Свържи се с нас

Култура

„Моят идеал е бил и е свободна България“

Изложба за граф Игнатиев и началото на свободна България показват в Националния музей на образованието

Published

on

снимка: НМО – Габрово

Съвместна фотодокументална изложба на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ и Националния музей на образованието разкрива живота и дейността на руския дипломат и държавник граф Николай П. Игнатиев, чиято съдба е неразривно свързана с началото на свободна България.

Документалният разказ започва с изключително успешната военна и дипломатическа кариера на потомствения дворянин.

На 24 години Николай Игнатиев е военен аташе в Лондон, на 26 е генерал с мисии в Средна Азия и Китай, на 29 е посланик на Русия в Цариград.

С това започва началото на мечтата му за България. С огромния си дипломатически талант, вроден такт и упорит труд Игнатиев успява да убеди посланиците на Великите сили да дадат църковна независимост на България.

Документите в изложбата показват, че извоюваната екзархия включва в своите граници всички населени места с етнически българи.

След жестокото потушаване на Априлското въстание Игнатиев е един от главните инициатори за свикване на Цариградската конференция през 1877 г., на която за пръв път шестте Велики сили признават, че има България. В историята остава ултиматумът, който руският посланик изстрелва към Високата порта „Или автономия, или анатомия“. След енергичната му мисия с Великите сили и завършването на Руско-турска война от 1877 – 1878 г. на граф Игнатиев се пада историческата задача да подпише Санстефанския мирен договор. Изложбата свидетелства, че само за една нощ – на 11 срещу 12 януари 1878 г., граф Игнатиев подготвя текста на предварителния мирен договор. По-късно, същата година, заради разногласия с руския канцлер княз Горчаков, графът не взема участие в Берлинския конгрес. Отсъствието му се оказва пагубно за българските интереси.

снимка: НМО – Габрово

По повод 25-та годишнина от Руско-турската война вестник „България“ отбелязва посещението на граф Игнатиев през септември 1902 г. „… И ако тайната архива на руското посолство в Цариград стане един ден публично достояние, светът ще се удиви от величието на всичко онова, което е сторил граф Игнатиев за нашия народ през 15-годишното си посланичество в Цариград…“
Националният музей на образованието обогатява фотодокументалния разказ с ценни печатни издания.

Първите посетители на изложбата днес бяха учениците от IX в клас на Националната Априловска гимназия, които заедно с учителя си Даниела Цонева проведоха урок по История за ролята на дипломацията в навечерието на Руско-турската война от 1877-78 г. и отношението на руския посланик в Цариград граф Николай П. Игнатиев към националноосвобидителните процеси в България.

Показани са исторически очерци, сборници с документи, спомени на участници в Руско-турската война от 1877-78 г., карти, албуми, художествена литература и юбилейни издания. Изключително ценна е студията на бившия генерален консул на България в Русия Димитър Йоцов „Граф Игнатиев и нашето освобождение“ (1939 г.), подготвена с материали от личния архив на графа.

През 1909 г. Йоцов посещава неговото имение и с разрешението на съпругата му работи с лични документи и бележки на граф Игнатиев.

снимка: НМО – Габрово

Интерес представляват изданията за Цариградската конференция, „Протоколите от Берлинския конгрес“, „Националните стремления на народите на Балканския полуостров“ и други.
Изложбата се допълва от тематичен кът в централното фоайе на музея – „Светите места на признателна България“.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица