Свържи се с нас

Култура

„Моят идеал е бил и е свободна България“

Изложба за граф Игнатиев и началото на свободна България показват в Националния музей на образованието

Published

on

снимка: НМО – Габрово

Съвместна фотодокументална изложба на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ и Националния музей на образованието разкрива живота и дейността на руския дипломат и държавник граф Николай П. Игнатиев, чиято съдба е неразривно свързана с началото на свободна България.

Документалният разказ започва с изключително успешната военна и дипломатическа кариера на потомствения дворянин.

На 24 години Николай Игнатиев е военен аташе в Лондон, на 26 е генерал с мисии в Средна Азия и Китай, на 29 е посланик на Русия в Цариград.

С това започва началото на мечтата му за България. С огромния си дипломатически талант, вроден такт и упорит труд Игнатиев успява да убеди посланиците на Великите сили да дадат църковна независимост на България.

Документите в изложбата показват, че извоюваната екзархия включва в своите граници всички населени места с етнически българи.

След жестокото потушаване на Априлското въстание Игнатиев е един от главните инициатори за свикване на Цариградската конференция през 1877 г., на която за пръв път шестте Велики сили признават, че има България. В историята остава ултиматумът, който руският посланик изстрелва към Високата порта „Или автономия, или анатомия“. След енергичната му мисия с Великите сили и завършването на Руско-турска война от 1877 – 1878 г. на граф Игнатиев се пада историческата задача да подпише Санстефанския мирен договор. Изложбата свидетелства, че само за една нощ – на 11 срещу 12 януари 1878 г., граф Игнатиев подготвя текста на предварителния мирен договор. По-късно, същата година, заради разногласия с руския канцлер княз Горчаков, графът не взема участие в Берлинския конгрес. Отсъствието му се оказва пагубно за българските интереси.

снимка: НМО – Габрово

По повод 25-та годишнина от Руско-турската война вестник „България“ отбелязва посещението на граф Игнатиев през септември 1902 г. „… И ако тайната архива на руското посолство в Цариград стане един ден публично достояние, светът ще се удиви от величието на всичко онова, което е сторил граф Игнатиев за нашия народ през 15-годишното си посланичество в Цариград…“
Националният музей на образованието обогатява фотодокументалния разказ с ценни печатни издания.

Първите посетители на изложбата днес бяха учениците от IX в клас на Националната Априловска гимназия, които заедно с учителя си Даниела Цонева проведоха урок по История за ролята на дипломацията в навечерието на Руско-турската война от 1877-78 г. и отношението на руския посланик в Цариград граф Николай П. Игнатиев към националноосвобидителните процеси в България.

Показани са исторически очерци, сборници с документи, спомени на участници в Руско-турската война от 1877-78 г., карти, албуми, художествена литература и юбилейни издания. Изключително ценна е студията на бившия генерален консул на България в Русия Димитър Йоцов „Граф Игнатиев и нашето освобождение“ (1939 г.), подготвена с материали от личния архив на графа.

През 1909 г. Йоцов посещава неговото имение и с разрешението на съпругата му работи с лични документи и бележки на граф Игнатиев.

снимка: НМО – Габрово

Интерес представляват изданията за Цариградската конференция, „Протоколите от Берлинския конгрес“, „Националните стремления на народите на Балканския полуостров“ и други.
Изложбата се допълва от тематичен кът в централното фоайе на музея – „Светите места на признателна България“.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Габрово отбелязва духовния си празник на Петковден!

Published

on

В деня на Света Петка Българска – 14 октомври, Петковден, Габрово чества своя духовен празник. Светицата на покровителка на Габрово и негова закрилница. По повод са подготвени празнични инициативи, съчетаващи християнските традиции, музиката, благотворителността и споделените моменти в общността.

Духовният празник на Габрово ще започне със света литургия в храма „Успение на Пресвета Богородица“, след която ще бъде отслужен молебен за здраве в параклиса на Света Петка.

Вечерта, от 17.30 ч. в градска градина пред глинените гърнета ще се проведен Петковденско сгледно хоро с Оркестър „Габрово“ и НЧ „Будителите – 2017″.

Инициативите, посветени на духовния празник ще продължат и идните дни. На 17 октомври от 18.30 ч. в храма „Света Троица“ ще бъде открит XXIV Празник на Духовната музика.

Петковден се смята за завършек на лятото и есента. В християнството Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Днес тя е почитана като закрилница на семейството и изцелителка. Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите ѝ. Също така е свързана с жените, раждането, къщната работа.

Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и до наши дни. Според житията й, още като десетгодишна, Св. Петка чула в храма гласа на Христос и решила да се посвети на вярата. Водила благочестив и скромен живот, раздала своето имущество на бедните.

Габрово е свързан със светицата заради процесията, пренасяща мощите ѝ, която на път за столицата Търновград, минава през Габрово. Те пренощували тук в местност с църква и два манастира, а по-късно в града бил построен и храм, носещ нейното име.

На 14 октомври 2000 г. в центъра на Габрово, до храма „Успение на Пресвета Богородица”, е осветен параклис Света Петка.

Днес е празник и на редица български градове – Севлиево, Дряново, Нова Загора, Нови пазар, Твърдица, Троян и Трън. На Петковден имен ден имат Петко, Петка, Петкана, Петя, Параскева.

Зареди още

Култура

„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

Published

on

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.

На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.

Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.

Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.

Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.

Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Зареди още

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица