Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Враг

Published

on

„За да управляваш, ти трябват врагове, не приятели”
(Игнатий Лойола)

Всички управници по един или друг начин са се учили и се учат, а навярно и ще продължават да се учат от йезуитите. И основна тяхна максима продължава да бъде знаменитата, отблъскваща по своя цинизъм, но очевидно ефективна реплика на опортюнистите от йезуитския орден: „Целта оправдава средствата”.

Защо не са нужни приятели на властта? Защото те искат услуги, създават взаимни задължения и обвързаности; с две думи – приятелите отслабват силата на властимащите. По интересен е въпросът защо са необходими врагове, на кого са необходими и въобще за какво по-конкретно става дума. Враговете са необходими, за да оправдава политическата класа своите действия, особено когато става дума за различни форми на насилие или други непопулярни мерки. Враговете са необходими, за да се раздели обществото, за да бъде то обезсилено, манипулирано, по-лесно управлявано.

Хитрите управници винаги намират формулата за това. Преди Десети ноември управляващата БКП още от самото начало на своята власт настрои българското общество срещу бившите елити – политици, офицери, интелигенция, предприемачи и техните близки и поддръжници. Така тя постигна две основни цели. От една страна се разправи по най-жесток начин със стария елит и ограби неговите авоари, скъпоценности, фабрики и имоти, а от друга страна, създаде огромна маса уплашени и алчни опортюнисти, амбициозни и безскрупулни привърженици на новата власт, жадни за власт и облаги. По-късно, по времето на Тодор Живков, по тази линия на враждебност бяха изправени работниците срещу селяните, за да бъдат заграбени земите на последните и създадени социалистическите ТКЗС-та. В последствие така наречената „класова борба” изискваше нови и нови врагове и противопоставяния – работници срещу интелигенция, формални срещу неформални групи и други.

След Десети ноември, по време на така наречения Преход, ситуацията в голяма степен се повтаря.

Комунистите бяха обявени за враг номер 1, обществото се раздели на комунисти и антикомунисти, като и до днес управляващите с всички средства подхранват това противопоставяне. Спомняте си, веднага след Десети ноември на места се стигаше и до физически саморазправи. Днес ситуацията изглежда по-спокойна, но двете групи са последователни в своята враждебност. Любопитното е, че комунист номер 1 на държавата, премиерът Бойко Борисов, е един от хората, които особено активно използват антикомунистическата риторика.

По време на продоволствената криза, в началото на 90-те, беше направен опит за настройване на работниците срещу селяните, който продължи за кратко. Днес това вече е невъзможно, защото селяни почти не останаха, а и магазините са пълни/друг е въпросът че хората нямат пари, но това важи и за работниците, и за селяните/.

С овладяването на властта от олигархията и мафиотизирането на държавата се оформиха нови линии на враждебност. Русофили срещу рософоби, соросоиди срещу националисти и прочие.

В последните месеци и дори години особено активно текат различни форми на противопоставяне по повод овладяването на съдебната система от статуквото и в случая конкретно избора на Иван Гешев за главен прокурор. Настройват се един срещу друг както гражданите, така и магистратите. Да не забравим, че основен катализатор на публичността в тези действия играят голяма част от жълто-кафявите медии, кукловодите са едни и същи.

За да съществува и процъфтява, властта ще изобретява нови и нови врагове. За да живеем нормално, ние трябва да се противопоставим. Как?

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица