Снимка - Вестник "Марица"

Българският лекарски съюз внесе в Министерството на здравеопазването и в Комисията  по здравеопазване към Народното събрание становище относно необходимостта от Закон за спешната помощ. Какви цели трябва да изпълни новият  закон и как ще реши сегашните проблеми в спешната помощ. Разговаряме със заместник-председателя на Българския лекарски съюз  д-р Георги Ставракев.

Представете на читателите ?

Казвам се Георги Ставракев и съм заместник-председател на Български лекарски съюз. Акушер-гинеколог съм на свободна практика в Пловдив.

Как си обяснявате липсата на закон за спешната помощ до момента и какво налага проблемите в нея да бъдат решени със законова уредба?

Обяснявам си липсата на специален  закон с наличието на Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване и няколко наредби, в които са оказани организационните принципи, на които Спешната помощ трябва да функционира. Всъщност ние искаме всички  те да бъдат нормативно събрани в един отделен закон, защото така ще бъде доста  по-лесно да  бъде изградена самата координация между структурите от една страна, а от друга – с останалите елементи от здравната система като първична здравна помощ, специализирана здравна помощ – доболнична и болнична. Така много по-ясно ще бъдат представени връзките между различните нива на здравната система, а също така и контролът ще бъде по-голям. Накратко това са причините, които налагат създаването на отделен  закон за спешната помощ.

Какви са вашите предложения, какво трябва да съдържа този закон?

Една от основните цели, които трябва да изпълни новият закон е да определи статута на работещите в центровете за спешна медицинска помощ, като нашето искане е статутът да бъде изравнен с този на полицаите и пожарникарите, поради аналогичните им отговорности като част от системата за национална сигурност. Предлагаме и други важни моменти – всички болнични заведения със статут на МБАЛ и спешни приемни отделения да разполагат с автомобилен транспорт по стандарта за оборудване на линейка. Друга цел на новия закон е да бъде добавен още един елемент към цялостната система за спешна помощ, а именно –  изграждане на авиационно – спасителен отряд. Внесли сме също  и конкретни текстове за промяна в Наказателния кодекс, касаещи по-голямата защита на колегите, когато има посегателства срещу тях.

© Copyright 2011 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Към новия закон ще бъде ли добавен и текст, който да решава проблема с недостигащите линейки, а така и със случаите, които завършват фатално заради закъснението на лекарския екип?

Тепърва предстои да бъде  решено  по какъв модел да се справим с този проблем. Придвижването на линейките е трудно най-вече в големите градове заради  трафика, особено в пиковите часове от деня.

А предполагам и заради безразличното отношение от страна на шофьорите?

И заради него. Но то може да бъде контролирано само в колаборация с полицията. Нужна е също така  сериозна разяснителна кампания в медиите. Време е да бъде наложен нов морал и ново отношение към спешните екипи. Просто трябва да опитаме да възпитаме една по-голяма толерантност. Хората трябва да имат нагласата да помагат в една такава ситуация, а не да пречат. Друг начин да бъде улеснено придвижването на линейките е преситуиране на екипите – има различни възможности за това. Те трябва да бъдат разположени така, че да могат да реагират във времевия интервал от 15 до 20 минути. Ще дадем конкретни предложения, които ще бъдат обсъдени  с експерти по места. По-големият проблем обаче според мен е друг и той назрява все повече  –  кадровият дефицит и демотивацията на специалистите.

Как предлагате да бъде разрешен той?

Имаме конкретно предложение – да бъдат улеснени начините за започването и провеждането на специализация, да няма ограничения за вида на специализация, да бъде улеснен самият режим на приемане и естествено промяна на основния стимулиращ фактор – промяна в заплащането. Нашето предложение е минималната заплата в Спешната помощ да бъде 1200 лева за лекар с двугодишен стаж, като при високите квалификации се увеличава и финансовото възнаграждение. Това са нива, съпоставими с възнагражденията, които получават колегите в другите структури. Така донякъде би се разрешил проблемът с изтичането на кадри от екипите и да се възвърне интересът и мотивацията на колегите да работят и да се развиват в тази насока.

Навсякъде по света спешната помощ е на почит, това обаче не е така в България, дори напротив, на какво според вас се дължи това?

Според мен не само Спешната помощ не е на почит. Последните години е предприета кампания срещу лекарското съсловие като цяло. В резултат беше изграден негативен образ на медицинската общност. Не мисля, че това е в интерес на пациента, защото тези изострени отношения  не водят нито до подобряване на обслужването, нито до по-голямата сигурност на пациента.

Как стои въпросът със спешната помощ в селата и в малките градове?

Проблеми естествено има и там, особено в труднодостъпните планински места, до които през зимния период е почти невъзможно да се достигне. За да бъде подобрено обслужването, трябва да бъде направено детайлно анализиране на ситуацията и да бъдат преразпределени ресурсите. Само така може да бъде покрита цялата територия на страната със съответните екипи и когато се наложи максимално бързо да се достигне до там, където има нужда. Към момента кадровият дефицит усложнява доста всички тези възможности. Много е важно да подчертая, че без стабилна, гарантирана и финансово осигурена Спешна помощ е много рисковано да се правят структурни промени в другата нива на здравната система.

В този ред на мисли какво да си пожелаем в края на нашия разговор?

Преди всичко искам да пожелая здраве и да не се налага да ползват услугите на спешната помощ. Но ако все пак се наложи – да бъдат обслужени максимално бързо и качествено и да получат адекватна медицинска помощ.

Автор на интервюто: Ина Танева
www.framar.bg