Свържи се с нас

Култура

„Моят идеал е бил и е свободна България“

Изложба за граф Игнатиев и началото на свободна България показват в Националния музей на образованието

Published

on

снимка: НМО – Габрово

Съвместна фотодокументална изложба на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ и Националния музей на образованието разкрива живота и дейността на руския дипломат и държавник граф Николай П. Игнатиев, чиято съдба е неразривно свързана с началото на свободна България.

Документалният разказ започва с изключително успешната военна и дипломатическа кариера на потомствения дворянин.

На 24 години Николай Игнатиев е военен аташе в Лондон, на 26 е генерал с мисии в Средна Азия и Китай, на 29 е посланик на Русия в Цариград.

С това започва началото на мечтата му за България. С огромния си дипломатически талант, вроден такт и упорит труд Игнатиев успява да убеди посланиците на Великите сили да дадат църковна независимост на България.

Документите в изложбата показват, че извоюваната екзархия включва в своите граници всички населени места с етнически българи.

След жестокото потушаване на Априлското въстание Игнатиев е един от главните инициатори за свикване на Цариградската конференция през 1877 г., на която за пръв път шестте Велики сили признават, че има България. В историята остава ултиматумът, който руският посланик изстрелва към Високата порта „Или автономия, или анатомия“. След енергичната му мисия с Великите сили и завършването на Руско-турска война от 1877 – 1878 г. на граф Игнатиев се пада историческата задача да подпише Санстефанския мирен договор. Изложбата свидетелства, че само за една нощ – на 11 срещу 12 януари 1878 г., граф Игнатиев подготвя текста на предварителния мирен договор. По-късно, същата година, заради разногласия с руския канцлер княз Горчаков, графът не взема участие в Берлинския конгрес. Отсъствието му се оказва пагубно за българските интереси.

снимка: НМО – Габрово

По повод 25-та годишнина от Руско-турската война вестник „България“ отбелязва посещението на граф Игнатиев през септември 1902 г. „… И ако тайната архива на руското посолство в Цариград стане един ден публично достояние, светът ще се удиви от величието на всичко онова, което е сторил граф Игнатиев за нашия народ през 15-годишното си посланичество в Цариград…“
Националният музей на образованието обогатява фотодокументалния разказ с ценни печатни издания.

Първите посетители на изложбата днес бяха учениците от IX в клас на Националната Априловска гимназия, които заедно с учителя си Даниела Цонева проведоха урок по История за ролята на дипломацията в навечерието на Руско-турската война от 1877-78 г. и отношението на руския посланик в Цариград граф Николай П. Игнатиев към националноосвобидителните процеси в България.

Показани са исторически очерци, сборници с документи, спомени на участници в Руско-турската война от 1877-78 г., карти, албуми, художествена литература и юбилейни издания. Изключително ценна е студията на бившия генерален консул на България в Русия Димитър Йоцов „Граф Игнатиев и нашето освобождение“ (1939 г.), подготвена с материали от личния архив на графа.

През 1909 г. Йоцов посещава неговото имение и с разрешението на съпругата му работи с лични документи и бележки на граф Игнатиев.

снимка: НМО – Габрово

Интерес представляват изданията за Цариградската конференция, „Протоколите от Берлинския конгрес“, „Националните стремления на народите на Балканския полуостров“ и други.
Изложбата се допълва от тематичен кът в централното фоайе на музея – „Светите места на признателна България“.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Отличиха победителите от конкурса “Преминал майстор през земята”

Published

on

В Деня на детето – 1 юни, в Исторически музей – Дряново се проведе тържествената церемония по връчване на наградите от четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“. Събитието се организира съвместно от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство с Областен управител на област с административен център Габрово, Архиерейското наместничество в Дряново и Камара на строителите в България чрез представителството ѝ в Габрово.

„Конкурсът вече има своята история, а с всяка година участниците и творбите се увеличават. Направени с много любов и енергия, за да стигнат до родния град на майстор Колю Фичето! Благодарни сме, че с това участие допринасяте много за 225-годишнината от рождението на първомайстора на българската архитектура“, заяви в своето приветствие Диляна Джеджева, заместник – кмет на община Дряново. Тя пожела на всички таланти още много успехи на национално и международно ниво, и благодари на всички преподаватели и родители на участниците, които показват светлата пътека, по която децата да вървят напред.

„Днес пред нас се отваря едно пътешествие назад във времето, когато с чук, длето и много въображение са се изграждали сгради, църкви и мостове, които и до днес ни възхищават. Колю Фичето е една забележителна личност, оставила следа не само в архитектурата и строителството, но и в сърцата ни с една мъдрост, актуална и днес – Да не градим зидове, които ни разделят, а мостове, които да ни обединяват. С пожелание в живота ни да има повече мостове – между хора, идеи, минало и бъдеще. Честито на отличените, бъдете здрави, креативни и вярвайте, че всеки може да остави своята следа като Колю Фичето“, каза областният управител на Габрово Мария Башева – Венкова.

Председателят на Областното представителство на Камарата на строителите в България – Габрово Пламен Петров отправи своите поздравления към победителите в конкурса и сподели, че показаното от всички участници в надпреварата, посветена на 225 години от рождението на Колю Фичето, вижда надежда за развитието на страната ни.

Конкурсът, насочен към деца и ученици от детски градини и училища от цялата страна, предостави възможност за изява на над 200 участници, в четири раздела: Изобразително изкуство; Макет; Литературно творчество; Видео. В Исторически музей – Дряново бяха получени 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа от деца и младежи от цялата страна.

Творбите бяха оценявани от професионално жури, в състав: художникът Антон Антонов – уредник в ИМ-Дряново, художникът Василка Сотирова, преподавателят по изобразително изкуство Румяна Колева, поетесата Цонка Христова – преподавател по БЕЛ, учителят по БЕЛ Иван Цуцов, д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново, отец Георги – арх. наместник за Дряново, представителите на Община Дряново Николай Карагьозов и Областна администрация – Габрово Мария Ризова.

Наградите включиха отличия за I, II и III място във всяка категория и възрастова група. Тази година конкурсът включи и нова категория – Видео (Reel), чрез която се даде възможност на учениците от VIII до XII клас да създават кратки видеоклипове по темата. Присъдени бяха и специални награди от Исторически музей – Дряново, Община Дряново, Областна администрация – Габрово и Архиерейското наместничество в Дряново.

След края на награждаването в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново беше открита изложба с отличените творби от раздели: Изобразително изкуства и Макети, която предизвика интерес сред гостите на събитието, уважили празника.

Националният детски конкурс „Преминал майстор през земята“ е част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на гениалния възрожденски строител Колю Фичето и се провежда под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Проф. Стоянович: Цар Фердинанд е най-големият иноватор, вманиачен в модерността!

Published

on

Цар Фердинанд е най-големият иноватор, вманиачен в модерността! Това заяви при представянето на книгата си „Фердинандеум“ в Исторически музей – Дряново проф. дин Петър Стоянович. Събитието се състоя на 29 май – датата на която през 2024 година в България бяха пренесе тленните останки на българския владетел.

Пред препълнената залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“ проф. Петър Стоянович представи по изключително интересен начин монографията, посветена на Фердинанд Сакскобургготски. Директорът на Исторически музей – Дряново Иван Христов приветства гостите на събитието и сподели с тях повода, довел до представянето на „Фердинадеум“ в града на майстор Колю Фичето, по-малко от 2 месеца след гостуването на друга книга на проф. Стоянович – „Царска България (1879 – 1946) – Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)”.

„Фердинандеум“ е научно-исторически труд, описващ в подробности управлението на страната при Цар Фердинанд и живота на българския монарх след него. „Книгата се казва по този начин, защото от обикновена епоха, периодът на Цар Фердинанд става нарицателен, както е „Колизеум“-ът. „Фердинандеум“, защото по този начин, влизайки във всеки български град ти виждаш периода на Царя, отразен от паважа до къщите. Това е основният градски субстрат, който остана. Чрез книгата искам да върна разказа за миналото към документите, а не към емоциите“, коментира проф. Стоянович.

Пред публиката той разгледа личността на Царя, произхода, адаптацията, характера, качествата, заслугите му за страната, отношението към децата му. Фердинанд е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век управлява няколко монархии в Европа. Негова майка е принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип, която насърчава амбицията му да заеме българския престол и инвестира милиони златни франкове за модернизацията на България.

Проф. Стоянович определи Фердинанд като „интересна личност“, от която в нашата история няма по-мразена и тъпкана. Според историка това е напълно незаслужено, тъй като във времена на световна нестабилност, само за 31 години царят успява да модернизира и европеизира България. Той е етикет за страната ни по онова време пред света и без никакво усилие превръща българският царски двор в еталон.

По думите му цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкова аристократично потекло, който едновременно е пряк наследник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. 

Пред присъстващите авторът подчерта, че документите от онази епоха признават много ценни качества на Фердинанд като добър дипломат, изключително гъвкав и умел политик. Но в същото време човек с болезнени амбиции – високомерие, високо самочувствие стигащо понякога до грандомания.

В книгата си проф. Стоянович разглежда цар Фердинанд I като модернизатор, имащ желание да издигне България в Европа, не само с по-големи граници, но и с издигане на нейните институции. Изданието е разделено в няколко основни глави, в които с интересни примери и снимки се вижда проникването на Европа в нашата страна: в армията, обществения живот, архитектурата, обучението, здравеопазването, културата. През периода на неговото управление България изживява военен и стопански подем, строят се железници, обществени сгради, пристанища.

„От големите българи, Фердинанд е най-големият новатор, който е вманиачен в модерността. Колкото е ретро в някои политически моменти, толкова е в другата крайност – на модерността: като се избира оръжие – то винаги е най-доброто, като се прави нещо – то ще е последният модел, а това че струва 2 пъти повече – няма никакво значение. Поради тази причина ние, българите, през 1912 г. се оказваме с най-добрите съобщения, с най-добрата армия“, коментира още проф. Стоянович. Сред любопитните факти за Фердинанд историкът аргументирано изтъкна, че българският владетел е първият цар в света, летят със самолет през 1908 г. в Белгия, първи се качва на автомобил и той е първият цар, снимал се в игрален филм в собствено качество.

Изследователят изрази мнение, че изходът от Междусъюзническата война и последвалото поражение в Първата световна война предопределят и зачеркват всичките му постижения, като за един дълъг период от време монархът е винен за всички беди на страната. Цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – бъдещият цар Борис III, и напуска страната. Установява се в германския град Кобург, където живее до смъртта си. Фердинанд никога не е допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, най-вече през 1937 г. при раждането на внука му – княз Симеон Търновски (Симеон Сакскобургготски).

Жени се 3 пъти. Първият му брак е с италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца – цар Борис III, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда. Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на последната им дъщеря. Фердинанд умира на 87 години на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?“.

Зареди още

Култура

Излезе от печат първото книжно издание „Преминал майстор през земята“

Published

on

Излезе от печат първото книжно издание, събрало отличените творби от Националния детски конкурс, посветен на майстор Колю Фичето – „Преминал майстор през земята“. Конкурсът се организира традиционно от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, и се радва на широка популярност сред децата и младежите в страната.

Луксозното цветно издание е богато илюстрирано и обхваща в ретроспекция трите последни издания на конкурса – от 2022 до 2024 година. На 120 страници са събрани отличените творби в категориите „Изобразително изкуство“, „Литературно творчество“ и „Макет“, представени по възрастови групи. Книгата включва също и фотографии от церемониите по награждаване, запечатали емоционални моменти и вълненията на участниците.

За създаването на книжното издание работи авторски екип на Исторически музей – Дряново. Съставител е Гергана Симеонова, фотографиите са дело на Венцислав Симеонов, а издателството е „Фабер“, 2025.

През 2025 година се навършват 90 години от рождението на поетесата Теодора Ганчева (1935 – 2015 г.), автор на емблематичното стихотворение „Преминал майстор през земята“, което преди 3 години вдъхновява инициативата.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица