Свържи се с нас

Култура

Из книжовното наследство на Васил Априлов

Published

on

снимка: НМО – Габрово

По случай 230-годишнината от рождението на Васил Априлов, Националният музей на образованието представя редки и ценни книги от личната библиотека на големия възрожденски благодетел.

снимка: НМО – Габрово

Личната библиотека на Априлов се състои от 265 книги в 406 тома и показва разнообразните интереси на габровския просветител. Включени са книги на български, руски, гръцки, латински, френски, немски и др. езици от областта на историята, географията, етнографията, нумизматиката, търговията, медицината, изследвания върху развитието на славянските езици и т.н.

снимка: НМО – Габрово

Най-старото издание в колекцията е „От най-добрия от всички поети на всички времена ОМИР, всички работи, които изобщо са запазени на гръцки” от 1551 г. с паралелно заглавие и текст на латински и гръцки език. Съдържа „Илиада” и „Одисея” от легендарния гръцки поет, както и „De Homeri vita” („Живота на Омир”) от Плутарх.

снимка: НМО – Габрово

Забележителна е и книгата на Дионисий Петавий – „Opus De doctrina temporum…” от 1703 г. Авторът е френски католически теолог и историк, писател и поет, йезуитски учен, кардинал, един от създателите на съвременната хронология. Превеждайки и подобрявайки хронологичните трудове на Йозеф Юстус Скалигер, той публикува своята книга. В нея Петавий активно използва при пресмятане на годините, метода на обратното броене, – т.е преди раждането на Христос, сега известен като години преди новата ера или преди Христа.

снимка: НМО – Габрово

През 1824 г. в Москва, излиза книгата на Константин Калайдович – „Йоанн Ексарх Болгарский…”. Калайдович е един от основоположниците на славянската палеография и е сред първите българисти в Русия. Откритията му в областта на българистиката са свързани с началния период от развитието на старобългарската литература. През 1813 г. той намира в Синодалната (бившата Патриаршеска) библиотека в Москва преписи от съчиненията на Йоан Екзарх, един от най-талантливите представители на Преславската книжовна школа. В 218 страници са поместени текстове за дейността, ролята и значението на средновековния български автор и преводач. Огромна стойност за науката има и приложението към труда на Калайдович, в което се съдържат 15 текста, като част от тях се обнародват за първи път. Книгата е определена като „великолепен паметник на българската литература от началото на X в.”.

снимка: НМО – Габрово

Национален музей на образованието отбелязва 230-тата годишнина от рождението на Васил Априлов с Ден на отворени врати.

В „Денят на Априлов” /22 юли 2019г./ музеят предлага на габровци и гости на града екскурзоводна разходка в Алея на знанието. Външната експозиция озаглавена „Благодетелят” разказва за приноса на Васил Априлов за създаване на Габровското училище и развитието на новобългарската просвета.

снимка: НМО – Габрово

В дванадесетте табла Априлов е представен като дарител, щедър меценат, книжовник и учен. Таблата проследяват и събитията след смъртта на Благодетеля – тържественото посрещане костите на Априлов в родния му град Габрово, всенародната почит и признателност на поколенията. Друг акцент в Деня на Априлов е прожекцията на двадесетинаминутен филм за Васил Априлов – „Ние живеем за нашите потомци”.

С официално откриване от 16:00 ч. ще бъде представена изложба посветена на 230-тата годишнина от рождението на Васил Априлов. „РЕПЛИКИ” на габровката Надежда Лазарова включва плетени картини, гоблени и поезия. Водеща творба е гоб¬лен – диамантена мозайка по картината „Габрово – 1847 г. – първото просветно събрание в България” на Цанко Лавренов.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица