Свържи се с нас

Новини

Осмокласниците търсят платени професии, а кандидат – студентите стажове и практики

Published

on

Снимката е илюстративна

Добре платени професии, които носят удовлетвореност и възможност за развитие, искат учениците, кандидатстващи в осми клас. Качеството на обучение и наличието на студентски стажове и практики, пък са водещите критерии при избора на висше учебно заведени от кандидат-студентите от Габрово и Дряново.

Това показа мащабно анкетно проучване сред учениците в 7 и 12 клас от училищата на територията на област Габрово, проведено от Център за подкрепа на личностно развитие „Кариерно ориентиране – Габрово“.

Общо 870 ученика участваха в анкетата. От тях 610 седмокласници от общините Габрово, Севлиево, Трявна и Дряново и 260 абитуриенти от общините Габрово и Дряново.

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Анкетирането на участниците бе проведено в периода февруари – май 2019 г., а резултатите от анкетата бяха представени на информационна среща, проведена на 20 юни. На срещата присъстваха представители на училищата от област Габрово, Областна администрация – Габрово, представители на общините, РУО Габрово, Габровска търговско- промишлена палата, Технически университет – Габрово и други съмишленици и партньори на ЦПЛР „Кариерно ориентиране – Габрово“.

Целта на анкетното проучване бе да се провери готовността на учениците да направят информиран и осъзнат избор на профил или професия при кандидатстването си в осми клас, за да се планират подходящи дейности по кариерно ориентиране през следващата учебна година.

Целите при анкетирането на абитуриентите бяха сходни, но акцентите тук бяха насочени към вземането на решение за продължаване на образованието във висше учебно заведение (ВУЗ) и готовността им за излизане на пазара на труда.

Анкетата показа, че по-голямата част от анкетираните седмокласници вече са направили своя избор, но не са малко тези, които все още се колебаят или не са взели решение. Седмокласниците демонстрират и голяма увереност сами да направят своя избор на училище и профил или професия.

Стои обаче въпросът дали са достатъчно добре подготвени и дали тази увереност в собствените възможности не се дължи до стремежа им към самостоятелност, така характерен за детското развитие през време на пубертета.

Като източник на помощ и подкрепа при избора на образование след седми клас, без особени изненади, учениците посочват на първо място своите родители, следвани от техния приятелския кръг. Едва ли седмокласниците си дават сметка, че техните приятели разполагат с информация и умения за вземане на решение, много близки до техните.

снимка: Радослав Първанов

На въпроса: „Какво трябва да ти дава твоята бъдеща професия?“, по-голямата част отговарят „по-добро заплащане“. Това не е изненадващо предвид възрастта, етапа на развитие, в който се намират и консуматорската култура, която се налага през последните години.

Следват обаче „да виждам резултата от своя труд“ и „постоянно да подобрявам своите умения“, което показва едно зряло отношение към бъдещата професионална реализация. Най-малко желан атрибут на бъдещата професия е „престижът“, посочен от едва 28,5% от анкетираните, следван от „сигурност“, дефинирана като възможност лесно да намират и да се задържат на работа, посочена от 36,8% от учениците.

За да могат да вземат решение, учениците се нуждаят от специфична информация. Един от въпросите имаше за цел да провери, именно нуждата от такава. На първо място учениците са посочили нуждата от повече информация за профилираните/професионалните предмети, които ще изучават в средното училище и възможностите за реализация в избраното от тях професионално направление.

Запитани за трудностите при вземането на решение, на първите две места учениците са посочили това, че не познават достатъчно добре възможностите за реализация в едно или друго професионално направление, и не доброто познаване на възможностите за обучение, които предлагат средните училища и гимназиите.

Въпреки крехката възраст, малкия житейски опит и не доброто познаване на пазара на труда, изборът на професия/профил при кандидатстването след 7 клас трябва да е съобразен с бъдещата професионална реализация. Доколкото това е възможно, разбира се.

При анкетирането учениците бяха попитани и дали са запознати с възможността за продължаване на образованието си в избрания от тях профил/професия във ВУЗ и за бъдещата им професионална реализация в избраното от тях професионално направление.

Едва 40,3% са отговорили утвърдително на първия въпрос и 52,8% са отговорили с „да“ на втория. Това идва да покаже, че все още голяма част от учениците правят своя избор за продължаване на образованието в условия на информационен дефицит, което дава отражение при избора на образование и/или излизане на пазара на труда след 12 клас.

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Учениците от 12 клас бяха разделени на две групи: обучавани в професионални паралелки и обучавани в профилирани паралелки. Работата по кариерно ориентиране в двете групи се различава.

В професионалните паралелки се набляга на подготовка за излизане на пазара на труда и бъдещата професионална реализация на младите хора. При профилираните акцентът е върху вземането на решение за продължаване на образованието във ВУЗ.

Ето защо и при анкетирането на двете групи дванадесетокласници бяха задавани и специфични въпроси. Това, което стана ясно при анкетирането на учениците от професионалните паралелки е, че по-голямата част от тях 45,9% ще се опитат едновременно да учат и работят. Около 18% от анкетираните няма да продължат образованието си, а ще насочат своите усилия в професионалната си реализация.

Запитани за нужда от информация, за да могат да вземат решение за избор на ВУЗ, учениците от професионалните паралелки са посочили на първо място каква професия ще могат да упражняват, избирайки една или друга специалност във висшето училище, и къде ще могат да се реализират. На трето място е нуждата от информация за дисциплините, включени в образователната програма на съответната специалност.

Във връзка с излизане на пазара на труда, учениците бяха попитани дали имат нужда от допълнителни знания и умения в определени направления. На първо място абитуриентите са посочили, че биха искали да знаят повече за бъдещите им задължения на работното място. Следват необходимост от умения за подготовка на документи за кандидатстване и подготовка за събеседване за работа.

Дванадесетокласниците също бяха попитани за хората, към които биха се обърнали за помощ и подкрепа в процеса на вземане на решение. Отново родителите са посочени на първо място. Абитуриентите разпознават като източник на помощ и подкрепа и професионалистите, упражняващи сходна с избраната от тях професия.

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

При профилираните паралелки стана ясно, макар и не категорично, че изборът на ВУЗ е по-лесен от този на специалност. При анкетирането 63,8% са отговорили, че са взели решение какво ще учат след 12 клас, а 70,1% са избрали ВУЗ. Останалите се колебаят между няколко варианта и имат нужда от още време, за да помислят.

Що се отнася до нуждата от информация, за да направят по-добър за себе си избор, на първо място абитуриентите са посочили „каква професия ще мога да упражнявам“, следвано от „къде ще мога да се реализирам“. С близки резултати са „какви дисциплини ще изучавам“ и „какви възможности предлагат ВУЗ“.

По отношение на критериите за избор на ВУЗ, на първите три места учениците са посочили: „качеството на обучение“, „наличие на стажове и практики“ и „финансовата страна“.

Сред хората, които могат да им помогнат в избора, отново на първо място са родителите, следвани от студентите, които се обучават в същата или сходна специалност. Почти същият брой ученици са казали, че ще се справят сами с вземането на решение.

И на двете групи дванадесетокласници бе зададен въпросът: „Какво бихте искали да Ви дава Вашата бъдеща професия?“. Отговорите тук са сходни с тези на седмокласниците. На първо място абитуриентите са посочили желанието да получават финансова възвръщаемост на вложените от тях усилия. Да получават удовлетвореност от своя труд е посочено на второ място, а на трето да виждат резултата от своя труд.

„Анкетното проучване бе проведено в периода февруари – май 2019 г., едва няколко месеца преди кандидатстването в средните училища, гимназиите и висшите учебни заведения. То показа, че не е малък броя на учениците, които все още изпитват колебания или не са взели решение как ще продължи тяхното професионално развитие.

снимка: Община Габрово, Архив

От гледна точка на кариерното ориентиране това означава, че оставащото до края на учебната година време може да се окаже крайно недостатъчно за вземане на решение и подготовка за НВО и кандидатстудентски изпит. Или за повишаване на успеха по учебните предмети, включени като балообразуващи за отделните професионални направления.

Основният извод, който се налага от проведеното проучване е, че учениците, на които им предстои преминаване в по-горна образователна степен и/или излизане на пазара на труда, често взимат решения при недостатъчна информация.

Информация за възможностите на образователната система, за пазара на труда, за собствените си силни и слаби страни, ценностна система, желания и интереси. Видно е, че голяма част от учениците в прогимназиален и гимназиален етап на образование имат нужда от допълнителна информация и обучение по кариерно ориентиране, за да могат да направят информиран, осъзнат и ангажиран избор на образование и професия.

В много западноевропейски страни в училищното образование са включени като отделен предмет или в състава на други учебни дисциплини теми по кариерно ориентиране, за да може учениците да изберат професионална реализация, която да съответства не само на техните интереси, способности, ценностна система и т.н. Но и на нуждите и възможностите на пазара на труда. Такава цел си е поставил и екипът на ЦПЛР „Кариерно ориентиране – Габрово“ и неговите партньори.

Желаем успех на всички седмокластници, кандидат- студенти и млади професионалисти. На добър час!“, сподели за „Габрово Нюз“ директорът на ЦПЛР „Кариерно ориентиране – Габрово“ Пенко Атанасов.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Три нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово

Published

on

Областната дирекция на МВР -Габрово получи три нови патрулни автомобила „Шкода Кодиак“, чието закупуване е финансирано от Фонда за безопасност на движението.

Автомобилите са оборудвани с лайтбар и необходимата специализирана техника за изпълнение на полицейските функции.

Те са обозначени с отличителните знаци и герба на Министерството на вътрешните работи.

Новите патрулни автомобили ще подпомогнат ежедневната работа на полицейските служители и ще бъдат използвани за патрулно-постова дейност, териториално обслужване и осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата.

С включването им в автопарка на дирекцията ще се повишат мобилността и оперативните възможности на полицейските екипи, както и ще се подобри контролът по пътната безопасност.

Зареди още

Новини

Полагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана

Published

on

Областният и заместник областният управители Кристина Сидорова и Андрей Николов проведоха работна среща с директора на Областно пътно управление Габрово инж. Деян Георгиев.

По време на срещата бяха обсъдени текущите дейности по поддържането на републиканската пътна инфраструктура в област Габрово.

Георгиев подчерта, че екипите на Областно пътно управление работят по отводняване и подрязване на храсти край пътните пространства. Приоритетно работата се извършва по първостепенните пътища.

Продължава работата по пътя между Габрово и местността Узана, като е предвидено да бъдат асфалтирани още 4 км от трасето.

Почти е завършен ремонтът на пътя Севлиево – Сенник – Градница – Бериево.

На износващ пласт е вече и пътят между Царева ливада и Дряново, като остава да се положи пътна маркировка и да се поставят знаци.

Започват ремонтните дейности по пътя Агатово- Крамолин.

Зареди още

Новини

170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената

Published

on

Архитектура на свободата: Вълната на Тесла и българският хоризонт за енергиен суверенитет

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, Стопански факултет на Технически университет – Габрово

„Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия… Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.“ — Никола Тесла

На 10 юли 2026 година се навършват 170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който е роден в нашите земи – на Балканите. Наричат го човекът, който изобрети ХХ век, геният, който чуваше Вселената. Неговите открития – системата за пренос на електроенергия чрез променлив ток, радиотехнологиите, безжичната комуникация, устройството за генериране на високоволтово електричество, дистанционното управление, електрическия мотор – преобърнаха света. Неговите открития стоят в основата на квантовата теория. Тесла твърди, че Вселената е изградена от вълни. През целия си живот е говорил за наличие на свободна енергия, която се разпространява чрез ефира – за разлика от Айнщайн, който отрича тази концепция. Името му носи мерната единица за магнитна индукция (тесла) и световноизвестната компания за електрически автомобили.

Във времената, когато неолибералният икономически модел, стоящ в основата на съвременната икономика, е в криза, основополагаща е доктрината за ограничеността на ресурсите, а България загуби финансовия си суверенитет, възниква въпросът: възможно ли е България да има енергийна независимост?

Днес, на това място, няма да разказваме биография, защото тя вече е написана. Няма да изброяваме заслуги, защото те са известни. Няма да славословим, защото сме твърде малки. Когато пред нас стои гений, просто притихваме. И свеждаме глави. Замълчаваме. Размишляваме: Какво би станало, ако …? Какво щеше да бъде, ако …? А можеше ли да …? А сега накъде? И какво предстои? В какво вярваме и какво искаме да променим?

Нека поставим началото на нашия разказ, за да видим до къде ще ни отведат мислите ни, визията ни, фактите, реалността и аргументите. И да се опитаме да излезем извън времето и пространството, както го правеше Тесла.

Да започнем разказа с построяването на една кула. Кула, която превръща самата Земя в батерия. Това едновременно е визията на Тесла и неговата прокоба, или може би изкупление… В Колорадо Спрингс Тесла предизвиква изкуствените мълнии да танцуват. Лампите светват. Без кабели, без ток от контакта. Енергията протича през земята и въздуха, сякаш самата Вселена е неговата електроцентрала. Уорденклиф е трябвало да бъде доказателството. Висока 187 фута, вкопана 300 фута дълбоко в земята. Канал между земната повърхност и йоносферата, свободен за всеки, който иска да се включи. Безплатна енергия за всички хора. Но Дж. П. Морган разпознава в този проект заплахата. Безплатната енергия означава никакви сметки за ток, никакъв контрол, никакви печалби. Финансирането спира. Кулата остава незавършена. Днес живеем с мрежи, които ни държат в зависимост, докато Тесла доказа, че енергията е навсякъде около нас. Самата Земя пулсира със сила. Ами ако неговата визия никога не е умирала, а просто чака да бъде открита наново? Кой знае …

Голямата тайна – проектът на Тесла се проваля и това никак не е случайно. Защо ли? Да помислим: Кула с височина 300 фута, която свързва земята и небето. Безжична енергия за всеки човек на тази планета. Тесла доказа, че това работи – неговите крушки светеха без кабели. Но когато Дж. П. Морган разбра, че безплатната енергия ще застраши империята му, парите изведнъж пресъхнаха. Уорденклиф никога не беше завършен. Да си представим: свят, в който енергията е като въздуха. Свободно достъпна, навсякъде. Без сметки за ток, без изкуствено поддържана ограниченост на ресурсите. Тесла прозря това бъдеще, а определени сили видяха как контролът им се изплъзва. Технологията беше налице. Визията беше ясна. Това, което липсваше, беше система, която поставя общественото благо пред печалбата.

Как ли би изглеждал светът ни днес, ако мечтата на Тесла беше станала реалност?

Кой знае … И дали някога ще разберем … В летописа на човешката цивилизация съществуват умове, които не просто откриват закони, а проправят мостове между материалното и метафизичното. През настоящата 2026 година, когато светът отбелязва 170 години от рождението на Никола Тесла, неговото наследство отеква с нова, стряскаща актуалност. Смятан от съвременниците си за утопист, а от вечността – за проводник на висша космическа мисъл, Тесла завеща на човечеството не просто патенти, а една фундаментална философия: енергията е природно право, проявление на Вселенския Дух, което трябва да служи за еманципацията на човека, а не за неговото закрепостяване.

Днес, когато геополитическите реалности превърнаха енергийните ресурси в инструмент за диктат и икономическа зависимост, въпросът за енергийния суверенитет надхвърля рамките на инженерната наука и се превръща в екзистенциален избор.

За България този избор е съдбоносен. Обръщането към принципите на Тесла за улавяне на неизчерпаемите сили на природата – вплетени в богатия слънчев, вятърен и неоползотворен геотермален потенциал на нашата земя – е не просто технологичен преход, а изграждане на истинска архитектура на свободата. Ето защо тук правим опит за размисъл върху това как една нация може да разчупи оковите на енергийната зависимост, като събуди своя интелектуален потенциал и се настрои на честотата на бъдещето.

Разбира се, в контекста на XXI век стремежът към енергийна независимост неизбежно се сблъсква със суровата матрица на геополитическите реалности и рестриктивните външни регулации, в които България е дълбоко интегрирана.

Наднационалните рамки на Европейския съюз и строгите изисквания за декарбонизация често изглеждат като окови за традиционната ни енергетика. Но точно в тази привидна безизходица се крие възможността за необичаен ход, вдъхновен от гения на Тесла – обръщане към сили, които не подлежат на външен диктат и квоти.

Докато изкопаемите горива ни закотвят в позицията на зависим консуматор, под краката ни, в самото сърце на българската земя, пулсира нашият собствен, автентичен „етер“ – огромният и непростимо пренебрегван океан от геотермална енергия. Нареждайки се на второ място в Европа по богатство на минерални извори, България притежава уникален денонощен източник на чиста, постоянна топлина, която не се влияе от капризите на времето или интересите на чужди пазари.

От свръхгорещия гейзер в Сапарева баня до топлите недра на Софийското поле, Мизия и Тракия, това минерално съкровище е енергиен суверенитет в чист вид. (Щерев, К. (2002). Минералните води на България: Хранилища на енергия и живот. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“) Пренасочването на този ресурс за директно отопление на цели градове и за нуждите на родното оранжерийно земеделие не просто заобикаля външните регулации, а ги преобръща в наш интерес, превръщайки екологичните изисквания във финансов трамплин за вътрешна автономия. Защото никоя международна директива не може да наложи лимити върху топлината, с която земята ни е благословила; изборът дали да отключим този безплатен код за свобода е изцяло в нашите собствени ръце.

За да разберем напълно мащаба на този неоползотворен потенциал, е достатъчно да насочим поглед към Исландия – държавата, която превърна своите геотермални недра в национална доктрина и символ на абсолютна икономическа автономност. (Ragnarsson, Á. (2015). Geothermal Development in Iceland. Proceedings World Geothermal Congress, Melbourne, Australia). В средата на миналия век тази северна островна нация е сред най-бедните в Европа, изцяло зависима от вноса на скъпи изкопаеми горива. Днес, благодарение на смела политическа и научна визия, Исландия задоволява близо 100% от нуждите си от отопление и над 25% от електроенергията си директно от земната топлина.

Този исторически паралел е изключително отрезвяващ за България.

На географско ниво, докато Исландия овладява суровата, често деструктивна вулканична енергия, българската природа ни е дарила с далеч по-благодатни, спокойни и равномерно разпределени хидротермални басейни.

На системно ниво анализите показват, че внедряването на исландския модел у нас – чрез централизирани геотермални системи за отопление и нискотемпературни бинарни централи за ток – би помогнало за трайно решаване на енергийния проблем в редица български региони.

Разликата между двете страни не е в ресурса, а в интелектуалната дързост.

Исландия доказа, че геотермалната енергия не е просто алтернативна технология, а щит срещу глобалните кризи и фундамент за висок стандарт на живот.

За България прегръщането на този модел е исторически шанс да спре да бъде пасивен консуматор на чужди енергийни стратегии и да се превърне в суверенна, самозахранваща се система.

Мащабната реализация на тази революционна геотермална архитектура обаче не зависи от пасивни технологии, а от раждането на едно ново поколение визионери – младите български умове, инженери и студенти, които днес седят в университетските аудитории. Именно те са призвани да бъдат съвременните проводници на духа на Тесла, превръщайки сухата теория в живи, работещи системи, които да уловят и канализират земната топлина на родината ни.

Пред тях стои предизвикателството да надскочат инерцията на миналото, да овладеят интердисциплинарни знания на границата между геологията, термодинамиката и екологичното инженерство и да проектират автономната енергийна карта на утрешна България.

Когато младостта и интелектуалната дързост се настроят на честотата на иновациите, те придобиват силата да разчупят скептицизма на статуквото. Училищата и университетите ни трябва да станат инкубатори за това дръзновение, защото енергийната независимост на една нация започва първо като искра в ума на нейните млади откриватели, готови да превърнат наследството на природата в триумф на човешкия гений.

В крайна сметка, изграждането на тази „архитектура на свободата“ не е въпрос на технологична невъзможност, а на интелектуален и духовно пробуждане.

Реализирането на геотермалния суверенитет на България изисква нови проводници на мисълта – онези млади български инженери, учени и студенти, които днес стоят в аулите и утре ще проектират утрешния ден. Именно към тях е отправен големият апел: да надскочат скептицизма на статуквото и да прегърнат дързостта на Никола Тесла.

Когато в светлината на неговата 170-годишнина (2026 г.) преоткриваме завета му, ние си напомняме, че истинското знание не може да бъде заключено, нито пренебрегнато; то винаги си проправя път.

България има историческия шанс да се откъсне от орбитата на енергийната зависимост не чрез чужди заеми или политически компромиси, а чрез силата на собствената си земя и собствения си гений.

Защото когато една нация съедини топлината на своите недра с дръзновението на своя Дух, тя престава да бъде просто зрител на историята. Тя се превръща в творец на собствената си свобода, доказвайки, че светлината на истинското знание винаги е по-силна от тишината на настоящето.

*Използваното фоново изображение на Никола Тесла е генерирано от AI.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица