Новини
Гражданите контролират властта и институциите чрез медиите
*Местни избори 2019. Купуването и продаването на гласове е престъпление*
Гражданите трябва да знаят, че чрез медиите могат да контролират всяка власт и институция. Липсата на медии разбива обществото. Това коментира кандидатът за кмет на Габрово от Коалиция „БСП за България, АБВ“ Ивелин Николов по време на организираната от него дискусия „Демокрация, медии, журналисти. Свобода и отговорност. Европа, България, Габрово“.
Във форума, провел се на 11 октомври в Ритуалната зала на Общината, участваха Иво Христов, журналист и член на Европейския парламент, народните представители и журналисти Александър Симов и Милко Недялков, Маргарита Стоянова – журналист и кандидат за общински съветник в Габрово, представители на медиите и граждани. В дискусията за свободата на словото и медиите се включиха още кметът на Габрово от 1995 г. до 1999г. Николай Дачев, първият главен редактор на вестник „Габрово Днес” Никола Николов и много други.

По думите на Ивелин Николов състоянието на медиите в Габрово е незадоволително. Няма обществени медии. Националните медии, с изключение на БТА и БНР, нямат кореспонденти, а гражданите се информират от слухове или социалните мрежи, където информацията е непроверена.
„Като журналист винаги съм се притеснявал, че това, което стига до хората, може да не е вярно. Може да формира фалшиви нагласи. Журналистът има право да има свой коментар и задължение да има своя позиция. Но когато предоставя информация, тя трябва да е истинската и да има критерий коя информация е вярна и коя не“, заяви Ивелин Николов.
Според Иво Христов все повече хора се страхуват да заявяват свободно, че са причастни към опозицията, защото у нас все повече „опозиция“ се приравнява към „конспирация“. Той счита, че това е много характерно за една настъпваща диктатура – ако мислиш различно, значи нещо кроиш, правиш нещо нередно, а скоро и законът те погва.

„Върнахме се в атмосферата от преди 1989 г.“, смята евродепутатът, според когото преди въпроса за свободата на медиите, трябва да се попита има ли медии, тъй като в повечето градове те са сведени до няколко и едва оцеляват. Той направи паралел от зората на демокрацията у нас, когато имаше изобилие от вестници, телевизии и радиа, и стигна до наши дни, в които медиите са в ръцете на различни олигарси, а над журналистиката е упражняван административен и политически натиск.
По думите му да говориш днес свободно е все по-трудно, а в медиите няма авторитети, защото мненията на професионалния журналист са нивелирани с тези на обикновения медиен трол. „Това, което говори един академик, тежи толкова, колкото казаното от един абдал. Всичко това удавя истината, която не се различава от постистината. Това е удар по журналистиката“, добави евродепутатът.
Според Александър Симов сюжетът в БНР показва ясно, че в България проблемът със свободата на словото става все по-драматичен. „Всеки, занимаващ се с журналистика, вижда как теренът на свободната такава се стеснява все повече. Журналистическата общност е унищожена. Властовият език е станал тотален.“ Темата не подмина и Милко Недялков, заявил, че при случая с БНР властта е предложила елегантната схема на бухалка. Гласът на Габрово в радиоефира, журналистът Маргарита Стоянов подчерта ролята на медиите, чрез които обществото упражнява контрол над институциите и говори за важността на обществените медии.
По време на дискусията бяха споделени възгледи, според които в наши дни няма свобода на мнението, журналистиката у нас е зависима, деградирала и капитулирала. Истината се извращава, а провинциалния журналист е прегазен. В края на дебатите всички се обединиха около убеждението, че трябва да продължим да мислим свободно за по-доброто бъдеще на България.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на Местна коалиция „БСП за България“ (БСП за България, АБВ). Местни избори 2019. Купуването и продаването на гласове е престъпление*
Икономика
Севлиево посреща 12 български производители на фермерския пазар на Lidl

Този уикенд фермерският пазар на Lidl гостува в Севлиево на паркинга на магазина на ул. „Никола Д. Петков“ №41А. От 14 до 16 август посетителите ще могат да се срещнат с 12 български производители, сред които и един дебютант.
За първи път в инициативата ще участва „МАРИПЕТ“ – малък български производител на натурални сушени плодове, зеленчуци и консервирани продукти по стари домашни рецепти от района на Плевен.
Сред вече познатите участници във фермерските пазари на Lidl с био зеленчуци и плодове ще се включат Светослав Пончев от с. Стефаново, „Венец Т“ от с. Дебнево и Деляна Николова от с. Българене. Посетителите ще могат да открият сокове, ябълки и продукти от ябълки от „Гая Био Фрут“, гр. Русе, както и предложенията на „Благи Билки“ от гр. Елена.
Млечните и месните продукти ще бъдат представени от „МОНИ ЕН 04“ от с. Врабево, „АЗЕР“ от с. Белоградец, „Калата“ от с. Кацелово и мандра „Вежен“ от с. Ново село. В разнообразието от предложения се включват още мед от пчеларя Николай Котов от с. Къкрина и продукти от джинджифил и куркума от „БТ Джус“ от Варна.
И този път на фермерския пазар ще има мини работилница, в която деца и възрастни ще могат да се запознаят с процесите на производство и да научат повече за качествата на автентичните български продукти.
През тази година Lidl поетапно разширява обхвата на фермерските си пазари, така че те да достигнат до всички 28 административни области в страната. До края на годината са планирани над 25 събития в повече от 20 области, като предстоят издания в Сливен, Ямбол, Созопол и други градове. Така още повече малки производители, фермери и творци ще имат възможност да представят продукцията си директно пред клиентите на веригата.
За Лидл България
Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и присъства в 31 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 145 магазина в 63 населени места и над 4200 служители. Предимствата на специфичния бизнес модел, широката гама продукти с оптимално съотношение качество-цена и въвеждането на редица иновативни практики и модели наложиха Lidl в България като смартдискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда честно, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, служители и партньори.
Култура
Музеят в Дряново ще бъде домакин на научната конференция на ЦСИИ

На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.
Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.
Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.
Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.
По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.
В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.
Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.
„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.
Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.
Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.
Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.

Крими
Извършват контролирани взривове в завода за боеприпаси край Белица
-
Любопитнопреди 7 дни„Персеиди и китари“ събира младежи под звездите за трета поредна година
-
Любопитнопреди 7 дниГрупа Молец пристига за Младежкия фестивал „Тук и сега“
-
Кримипреди 7 дниУсловна и парична глоба за причинилите мелето на ул.“Митко Палаузов“
-
Кримипреди 3 дниИнцидент във военния завод край Трявна
-
Кримипреди 3 дниНяма жертви и пострадали при взривовете в завода край Белица
-
Кримипреди 3 дниПоловината парк Маркотея е без осветление заради вандализъм
-
Кримипреди 3 дниОбразуваха досъдебно заради пожара в завода за боеприпаси над Трявна
-
Кримипреди 2 дниНормализира се обстановката след взрива в завода за боеприпаси







