Култура
„Моят идеал е бил и е свободна България“
Изложба за граф Игнатиев и началото на свободна България показват в Националния музей на образованието

снимка: НМО – Габрово
Съвместна фотодокументална изложба на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ и Националния музей на образованието разкрива живота и дейността на руския дипломат и държавник граф Николай П. Игнатиев, чиято съдба е неразривно свързана с началото на свободна България.
Документалният разказ започва с изключително успешната военна и дипломатическа кариера на потомствения дворянин.
На 24 години Николай Игнатиев е военен аташе в Лондон, на 26 е генерал с мисии в Средна Азия и Китай, на 29 е посланик на Русия в Цариград.
С това започва началото на мечтата му за България. С огромния си дипломатически талант, вроден такт и упорит труд Игнатиев успява да убеди посланиците на Великите сили да дадат църковна независимост на България.
Документите в изложбата показват, че извоюваната екзархия включва в своите граници всички населени места с етнически българи.
След жестокото потушаване на Априлското въстание Игнатиев е един от главните инициатори за свикване на Цариградската конференция през 1877 г., на която за пръв път шестте Велики сили признават, че има България. В историята остава ултиматумът, който руският посланик изстрелва към Високата порта „Или автономия, или анатомия“. След енергичната му мисия с Великите сили и завършването на Руско-турска война от 1877 – 1878 г. на граф Игнатиев се пада историческата задача да подпише Санстефанския мирен договор. Изложбата свидетелства, че само за една нощ – на 11 срещу 12 януари 1878 г., граф Игнатиев подготвя текста на предварителния мирен договор. По-късно, същата година, заради разногласия с руския канцлер княз Горчаков, графът не взема участие в Берлинския конгрес. Отсъствието му се оказва пагубно за българските интереси.

снимка: НМО – Габрово
По повод 25-та годишнина от Руско-турската война вестник „България“ отбелязва посещението на граф Игнатиев през септември 1902 г. „… И ако тайната архива на руското посолство в Цариград стане един ден публично достояние, светът ще се удиви от величието на всичко онова, което е сторил граф Игнатиев за нашия народ през 15-годишното си посланичество в Цариград…“
Националният музей на образованието обогатява фотодокументалния разказ с ценни печатни издания.

Първите посетители на изложбата днес бяха учениците от IX в клас на Националната Априловска гимназия, които заедно с учителя си Даниела Цонева проведоха урок по История за ролята на дипломацията в навечерието на Руско-турската война от 1877-78 г. и отношението на руския посланик в Цариград граф Николай П. Игнатиев към националноосвобидителните процеси в България.
Показани са исторически очерци, сборници с документи, спомени на участници в Руско-турската война от 1877-78 г., карти, албуми, художествена литература и юбилейни издания. Изключително ценна е студията на бившия генерален консул на България в Русия Димитър Йоцов „Граф Игнатиев и нашето освобождение“ (1939 г.), подготвена с материали от личния архив на графа.
През 1909 г. Йоцов посещава неговото имение и с разрешението на съпругата му работи с лични документи и бележки на граф Игнатиев.

снимка: НМО – Габрово
Интерес представляват изданията за Цариградската конференция, „Протоколите от Берлинския конгрес“, „Националните стремления на народите на Балканския полуостров“ и други.
Изложбата се допълва от тематичен кът в централното фоайе на музея – „Светите места на признателна България“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 5 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 5 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 5 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Икономикапреди 2 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 4 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 4 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди един денМладши съдия Илиева вече е доктор по право







