Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Възпявам

Published

on

Тодор Живков и Бойко Борисов – това са възпетите в стихове политици от нашата нова история.

Което показва /не се смейте!/ продължение на традициите в поетично – песенното извисяване на великите исторически личности на България. Което показва /не се смейте!/ акт на тяхното възвеличаване и обезсмъртяване заради неповторимите им, свръхчовешки заслуги за добруването и възхода на милата ни татковина.

Погледнато обективно Живков и Борисов според демонстрираното народно признание се доближават до заслугите на свои предшественици като Цар Борис и други преди него /тук вече може да плачете!/. Разбира се, царете ни са почетени от дълбоко уважение и чувство на преклонение, а двамата горепосочени люде са предизвикали творческото вдъхновение на изтъкнати и не толкова изтъкнати наши поети по една единствена причина – келепирът. И да не забравяме – глупостта. Без значение дали си поет с име или някаква лелка от Пловдив.

Художествената разлика между произведенията, посветени на горните двама „любимци” на народните маси, е съществена. Първият, момчето от Правец, има шанса да си отгледа истински придворни поети, които с готовност намират своята муза в неговия образ, в изфабрикуваната за него версификация. Докато при момчето от Банкя нещата не стоят точно така. Поради все още съществуващата фасадна демокрация никой от българските писатели засега не е посегнал към перото да обезсмърти Генерал Борисов. Но както е тръгнало, като нищо можем да станем свидетели на дитирамби не само в негова чест, но и за Пеевски, Гешев и сие.

Следват по два цитата от „творби” за Живков и Борисов.

„В тебе има нещо от Левски,
В тебе има нещо от Ботев
И мойто сърце ръкоплеска
В името на живота.”
/Александър Геров/

„Пред празника новогодишен
и верен пак на своя нрав
аз искам в стих да ви напиша:
Бъдете жив и здрав!”
/Георги Джагаров/

„Бойко наш, не са бави и не се вай,
Това добре от мен го знай,
Съдбата на България в ръце вземи
И правдата в нея скоро да победи.”
/Магдалена Димитрова/

„Борисoв е икона,
Борисов е светец,
Изгря на небосклона,
Дори не е летец.”
/Андре Ажъл/

Тук ще направя коментар. Прави впечатление заложения в подтекста конфликт с президента Радев/”дори не е летец”/. При стихотворенията за Живков врагът беше полицаят, фашистът, днес това е летецът комунист; какво да се прави, всяко време има своите антагонисти.

Завършвам с една надежда: въпреки огромните глупости, които се сътворяват в съставянето на учебниците, нашите деца и внуци никога да не попадат на подобна словесна фъшкия.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Крими

Мъж падна от мост в река Росица

Published

on

33-годишен мъж е пострадал, след като е паднал от мост в коритото на река Росица, в района на севлиевското село Горна Росица.

Инцидентът е станал тази сутрин, около 07.20 часа, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово. На място незабавно са били изпратени екипи на полицията, пожарната и спешна помощ.

Служители на пожарната служба в Севлиево предприели действия по изваждането на 33-годишния мъж от речното корито. Пострадалият бил транспортиран в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“- Габрово.

Към момента се уточняват характерът и степента на получените наранявания. На място се извършва оглед. Изясняват се обстоятелствата около инцидента.

Зареди още

Новини

Пепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра

Published

on

Капитанът на Янтра Петър Казаков записа мач №200 със зелено-бялата фланелка. Постижението той записа при гостуването за Купата на България срещу тима на Оборище от Панагюрище, когото габровци победиха с 3:1.

Преди началото на победата тази неделя на Янтра над Вихрен (Сандански), габровският клуб удостои Пепи с фланелка с номер 200, в знак на признание за официалните му мачове. Изненадата за него беше още по-голяма, тъй като отличието му връчи неговият син Петър Казаков-младши.

„200 мача не са просто число. Те са години, тренировки, пътувания, победи и неприятни загуби. Те са голове, битки, контузии, усмивки и безброй моменти, в които е давал всичко за емблемата.

В над 150 от тези мачове Пепи е извеждал Янтра с капитанската лента на ръката. А 24 пъти е оставял името си и на таблото с головете.

Но зад цифрите стои нещо много по-важно – характер, сърце, отдаденост. Усмихнат извън терена, непримирим на него. Боец, който никога не пести сили и винаги е готов да даде над 100 процента. И може би точно затова е толкова обичан от хората в Габрово. Защото Пепи не е просто футболист на Янтра. Той е наш“, споделиха от клуба.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица