Свържи се с нас

Култура

Из книжовното наследство на Васил Априлов

Published

on

снимка: НМО – Габрово

По случай 230-годишнината от рождението на Васил Априлов, Националният музей на образованието представя редки и ценни книги от личната библиотека на големия възрожденски благодетел.

снимка: НМО – Габрово

Личната библиотека на Априлов се състои от 265 книги в 406 тома и показва разнообразните интереси на габровския просветител. Включени са книги на български, руски, гръцки, латински, френски, немски и др. езици от областта на историята, географията, етнографията, нумизматиката, търговията, медицината, изследвания върху развитието на славянските езици и т.н.

снимка: НМО – Габрово

Най-старото издание в колекцията е „От най-добрия от всички поети на всички времена ОМИР, всички работи, които изобщо са запазени на гръцки” от 1551 г. с паралелно заглавие и текст на латински и гръцки език. Съдържа „Илиада” и „Одисея” от легендарния гръцки поет, както и „De Homeri vita” („Живота на Омир”) от Плутарх.

снимка: НМО – Габрово

Забележителна е и книгата на Дионисий Петавий – „Opus De doctrina temporum…” от 1703 г. Авторът е френски католически теолог и историк, писател и поет, йезуитски учен, кардинал, един от създателите на съвременната хронология. Превеждайки и подобрявайки хронологичните трудове на Йозеф Юстус Скалигер, той публикува своята книга. В нея Петавий активно използва при пресмятане на годините, метода на обратното броене, – т.е преди раждането на Христос, сега известен като години преди новата ера или преди Христа.

снимка: НМО – Габрово

През 1824 г. в Москва, излиза книгата на Константин Калайдович – „Йоанн Ексарх Болгарский…”. Калайдович е един от основоположниците на славянската палеография и е сред първите българисти в Русия. Откритията му в областта на българистиката са свързани с началния период от развитието на старобългарската литература. През 1813 г. той намира в Синодалната (бившата Патриаршеска) библиотека в Москва преписи от съчиненията на Йоан Екзарх, един от най-талантливите представители на Преславската книжовна школа. В 218 страници са поместени текстове за дейността, ролята и значението на средновековния български автор и преводач. Огромна стойност за науката има и приложението към труда на Калайдович, в което се съдържат 15 текста, като част от тях се обнародват за първи път. Книгата е определена като „великолепен паметник на българската литература от началото на X в.”.

снимка: НМО – Габрово

Национален музей на образованието отбелязва 230-тата годишнина от рождението на Васил Априлов с Ден на отворени врати.

В „Денят на Априлов” /22 юли 2019г./ музеят предлага на габровци и гости на града екскурзоводна разходка в Алея на знанието. Външната експозиция озаглавена „Благодетелят” разказва за приноса на Васил Априлов за създаване на Габровското училище и развитието на новобългарската просвета.

снимка: НМО – Габрово

В дванадесетте табла Априлов е представен като дарител, щедър меценат, книжовник и учен. Таблата проследяват и събитията след смъртта на Благодетеля – тържественото посрещане костите на Априлов в родния му град Габрово, всенародната почит и признателност на поколенията. Друг акцент в Деня на Априлов е прожекцията на двадесетинаминутен филм за Васил Априлов – „Ние живеем за нашите потомци”.

С официално откриване от 16:00 ч. ще бъде представена изложба посветена на 230-тата годишнина от рождението на Васил Априлов. „РЕПЛИКИ” на габровката Надежда Лазарова включва плетени картини, гоблени и поезия. Водеща творба е гоб¬лен – диамантена мозайка по картината „Габрово – 1847 г. – първото просветно събрание в България” на Цанко Лавренов.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица