

Култура
Из книжовното наследство на Васил Априлов

снимка: НМО – Габрово
По случай 230-годишнината от рождението на Васил Априлов, Националният музей на образованието представя редки и ценни книги от личната библиотека на големия възрожденски благодетел.

снимка: НМО – Габрово
Личната библиотека на Априлов се състои от 265 книги в 406 тома и показва разнообразните интереси на габровския просветител. Включени са книги на български, руски, гръцки, латински, френски, немски и др. езици от областта на историята, географията, етнографията, нумизматиката, търговията, медицината, изследвания върху развитието на славянските езици и т.н.

снимка: НМО – Габрово
Най-старото издание в колекцията е „От най-добрия от всички поети на всички времена ОМИР, всички работи, които изобщо са запазени на гръцки” от 1551 г. с паралелно заглавие и текст на латински и гръцки език. Съдържа „Илиада” и „Одисея” от легендарния гръцки поет, както и „De Homeri vita” („Живота на Омир”) от Плутарх.

снимка: НМО – Габрово
Забележителна е и книгата на Дионисий Петавий – „Opus De doctrina temporum…” от 1703 г. Авторът е френски католически теолог и историк, писател и поет, йезуитски учен, кардинал, един от създателите на съвременната хронология. Превеждайки и подобрявайки хронологичните трудове на Йозеф Юстус Скалигер, той публикува своята книга. В нея Петавий активно използва при пресмятане на годините, метода на обратното броене, – т.е преди раждането на Христос, сега известен като години преди новата ера или преди Христа.

снимка: НМО – Габрово
През 1824 г. в Москва, излиза книгата на Константин Калайдович – „Йоанн Ексарх Болгарский…”. Калайдович е един от основоположниците на славянската палеография и е сред първите българисти в Русия. Откритията му в областта на българистиката са свързани с началния период от развитието на старобългарската литература. През 1813 г. той намира в Синодалната (бившата Патриаршеска) библиотека в Москва преписи от съчиненията на Йоан Екзарх, един от най-талантливите представители на Преславската книжовна школа. В 218 страници са поместени текстове за дейността, ролята и значението на средновековния български автор и преводач. Огромна стойност за науката има и приложението към труда на Калайдович, в което се съдържат 15 текста, като част от тях се обнародват за първи път. Книгата е определена като „великолепен паметник на българската литература от началото на X в.”.

снимка: НМО – Габрово
Национален музей на образованието отбелязва 230-тата годишнина от рождението на Васил Априлов с Ден на отворени врати.
В „Денят на Априлов” /22 юли 2019г./ музеят предлага на габровци и гости на града екскурзоводна разходка в Алея на знанието. Външната експозиция озаглавена „Благодетелят” разказва за приноса на Васил Априлов за създаване на Габровското училище и развитието на новобългарската просвета.

снимка: НМО – Габрово
В дванадесетте табла Априлов е представен като дарител, щедър меценат, книжовник и учен. Таблата проследяват и събитията след смъртта на Благодетеля – тържественото посрещане костите на Априлов в родния му град Габрово, всенародната почит и признателност на поколенията. Друг акцент в Деня на Априлов е прожекцията на двадесетинаминутен филм за Васил Априлов – „Ние живеем за нашите потомци”.
С официално откриване от 16:00 ч. ще бъде представена изложба посветена на 230-тата годишнина от рождението на Васил Априлов. „РЕПЛИКИ” на габровката Надежда Лазарова включва плетени картини, гоблени и поезия. Водеща творба е гоб¬лен – диамантена мозайка по картината „Габрово – 1847 г. – първото просветно събрание в България” на Цанко Лавренов.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие


Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.


Култура
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“


От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.
За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.
Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.
Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.


Култура
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир


10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.
Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.
В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.
В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.
Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.



-
Икономикапреди 6 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Любопитнопреди 6 дни
Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour завладя Севлиево
-
Икономикапреди 6 дни
Реч за състоянието на Съюза
-
Културапреди 5 дни
Излезе най-новото издание на Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 6 дни
„Вечери на изпятата поезия“ в Габрово
-
Културапреди 6 дни
Унгарка спечели „Сребърна хлопка“ от Панаира на занаятите
-
Новинипреди 5 дни
Габрово събира експерти на дискусия за боровата процесионка
-
Кримипреди 5 дни
Две тежки катастрофи отнеха човешки животи