Свържи се с нас

Новини

Д-р Тотко Найденов – „Идеята за Национален ден на спасението се смята за излишна от няколко поредни здравни министъра.”

Published

on

доктор Тотко Найденов

В последните няколко седмици напрежението между лекари и пациенти наистина се повиши. Поредната лекарска грешка, поредните бити лекари, БЛС предлагат сурови наказания за посегателство над лекар, това сякаш няма край. В същото време, съвсем скоро, българските лекари ще почетат един специален ден, който все още не е официален –  Националният ден на спасението. На 15 август, преди почти 50 години, доктор Черкезов  спасява 47 души от горящ автобус, като умира от раните си на следващия ден. Има предложение  от доктор Тотко Найдево тази дата да бъде официално призната за Ден в памет на всички, загинали в спасяване на човешки живот. Пореден здравен министър не обръща никакво внимание на предложението му.

Ще се представите ли на читателите ?

 

Родом от Ямбол, завършил медицина в Пловдив и журналистика в София, работил като лекар в Ямбол и с. Ръжена,  Казанлъшко, но влюбен в Родопите, защото това е най-здравословният район в страната и там живеят най-слънчевите  хора. Главен редактор на вестник“Български лекар“, председател на Клуб „Родопско здраве“, автор на над 30 книги. Това  е достатъчно, мисля.

Националният Ден на Спасението – ще ни разкажете ли нещо повече за този ден? Как ви дойде идеята да предложите  това да стане официална дата, в която да се почетат всички загинали по време на служебния си дълг, спасявайки  друг човешки живот?

 

На 15 август 1963 г. младият, едва 26-годишен лекар на великотърновското село Стрелец д-р Стефан Черкезов  (изпратен е там по разпределение, току-що дипломирал се, на 1 януари същата  година) се връща от служебна  командировка в Горна Оряховица. Едва излязъл от града, препълненият автобус се сблъсква с камион и избухва в  пламъци. От взривната вълна д-р Черкезов, който пътува буквално на стъпенката, е изхвърлен в канавката. Няма му  нищо, но без колебание се хвърля и влиза в автобуса, за да вади пламналите хора. Запалва му се косата – изгася я  с ръце и продължава към пламъците. Изважда 47 души! През това време идват линейките от Горна Оряховица и той  товари пострадалите с носилките и ги поставя вътре. Отказва да бъде извозен, помага до последния човек. Накрая  тръгва пеша към града. По пътя го пресреща линейка и го качва – изнемощял, едва дишащ. Найлоновата му риза се е  разтопила по тялото му, кожата му буквално виси на парцали. В болницата отпраща втурналите се към него лекари с  думите: „Колеги, оставете ме мене, аз ще умра. Гледайте другите хора!“

На другия ден, сутринта в 6,30 угасва в адски мъки, но без дори да простене. Над главата му ридае младата му  съпруга Лидия Черкезова, майка на 5-месечната им дъщеричка.

Именно заради този чутовен герой, вероятно най-големият герой на лекарското ни съсловие, създадох през 2005 г.  Националния Ден на Спасението. Той се отбелязва на датата на подвига му, по подобие на 2 юни – с 1-минутно  мълчание точно в 12 ч. пред вратите на лечебните заведения, придружено от сирените на линейките. По традиция  изпращаме писма до директорите на РЦЗ (днес РЗИ), заедно със здравния министър, с призив да изпълнят ритуала.

Централният ритуал по традиция се извършва пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните (пред  ВМА), със съдействието на ген. проф. Стоян Тонев.

Тази година, в навечерието на честването, на 14 август, по моя молба, великотърновският владика Григорий ще  отслужи Панихида за д-р Черкезов и останалите българи, загинали при спасяване.

Ще разкажете ли някои от другите интересни случаи за лекари, спасили живот и жертвали своя в замяна? Има ли и  днес лекари като доктор Черкезов?

 

Над 120 са лекарите, които съм издирил поименно (упоменати са в моите „Книга за българските хирурзи“ и „Кратка  история на медицината“). От тези хора 51 са хирурзи, а от тях 26 са от „Пирогов“. Умират от внезапна смърт  (обширни инфаркти, инсулти или остри ритъмни нарушения) вследствие пренапрежение непосредствено след извършвани  тежки операции или напрегнати нощни дежурства. Издирил съм и 20-тина, заразени от своите пациенти и починали от  болестите им; други 15-тина, загинали при катастрофи с линейки и т. н.

Сигурно и днес ще се намерят лекари като Черкезов, зависи от обстоятелствата.

Предложението за това да стане официална дата е лежало на бюрата на няколко здравни министъра, как си  обяснявате липсата на резултат?

 

Така България ще стане единствената страна в ЕС, а вероятно – и в света, която отбелязва своите сънародници, загинали при спасяването на човешки живот (полицаи, огнеборци, минни и водни спасители). Липсата на отговор се обяснява с това, че вероятно не намират идеята за патриотична или достатъчно издържана, или направо – за излишна в днешното  меркантилно време. Аз мисля, че на обществото ни му трябват морални стимули, но всички държавници и политици до  един говорят само за пари.

Забелязваме ли работата на лекарите – достатъчно уважаван ли е техния труд в България?

 

Медиите днес забелязват само грешките на лекарите. Търсят сензация и теле под всеки вол. Не че няма бездушни и  комерсиализирани лекари, но повечето са всеотдайни и почтени хора. Тази тема съм я засягал в десетки статии,  както го и в почти всичките си книги; с други думи – сигурен съм, че никой в България не е писал толкова много за  лекарския труд, колкото аз. И какво от това? Хората днес се интересуват от силиконки, чалгаджийки, плейметки,  рапъри и прочие същества с празен, нужен само на тях самите живот. Отгърнете вестниците: от всеки от тях ви  гледат Митьо Крика, Митьо Очите, Митьо Пищова, Ицо стоте манекенки, Златките и други подобни  нищо неправещи  хора. Миналата година организирах 90-годишнината на проф. Станко Киров, онкохирург, който оперира раково болни  всеки ден; не дойде нито една медия. Ако бяхме провели Мис „Мокра фланелка“, нямаше да можем да се разминем от  камери.

Съвсем наскоро отразихме идеята на БЛС за налагане на тежки наказания за посегателство върху лекари. Как ви  се струва тази идея, не е ли странно, че вместо признателност за лекарите, говорим как да ги предпазим от  пациентите им…

Това е стара моя идея – в НК има един подобен член 131, ал. 2 – за наказание при посегателство и нанасяне на  телесни повреди на полицаи, прокурори, съдебни изпълнители и пр.; какво пречи там да се включи и категорията  „медицински специалисти по време на работа“? Но БЛС не за пръв път ми крадат идеи, да са живи и здрави. Така  навремето бившият председател Кехайов си присвои Деня на българския лекар (който съм създал през 1994 г.) и  Чилови дни (1998) и ги организираше, представяйки ги като свои идеи, без дори да ме покани. А всичко е  документирано в течението на вестник „Български лекар“.

Как виждате бъдещето на българското здравеопазване след 10 години? Защо все по-малко стават имената за пример,  а все повече стават имената на лекарите, за които пациентите не са никак ласкави.

 

Виждам го съвсем провалено. Оформиха се 5 основни дефицита на българското здравеопазване: финанси, квалифицирани  кадри, профилактика (вкл. здравна просвета), човеколюбие и доверие. Това направи т. нар. „здравна реформа“,  сътворена от шепа негодници, алчни за бързо забогатяване.

Отговорът на втория въпрос се съдържа в горните 3 изречения.

Парадокс, все по-модерна техника, а все по-малко доволни пациенти..и една все по-болна нация. Как си го  обяснявате?

 

И хората са виновни за състоянието си. Не пазят здравето си: всеки втори българин пуши; пият много, не се движат,  затлъстели са, ядат нездравословно (пържено, мазно, обилно осолено, много хляб). И на всичкото отгоре – не се  обичат. Оформил съм 7-те здравни гряха: тютюнопушене, стресово поведение, нерационално хранене, затлъстяване,  обездвижване, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотици. Защо се сърдят само на медицината?

Какво ще пожелаете на читателите на Фрамар?

 

Да спазват принципите на Клуб „Родопско здраве“, много са простички: „Любов, Движение, Радост!“

Автор на интервюто: Ивайло Тончев
media.framar.bg

Култура

Оспорван вот на публиката за Събитие на културата в Габрово

Published

on

Четири дни преди крайния срок за гласуване в Конкурса „Събитие на годината в областта на културата” – Габрово 2025, фаворитът е толкова оспорван, че не могат да се правят никакви прогнози. Четири от номинираните общо 10 събития имат незначителна разлика в броя на събраните по интернет гласове и във всеки от предстоящите дни резултатът може да бъде коренно променен.

Като не е изключено феновете на някое от събитията с най-ниска подкрепа да се активират и да го изведат пред останалите. Освен това, на този етап не се знае как гласуват хората по електронната пощ, със SMS или в нарочните за това кутии.

Едно е категорично ясно – в това издание на конкурса постъпиха по-малко номинации, но всички номинирани събития имат потенциал да бъдат отличени като най-добри в сърцата на своята публика.

През миналата година в Габрово се създадоха много „яки” продукции, в по-голям от обичайния за провинцията мащаб, интелектуален и художествен заряд. Би било любопитно увеличението, или намаляване броя на зрителите и слушателите на габровските сцени, зали и публични места. Но никой не води такава такава статистика.

Със сигурност, обаче, след КОВИД местата в салоните се запълниха в по-голяма степен, отколкото преди него. Влезе много млада публика с далеч по-висока взискателност за ефек, визия и ритъм. И съответно тя промени облика на културния продукт като цяло. Поне според списъка на номинираните в конкурса събития има едно „завръщане” към националната културно-историческа и художествена тема – народното творчество /което без друго не е напускало сцените, особено що се отнася до танцовия фолклор/, материалното културно-историческо наследство и джаза, специално суинга в Габрово.

Габровските творци и институти обърнаха поглед към наследството на творци от национален мащаб в недалечното минало. За нас като организатори е чудно защо извън полезрението на този единствен по рода си преглед на художествената продукция в Габрово остават индивидуалните творения на немалко визуални артисти, които работят и показват тук, но това е въпрос на съответните гилдии и склонноста им да отбелязват общите изяви, а не отделни художествени явления.

Става традиция и Областният управител да отличава по едно събитие във всеки от градовете на областта и обикновено критериите как да бъде избрано то се задават от Общините, като най-големите меценати в културата.

За да активираме участието на повече габровци в гласуването, а чрез него и в оценката за събитията, публикуваме номинациите още веднъж по реда на тяхното постъпване в читалище „Будителите 2017“ – Габрово, а не според подкрепата на този етап.

1. „Да разкършим котките“ – поредица събития от програмата на габровския карнавал. Куратори: Росина Пенчева и Васил Хаджигрудев.

2. Исторически фестивал „Градище“ – посветен на 165 години Габрово град, 105 години разкопки на укрепеното селище и 50 години редовни археологически проучвания. Организатор: Регионален исторически музей – Габрово.

3. „Невидимо дете“ –копродукция на Държавен куклен театър – Стара Загора и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово. Режисьор – Веселка Кунчева, сценография и костюми – Мариета Голомехова, хореограф – Явор Кунчев. Авторска музика и текст на песните – група P.I.F.

4. Международна седмица на джаза „Swing Dixie Week“ – четири концертни вечери с музиканти от България, Великобритания, Гърция и Норвегия, джаз лектории, концерт за деца, диксиленд шествие и суинг танци. Артистичен директор: д-р Павлина Хинкова. Организатор: НЧ „Будителите 2017“ – Габрово.

5. „Лъжливото овчарче“ – спектакъл на Държавен куклен театър – Габрово. Драматизация и режисура – Венера Нечкова, Краси Кирчев, сценография – Мария Ибришимова, музика и аранжимент – Мирослав Моравски-Моро. Спектакълът е отличен с приз „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“ от IV международна седмица на кукленото изкуство в Китай.

6. „Иглика Килим Фест“ – представи българското килимарско изкуство в неговата автентична среда. Куратор: Якоб ван Бейлен. Организатор: НЧ „Невена Коканова 2011“ – с. Иглика.

7. „Биг Бенд парад“ – с участието на Духов оркестър – Русе, Представителен духов оркестър на Военноморските сили на Република България, гости от град Паневежис и Оркестър „Габрово“. Организатор: Община Габрово.

8. „Нощ в миналото“ – продукция на Национален фолклорен ансамбъл „Българе“ и Регионален етнографски музей на открито „Етър“. С участието на Николина Чакърдъкова, Неврокопски танцов ансамбъл и др. Режисьор: Христо Ив. Димитров.

9. „Микрофест: Три за щастие“ – в квартал „Шести участък“, с участието на: Кром Багелски – визуален артист; „Глас и акордеон“ Деси Андонова и Илко Градев; MonoandtheStereos – музикални артисти; Невена Екимова и Вера Георгиева (Ателие Noteit!)–творчески работилници. Куратор и продуцент: CapturingCreativityCollective.

10. Ретроспективна изложба за 100-годишнината от рождението на Борис Димовски – експозиция на Музей „Дом на хумора и сатирата“. Куратор: Красимир Илиев.

Всеки може да гласува от един профил: https://forms.gle/hC4bK1spaa5ryVA69, по ел.поща на: buditelite@mail.bg и buditelite@buditelite.bg, във фейсбук на страницата Народно Читалище „Будителите 2017“ или Клуб на будителите. В кутии в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ и на касата на Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Краен срок за гласуване – 20 февруари 2026 г. Победителят в класацията на публиката и оценките на журито ще получи специалната награда на Клуба на будителите. Призовете ще бъдат връчени на церемония през месец март.

Зареди още

Любопитно

Ученически конкурс за рисунка „Райчо Каролев – знание, училище, бъдеще“

Published

on

Като част от инициативите, посветени на 180-годишнината от рождението на Райчо Каролев, бе организиран и ученически конкурс за рисунка на тема „Райчо Каролев – знание, училище, бъдеще“.

В него деца от различни възрастови групи представиха своите творчески идеи и отношение към делото на патрона чрез рисунки, изпълнени с въображение и уважение към просветителските традиции.

Най-добрите творби бяха подредени в изложба, която предизвика интерес сред ученици, родители и гости на празника и допринесе за празничната атмосфера.

Празникът завърши с послание към всички ученици – да пазят духа на знанието и да продължат традициите на училището с увереност и стремеж към развитие.

Зареди още

Любопитно

„Ескейп рум: Мисия – Да отключим тайната на Райчо Каролев“

Published

on

По повод 180-годишнината от рождението на Райчо Михов Каролев и 50-годишния юбилей на СУ „Райчо Каролев“ – Габрово на 12 февруари в Националния музей на образованието се проведе открит бинарен урок по „Човекът и обществото“ и „Компютърно моделиране“ с учениците от III „б“ клас.

Темата на урока – „Ескейп рум: Мисия – Да отключим тайната на Райчо Каролев“ – съчета игрови подход, музейна педагогика и дигитални технологии. Събитието събра представители на РУО – Габрово, СБУ, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, учители, родители и граждани.

Урокът бе открит от директора на Националния музей на образованието Любка Тинчева, която отправи послание към децата да бъдат достойни наследници на Райчо Каролев и да следват неговия завет за стремеж към знание и нравствено израстване. Под ръководството на Маргарита Лазарова – старши учител НЕОО, и Елисавета Даскалова – главен учител по информационни технологии, учениците демонстрираха отлична предварителна подготовка и завидни познания за патрона на своето училище.

Преди урока те осъществиха две посещения в Национален музей на образованието, свързани с опознаване на епохата и живота на Райчо Каролев, както и Ден за проектни дейности, в който изработиха „линия на времето“ по биографията му, създадоха кръстословици и работиха с писмени източници за неговото родословие.

В музейното пространство бяха обособени пет учебни станции: „Родът Каролев“, „Детство, юношество и младежки години“, „Райчо Каролев – учител и директор“, „Райчо Каролев – общественик“ и „Цифрово наследство на Райчо Каролев“.

Учениците работиха в екипи, решаваха логически задачи, подреждаха хронологични събития, анализираха данни и използваха дигитални инструменти като част от игровия сценарий. В помощ на децата музейните специалисти бяха подготвили тематични кътове с оригинални експонати – документи, книги, снимки и учебници, свързани с живота и делото на възрожденеца.

Чрез модела „ескейп рум“ децата не само затвърдиха знанията си, но и развиха умения за работа в екип, четене с разбиране, извличане на информация от различни източници и логическо мислене. Финалът на урока донесе силна емоция – след успешно изпълнение на всички мисии учениците „отключиха“ символичния сандък на знанието и получиха, специално изработен, „ключ на знанието“ и музейна образователна брошура.

В знак на благодарност за дългогодишното партньорство между училището и музея, учениците подариха на Националния музей на образованието, изработено от тях, родословно дърво на Райчо Михов Каролев.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица