снимка: НМО – Габрово

По случай 230-годишнината от рождението на Васил Априлов, Националният музей на образованието представя редки и ценни книги от личната библиотека на големия възрожденски благодетел.

снимка: НМО – Габрово

Личната библиотека на Априлов се състои от 265 книги в 406 тома и показва разнообразните интереси на габровския просветител. Включени са книги на български, руски, гръцки, латински, френски, немски и др. езици от областта на историята, географията, етнографията, нумизматиката, търговията, медицината, изследвания върху развитието на славянските езици и т.н.

снимка: НМО – Габрово

Най-старото издание в колекцията е „От най-добрия от всички поети на всички времена ОМИР, всички работи, които изобщо са запазени на гръцки” от 1551 г. с паралелно заглавие и текст на латински и гръцки език. Съдържа „Илиада” и „Одисея” от легендарния гръцки поет, както и „De Homeri vita” („Живота на Омир”) от Плутарх.

снимка: НМО – Габрово

Забележителна е и книгата на Дионисий Петавий – „Opus De doctrina temporum…” от 1703 г. Авторът е френски католически теолог и историк, писател и поет, йезуитски учен, кардинал, един от създателите на съвременната хронология. Превеждайки и подобрявайки хронологичните трудове на Йозеф Юстус Скалигер, той публикува своята книга. В нея Петавий активно използва при пресмятане на годините, метода на обратното броене, – т.е преди раждането на Христос, сега известен като години преди новата ера или преди Христа.

снимка: НМО – Габрово

През 1824 г. в Москва, излиза книгата на Константин Калайдович – „Йоанн Ексарх Болгарский…”. Калайдович е един от основоположниците на славянската палеография и е сред първите българисти в Русия. Откритията му в областта на българистиката са свързани с началния период от развитието на старобългарската литература. През 1813 г. той намира в Синодалната (бившата Патриаршеска) библиотека в Москва преписи от съчиненията на Йоан Екзарх, един от най-талантливите представители на Преславската книжовна школа. В 218 страници са поместени текстове за дейността, ролята и значението на средновековния български автор и преводач. Огромна стойност за науката има и приложението към труда на Калайдович, в което се съдържат 15 текста, като част от тях се обнародват за първи път. Книгата е определена като „великолепен паметник на българската литература от началото на X в.”.

снимка: НМО – Габрово

Национален музей на образованието отбелязва 230-тата годишнина от рождението на Васил Априлов с Ден на отворени врати.

В „Денят на Априлов” /22 юли 2019г./ музеят предлага на габровци и гости на града екскурзоводна разходка в Алея на знанието. Външната експозиция озаглавена „Благодетелят” разказва за приноса на Васил Априлов за създаване на Габровското училище и развитието на новобългарската просвета.

снимка: НМО – Габрово

В дванадесетте табла Априлов е представен като дарител, щедър меценат, книжовник и учен. Таблата проследяват и събитията след смъртта на Благодетеля – тържественото посрещане костите на Априлов в родния му град Габрово, всенародната почит и признателност на поколенията. Друг акцент в Деня на Априлов е прожекцията на двадесетинаминутен филм за Васил Априлов – „Ние живеем за нашите потомци”.

С официално откриване от 16:00 ч. ще бъде представена изложба посветена на 230-тата годишнина от рождението на Васил Априлов. „РЕПЛИКИ” на габровката Надежда Лазарова включва плетени картини, гоблени и поезия. Водеща творба е гоб¬лен – диамантена мозайка по картината „Габрово – 1847 г. – първото просветно събрание в България” на Цанко Лавренов.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/