Свържи се с нас

Новини

Д-р Тотко Найденов – „Идеята за Национален ден на спасението се смята за излишна от няколко поредни здравни министъра.”

Published

on

доктор Тотко Найденов

В последните няколко седмици напрежението между лекари и пациенти наистина се повиши. Поредната лекарска грешка, поредните бити лекари, БЛС предлагат сурови наказания за посегателство над лекар, това сякаш няма край. В същото време, съвсем скоро, българските лекари ще почетат един специален ден, който все още не е официален –  Националният ден на спасението. На 15 август, преди почти 50 години, доктор Черкезов  спасява 47 души от горящ автобус, като умира от раните си на следващия ден. Има предложение  от доктор Тотко Найдево тази дата да бъде официално призната за Ден в памет на всички, загинали в спасяване на човешки живот. Пореден здравен министър не обръща никакво внимание на предложението му.

Ще се представите ли на читателите ?

 

Родом от Ямбол, завършил медицина в Пловдив и журналистика в София, работил като лекар в Ямбол и с. Ръжена,  Казанлъшко, но влюбен в Родопите, защото това е най-здравословният район в страната и там живеят най-слънчевите  хора. Главен редактор на вестник“Български лекар“, председател на Клуб „Родопско здраве“, автор на над 30 книги. Това  е достатъчно, мисля.

Националният Ден на Спасението – ще ни разкажете ли нещо повече за този ден? Как ви дойде идеята да предложите  това да стане официална дата, в която да се почетат всички загинали по време на служебния си дълг, спасявайки  друг човешки живот?

 

На 15 август 1963 г. младият, едва 26-годишен лекар на великотърновското село Стрелец д-р Стефан Черкезов  (изпратен е там по разпределение, току-що дипломирал се, на 1 януари същата  година) се връща от служебна  командировка в Горна Оряховица. Едва излязъл от града, препълненият автобус се сблъсква с камион и избухва в  пламъци. От взривната вълна д-р Черкезов, който пътува буквално на стъпенката, е изхвърлен в канавката. Няма му  нищо, но без колебание се хвърля и влиза в автобуса, за да вади пламналите хора. Запалва му се косата – изгася я  с ръце и продължава към пламъците. Изважда 47 души! През това време идват линейките от Горна Оряховица и той  товари пострадалите с носилките и ги поставя вътре. Отказва да бъде извозен, помага до последния човек. Накрая  тръгва пеша към града. По пътя го пресреща линейка и го качва – изнемощял, едва дишащ. Найлоновата му риза се е  разтопила по тялото му, кожата му буквално виси на парцали. В болницата отпраща втурналите се към него лекари с  думите: „Колеги, оставете ме мене, аз ще умра. Гледайте другите хора!“

На другия ден, сутринта в 6,30 угасва в адски мъки, но без дори да простене. Над главата му ридае младата му  съпруга Лидия Черкезова, майка на 5-месечната им дъщеричка.

Именно заради този чутовен герой, вероятно най-големият герой на лекарското ни съсловие, създадох през 2005 г.  Националния Ден на Спасението. Той се отбелязва на датата на подвига му, по подобие на 2 юни – с 1-минутно  мълчание точно в 12 ч. пред вратите на лечебните заведения, придружено от сирените на линейките. По традиция  изпращаме писма до директорите на РЦЗ (днес РЗИ), заедно със здравния министър, с призив да изпълнят ритуала.

Централният ритуал по традиция се извършва пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните (пред  ВМА), със съдействието на ген. проф. Стоян Тонев.

Тази година, в навечерието на честването, на 14 август, по моя молба, великотърновският владика Григорий ще  отслужи Панихида за д-р Черкезов и останалите българи, загинали при спасяване.

Ще разкажете ли някои от другите интересни случаи за лекари, спасили живот и жертвали своя в замяна? Има ли и  днес лекари като доктор Черкезов?

 

Над 120 са лекарите, които съм издирил поименно (упоменати са в моите „Книга за българските хирурзи“ и „Кратка  история на медицината“). От тези хора 51 са хирурзи, а от тях 26 са от „Пирогов“. Умират от внезапна смърт  (обширни инфаркти, инсулти или остри ритъмни нарушения) вследствие пренапрежение непосредствено след извършвани  тежки операции или напрегнати нощни дежурства. Издирил съм и 20-тина, заразени от своите пациенти и починали от  болестите им; други 15-тина, загинали при катастрофи с линейки и т. н.

Сигурно и днес ще се намерят лекари като Черкезов, зависи от обстоятелствата.

Предложението за това да стане официална дата е лежало на бюрата на няколко здравни министъра, как си  обяснявате липсата на резултат?

 

Така България ще стане единствената страна в ЕС, а вероятно – и в света, която отбелязва своите сънародници, загинали при спасяването на човешки живот (полицаи, огнеборци, минни и водни спасители). Липсата на отговор се обяснява с това, че вероятно не намират идеята за патриотична или достатъчно издържана, или направо – за излишна в днешното  меркантилно време. Аз мисля, че на обществото ни му трябват морални стимули, но всички държавници и политици до  един говорят само за пари.

Забелязваме ли работата на лекарите – достатъчно уважаван ли е техния труд в България?

 

Медиите днес забелязват само грешките на лекарите. Търсят сензация и теле под всеки вол. Не че няма бездушни и  комерсиализирани лекари, но повечето са всеотдайни и почтени хора. Тази тема съм я засягал в десетки статии,  както го и в почти всичките си книги; с други думи – сигурен съм, че никой в България не е писал толкова много за  лекарския труд, колкото аз. И какво от това? Хората днес се интересуват от силиконки, чалгаджийки, плейметки,  рапъри и прочие същества с празен, нужен само на тях самите живот. Отгърнете вестниците: от всеки от тях ви  гледат Митьо Крика, Митьо Очите, Митьо Пищова, Ицо стоте манекенки, Златките и други подобни  нищо неправещи  хора. Миналата година организирах 90-годишнината на проф. Станко Киров, онкохирург, който оперира раково болни  всеки ден; не дойде нито една медия. Ако бяхме провели Мис „Мокра фланелка“, нямаше да можем да се разминем от  камери.

Съвсем наскоро отразихме идеята на БЛС за налагане на тежки наказания за посегателство върху лекари. Как ви  се струва тази идея, не е ли странно, че вместо признателност за лекарите, говорим как да ги предпазим от  пациентите им…

Това е стара моя идея – в НК има един подобен член 131, ал. 2 – за наказание при посегателство и нанасяне на  телесни повреди на полицаи, прокурори, съдебни изпълнители и пр.; какво пречи там да се включи и категорията  „медицински специалисти по време на работа“? Но БЛС не за пръв път ми крадат идеи, да са живи и здрави. Така  навремето бившият председател Кехайов си присвои Деня на българския лекар (който съм създал през 1994 г.) и  Чилови дни (1998) и ги организираше, представяйки ги като свои идеи, без дори да ме покани. А всичко е  документирано в течението на вестник „Български лекар“.

Как виждате бъдещето на българското здравеопазване след 10 години? Защо все по-малко стават имената за пример,  а все повече стават имената на лекарите, за които пациентите не са никак ласкави.

 

Виждам го съвсем провалено. Оформиха се 5 основни дефицита на българското здравеопазване: финанси, квалифицирани  кадри, профилактика (вкл. здравна просвета), човеколюбие и доверие. Това направи т. нар. „здравна реформа“,  сътворена от шепа негодници, алчни за бързо забогатяване.

Отговорът на втория въпрос се съдържа в горните 3 изречения.

Парадокс, все по-модерна техника, а все по-малко доволни пациенти..и една все по-болна нация. Как си го  обяснявате?

 

И хората са виновни за състоянието си. Не пазят здравето си: всеки втори българин пуши; пият много, не се движат,  затлъстели са, ядат нездравословно (пържено, мазно, обилно осолено, много хляб). И на всичкото отгоре – не се  обичат. Оформил съм 7-те здравни гряха: тютюнопушене, стресово поведение, нерационално хранене, затлъстяване,  обездвижване, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотици. Защо се сърдят само на медицината?

Какво ще пожелаете на читателите на Фрамар?

 

Да спазват принципите на Клуб „Родопско здраве“, много са простички: „Любов, Движение, Радост!“

Автор на интервюто: Ивайло Тончев
media.framar.bg

Култура

Разкриват дигитален клуб във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски”

Published

on

Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ спечели проект по процедурата за изграждане на мрежа от дигитални клубове към Министерството на труда и социалната политика, част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи Савина Цонева, директор на габровската библиотека.

Целта на проекта е да осигури свободен, равнопоставен и неограничен достъп до глобалната мрежа за приобщаването на гражданите към глобалното информационно общество и повишаване качеството на живот чрез ключовите елементи: грамотност, информация, учене през целия живот, култура и гражданско участие.

Директорът на библиотеката Савина Цонева подписа договора за финансиране на проектното предложение. Във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски” ще бъде разкрит дигитален клуб. Ролята на дигиталния клуб е да бъде точка за достъп до налични електронни ресурси за различни видове обучения, достъп до онлайн обучения и самообучение.

Ще бъдат обособени пет работни места, оборудвани с лаптоп, бюро и ергономичен стол, осигурен е достъп до интернет. Ще бъде назначен наставник, който да подпомага лицата без дигитални умения, за да се включат пълноценно.

Разположен в квартал на града с две средни училища, клубът ще даде възможност на младежи и хора на различна възраст да развиват своите дигитални умения и да бъдат успешни в търсенето на заетост и кариерно развитие. Ще бъде осигурен свободен и безплатен достъп до електронни ресурси за обучения и самообучение.

Предимство при ползването ще имат лица в неравностойно положение – от ромски произход, жени, възрастни хора и други уязвими групи. Дигиталният клуб ще започне да функционира към 31.01.2026 г.

Зареди още

Култура

Гран-при и четири златни медала за МК „Весела“

Published

on

Изключителен успех за младите пианисти от Музикален клуб „Весела“ – те се завърнаха от международния клавирен конкурс „Неравноделно“ – София 2025 с Гран-при и общо четири златни медала.

Безапелационен победител в четвъртото издание на престижното състезание стана Полина Флориду от 11 клас. Младата габровска пианистка, вече лауреат на десетки национални и международни отличия, спечели най-високия бал и заслужено грабна Голямата награда – Гран-при.

Съвсем близо до нейния резултат останаха Мира Русинова и Иво Велков – и двамата от 9 клас. Те бяха отличени с първи награди и златни медали, доказвайки постоянството и таланта си в усъвършенстването на музикалните си умения.

В по-малките възрастови групи също имаше поводи за гордост. Журито присъди златни медали на добре познатата малка пианистка Невин Халил (3 клас) и на Александър Стоянов (6 клас), който едва наскоро направи първите си стъпки в конкурсните изяви.

За впечатляващото си представяне Полина, Иво и Мира получиха специални поздравления от пианиста Боян Бъчваров, член на журито и преподавател в Музикалното училище във Варна.

Той изрази възхищението си от възпитаниците на клавирния педагог Весела Пенева, като подчерта тяхното сериозно отношение към музиката, интересния репертоар и силното сценично присъствие, което ги е отличило сред всички участници.

Зареди още

Култура

DISTRXCT с ексклузивно интервю за „Габрово Нюз“

Published

on

DISTRXCT пред „Габрово Нюз“: За музиката, пътя му и успехите извън страната – Ексклузивно интервю.

За тези, които все още не знаят за него – Христо Янчев „DISTRXCT” е едно от нарастващите лица в House и EDM музиката. Той успя да спечели слушатели далеч извън пределите на страната и продължава да представя гордо родния ни град Габрово пред света. Повече за успеха му може да прочетете оттук, а сега – с голямо удоволствие – ви представяме неговото първо интервю за българска медия, ексклузивно за GabrovoNews.

Здравей, DISTRXCT. Радваме се, че първото ти интервю за България е точно при нас.
– Здравейте и благодаря за поканата. Разбира се, за мен е чест да разкрия повече за себе си именно пред родния ми град. Не бих се сетил за по-добро използване на думи.

Гордеем се с успехите ти, но как започна всичко?
– Всичко започна в ранните ми тийнейджърски години. Прекарвах свободното си време в изучаване на софтуер, техника и много, много практика. Тогава видеоматериалите онлайн бяха оскъдни, а професионални уроци не можехме да си позволим, затова хиляди часове прекарах в самостоятелно разучаване. Докато приятелите ми бяха навън, аз не излизах от „студиото“ – преградена част от мазето ми, сглобена с подръчни материали. Именно там, преди близо 5 години, се роди и „DISTRXCT“.

Какво се случи по пътя напред и имаше ли подкрепа?
– Изобщо не ми беше скучно по пътя. На 20 години вече бях натрупал добър опит и реших, че е време да предлагам труда си. Искам да подчертая, че продуцентите зад изпълнителите, които слушаме всеки ден, не получават заслуженото уважение. В малък пазар с голямо предлагане са нужни много безсънни нощи, за да ти „се усмихне“ късметът. Уви, при мен се засмя и тук вече искам да благодаря на Бате Пешо (човекът, който прави хитовете в страната да звучат такива, каквито ги чуваме), 100KILA, MILIONI и останалия списък от артисти и хора, които ми помогнаха да развия мотивация и знания да продължа напред. Човек от човека се учи, както е казано.

Разбираме, че далеч не се е случило за една нощ. Как реши да се развиваш извън България, докато живееш тук?
– Всичко хубаво в живота отнема време, а музиката – двойно повече, хаха. Истината е, че всичко стана спонтанно и беше опит, който в началото въобще не се получаваше, защото експериментирах с жанрове, стилове и т.н. Една сутрин отворих SoundCloud, който тогава беше още силно използвана музикална платформа, и видях, че една от песните ми – „Phantom”, която всъщност е хип-хоп трак – започва да прави десетки пъти повече слушания от останалите. Така късната 2020 г. влезе на първо място в руския Hip-Hop Trending и се класира и в някои други държави. Върхът беше, когато един ден просто отворих Instagram и видях лично съобщение от световноизвестния рапър O.T Genasis, което гласеше: „You are lit”, а освен това сподели една от песните ми. Тогава със сигурност знаех, че си заслужава да продължавам да опитвам.

Би ли разказал повече за прехода ти към House музиката, за ремиксите ти на “Do It To It”, “Her” и предложенията от големите компании?
– Да, разбира се. Никога не съм имал намерение да правя такъв обрат, но си спомням, че бях болен и не можех да записвам няколко дни, което ме доведе до това да опитам нещо напълно различно. Колкото повече се занимавах, толкова повече интерес развивах. Брат ми е голям любител на хаус и техно, което очевидно е оставило отпечатък в мен още от малък. Няколко месеца по-късно чух песента на Acraze – “Do It To It” и реших да направя моя версия. През ноември 2021 тя излезе и почти моментално започна да се слуша в Apple Music и Spotify. Тогава получих подкрепа от Tiësto, VOLAC, Rnbstylerz, HEDEGAARD и други големи DJ-и. Разбира се, нямах никаква идея, че използването на чужд вокал в стрийминг платформите може да доведе до проблеми с авторското право, но слава Богу – в средата на 2022 Universal Music Group, които притежават правата над вокала, се свързаха с мен и предложиха договор, който подписах моментално. Песента „Her“ се случи по подобен начин, но тогава вече работех със Sony Music – компанията, към която е и Megan Thee Stallion – и всичко мина гладко. Покрай целия този процес имах честта да се запозная и с други хора от хип-хоп индустрията, сред които е и рапърката BIA. Надявам се с времето да направим и съвместен проект. Времето ще покаже. От 2024 г. насам съм изцяло насочен към техно и хард техно сцената и планирам да се развивам в тази посока с пълна сила, ако е рекъл Бог.

Звучи като уникално преживяване. За финал, какво да очакваме от теб и имаш ли какво да кажеш на тези тук, които те подкрепят?
– Наистина е такова. Всеки има свой път — всички тръгваме от нулата и всеки може да стигне до финала. Не съм по- различен от другите. Просто работя много и се лишавам още повече. Който знае — знае. От мен може да се очаква много нова музика, проекти, колаборации с брандове и филми — благодарение на платформите MusicVine и UppBeat — както и дуетни тракове и още куп неща. На всички, които ме подкрепят, пожелавам весели празници — бъдете здрави, защото това е най-ценното. Прекарвайте максимално време с близките хора, защото вече от опит знам, че липсата боли. Дано 2026 бъде по-добра за всички ни — и лично, и политически. Същото желая и на хората, които не ме подкрепят —те също са от голямо значение. Отново благодаря за поканата и желая здраве и много успехи на целия екип на „Габрово Нюз“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица