Новини
Осмокласниците търсят платени професии, а кандидат – студентите стажове и практики

Снимката е илюстративна
Добре платени професии, които носят удовлетвореност и възможност за развитие, искат учениците, кандидатстващи в осми клас. Качеството на обучение и наличието на студентски стажове и практики, пък са водещите критерии при избора на висше учебно заведени от кандидат-студентите от Габрово и Дряново.
Това показа мащабно анкетно проучване сред учениците в 7 и 12 клас от училищата на територията на област Габрово, проведено от Център за подкрепа на личностно развитие „Кариерно ориентиране – Габрово“.
Общо 870 ученика участваха в анкетата. От тях 610 седмокласници от общините Габрово, Севлиево, Трявна и Дряново и 260 абитуриенти от общините Габрово и Дряново.

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Анкетирането на участниците бе проведено в периода февруари – май 2019 г., а резултатите от анкетата бяха представени на информационна среща, проведена на 20 юни. На срещата присъстваха представители на училищата от област Габрово, Областна администрация – Габрово, представители на общините, РУО Габрово, Габровска търговско- промишлена палата, Технически университет – Габрово и други съмишленици и партньори на ЦПЛР „Кариерно ориентиране – Габрово“.
Целта на анкетното проучване бе да се провери готовността на учениците да направят информиран и осъзнат избор на профил или професия при кандидатстването си в осми клас, за да се планират подходящи дейности по кариерно ориентиране през следващата учебна година.
Целите при анкетирането на абитуриентите бяха сходни, но акцентите тук бяха насочени към вземането на решение за продължаване на образованието във висше учебно заведение (ВУЗ) и готовността им за излизане на пазара на труда.
Анкетата показа, че по-голямата част от анкетираните седмокласници вече са направили своя избор, но не са малко тези, които все още се колебаят или не са взели решение. Седмокласниците демонстрират и голяма увереност сами да направят своя избор на училище и профил или професия.
Стои обаче въпросът дали са достатъчно добре подготвени и дали тази увереност в собствените възможности не се дължи до стремежа им към самостоятелност, така характерен за детското развитие през време на пубертета.
Като източник на помощ и подкрепа при избора на образование след седми клас, без особени изненади, учениците посочват на първо място своите родители, следвани от техния приятелския кръг. Едва ли седмокласниците си дават сметка, че техните приятели разполагат с информация и умения за вземане на решение, много близки до техните.

снимка: Радослав Първанов
На въпроса: „Какво трябва да ти дава твоята бъдеща професия?“, по-голямата част отговарят „по-добро заплащане“. Това не е изненадващо предвид възрастта, етапа на развитие, в който се намират и консуматорската култура, която се налага през последните години.
Следват обаче „да виждам резултата от своя труд“ и „постоянно да подобрявам своите умения“, което показва едно зряло отношение към бъдещата професионална реализация. Най-малко желан атрибут на бъдещата професия е „престижът“, посочен от едва 28,5% от анкетираните, следван от „сигурност“, дефинирана като възможност лесно да намират и да се задържат на работа, посочена от 36,8% от учениците.
За да могат да вземат решение, учениците се нуждаят от специфична информация. Един от въпросите имаше за цел да провери, именно нуждата от такава. На първо място учениците са посочили нуждата от повече информация за профилираните/професионалните предмети, които ще изучават в средното училище и възможностите за реализация в избраното от тях професионално направление.
Запитани за трудностите при вземането на решение, на първите две места учениците са посочили това, че не познават достатъчно добре възможностите за реализация в едно или друго професионално направление, и не доброто познаване на възможностите за обучение, които предлагат средните училища и гимназиите.
Въпреки крехката възраст, малкия житейски опит и не доброто познаване на пазара на труда, изборът на професия/профил при кандидатстването след 7 клас трябва да е съобразен с бъдещата професионална реализация. Доколкото това е възможно, разбира се.
При анкетирането учениците бяха попитани и дали са запознати с възможността за продължаване на образованието си в избрания от тях профил/професия във ВУЗ и за бъдещата им професионална реализация в избраното от тях професионално направление.
Едва 40,3% са отговорили утвърдително на първия въпрос и 52,8% са отговорили с „да“ на втория. Това идва да покаже, че все още голяма част от учениците правят своя избор за продължаване на образованието в условия на информационен дефицит, което дава отражение при избора на образование и/или излизане на пазара на труда след 12 клас.

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Учениците от 12 клас бяха разделени на две групи: обучавани в професионални паралелки и обучавани в профилирани паралелки. Работата по кариерно ориентиране в двете групи се различава.
В професионалните паралелки се набляга на подготовка за излизане на пазара на труда и бъдещата професионална реализация на младите хора. При профилираните акцентът е върху вземането на решение за продължаване на образованието във ВУЗ.
Ето защо и при анкетирането на двете групи дванадесетокласници бяха задавани и специфични въпроси. Това, което стана ясно при анкетирането на учениците от професионалните паралелки е, че по-голямата част от тях 45,9% ще се опитат едновременно да учат и работят. Около 18% от анкетираните няма да продължат образованието си, а ще насочат своите усилия в професионалната си реализация.
Запитани за нужда от информация, за да могат да вземат решение за избор на ВУЗ, учениците от професионалните паралелки са посочили на първо място каква професия ще могат да упражняват, избирайки една или друга специалност във висшето училище, и къде ще могат да се реализират. На трето място е нуждата от информация за дисциплините, включени в образователната програма на съответната специалност.
Във връзка с излизане на пазара на труда, учениците бяха попитани дали имат нужда от допълнителни знания и умения в определени направления. На първо място абитуриентите са посочили, че биха искали да знаят повече за бъдещите им задължения на работното място. Следват необходимост от умения за подготовка на документи за кандидатстване и подготовка за събеседване за работа.
Дванадесетокласниците също бяха попитани за хората, към които биха се обърнали за помощ и подкрепа в процеса на вземане на решение. Отново родителите са посочени на първо място. Абитуриентите разпознават като източник на помощ и подкрепа и професионалистите, упражняващи сходна с избраната от тях професия.

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
При профилираните паралелки стана ясно, макар и не категорично, че изборът на ВУЗ е по-лесен от този на специалност. При анкетирането 63,8% са отговорили, че са взели решение какво ще учат след 12 клас, а 70,1% са избрали ВУЗ. Останалите се колебаят между няколко варианта и имат нужда от още време, за да помислят.
Що се отнася до нуждата от информация, за да направят по-добър за себе си избор, на първо място абитуриентите са посочили „каква професия ще мога да упражнявам“, следвано от „къде ще мога да се реализирам“. С близки резултати са „какви дисциплини ще изучавам“ и „какви възможности предлагат ВУЗ“.
По отношение на критериите за избор на ВУЗ, на първите три места учениците са посочили: „качеството на обучение“, „наличие на стажове и практики“ и „финансовата страна“.
Сред хората, които могат да им помогнат в избора, отново на първо място са родителите, следвани от студентите, които се обучават в същата или сходна специалност. Почти същият брой ученици са казали, че ще се справят сами с вземането на решение.
И на двете групи дванадесетокласници бе зададен въпросът: „Какво бихте искали да Ви дава Вашата бъдеща професия?“. Отговорите тук са сходни с тези на седмокласниците. На първо място абитуриентите са посочили желанието да получават финансова възвръщаемост на вложените от тях усилия. Да получават удовлетвореност от своя труд е посочено на второ място, а на трето да виждат резултата от своя труд.
„Анкетното проучване бе проведено в периода февруари – май 2019 г., едва няколко месеца преди кандидатстването в средните училища, гимназиите и висшите учебни заведения. То показа, че не е малък броя на учениците, които все още изпитват колебания или не са взели решение как ще продължи тяхното професионално развитие.

снимка: Община Габрово, Архив
От гледна точка на кариерното ориентиране това означава, че оставащото до края на учебната година време може да се окаже крайно недостатъчно за вземане на решение и подготовка за НВО и кандидатстудентски изпит. Или за повишаване на успеха по учебните предмети, включени като балообразуващи за отделните професионални направления.
Основният извод, който се налага от проведеното проучване е, че учениците, на които им предстои преминаване в по-горна образователна степен и/или излизане на пазара на труда, често взимат решения при недостатъчна информация.
Информация за възможностите на образователната система, за пазара на труда, за собствените си силни и слаби страни, ценностна система, желания и интереси. Видно е, че голяма част от учениците в прогимназиален и гимназиален етап на образование имат нужда от допълнителна информация и обучение по кариерно ориентиране, за да могат да направят информиран, осъзнат и ангажиран избор на образование и професия.
В много западноевропейски страни в училищното образование са включени като отделен предмет или в състава на други учебни дисциплини теми по кариерно ориентиране, за да може учениците да изберат професионална реализация, която да съответства не само на техните интереси, способности, ценностна система и т.н. Но и на нуждите и възможностите на пазара на труда. Такава цел си е поставил и екипът на ЦПЛР „Кариерно ориентиране – Габрово“ и неговите партньори.
Желаем успех на всички седмокластници, кандидат- студенти и млади професионалисти. На добър час!“, сподели за „Габрово Нюз“ директорът на ЦПЛР „Кариерно ориентиране – Габрово“ Пенко Атанасов.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово
В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.
Може би тези проблеми вълнуват и вас?
Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.
Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?
Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.
Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.
Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.
Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?
За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.
Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.
Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.
Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.
Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.
Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.
Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.
В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.
Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.
Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.
Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.
Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.
И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Икономика
Български фермерски пазар в Габрово

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.
Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.
Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.
Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.
Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.
И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.
Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

-
Кримипреди 5 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди 4 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Кримипреди 3 дниЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Културапреди 3 дниКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Кримипреди 4 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 3 дниКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Културапреди 3 дниИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“
-
Икономикапреди 2 дниБългарски фермерски пазар в Габрово









