Култура
Ценен документ за завещанието на Априлов показва НМО – Габрово

снимка: НМО – Габрово
Най–пълна информация за изпълнение завещанието на Васил Априлов от неговите душеприказчици дава протокол от заседание, свикано в Габрово по нареждане на министъра на народното просвещение на 25 май 1929 г.
Националният музей на образованието показва този изключително ценен документ за първи път в изложбата „Ние живеем за нашите потомци”, по повод 184 години от откриването на Габровското училище, чиито благодетел е Васил Априлов.
Протоколът представя пълен отчет, направен от последния душеприказчик Иван Д. Рашеев, за състоянието на фонда, създаден въз основа на Априловия завет. Той съдържа кратки данни за живота на благодетеля на Габровското училище и списък на тогавашния състав на душеприказчиците, които управляват капитала на Априлов.
Заветът е много ценен документ, в който в 29 параграфа и допълнението основателят на Габровското училище изразява волята си как да се използва наследството му за по-нататъшното развитие на българското образователно дело и на училището в родното Габрово. На 25 октомври 1844 г. В. Априлов пише своето завещание, което допълва и променя на 10 април 1847 г., само месеци преди смъртта си. Намерението му, както е записано в документа, е да помогне „да се образоват съотечествениците ми, които толкова далеч останаха назад от другите си събратя“. В изпълнение на това си съкровено желание, Априлов оставя 60 хиляди сребърни рубли. С тези средства трябва да се образува неприкосновен фонд в полза на училището в Габрово. Като човек с търговски нюх и стопански опит, той се разпорежда в детайли относно начините за изразходване на приходите. Една част (ок. 3/4) от сумата се капитализира за различни срокове от време (от 10 до 40 г.). Използват се лихвите на около 1/3 от капитала. Те се разделят на 2 части. Приходите от едната част се задържат в Одеса и с тях се издържат стипендианти в семинарията (4 души) и в други руски учебни заведения (1 до 6 души). Изискванията към избраниците за следване в Одеската семинария са да са българи, а учещите в другите висши училища – да са габровци. Стипендията се дава като безлихвен заем, а в случай че след като завършат, стипендиантите се завърнат в България, приемат духовен сан или работят на просветното и книжовното поприще, сумата им се опрощава (част от нея или изцяло). Другата половина от лихвите на фонда се изпращат на Габровското училище и трябва да се изразходват за неговите нужди. Априлов подробно изброява дори предметите, които трябва да се изучават в учебното заведение. В допълнението на своето завещание той предвижда за построяването на училищната сграда да се дадат 1000 сребърни рубли, а други 2500 да останат като фонд за тази цел. Освен това завещава на училището всичките си книги и съчинения и натоварва душеприказчиците със задачата да се грижат за откриването в Габрово на библиотека и печатница.
За изпълнители на завещанието Априлов посочва своя сподвижник и съмишленик Николай Палаузов, одеския търговец Матвей Милованов и племенника си Николай Априлов. Желанието му е приемниците на душеприказчиците да са габровци или българи.
Дейността на душеприказчиците започва през 1848 г. и продължава активно до 1916 г. През този период работят Николай Степанович Палаузов, Матвей Милованов, Константин Николаевич Палаузов, Никола Христов Палаузов, Васил Н. Рашеев, Николай Андреевич Палаузов, Спиридон Стомоняков, Иван Д. Рашеев, Димитър Ал. Рашеев, Владимир Владимиров Палаузов. Племеникът на Априлов Николай Никифоров не изпълнява задълженията си и оспорва завещанието в полза на Габровското училище като завежда съдебно дело, което продължава 20 години и сериозно затруднява работата на душеприказчиците. Със съдействието на Спиридон Палаузов съдебният процес приключва в полза на училището.
Душеприказчиците се грижат за точното изпълнение на Априловото завещание, за издръжката на Габровското училище, за подбора и финансирането на стипендиантите, за строежа и поддържането на училищните сгради и т.н. Работата им се отличава с голяма акуратност и чувство за отговорност. Чрез цялостната си дейност те достойно продължават и развиват делото на Априлов.
От 1920 г. душеприказчиците започват да напускат Одеса. Завръщайки се в родината през януари, най-дългогодишният душеприказчик Иван Рашеев успява да съхрани документите за Априловия капитал и оригинала на Априловото завещание, въпреки факта, че всичкият му багаж, в който са част от книгите и от архива на Априлов и на Одеското българско настоятелство, остава на брега и се загубва.
След заседанието в Габрово средствата във фонда, които възлизат на 127 952 златни рубли, преминават под разпореждане на Министерството на народното просвещение.
Сред документите, представени от Иван Рашеев, е и препис от декларация, която удостоверява, че той, в качеството си на член, завеждащ делата, и касиер на Одеското българско настоятелство, е „защитник” за запазване правата на Априловия капитал до момента на уреждане сметките между българското и руското правителство. Приложеният препис от декларацията дава информация за състоянието на фонда на настоятелството, състоящ се от една нова къща и капитали – 81 500 златни рубли.
Съхраненият от Иван Рашеев оригинал на завещанието на Априлов днес се пази в трезора на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май


Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.
От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.
И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.
Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.
Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.
Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.
В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.
За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Култура
Кметица меси питка за Валентин Велчев

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

Култура
Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.
Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.
На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.
Входът е срещу билет за музея.
Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.
За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

-
Новинипреди 7 дниС четири медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 7 дниРИОСВ събра институциите заради кафявата мечка
-
Кримипреди 7 дниАрестуваха млад габровец след извършен грабеж
-
Кримипреди 6 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Икономикапреди 7 дни„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“
-
Кримипреди 2 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди един денМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето






