Новини
Как да защитим правата си в ресторанта и да запазим доброто настроение?
Времето, прекарано с близки и приятели в заведение, ни носи едни от най-приятните изживявания, които можем да имаме в дългите и топли летни вечери. Приповдигнатото настроение, положителните емоции и желанието да ги запазим могат да притъпят нашата чувствителност към евентуално незачитане на правата ни като потребители.
Ако в менюто липсва грамажът на предлаганите ястия или едва при представянето на сметката стане ясно, че обявената цена е за посоченото количество риба, но в суров вариант, а не след термична обработка, просто трябва да реагираме.
Същото важи и когато сме привлечени от промоции с „тайни условия”, за които разбираме впоследствие и сме лишени от възможността реално да се възползваме от обещаните отстъпки.
Не се налага да правим компромис при възникването на каквито и да било нарушаващи законовите ни права неудачи, тъй като ресторантьорите имат своите задължения, а ние като клиенти – правото по цивилизован начин да изискваме от тях да ги спазват стриктно.
Експертите на Комисията за защита на потребителите обобщиха някои от най-често задаваните от гражданите въпроси по повод посещението на заведения и предлагат кратки отговори на тях.

• Задължително ли е да има менюта?
Всяко заведение е длъжно да има лист- и карт менюта с цените и грамажите на предлаганите храни и напитки. Цените да са в български лева и с включен ДДС, защото начисляването му впоследствие би било нарушение. Менютата се представят при поръчката и заедно със сметката, за да може клиентът да сравни цените и да се увери в коректността на крайната сума.
• Може ли да има различни цени за българи и за чужденци?
Не се допуска дискриминация на клиентите по какъвто и да било признак, включително националност. Възможно е да има дву- и многоезични менюта, както и отделни менюта на различни езици, но цените за съответните храни и напитки задължително трябва да са еднакви за българите и за чужденците.
• Редно ли е заведението да въвежда задължителен процент за сервиз?
Само ако е предварително включен в обявените цени и това е недвусмислено ясно. В противен случай търговецът няма да е изпълнил задължението си за посочването на крайните цени на продуктите.
• Такси от типа „празен стол”, „празна чиния”, „желание на клиента”
Клиентът може да помоли за нещо допълнително или да има специално изискване по отношение на приготвянето или поднасянето на неговата поръчка. Например, подложни чинии или по-силно препичане на пържолата. Ако това ще бъде таксувано, сервитьорът е длъжен да уведоми предварително.
• Какво да направя, ако храната е със съмнително качество?
Непременно подайте сигнал в Българската агенция по безопасност на храните. Запазете и касовата бележка от заведението – в случай на здравословни проблеми и наличието на медицински документи за тях, бихте могли по съдебен ред да претендирате за обезщетение.
• При разреден алкохол – къде да сигнализирам?
Когато имате съмнение относно качеството на спиртните напитки, потърсете Комисията за защита на потребителите. Същевременно най-добре е да прекратите консумацията на въпросния алкохол.
• Към кого да се обърна за лоша хигиена в заведението?
В този случай сезирайте Регионалната здравна инспекция за извършване на проверка и предприемане на необходимите действия, които при определени условия може да включват и затваряне на заведението.
• Допустимо ли е да ми откажат издаването на касов бон?
Ако откажат да Ви издадат платежен документ, информирайте Националната агенция по приходите.
Следвате ли тези съвети, може да отпиете кратка горчива глътка, докато сте в заведението, но ще избегнете неприятния продължителен вкус на пълна чаша с разочарование, когато се завърнете в къщи и се замислите за всички направени компромиси в името на това вечерта в ресторанта да премине без излишни разправии.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Благотворителният кулинарен базар на „Майчина грижа“ събра над 2 000 евро

Благотворителният кулинарен базар на ЖБД „Майчина грижа“, проведен на 15 май, събра 2 200 евро в подкрепа на ученици с отличен успех и затруднено финансово положение. Средствата ще бъдат насочени към Фонд „Хаджи Радка Пенчо Семова“, чрез който ще бъдат връчени парични награди на петима зрелостници от габровски училища.
Стипендиите ще бъдат предоставени на абитуриенти от Националната Априловска гимназия, Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“, Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“, Професионалната техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ и Средно училище „Отец Паисий“.
Инициативата обедини десетки съмишленици, доброволци, дарители и местни бизнеси, които подкрепиха каузата с кулинарни изделия, финансови средства и логистична помощ. Сред участниците със свои домашно приготвени специалитети бяха Дарина Маринчевска, Маргарита Рашкова, Пепа Боева, Диана Николова, Силвия Петкова, Ралица Петкова, Павлина Христова, Цеца Данаилова, Християна Вичева, Невена Пенева – Раздавачът на доброто, Миглена Саратлиева, Розалина Тачева, д-р Ваня Костадинова, д-р Маргарита Кирова, Емануела Стоянова, Павлина Тапова, Анелия Христова, Маргарита Лазарова, Мая Георгиева, Валя Пенкова, Рената Гичева, Милена Пенчева, Анелия Филиповска и Виолета Янева.
Към благотворителната инициатива се присъединиха и Габриела Йосифова и Клуб „Активни родители“, които заедно с децата приготвиха разнообразни кулинарни изкушения. Специални благодарности организаторите отправиха към учениците от ПГТ „Пенчо Семов“, които осигуриха питки и сладкиши в красиви подаръчни кутии, както и към г-жа Пройнова за добрата организация. Подкрепа оказаха още Пекарна „Светофара“, „Пекарна L’ Italiano“ и пицария „Капань“, както и дарителите Механа „Етър“, Галина Банковска, Красимира Василева и Цветомира Койчева.
Организаторите благодариха и на всички посетители, които са дарили суми над стойността на закупените продукти. За успешното провеждане на базара съдействие оказаха Община Габрово, Общинският съвет по наркотични вещества – Габрово, фирма „Парос“, Росен Николов и занаятчия, участвал в съседство на събитието.
От ЖБД „Майчина грижа“ изразиха признателност и към медиите и социалните групи, популяризирали инициативата, както и към дамите от дружеството, които освен с труд и кулинарни изделия, са подкрепили каузата и с лични дарения.
„Тази инициатива е доказателство, че заедно можем повече, защото нашите деца го заслужават. Събрали сме се да творим добро“, споделят организаторите.

Крими
Полицията работи по сигнал за поискан рушвет в габровската болница

Изясняват се факти и обстоятелства по получен сигнал за поискани парични средства след извършена медицинска манипулация в лечебно заведение, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово.
Сигналът е подаден във вечерните часове на 16 май.
По първоначална информация здравно неосигурено лице е потърсило помощ в Центъра за спешна медицинска помощ в Габрово, като след извършената медицинска манипулация му е била поискана определена парична сума.
Впоследствие е възникнал скандал, съпроводен с отправяне на обиди и заплахи.
За случая е уведомен дежурен прокурор. Работата по изясняване на всички факти и обстоятелства продължава.

Икономика
Област Габрово продължава да се топи: Всеки трети жител е пенсионер

*Автор на използваното фоново изображение е Светломир Христов.
Област Габрово продължава да губи население с тревожни темпове, а демографската картина в региона става все по-тежка. Това показват данните за 2025 година, оповестени от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, според които областта вече е сред най-застаряващите в цялата страна.
Към края на миналата година жителите на областта са 92 722 души, с 1 095 по-малко спрямо година по-рано. Зад сухата статистика обаче се крие далеч по-сериозен проблем, а именно, че бързото застаряване и свиване на населението поставя под въпрос бъдещото развитие на региона.
Данните показват, че над 30% от хората в областта са на възраст над 65 години. Това означава, че почти всеки трети жител е пенсионер. По този показател Област Габрово е на трето място в страната, изпреварвана единствено от Област Видин и Област Смолян.
В същото време децата до 15-годишна възраст са едва 11.5% от населението. Средната възраст в региона вече достига 49.6 години, стойност, която ясно показва задълбочаващото се демографско остаряване.
Особено тревожна е ситуацията с трудоспособното население. На всеки 100 души, които излизат от пазара на труда, се падат едва 58 млади хора, които тепърва навлизат в него. Този дисбаланс поставя сериозни въпроси пред бизнеса, икономиката и устойчивостта на социалната система през следващите години.
Продължава и спадът при раждаемостта. През 2025 година живородените деца в областта са по-малко спрямо предходната година, а средният брой деца, които една жена ражда през живота си, пада до 1.66. Това остава далеч под нивото, необходимо за естествено възпроизводство на населението.
Въпреки че смъртността бележи лек спад, тя остава изключително висока – 20.7 промила. По този показател областта отново е сред първенците в негативната национална статистика.
Най-тежка е картината в Трявна, където повече от една трета от населението е над 65 години. Най-благоприятна остава структурата в Севлиево, макар и там тенденцията също да е негативна.
Демографските процеси в Област Габрово от години вървят в посока на обезлюдяване, но новите данни показват, че кризата вече придобива критични размери. Все по-малко млади хора, все по-възрастно население и все по-сериозен недостиг на работна сила. Това е реалността, пред която регионът е изправен днес.

-
Икономикапреди 5 дниФермерски пазар в сърцето на Габрово
-
Кримипреди 6 дниМВР започва проверка на Областната дирекция в Габрово
-
Новинипреди 5 дниКристина Сидорова е новият областен управител на Габрово
-
Новинипреди 7 дниКметът на Габрово излезе с позиция във връзка с протестите
-
Кримипреди 5 дниЕдин от биячите, участвал в побоя на ул.“Митко Палаузов“, остава в ареста
-
Кримипреди 6 дниРазследват побоя на ул.“Митко Палаузов“ по хулигански подбуди
-
Новинипреди 5 дниС две купи и с два златни медала се завърна Кристиян Василев
-
Новинипреди 5 дниИталианец първи пише в „Ню Йорк Таймс“ за зверствата от Априлското въстание





