голям PDF файл?
-
Кримипреди 6 дниЛовчанлия прегази бездомно куче в Севлиево
-
Любопитнопреди 6 дниLidl и издателство Мармот превръщат осъзнатото хранене в детско приключение
-
Новинипреди 6 дниМатей Николов от ШК „Орловец 1997“ стана държавен шампион по шахмат






