Снимката е илюстративна

Добре платени професии, които носят удовлетвореност и възможност за развитие, искат учениците, кандидатстващи в осми клас. Качеството на обучение и наличието на студентски стажове и практики, пък са водещите критерии при избора на висше учебно заведени от кандидат-студентите от Габрово и Дряново.

Това показа мащабно анкетно проучване сред учениците в 7 и 12 клас от училищата на територията на област Габрово, проведено от Център за подкрепа на личностно развитие „Кариерно ориентиране – Габрово“.

Общо 870 ученика участваха в анкетата. От тях 610 седмокласници от общините Габрово, Севлиево, Трявна и Дряново и 260 абитуриенти от общините Габрово и Дряново.

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Анкетирането на участниците бе проведено в периода февруари – май 2019 г., а резултатите от анкетата бяха представени на информационна среща, проведена на 20 юни. На срещата присъстваха представители на училищата от област Габрово, Областна администрация – Габрово, представители на общините, РУО Габрово, Габровска търговско- промишлена палата, Технически университет – Габрово и други съмишленици и партньори на ЦПЛР „Кариерно ориентиране – Габрово“.

Целта на анкетното проучване бе да се провери готовността на учениците да направят информиран и осъзнат избор на профил или професия при кандидатстването си в осми клас, за да се планират подходящи дейности по кариерно ориентиране през следващата учебна година.

Целите при анкетирането на абитуриентите бяха сходни, но акцентите тук бяха насочени към вземането на решение за продължаване на образованието във висше учебно заведение (ВУЗ) и готовността им за излизане на пазара на труда.

Анкетата показа, че по-голямата част от анкетираните седмокласници вече са направили своя избор, но не са малко тези, които все още се колебаят или не са взели решение. Седмокласниците демонстрират и голяма увереност сами да направят своя избор на училище и профил или професия.

Стои обаче въпросът дали са достатъчно добре подготвени и дали тази увереност в собствените възможности не се дължи до стремежа им към самостоятелност, така характерен за детското развитие през време на пубертета.

Като източник на помощ и подкрепа при избора на образование след седми клас, без особени изненади, учениците посочват на първо място своите родители, следвани от техния приятелския кръг. Едва ли седмокласниците си дават сметка, че техните приятели разполагат с информация и умения за вземане на решение, много близки до техните.

снимка: Радослав Първанов

На въпроса: „Какво трябва да ти дава твоята бъдеща професия?“, по-голямата част отговарят „по-добро заплащане“. Това не е изненадващо предвид възрастта, етапа на развитие, в който се намират и консуматорската култура, която се налага през последните години.

Следват обаче „да виждам резултата от своя труд“ и „постоянно да подобрявам своите умения“, което показва едно зряло отношение към бъдещата професионална реализация. Най-малко желан атрибут на бъдещата професия е „престижът“, посочен от едва 28,5% от анкетираните, следван от „сигурност“, дефинирана като възможност лесно да намират и да се задържат на работа, посочена от 36,8% от учениците.

За да могат да вземат решение, учениците се нуждаят от специфична информация. Един от въпросите имаше за цел да провери, именно нуждата от такава. На първо място учениците са посочили нуждата от повече информация за профилираните/професионалните предмети, които ще изучават в средното училище и възможностите за реализация в избраното от тях професионално направление.

Запитани за трудностите при вземането на решение, на първите две места учениците са посочили това, че не познават достатъчно добре възможностите за реализация в едно или друго професионално направление, и не доброто познаване на възможностите за обучение, които предлагат средните училища и гимназиите.

Въпреки крехката възраст, малкия житейски опит и не доброто познаване на пазара на труда, изборът на професия/профил при кандидатстването след 7 клас трябва да е съобразен с бъдещата професионална реализация. Доколкото това е възможно, разбира се.

При анкетирането учениците бяха попитани и дали са запознати с възможността за продължаване на образованието си в избрания от тях профил/професия във ВУЗ и за бъдещата им професионална реализация в избраното от тях професионално направление.

Едва 40,3% са отговорили утвърдително на първия въпрос и 52,8% са отговорили с „да“ на втория. Това идва да покаже, че все още голяма част от учениците правят своя избор за продължаване на образованието в условия на информационен дефицит, което дава отражение при избора на образование и/или излизане на пазара на труда след 12 клас.

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Учениците от 12 клас бяха разделени на две групи: обучавани в професионални паралелки и обучавани в профилирани паралелки. Работата по кариерно ориентиране в двете групи се различава.

В професионалните паралелки се набляга на подготовка за излизане на пазара на труда и бъдещата професионална реализация на младите хора. При профилираните акцентът е върху вземането на решение за продължаване на образованието във ВУЗ.

Ето защо и при анкетирането на двете групи дванадесетокласници бяха задавани и специфични въпроси. Това, което стана ясно при анкетирането на учениците от професионалните паралелки е, че по-голямата част от тях 45,9% ще се опитат едновременно да учат и работят. Около 18% от анкетираните няма да продължат образованието си, а ще насочат своите усилия в професионалната си реализация.

Запитани за нужда от информация, за да могат да вземат решение за избор на ВУЗ, учениците от професионалните паралелки са посочили на първо място каква професия ще могат да упражняват, избирайки една или друга специалност във висшето училище, и къде ще могат да се реализират. На трето място е нуждата от информация за дисциплините, включени в образователната програма на съответната специалност.

Във връзка с излизане на пазара на труда, учениците бяха попитани дали имат нужда от допълнителни знания и умения в определени направления. На първо място абитуриентите са посочили, че биха искали да знаят повече за бъдещите им задължения на работното място. Следват необходимост от умения за подготовка на документи за кандидатстване и подготовка за събеседване за работа.

Дванадесетокласниците също бяха попитани за хората, към които биха се обърнали за помощ и подкрепа в процеса на вземане на решение. Отново родителите са посочени на първо място. Абитуриентите разпознават като източник на помощ и подкрепа и професионалистите, упражняващи сходна с избраната от тях професия.

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

При профилираните паралелки стана ясно, макар и не категорично, че изборът на ВУЗ е по-лесен от този на специалност. При анкетирането 63,8% са отговорили, че са взели решение какво ще учат след 12 клас, а 70,1% са избрали ВУЗ. Останалите се колебаят между няколко варианта и имат нужда от още време, за да помислят.

Що се отнася до нуждата от информация, за да направят по-добър за себе си избор, на първо място абитуриентите са посочили „каква професия ще мога да упражнявам“, следвано от „къде ще мога да се реализирам“. С близки резултати са „какви дисциплини ще изучавам“ и „какви възможности предлагат ВУЗ“.

По отношение на критериите за избор на ВУЗ, на първите три места учениците са посочили: „качеството на обучение“, „наличие на стажове и практики“ и „финансовата страна“.

Сред хората, които могат да им помогнат в избора, отново на първо място са родителите, следвани от студентите, които се обучават в същата или сходна специалност. Почти същият брой ученици са казали, че ще се справят сами с вземането на решение.

И на двете групи дванадесетокласници бе зададен въпросът: „Какво бихте искали да Ви дава Вашата бъдеща професия?“. Отговорите тук са сходни с тези на седмокласниците. На първо място абитуриентите са посочили желанието да получават финансова възвръщаемост на вложените от тях усилия. Да получават удовлетвореност от своя труд е посочено на второ място, а на трето да виждат резултата от своя труд.

„Анкетното проучване бе проведено в периода февруари – май 2019 г., едва няколко месеца преди кандидатстването в средните училища, гимназиите и висшите учебни заведения. То показа, че не е малък броя на учениците, които все още изпитват колебания или не са взели решение как ще продължи тяхното професионално развитие.

снимка: Община Габрово, Архив

От гледна точка на кариерното ориентиране това означава, че оставащото до края на учебната година време може да се окаже крайно недостатъчно за вземане на решение и подготовка за НВО и кандидатстудентски изпит. Или за повишаване на успеха по учебните предмети, включени като балообразуващи за отделните професионални направления.

Основният извод, който се налага от проведеното проучване е, че учениците, на които им предстои преминаване в по-горна образователна степен и/или излизане на пазара на труда, често взимат решения при недостатъчна информация.

Информация за възможностите на образователната система, за пазара на труда, за собствените си силни и слаби страни, ценностна система, желания и интереси. Видно е, че голяма част от учениците в прогимназиален и гимназиален етап на образование имат нужда от допълнителна информация и обучение по кариерно ориентиране, за да могат да направят информиран, осъзнат и ангажиран избор на образование и професия.

В много западноевропейски страни в училищното образование са включени като отделен предмет или в състава на други учебни дисциплини теми по кариерно ориентиране, за да може учениците да изберат професионална реализация, която да съответства не само на техните интереси, способности, ценностна система и т.н. Но и на нуждите и възможностите на пазара на труда. Такава цел си е поставил и екипът на ЦПЛР „Кариерно ориентиране – Габрово“ и неговите партньори.

Желаем успех на всички седмокластници, кандидат- студенти и млади професионалисти. На добър час!“, сподели за „Габрово Нюз“ директорът на ЦПЛР „Кариерно ориентиране – Габрово“ Пенко Атанасов.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/