Свържи се с нас

Новини

За да се завърнем на село, с пълни сърца

Published

on

Повече от 300 деца и родители гостуваха за по един ден в село Гарван през пролетта, лятото и есента тази година по проекта „Творчество и знания за местно развитие и интеграция „С празна крина хамбар не се пълни“.

снимка: Народно читалище „Христо Ботев 2008“

В резултат на инициативата, съфинансирана по програма „Култура“ на Община Габрово, Народно читалище „Христо Ботев 2008“ проведе осем, вместо планираните пет събития. Младежи, деца и родители не само наблюдаваха, а участваха в демонстрациите, които имаха за цел да провокират нагласи за усвояване на традиционни знания, максимално използване на суровините, добити от природата и животните.

снимка: Народно читалище „Христо Ботев 2008“

Научиха как в миналото са се отнасяли към наличните ресурси при приготвянето на храната, в строителството и в бита. Майки и татковци квасиха мляко и правиха сирене, а суроватката запазваха, за да бъде сварена повторно за извара.

снимка: Народно читалище „Христо Ботев 2008“

Рязаха на тънко здрави плодове – сини сливи и ябълки за сушене на слънце, или в сушило. А повредените използваха за мармалад и пестил. Белиха царевица и я вариха в бакърен медник, а от шумата се учиха как да изплетат рогозка, правиха красиви съдове и кукли. Така част от участниците, и най-вече младежите и младите родители, които усвоиха полезни знания, прегърнаха идеята да ги прилагат впоследствие.

снимка: Народно читалище „Христо Ботев 2008“

По време на гостуването си всички участници приготвяха сами обяда и закуската си – пиха мляко от крава, правиха триеница, точиха и редиха баница, месиха и пекоха пърленки. По-често използваха съдове за многократна употреба, но когато се налагаше да си служат с еднократни опаковки, те прилагаха разумно отношение и ги събираха разделно, като отчитаха възможността за вторичната им преработка или оползотворяване в домашното стопанство.

снимка: Народно читалище „Христо Ботев 2008“

Докато децата играеха и се забавляваха в парка на читалището, все се случваше да ги навести някое домашно коте или куче, избягало от двора. А веднъж им гостуваха две крави. Оказа се, че има малчугани, които за пръв път се срещат с тези „Млекоцентрали“ на живо.

снимка: Народно читалище „Христо Ботев 2008“

В процеса на забавленията на села подрастващите се запознаха и с предметите за бита, използвани в миналото. И откриха, че всички те са били изработвани от естествени материали.

снимка: Народно читалище „Христо Ботев 2008“

А за да се убедят, че доста от тях могат да имат приложение и в съвременния бит, те правиха изделия от беленица или сено, декорираха глинени саксии със семена и засяха в тях млад босилек.

снимка: Народно читалище „Христо Ботев 2008“

После го поставиха със саксията на прозореца в детската градина, за да напомня за лятната емоция на село. Участниците още веднъж ще се докоснаха до българския фолклор, разучаваха хора и народни песни, под ръководството на опитни изпълнители-педагози.

Голяма емоция сред по-големите предизвика варенето на лютеница и печенето на чушки на тенекия. А момчетата и момичетата от класа на г-жа Мария Попова в Природоматематическата гимназия „прибавиха“ към CV-то на класа едно „добро дело“. Те помогнаха в цепенето и прибирането на дърва за огрев на местен човек.

снимка: Народно читалище „Христо Ботев 2008“

От април до октомври в парка с пещта и сушилото в с. Гарван изникна „къща“ от плет, направена от децата. Те изметоха от пода есенната шума и оставиха на домакините от читалището ангажимента да направят покрив от слама или царевичак, за да стане колибата като истинска.

снимка: Народно читалище „Христо Ботев 2008“

А когато напролет дойдат други гости, или малчуганите и родителите им се завърнат отново, ще има нови забавления и други занимания, защото традицията, с крина да я гребеш, все ще е пълна със знания и творчество.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица