Свържи се с нас

Новини

Д-р Тотко Найденов – „Идеята за Национален ден на спасението се смята за излишна от няколко поредни здравни министъра.”

Published

on

доктор Тотко Найденов

В последните няколко седмици напрежението между лекари и пациенти наистина се повиши. Поредната лекарска грешка, поредните бити лекари, БЛС предлагат сурови наказания за посегателство над лекар, това сякаш няма край. В същото време, съвсем скоро, българските лекари ще почетат един специален ден, който все още не е официален –  Националният ден на спасението. На 15 август, преди почти 50 години, доктор Черкезов  спасява 47 души от горящ автобус, като умира от раните си на следващия ден. Има предложение  от доктор Тотко Найдево тази дата да бъде официално призната за Ден в памет на всички, загинали в спасяване на човешки живот. Пореден здравен министър не обръща никакво внимание на предложението му.

Ще се представите ли на читателите ?

 

Родом от Ямбол, завършил медицина в Пловдив и журналистика в София, работил като лекар в Ямбол и с. Ръжена,  Казанлъшко, но влюбен в Родопите, защото това е най-здравословният район в страната и там живеят най-слънчевите  хора. Главен редактор на вестник“Български лекар“, председател на Клуб „Родопско здраве“, автор на над 30 книги. Това  е достатъчно, мисля.

Националният Ден на Спасението – ще ни разкажете ли нещо повече за този ден? Как ви дойде идеята да предложите  това да стане официална дата, в която да се почетат всички загинали по време на служебния си дълг, спасявайки  друг човешки живот?

 

На 15 август 1963 г. младият, едва 26-годишен лекар на великотърновското село Стрелец д-р Стефан Черкезов  (изпратен е там по разпределение, току-що дипломирал се, на 1 януари същата  година) се връща от служебна  командировка в Горна Оряховица. Едва излязъл от града, препълненият автобус се сблъсква с камион и избухва в  пламъци. От взривната вълна д-р Черкезов, който пътува буквално на стъпенката, е изхвърлен в канавката. Няма му  нищо, но без колебание се хвърля и влиза в автобуса, за да вади пламналите хора. Запалва му се косата – изгася я  с ръце и продължава към пламъците. Изважда 47 души! През това време идват линейките от Горна Оряховица и той  товари пострадалите с носилките и ги поставя вътре. Отказва да бъде извозен, помага до последния човек. Накрая  тръгва пеша към града. По пътя го пресреща линейка и го качва – изнемощял, едва дишащ. Найлоновата му риза се е  разтопила по тялото му, кожата му буквално виси на парцали. В болницата отпраща втурналите се към него лекари с  думите: „Колеги, оставете ме мене, аз ще умра. Гледайте другите хора!“

На другия ден, сутринта в 6,30 угасва в адски мъки, но без дори да простене. Над главата му ридае младата му  съпруга Лидия Черкезова, майка на 5-месечната им дъщеричка.

Именно заради този чутовен герой, вероятно най-големият герой на лекарското ни съсловие, създадох през 2005 г.  Националния Ден на Спасението. Той се отбелязва на датата на подвига му, по подобие на 2 юни – с 1-минутно  мълчание точно в 12 ч. пред вратите на лечебните заведения, придружено от сирените на линейките. По традиция  изпращаме писма до директорите на РЦЗ (днес РЗИ), заедно със здравния министър, с призив да изпълнят ритуала.

Централният ритуал по традиция се извършва пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните (пред  ВМА), със съдействието на ген. проф. Стоян Тонев.

Тази година, в навечерието на честването, на 14 август, по моя молба, великотърновският владика Григорий ще  отслужи Панихида за д-р Черкезов и останалите българи, загинали при спасяване.

Ще разкажете ли някои от другите интересни случаи за лекари, спасили живот и жертвали своя в замяна? Има ли и  днес лекари като доктор Черкезов?

 

Над 120 са лекарите, които съм издирил поименно (упоменати са в моите „Книга за българските хирурзи“ и „Кратка  история на медицината“). От тези хора 51 са хирурзи, а от тях 26 са от „Пирогов“. Умират от внезапна смърт  (обширни инфаркти, инсулти или остри ритъмни нарушения) вследствие пренапрежение непосредствено след извършвани  тежки операции или напрегнати нощни дежурства. Издирил съм и 20-тина, заразени от своите пациенти и починали от  болестите им; други 15-тина, загинали при катастрофи с линейки и т. н.

Сигурно и днес ще се намерят лекари като Черкезов, зависи от обстоятелствата.

Предложението за това да стане официална дата е лежало на бюрата на няколко здравни министъра, как си  обяснявате липсата на резултат?

 

Така България ще стане единствената страна в ЕС, а вероятно – и в света, която отбелязва своите сънародници, загинали при спасяването на човешки живот (полицаи, огнеборци, минни и водни спасители). Липсата на отговор се обяснява с това, че вероятно не намират идеята за патриотична или достатъчно издържана, или направо – за излишна в днешното  меркантилно време. Аз мисля, че на обществото ни му трябват морални стимули, но всички държавници и политици до  един говорят само за пари.

Забелязваме ли работата на лекарите – достатъчно уважаван ли е техния труд в България?

 

Медиите днес забелязват само грешките на лекарите. Търсят сензация и теле под всеки вол. Не че няма бездушни и  комерсиализирани лекари, но повечето са всеотдайни и почтени хора. Тази тема съм я засягал в десетки статии,  както го и в почти всичките си книги; с други думи – сигурен съм, че никой в България не е писал толкова много за  лекарския труд, колкото аз. И какво от това? Хората днес се интересуват от силиконки, чалгаджийки, плейметки,  рапъри и прочие същества с празен, нужен само на тях самите живот. Отгърнете вестниците: от всеки от тях ви  гледат Митьо Крика, Митьо Очите, Митьо Пищова, Ицо стоте манекенки, Златките и други подобни  нищо неправещи  хора. Миналата година организирах 90-годишнината на проф. Станко Киров, онкохирург, който оперира раково болни  всеки ден; не дойде нито една медия. Ако бяхме провели Мис „Мокра фланелка“, нямаше да можем да се разминем от  камери.

Съвсем наскоро отразихме идеята на БЛС за налагане на тежки наказания за посегателство върху лекари. Как ви  се струва тази идея, не е ли странно, че вместо признателност за лекарите, говорим как да ги предпазим от  пациентите им…

Това е стара моя идея – в НК има един подобен член 131, ал. 2 – за наказание при посегателство и нанасяне на  телесни повреди на полицаи, прокурори, съдебни изпълнители и пр.; какво пречи там да се включи и категорията  „медицински специалисти по време на работа“? Но БЛС не за пръв път ми крадат идеи, да са живи и здрави. Така  навремето бившият председател Кехайов си присвои Деня на българския лекар (който съм създал през 1994 г.) и  Чилови дни (1998) и ги организираше, представяйки ги като свои идеи, без дори да ме покани. А всичко е  документирано в течението на вестник „Български лекар“.

Как виждате бъдещето на българското здравеопазване след 10 години? Защо все по-малко стават имената за пример,  а все повече стават имената на лекарите, за които пациентите не са никак ласкави.

 

Виждам го съвсем провалено. Оформиха се 5 основни дефицита на българското здравеопазване: финанси, квалифицирани  кадри, профилактика (вкл. здравна просвета), човеколюбие и доверие. Това направи т. нар. „здравна реформа“,  сътворена от шепа негодници, алчни за бързо забогатяване.

Отговорът на втория въпрос се съдържа в горните 3 изречения.

Парадокс, все по-модерна техника, а все по-малко доволни пациенти..и една все по-болна нация. Как си го  обяснявате?

 

И хората са виновни за състоянието си. Не пазят здравето си: всеки втори българин пуши; пият много, не се движат,  затлъстели са, ядат нездравословно (пържено, мазно, обилно осолено, много хляб). И на всичкото отгоре – не се  обичат. Оформил съм 7-те здравни гряха: тютюнопушене, стресово поведение, нерационално хранене, затлъстяване,  обездвижване, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотици. Защо се сърдят само на медицината?

Какво ще пожелаете на читателите на Фрамар?

 

Да спазват принципите на Клуб „Родопско здраве“, много са простички: „Любов, Движение, Радост!“

Автор на интервюто: Ивайло Тончев
media.framar.bg

Крими

Унищожават над 6,5 тона храни от предприятие за добиване и преработка на месо

Published

on

Над 6,5 тона храни са насочени за унищожаване, а част от дейността на предприятие за добиване и преработка на месо е спряна заради нарушения в няколко обекта на една и съща фирма в дряновското село Соколово, съобщава от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Инспектори на БАБХ са установили съхранение на храни при несъответстваща температура и без етикети на български език, продукти с нарушена цялост на опаковките, както и лошо хигиенно и техническо състояние на помещения и оборудване.

В един от обектите на фирмата са открити храни от животински произход в значителни количества, които са били без задължителна идентификационна маркировка, включително близо 3 тона свински глави, телешко месо, агнешки продукти и осолени черва в бидони.

Според БАБХ проследимостта на храните не може да бъде гарантирана, а това създава риск за здравето на потребителите. Общо 6596,9 кг. храни ще бъдат унищожени. Проверката е разкрила сериозни проблеми със сградния фонд и оборудването. В хладилни камери са констатирани плесени по тавани и стени, корозирали врати, както и ръждясало технологично оборудване.

В някои производствени помещения стенните покрития са били с лющещи се повърхности, а подово-стенните ъгли – в незадоволително хигиенно състояние. Поради тези причини част от дейността е спряна.

Нарушения са установени и в останалите проверени обекти на същата фирма – млекопреработвателно предприятие, предприятие за имитиращи продукти, хладилна складова база и склад за търговия на едро. Сред тях са неизползване на помещения по предназначение, нарушена поточност на производството, непълно или неточно водене на технологични дневници, както и несъответствия между реално прилаганите технологични процеси и утвърдената документация.

В хладилни бази са открити млечни и имитиращи продукти без идентификационна маркировка, както и кашкавал с плесени, който не е бил отделен и насочен за унищожаване, каквито са нормативните изисквания.

За всички обекти са предвидени допълнителни административни действия, включително издаване на предписания със срокове за отстраняване на несъответствията и последващ контрол за тяхното изпълнение.

Зареди още

Новини

Михаил Митов: Само за година стартирахме отново работата по приоритетите на областта

Published

on

Г-н Митов, едва на 26 години станахте народен представител. Има ли действително място и роля за младите в Народното събрание, какво бихте посъветвали хората от Вашето поколение, по известно като Gen Z?
– Дали младите имат място и роля в Народното събрание – със сигурност. Нещо повече – бих казал, че българският парламент има огромна нужда от младите и тази роля трябва да си я извоюваме. Там, където се вземат важните решения и се приемат законите на страната, има нужда от хора, които мислят в категорията на дигиталната икономика, изкуственият интелект – теми, които Gen Z познава най-добре. Ние живеем във времена, в които да реализираш добра идея или инициатива, е по-лесно от всякога. Единственото, което се изисква е активност и енергия. Затова на хората от моето поколение бих казал, че ако политиката ви се струва скучна, това е, защото в нея няма достатъчно хора като вас. Колкото повече младите участваме и се подкрепяме, толкова по-бързо ще изградим средата, за която мечтаем.

Партията, от която излизате като кандидат за народен представител, според общественото мнение, не е модерна и актуална сред Вашето поколение Gen Z. Защо, според Вас, е така?
Истината е, че политиката като цяло не беше актуална тема сред младите хора до скоро, но сега тази тенденция се променя. И още една истина е, че ГЕРБ е партията, която дава най-голям шанс на млади хора да участват в политиката. В листите на ГЕРБ има в пъти повече хора от моето поколение, отколкото в листите на останалите партии. За пример ще дам листата с кандидати за народни представители в област Габрово – от общо 8 кандидати, 3-ма сме на възраст между 20 и 27 години. Това не може да се види в листите на другите партии.

Друга причина е, че младите хора активно присъстват в социалните мрежи, които за жалост често са среда за манипулации, спекулации, дори хибридни атаки, на базата на които се изгражда обществено мнение.

Освен това има процеси, които трябва да се обяснят, за да са разбираеми. Младите хора не помним времената, когато пътуването извън България е било невъзможно, стандартът на живот – в пъти по-нисък, не помним, когато до българското Черноморие се е пътувало по 6-8 часа, заради липса на скоростни пътища и магистрала, не помним хиперифлацията, фалирането на банки, изчезването на спестяванията на хората. Липсата на база за сравнение, създава илюзията, че европейската интеграция на България, постигнатото от тогава и настоящето са даденост. Но не е така. Партия ГЕРБ, започнала като Сдружение „Граждани за европейско развитие на България“ е партията, която отстоява пътя на България към Европа и завършва този процес. Днес всички ние пътуваме свободно, избираме къде да се образоваме и къде да се реализираме.

Една година вероятно не е достатъчно време за постигане на видими резултати, но Вие бяхте много активен, какво работихте и постигнахте за тази година на национално и местно ниво?
Макар и само за една година резултати има – превърнахме Габрово във втората област в страната с най-много инвестиции в спортна инфраструктура. Част от проектите предстои да бъдат реализирани, други вече са започнали, а трети са в етап на административна подготовка. Продължихме санирането на жилищни сгради. Възобновихме процедурите по проекта за тунел под Шипка, които бяха спрени от предишни правителства, както и по редица проекти в пътната и водната инфраструктура. В бюджета за 2026 година, който за съжаление беше отхвърлен, предвидихме средства за 100% изпълнение на довеждащия водопровод до Стоките, с което да решим проблема с водозагубите в Севлиево, както и средства за актуализация на проекта за язовир „Нейковци“ и пречиствателна станция за питейни води. Въпреки че този бюджет не беше приет, ние показахме ясен ангажимент към приоритетите на жителите на региона.

Кои са следващите ангажименти, които поемате, ако бъдете избран за народен представител?
– По отношение на областта, ключов приоритет е да завършим водоснабдяването на останалите села и квартали в Габрово и Севлиево. Сред важните задачи са довършването на довеждащия водопровод на Севлиево и актуализацията на проекта за пречиствателна станция в Трявна. Съществена стъпка за развитието на региона е и изграждането на индустриална зона между Габрово и Севлиево, която да привлича инвестиции, работни места и млади хора. Същевременно трябва да продължат всички работни процеси по изграждането на тунела под Шипка, както и подготовката за започване на обходния път на Севлиево. По отношение на спортната инфраструктура беше свършена много работа както в Габрово, така и в Севлиево. Сред ключовите следващи стъпки е завършването на спортния комплекс в кв. „Трендафил“, за който вече е осигурено финансиране.

Ако позволите, няколко лични въпроси. Неминуемо, като всеки влязъл в политиката, понесохте и критика или казано на езика на Вашето поколение – „хейт“. Как приехте това?
– Не е приятно да четеш неверни неща за себе си, но с времето човек намира своя начин да се справя с обидата, особено когато знае, че работи съвестно, с енергия и вижда реални резултати. Както казва и г-н Дончев, част от длъжностната характеристика на подобни професии е хората, които ги упражняват, често да бъдат сочени за виновни. Аз нямам проблем да поемам тази отговорност, стига България да се развива и ние да сме си свършили работата.

След като завършихте образованието си в чужбина, защо избрахте да се върнете в България?
– Живял съм и съм работил в няколко държави, но не мога да скрия, че мотивацията да работиш за България, е несравнима. Когато се върнах в България, специалистите с моето образование в областта на спортния мениджмънт не бяха много, а секторът имаше нужда от такива кадри. Така изборите в живота ми се подредиха по начин, който ми даде шанс да приложа идеите си. Точно затова през последната година, заедно с различни партньори, стартирахме няколко проекта, свързани с технологии, иновации и спорт. Един от тях е създаването на национален център за спортна наука и иновации в София. Избрах да се върна в България с ясната мотивация да подобрявам и променям процеси, свързани със стандарта на живот, образованието и спорта.

А защо избрахте Габрово?
– В Габрово ме привлече проектът „Янтра“. Смятам, че за пет години в клуба постигнахме отлични резултати, насочени към развитието на детско- юношеската школа, спортната инфраструктура и представянето на мъжкия отбор. Тези няколко години, както и срещите ми с местния бизнес и обществото, превърнаха Габрово в моя лична кауза. Макар и живял, учил и работил на много места, днес се чувствам габровец. Някои дори ми се сърдят, че говоря основно за нашия, габровски регион.

Какво искате да постигнете за Габрово и региона?
– Област Габрово има огромен потенциал в няколко ключови сектора. Регионът е с най-висок дял на заетите в производството, което означава, че технологичното и икономическото развитие, насочено към създаване на продукти и услуги с висока добавена стойност, трябва да бъде приоритет номер едно. От друга страна, тук е и Техническият университет, който има потенциала да подготвя кадри за новите предприятия чрез модерни и иновативни специалности. Заедно с това обаче трябва целенасочено да работим за подобряване на имиджа на университета сред младите хора. В сферата на туризма също разполагаме със сериозни предимства. Имаме красива Трявна – малък балкански град, който привлича хора от цялата страна. Наред с това разполагаме с Етъра, Боженци, Узана и Дома на хумора и сатирата – места с огромен потенциал както за български, така и за чуждестранни туристи. И не на последно място са спортът и младите хора. Смятам, че област Габрово има всички предпоставки да се превърне в притегателен център за млади и активни хора, стъпил върху модерна спортна инфраструктура, качествено образование и добри възможности за професионална реализация.

Коя е последната книга, която прочетохте или тази, която остави следа във Вас?
– Последната книга, която прочетох, беше за историята на Иран. Темата е изключително интересна, защото през 1979 г. иранският народ заменя монархията с режима на аятоласите чрез революция. Само за две години страната губи голяма част от икономическото развитие, натрупано в периода 1951–1979 г., както и редица основни права и свободи. Силно се надявам българите да оценяват европейския път на България и да не допускат експерименти с нашата геополитическа ориентация, защото подобни грешки струват скъпо и водят до години на страдание.

Какво не Ви попитах, а бихте искали да кажете на жителите на региона, на хората от Вашето поколение?
– Живеем в период на най-голямата трансформация за последните 250 години от Индустриалната революция до днес. Това е време, в което изкуственият интелект и новите технологии променят бизнеса, образованието и социалните ни взаимоотношения. Точно в този момент България няма нужда нито от експерименти, нито от разединение. Имаме нужда от ясна стратегия за това как ще постигнем по-високи доходи, по-конкурентна икономика и по-добро бъдеще за хората. Ние сме единствената партия, която има ясна визия как България може да постигне удвояване на брутния вътрешен продукт, драстично увеличение на средната работна заплата и ръст на социалните плащания чрез развитие на икономика с висока добавена стойност. България може да привлича повече бизнес инвестиции чрез ниски данъци, предвидима среда и разумно използване на собствените си ресурси. Затова е изключително важно страната ни да се възползва от природните си дадености. Такъв пример е добивът на шистов газ. Именно чрез подобни решения можем да намалим цените на енергията, така че тя да бъде достъпна както за бизнеса, така и за хората.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

Джудистите ни с 9 медала от турнир в Перник

Published

on

Три златни, два сребърни и четири бронзови медала. Това е резултатът на малките джудисти на ДК „Габрово“ на открития турнир „Перун“. 419 състезатели от 29 клуба от България и Северна Македония се сблъскаха в безмилостни двубои, но габровските състезатели се изявиха като истински шампиони.

С 15 млади таланта, родени между 2012 и 2019 г., разделени в три възрастови групи, ДК „Габрово“ атакуваше без пощада. При най-малките Борис Халкин и Теодор Ненов грабнаха златото с стил.

Халкин, в категория до 18 кг, победи трима съперници по пътя си към върха, което бе чиста демонстрация на сила и техника! Ненов при 38-килограмовите пропусна първия рунд по жребий, но след това записа успехи срещу съперници от Козлодуй и София, за да се качи на първото стъпало.

Среброто завоюва Никола Петков в многолюдната категория до 24 кг. Четири победи, включително над македонски състезател, го отведоха до финала.

Никол Якимова също стигна до сребро при 27 кг, показвайки характер на истинска воин. Бронзовите медали отидоха при Илия Немигенчев с три победи и една загуба в категория до до 30 кг, Зорница Антова (21 кг) и Анастасия Александрова (34 кг).

В средната група (2014–2016 г.) Илиян Стефанов извоюва бронз в тежката +60 кг категория. Кулминацията дойде при най-големите (2011–2013 г.): Стефания Антова доминира до 52 кг с триумфи над пернишки и софийски съпернички, завоювайки злато.

В отборното класиране момичетата от Габрово завършиха 7-ми, а момчетата – 9-ти сред 29 клуба. Този уикенд в Перник показа, че габровските джудисти са готови за големите битки.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица