Свържи се с нас

Новини

Д-р Тотко Найденов – „Идеята за Национален ден на спасението се смята за излишна от няколко поредни здравни министъра.”

Published

on

доктор Тотко Найденов

В последните няколко седмици напрежението между лекари и пациенти наистина се повиши. Поредната лекарска грешка, поредните бити лекари, БЛС предлагат сурови наказания за посегателство над лекар, това сякаш няма край. В същото време, съвсем скоро, българските лекари ще почетат един специален ден, който все още не е официален –  Националният ден на спасението. На 15 август, преди почти 50 години, доктор Черкезов  спасява 47 души от горящ автобус, като умира от раните си на следващия ден. Има предложение  от доктор Тотко Найдево тази дата да бъде официално призната за Ден в памет на всички, загинали в спасяване на човешки живот. Пореден здравен министър не обръща никакво внимание на предложението му.

Ще се представите ли на читателите ?

 

Родом от Ямбол, завършил медицина в Пловдив и журналистика в София, работил като лекар в Ямбол и с. Ръжена,  Казанлъшко, но влюбен в Родопите, защото това е най-здравословният район в страната и там живеят най-слънчевите  хора. Главен редактор на вестник“Български лекар“, председател на Клуб „Родопско здраве“, автор на над 30 книги. Това  е достатъчно, мисля.

Националният Ден на Спасението – ще ни разкажете ли нещо повече за този ден? Как ви дойде идеята да предложите  това да стане официална дата, в която да се почетат всички загинали по време на служебния си дълг, спасявайки  друг човешки живот?

 

На 15 август 1963 г. младият, едва 26-годишен лекар на великотърновското село Стрелец д-р Стефан Черкезов  (изпратен е там по разпределение, току-що дипломирал се, на 1 януари същата  година) се връща от служебна  командировка в Горна Оряховица. Едва излязъл от града, препълненият автобус се сблъсква с камион и избухва в  пламъци. От взривната вълна д-р Черкезов, който пътува буквално на стъпенката, е изхвърлен в канавката. Няма му  нищо, но без колебание се хвърля и влиза в автобуса, за да вади пламналите хора. Запалва му се косата – изгася я  с ръце и продължава към пламъците. Изважда 47 души! През това време идват линейките от Горна Оряховица и той  товари пострадалите с носилките и ги поставя вътре. Отказва да бъде извозен, помага до последния човек. Накрая  тръгва пеша към града. По пътя го пресреща линейка и го качва – изнемощял, едва дишащ. Найлоновата му риза се е  разтопила по тялото му, кожата му буквално виси на парцали. В болницата отпраща втурналите се към него лекари с  думите: „Колеги, оставете ме мене, аз ще умра. Гледайте другите хора!“

На другия ден, сутринта в 6,30 угасва в адски мъки, но без дори да простене. Над главата му ридае младата му  съпруга Лидия Черкезова, майка на 5-месечната им дъщеричка.

Именно заради този чутовен герой, вероятно най-големият герой на лекарското ни съсловие, създадох през 2005 г.  Националния Ден на Спасението. Той се отбелязва на датата на подвига му, по подобие на 2 юни – с 1-минутно  мълчание точно в 12 ч. пред вратите на лечебните заведения, придружено от сирените на линейките. По традиция  изпращаме писма до директорите на РЦЗ (днес РЗИ), заедно със здравния министър, с призив да изпълнят ритуала.

Централният ритуал по традиция се извършва пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните (пред  ВМА), със съдействието на ген. проф. Стоян Тонев.

Тази година, в навечерието на честването, на 14 август, по моя молба, великотърновският владика Григорий ще  отслужи Панихида за д-р Черкезов и останалите българи, загинали при спасяване.

Ще разкажете ли някои от другите интересни случаи за лекари, спасили живот и жертвали своя в замяна? Има ли и  днес лекари като доктор Черкезов?

 

Над 120 са лекарите, които съм издирил поименно (упоменати са в моите „Книга за българските хирурзи“ и „Кратка  история на медицината“). От тези хора 51 са хирурзи, а от тях 26 са от „Пирогов“. Умират от внезапна смърт  (обширни инфаркти, инсулти или остри ритъмни нарушения) вследствие пренапрежение непосредствено след извършвани  тежки операции или напрегнати нощни дежурства. Издирил съм и 20-тина, заразени от своите пациенти и починали от  болестите им; други 15-тина, загинали при катастрофи с линейки и т. н.

Сигурно и днес ще се намерят лекари като Черкезов, зависи от обстоятелствата.

Предложението за това да стане официална дата е лежало на бюрата на няколко здравни министъра, как си  обяснявате липсата на резултат?

 

Така България ще стане единствената страна в ЕС, а вероятно – и в света, която отбелязва своите сънародници, загинали при спасяването на човешки живот (полицаи, огнеборци, минни и водни спасители). Липсата на отговор се обяснява с това, че вероятно не намират идеята за патриотична или достатъчно издържана, или направо – за излишна в днешното  меркантилно време. Аз мисля, че на обществото ни му трябват морални стимули, но всички държавници и политици до  един говорят само за пари.

Забелязваме ли работата на лекарите – достатъчно уважаван ли е техния труд в България?

 

Медиите днес забелязват само грешките на лекарите. Търсят сензация и теле под всеки вол. Не че няма бездушни и  комерсиализирани лекари, но повечето са всеотдайни и почтени хора. Тази тема съм я засягал в десетки статии,  както го и в почти всичките си книги; с други думи – сигурен съм, че никой в България не е писал толкова много за  лекарския труд, колкото аз. И какво от това? Хората днес се интересуват от силиконки, чалгаджийки, плейметки,  рапъри и прочие същества с празен, нужен само на тях самите живот. Отгърнете вестниците: от всеки от тях ви  гледат Митьо Крика, Митьо Очите, Митьо Пищова, Ицо стоте манекенки, Златките и други подобни  нищо неправещи  хора. Миналата година организирах 90-годишнината на проф. Станко Киров, онкохирург, който оперира раково болни  всеки ден; не дойде нито една медия. Ако бяхме провели Мис „Мокра фланелка“, нямаше да можем да се разминем от  камери.

Съвсем наскоро отразихме идеята на БЛС за налагане на тежки наказания за посегателство върху лекари. Как ви  се струва тази идея, не е ли странно, че вместо признателност за лекарите, говорим как да ги предпазим от  пациентите им…

Това е стара моя идея – в НК има един подобен член 131, ал. 2 – за наказание при посегателство и нанасяне на  телесни повреди на полицаи, прокурори, съдебни изпълнители и пр.; какво пречи там да се включи и категорията  „медицински специалисти по време на работа“? Но БЛС не за пръв път ми крадат идеи, да са живи и здрави. Така  навремето бившият председател Кехайов си присвои Деня на българския лекар (който съм създал през 1994 г.) и  Чилови дни (1998) и ги организираше, представяйки ги като свои идеи, без дори да ме покани. А всичко е  документирано в течението на вестник „Български лекар“.

Как виждате бъдещето на българското здравеопазване след 10 години? Защо все по-малко стават имената за пример,  а все повече стават имената на лекарите, за които пациентите не са никак ласкави.

 

Виждам го съвсем провалено. Оформиха се 5 основни дефицита на българското здравеопазване: финанси, квалифицирани  кадри, профилактика (вкл. здравна просвета), човеколюбие и доверие. Това направи т. нар. „здравна реформа“,  сътворена от шепа негодници, алчни за бързо забогатяване.

Отговорът на втория въпрос се съдържа в горните 3 изречения.

Парадокс, все по-модерна техника, а все по-малко доволни пациенти..и една все по-болна нация. Как си го  обяснявате?

 

И хората са виновни за състоянието си. Не пазят здравето си: всеки втори българин пуши; пият много, не се движат,  затлъстели са, ядат нездравословно (пържено, мазно, обилно осолено, много хляб). И на всичкото отгоре – не се  обичат. Оформил съм 7-те здравни гряха: тютюнопушене, стресово поведение, нерационално хранене, затлъстяване,  обездвижване, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотици. Защо се сърдят само на медицината?

Какво ще пожелаете на читателите на Фрамар?

 

Да спазват принципите на Клуб „Родопско здраве“, много са простички: „Любов, Движение, Радост!“

Автор на интервюто: Ивайло Тончев
media.framar.bg

Икономика

Близо 9 милиона евро за нов живот на крайречната до ДХС и зала Орловец

Община обяви обществена поръчка за благоустрояване на над 5,5 хектара по двата бряга на реката – амбициозен проект, чието изпълнение ще изпита реалния капацитет на строителния бранш в региона.

Published

on

С обявяването на обществена поръчка за строително-монтажни работи по крайречната зона на р. Янтра, Община Габрово направи поредната и вероятно най-значима стъпка в рамките на концепцията си за интегрирани териториални инвестиции. Проектът, финансиран по две европейски програми за периода 2021–2027 г., обхваща участъка между моста на ул. „Д-р Никола Василиади“ и моста на ул. „Христо Ботев“ и засяга площ от приблизително 5,5 хектара по двата бряга на реката.

Стойността на обявената обществена поръчка е 9 001 948,09 евро без ДДС, нареждащ проекта сред по-мащабните инфраструктурни интервенции в малките и средни български общини за последните години. За сравнение, тя надхвърля типичния бюджет за цялостна реконструкция на централен градски площад или основен булевард в сходни по размер общини.

Техническият обхват на поръчката е структуриран в четири основни подобекта: зоните по левия и десния бряг, разделени на северни и южни части, плюс дейности по изместване на съществуващи електрически съоръжения. Това последното обстоятелство заслужава специално внимание.

Преместването на ел. инфраструктура традиционно е сред позициите, които генерират забавяния и допълнителни разходи при подобни проекти, тъй като изисква координация с мрежовия оператор и нерядко води до непредвидени технически усложнения.

Предвидените интервенции в зоната включват изграждане на пешеходни и велосипедни алеи, места за отдих и обществени събития, детски и спортни площадки. В северната част на левия бряг е заложен специализиран екстремен парк за велосипеди и скейтборд.

Съществена, макар и по-рядко акцентирана, част от проекта са хидротехническите и геостабилизационните дейности. Укрепването на речните брегове, ограничаването на ерозионните процеси и намаляването на риска от наводнения не са декоративни добавки, а функционален гръбнак на цялата интервенция.

Не е изненада, че проектът изисква интегриран подход, а евентуалните изпълнители ще трябва да докажат капацитет в няколко различни строителни специалности.

Проектната документация изрично посочва, че пешеходният мост, предвиден в цялостната концепция за развитие на района, не е включен в настоящата поръчка. Това разграничение е показателно. Мостът вероятно е предмет на отделна процедура или все още е в по-ранен етап на проектиране.

От практическа гледна точка обаче изпълнението на крайбрежното благоустрояване без реализацията на свързващата пешеходна структура би могло да ограничи функционалната свързаност между двата бряга – въпрос, който Общината ще трябва да адресира своевременно.

Обявяването на поръчката с краен срок за подаване на оферти 19 май 2026 г. дава относително кратък прозорец за подготовка на документация. Документацията е публично достъпна в платформата ЦАИС ЕОП.

Зареди още

Новини

ГЕРБ гарантира стабилност и растеж

Published

on

ГЕРБ гарантира стабилност и растеж
– Повишаване на доходите и модерна пенсионна система
– Поддържане на ниска данъчна тежест
– Енергия на достъпни цени за гражданите и бизнеса
– 100% безплатно саниране за гражданите
– Довършване на инфраструктурните проекти, сред които АМ „Хемус” и тунел под връх „Шипка”
– ГЕРБ като партията, която най-последователно подкрепя учителите, гарантира възнаграждения над 125% от средната заплата за страната. Качествено образование и възпитание

САМО ЗА ГОДИНА В ГАБРОВО УСПЯХМЕ:
– Да осигурим финансиране за подмяна на водопроводи и основен ремонт на улици в селата Жълтеш, Борики, Стоевци, Райновци, Поповци, Новаковци, Враниловци, Яворец
– Да продължим подобряването на водоснабдяването в община Севлиево
– Да възобновим финансирането за тунела под Шипка
– Да осигурим инвестиции в спортна инфраструктура – модерно осветление на стадион „Христо Ботев”, ново футболно игрище в СК „Колодрума”, финансиране за ремонт на стадион „Априлов” и ръгби стадион „Христо Смирненски” в Габрово
– Да започнем рехабилитацията на пътя Габрово – Козирог
– Да подобрим състоянието на пътя Трявна – Дряново

В ОБЛАСТ ГАБРОВО ГЕРБ ГАРАНТИРА:
– Захранване на кварталите Недевци, Лисец, Смирненски, Дядо Дянко и Радецки, и водоснабдяване на три групи села от вътрешната водопроводна мрежа на гр. Габрово: Седянковци, Свинарски дол, Ветрово, Читаковци, Шипчени и Сейковци; Велковци, Кметчета, Лесичарка, Карали, Костенковци, Стойчовци, Драгомани, Тодорчета, Междене, Узуни и Старилковци; Шарани, Банковци, Гръблевци, Солари, Иванили, Парчовци, Спанци и Гайкини
– Подобряването на водоснабдяването в Севлиево и селата
– Решаване на проблема с водоснабдяването на Трявна – изграждане на пречиствателна станция за питейна вода, реализация на недовършения язовир „Нейковци”
– Изграждане на индустриална зона между Габрово и Севлиево, и привличане на млади специалисти
– Обходен път на Севлиево
– Довършване рехабилитацията на пътя Габрово – Узана
– Рехабилитация на пътя Дряново – Севлиево и на Трявна-Дряново
– Изграждане на спортен комплекс в кв. „Трендафил” и ремонт на стадион „Априлов”, и сградата към него
– Изграждане на спортна зала в Трявна и закрита лекоатлетическа писта в Плачковци
– Реконструкция на централна градска част в Трявна и Плачковци.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

Камен Григоров: Младостта е възможност да промениш нещата навреме

Published

on

– Камен, Вие сте най-младият кандидат в листата на коалиция „ Прогресивна България“ в Габрово. Как решихте да се включите в политическите процеси?
– Това решение идва естествено в един момент. Когато виждаш, че нещата около теб не се случват така, както трябва, имаш два избора – да се отдръпнеш или да се включиш и да направиш нещо. Моето поколение дълго време беше възпитавано да изчаква, да търпи. Да вярва, че нещата ще се оправят. Но истината е, че това не се случва от само себе си. И ако искаш да останеш тук и да се развиваш тук, трябва да поемеш своята лично отговорност. За мен младостта не е недостатък. Тя е възможност.

– Вие вече сте част от бизнеса, в същото време и студент. Как изглежда от тази позиция връзката между образованието и реалния живот?
– Често липсва. Много млади хора завършват с усещането, че са научили много, но не знаят как да го приложат или няма къде. Не защото не искат, а защото няма достатъчно връзка между образованието и реалната среда. Затова и според мен една от важните посоки е именно тази – да има по-добра комуникация между университетите и бизнеса, повече възможности за стажове, за първа работа, за реално развитие. Това е част и от визията на „Прогресивна България“ – да не оставяме младите хора сами да търсят пътя си, а да създадем среда, в която този път е по-ясен.

– В разговора за младите хора почти винаги стигаме до темата за напускането на страната, както и на родните места. Как Вие виждате и усещате този процес?
– Много честно- като логичен избор в доста случаи. Моите връстници не си тръгват, защото не обичат България. Тръгват си, защото не виждат перспектива. Когато не знаеш какво те чака утре, когато всичко е трудно и непредвидимо, започваш да търсиш място, където има повече сигурност. Когато се чувстваш недооценен и незабелязан, реализацията е мираж. И затова решенията трябва да са в тази посока – повече предвидимост, по-малко административна тежест, дигитализация на услугите, по-добра среда за бизнес и за развитие. Това не са просто икономически мерки. Това са условия човек да избере да остане.

– Какво е усещането да сте част от екип с хора с много повече опит и то на политическия терен в момента?
– Като възможност и отговорност. Когато си най-младият, няма как да разчиташ на това като предимство. Трябва да си подготвен, да имаш позиция и да я защитаваш. Най- хубавото е, че в нашия екип няма противопоставяне. Има разговор. Има уважение. Има сплотеност.

– Какво казвате на своите връстници, които не вярват, че политиката има смисъл?
– Че ги разбирам. Но също така, че ако всички се отдръпнем, нищо няма да се промени. Политиката няма да стане по-добра сама. Тя се променя, когато в нея влязат хора, които искат и са готови да я направят по-смислена и по-близка до реалния живот. Младите не са проблем, който трябва да бъде решен. Ние сме възможност.

– Какво Ви дава участието в изборите?
– Видях хора, които не говорят само за промяна, а са готови да работят за нея. Хора с опит, с професии, с позиции. Но и с отношение – към това, което се случва около тях. За мен това е важно – да бъдеш част от нещо, което не приключва с изборите, а започва оттам. Не става дума само за политика. Става дума за средата, в която живеем. И за това дали ще решим да я променим.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Прогресивна България“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Прогресивна България“ е под номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица