Новини
Осмокласниците търсят платени професии, а кандидат – студентите стажове и практики
Снимката е илюстративна
Добре платени професии, които носят удовлетвореност и възможност за развитие, искат учениците, кандидатстващи в осми клас. Качеството на обучение и наличието на студентски стажове и практики, пък са водещите критерии при избора на висше учебно заведени от кандидат-студентите от Габрово и Дряново.
Това показа мащабно анкетно проучване сред учениците в 7 и 12 клас от училищата на територията на област Габрово, проведено от Център за подкрепа на личностно развитие „Кариерно ориентиране – Габрово“.
Общо 870 ученика участваха в анкетата. От тях 610 седмокласници от общините Габрово, Севлиево, Трявна и Дряново и 260 абитуриенти от общините Габрово и Дряново.
Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Анкетирането на участниците бе проведено в периода февруари – май 2019 г., а резултатите от анкетата бяха представени на информационна среща, проведена на 20 юни. На срещата присъстваха представители на училищата от област Габрово, Областна администрация – Габрово, представители на общините, РУО Габрово, Габровска търговско- промишлена палата, Технически университет – Габрово и други съмишленици и партньори на ЦПЛР „Кариерно ориентиране – Габрово“.
Целта на анкетното проучване бе да се провери готовността на учениците да направят информиран и осъзнат избор на профил или професия при кандидатстването си в осми клас, за да се планират подходящи дейности по кариерно ориентиране през следващата учебна година.
Целите при анкетирането на абитуриентите бяха сходни, но акцентите тук бяха насочени към вземането на решение за продължаване на образованието във висше учебно заведение (ВУЗ) и готовността им за излизане на пазара на труда.
Анкетата показа, че по-голямата част от анкетираните седмокласници вече са направили своя избор, но не са малко тези, които все още се колебаят или не са взели решение. Седмокласниците демонстрират и голяма увереност сами да направят своя избор на училище и профил или професия.
Стои обаче въпросът дали са достатъчно добре подготвени и дали тази увереност в собствените възможности не се дължи до стремежа им към самостоятелност, така характерен за детското развитие през време на пубертета.
Като източник на помощ и подкрепа при избора на образование след седми клас, без особени изненади, учениците посочват на първо място своите родители, следвани от техния приятелския кръг. Едва ли седмокласниците си дават сметка, че техните приятели разполагат с информация и умения за вземане на решение, много близки до техните.
снимка: Радослав Първанов
На въпроса: „Какво трябва да ти дава твоята бъдеща професия?“, по-голямата част отговарят „по-добро заплащане“. Това не е изненадващо предвид възрастта, етапа на развитие, в който се намират и консуматорската култура, която се налага през последните години.
Следват обаче „да виждам резултата от своя труд“ и „постоянно да подобрявам своите умения“, което показва едно зряло отношение към бъдещата професионална реализация. Най-малко желан атрибут на бъдещата професия е „престижът“, посочен от едва 28,5% от анкетираните, следван от „сигурност“, дефинирана като възможност лесно да намират и да се задържат на работа, посочена от 36,8% от учениците.
За да могат да вземат решение, учениците се нуждаят от специфична информация. Един от въпросите имаше за цел да провери, именно нуждата от такава. На първо място учениците са посочили нуждата от повече информация за профилираните/професионалните предмети, които ще изучават в средното училище и възможностите за реализация в избраното от тях професионално направление.
Запитани за трудностите при вземането на решение, на първите две места учениците са посочили това, че не познават достатъчно добре възможностите за реализация в едно или друго професионално направление, и не доброто познаване на възможностите за обучение, които предлагат средните училища и гимназиите.
Въпреки крехката възраст, малкия житейски опит и не доброто познаване на пазара на труда, изборът на професия/профил при кандидатстването след 7 клас трябва да е съобразен с бъдещата професионална реализация. Доколкото това е възможно, разбира се.
При анкетирането учениците бяха попитани и дали са запознати с възможността за продължаване на образованието си в избрания от тях профил/професия във ВУЗ и за бъдещата им професионална реализация в избраното от тях професионално направление.
Едва 40,3% са отговорили утвърдително на първия въпрос и 52,8% са отговорили с „да“ на втория. Това идва да покаже, че все още голяма част от учениците правят своя избор за продължаване на образованието в условия на информационен дефицит, което дава отражение при избора на образование и/или излизане на пазара на труда след 12 клас.
Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Учениците от 12 клас бяха разделени на две групи: обучавани в професионални паралелки и обучавани в профилирани паралелки. Работата по кариерно ориентиране в двете групи се различава.
В професионалните паралелки се набляга на подготовка за излизане на пазара на труда и бъдещата професионална реализация на младите хора. При профилираните акцентът е върху вземането на решение за продължаване на образованието във ВУЗ.
Ето защо и при анкетирането на двете групи дванадесетокласници бяха задавани и специфични въпроси. Това, което стана ясно при анкетирането на учениците от професионалните паралелки е, че по-голямата част от тях 45,9% ще се опитат едновременно да учат и работят. Около 18% от анкетираните няма да продължат образованието си, а ще насочат своите усилия в професионалната си реализация.
Запитани за нужда от информация, за да могат да вземат решение за избор на ВУЗ, учениците от професионалните паралелки са посочили на първо място каква професия ще могат да упражняват, избирайки една или друга специалност във висшето училище, и къде ще могат да се реализират. На трето място е нуждата от информация за дисциплините, включени в образователната програма на съответната специалност.
Във връзка с излизане на пазара на труда, учениците бяха попитани дали имат нужда от допълнителни знания и умения в определени направления. На първо място абитуриентите са посочили, че биха искали да знаят повече за бъдещите им задължения на работното място. Следват необходимост от умения за подготовка на документи за кандидатстване и подготовка за събеседване за работа.
Дванадесетокласниците също бяха попитани за хората, към които биха се обърнали за помощ и подкрепа в процеса на вземане на решение. Отново родителите са посочени на първо място. Абитуриентите разпознават като източник на помощ и подкрепа и професионалистите, упражняващи сходна с избраната от тях професия.
Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
При профилираните паралелки стана ясно, макар и не категорично, че изборът на ВУЗ е по-лесен от този на специалност. При анкетирането 63,8% са отговорили, че са взели решение какво ще учат след 12 клас, а 70,1% са избрали ВУЗ. Останалите се колебаят между няколко варианта и имат нужда от още време, за да помислят.
Що се отнася до нуждата от информация, за да направят по-добър за себе си избор, на първо място абитуриентите са посочили „каква професия ще мога да упражнявам“, следвано от „къде ще мога да се реализирам“. С близки резултати са „какви дисциплини ще изучавам“ и „какви възможности предлагат ВУЗ“.
По отношение на критериите за избор на ВУЗ, на първите три места учениците са посочили: „качеството на обучение“, „наличие на стажове и практики“ и „финансовата страна“.
Сред хората, които могат да им помогнат в избора, отново на първо място са родителите, следвани от студентите, които се обучават в същата или сходна специалност. Почти същият брой ученици са казали, че ще се справят сами с вземането на решение.
И на двете групи дванадесетокласници бе зададен въпросът: „Какво бихте искали да Ви дава Вашата бъдеща професия?“. Отговорите тук са сходни с тези на седмокласниците. На първо място абитуриентите са посочили желанието да получават финансова възвръщаемост на вложените от тях усилия. Да получават удовлетвореност от своя труд е посочено на второ място, а на трето да виждат резултата от своя труд.
„Анкетното проучване бе проведено в периода февруари – май 2019 г., едва няколко месеца преди кандидатстването в средните училища, гимназиите и висшите учебни заведения. То показа, че не е малък броя на учениците, които все още изпитват колебания или не са взели решение как ще продължи тяхното професионално развитие.
снимка: Община Габрово, Архив
От гледна точка на кариерното ориентиране това означава, че оставащото до края на учебната година време може да се окаже крайно недостатъчно за вземане на решение и подготовка за НВО и кандидатстудентски изпит. Или за повишаване на успеха по учебните предмети, включени като балообразуващи за отделните професионални направления.
Основният извод, който се налага от проведеното проучване е, че учениците, на които им предстои преминаване в по-горна образователна степен и/или излизане на пазара на труда, често взимат решения при недостатъчна информация.
Информация за възможностите на образователната система, за пазара на труда, за собствените си силни и слаби страни, ценностна система, желания и интереси. Видно е, че голяма част от учениците в прогимназиален и гимназиален етап на образование имат нужда от допълнителна информация и обучение по кариерно ориентиране, за да могат да направят информиран, осъзнат и ангажиран избор на образование и професия.
В много западноевропейски страни в училищното образование са включени като отделен предмет или в състава на други учебни дисциплини теми по кариерно ориентиране, за да може учениците да изберат професионална реализация, която да съответства не само на техните интереси, способности, ценностна система и т.н. Но и на нуждите и възможностите на пазара на труда. Такава цел си е поставил и екипът на ЦПЛР „Кариерно ориентиране – Габрово“ и неговите партньори.
Желаем успех на всички седмокластници, кандидат- студенти и млади професионалисти. На добър час!“, сподели за „Габрово Нюз“ директорът на ЦПЛР „Кариерно ориентиране – Габрово“ Пенко Атанасов.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.
Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.
Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.
В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.
Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.
Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.
Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.
Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.
Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.
Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.
Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.
Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.
Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.
Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.
Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.
Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.
Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.
На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.
Неделно училище за деца от І до ІV клас в Габрово. Инициативата е на Архиерейско наместничество Габрово.
Първото занятие е на 8 октомври 2026 година. Обучението е безплатно. Занятията се провеждат всеки четвъртък от 16.00 часа. Домакин е църквата „Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски“ в квартал Голо бърдо.
Лектор е Габриела Данаилова, учител, педагог и богослов. Програмата на Неделното училище е съставена по учебниците, изготвени от Светия синод на Българската православна църква и одобрени от Министерството на образованието и науката.
Информация и записване на телефон 0898760688 и на електронна поща arh_nam_gb@abv.bg.
Организаторите приканват родителите с думите: „Очакваме Ви с радост!“.
-
Любопитнопреди 7 дниЛазерна епилация Габрово – защо есента е подходящ момент да започнете?
-
Новинипреди 7 дниМедицинска грижа с Частна Манипулационна – Анелия Табакова
-
Икономикапреди 6 дниНа 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане
-
Икономикапреди 6 дниНа 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации
-
Културапреди 2 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 3 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски
-
Кримипреди 3 дниАрестуваха 55-годишен заради отглеждане на канабис
-
Новинипреди 3 дниСимулация на тежък инцидент на жп прелез вдига институциите на крак