Свържи се с нас

Култура

„Моят идеал е бил и е свободна България“

Изложба за граф Игнатиев и началото на свободна България показват в Националния музей на образованието

Published

on

снимка: НМО – Габрово

Съвместна фотодокументална изложба на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ и Националния музей на образованието разкрива живота и дейността на руския дипломат и държавник граф Николай П. Игнатиев, чиято съдба е неразривно свързана с началото на свободна България.

Документалният разказ започва с изключително успешната военна и дипломатическа кариера на потомствения дворянин.

На 24 години Николай Игнатиев е военен аташе в Лондон, на 26 е генерал с мисии в Средна Азия и Китай, на 29 е посланик на Русия в Цариград.

С това започва началото на мечтата му за България. С огромния си дипломатически талант, вроден такт и упорит труд Игнатиев успява да убеди посланиците на Великите сили да дадат църковна независимост на България.

Документите в изложбата показват, че извоюваната екзархия включва в своите граници всички населени места с етнически българи.

След жестокото потушаване на Априлското въстание Игнатиев е един от главните инициатори за свикване на Цариградската конференция през 1877 г., на която за пръв път шестте Велики сили признават, че има България. В историята остава ултиматумът, който руският посланик изстрелва към Високата порта „Или автономия, или анатомия“. След енергичната му мисия с Великите сили и завършването на Руско-турска война от 1877 – 1878 г. на граф Игнатиев се пада историческата задача да подпише Санстефанския мирен договор. Изложбата свидетелства, че само за една нощ – на 11 срещу 12 януари 1878 г., граф Игнатиев подготвя текста на предварителния мирен договор. По-късно, същата година, заради разногласия с руския канцлер княз Горчаков, графът не взема участие в Берлинския конгрес. Отсъствието му се оказва пагубно за българските интереси.

снимка: НМО – Габрово

По повод 25-та годишнина от Руско-турската война вестник „България“ отбелязва посещението на граф Игнатиев през септември 1902 г. „… И ако тайната архива на руското посолство в Цариград стане един ден публично достояние, светът ще се удиви от величието на всичко онова, което е сторил граф Игнатиев за нашия народ през 15-годишното си посланичество в Цариград…“
Националният музей на образованието обогатява фотодокументалния разказ с ценни печатни издания.

Първите посетители на изложбата днес бяха учениците от IX в клас на Националната Априловска гимназия, които заедно с учителя си Даниела Цонева проведоха урок по История за ролята на дипломацията в навечерието на Руско-турската война от 1877-78 г. и отношението на руския посланик в Цариград граф Николай П. Игнатиев към националноосвобидителните процеси в България.

Показани са исторически очерци, сборници с документи, спомени на участници в Руско-турската война от 1877-78 г., карти, албуми, художествена литература и юбилейни издания. Изключително ценна е студията на бившия генерален консул на България в Русия Димитър Йоцов „Граф Игнатиев и нашето освобождение“ (1939 г.), подготвена с материали от личния архив на графа.

През 1909 г. Йоцов посещава неговото имение и с разрешението на съпругата му работи с лични документи и бележки на граф Игнатиев.

снимка: НМО – Габрово

Интерес представляват изданията за Цариградската конференция, „Протоколите от Берлинския конгрес“, „Националните стремления на народите на Балканския полуостров“ и други.
Изложбата се допълва от тематичен кът в централното фоайе на музея – „Светите места на признателна България“.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Култура

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май

Published

on

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.

От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.

И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.

Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.

Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.

Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.

В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.

За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Зареди още

Култура

Кметица меси питка за Валентин Велчев

Published

on

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица