Свържи се с нас

Култура

Ценен документ за завещанието на Априлов показва НМО – Габрово

Published

on

снимка: НМО – Габрово

Най–пълна информация за изпълнение завещанието на Васил Априлов от неговите душеприказчици дава протокол от заседание, свикано в Габрово по нареждане на министъра на народното просвещение на 25 май 1929 г.

Националният музей на образованието показва този изключително ценен документ за първи път в изложбата „Ние живеем за нашите потомци”, по повод 184 години от откриването на Габровското училище, чиито благодетел е Васил Априлов.

Протоколът представя пълен отчет, направен от последния душеприказчик Иван Д. Рашеев, за състоянието на фонда, създаден въз основа на Априловия завет. Той съдържа кратки данни за живота на благодетеля на Габровското училище и списък на тогавашния състав на душеприказчиците, които управляват капитала на Априлов.

Заветът е много ценен документ, в който в 29 параграфа и допълнението основателят на Габровското училище изразява волята си как да се използва наследството му за по-нататъшното раз­витие на българското образователно дело и на училището в родното Габрово. На 25 октомври 1844 г. В. Априлов пише своето завещание, което допълва и променя на 10 април 1847 г., само месеци преди смъртта си. Намерението му, както е записано в документа, е да помогне „да се образоват съотечествениците ми, които толкова далеч останаха назад от другите си събратя“. В изпълнение на това си съкровено желание, Априлов оставя 60 хиляди сребърни рубли. С тези средства трябва да се образува неприкосновен фонд в полза на училището в Габрово. Като човек с търговски нюх и стопански опит, той се разпорежда в детайли относно начините за изразходване на приходите. Една част (ок. 3/4) от сумата се капитализира за различни срокове от време (от 10 до 40 г.). Използват се лихвите на около 1/3 от капитала. Те се разделят на 2 части. Приходите от едната част се задържат в Одеса и с тях се издържат стипендианти в семинарията (4 души) и в други руски учебни заведения (1 до 6 души). Изискванията към избраниците за следване в Одеската семинария са да са българи, а учещите в другите висши училища – да са габровци. Стипендията се дава като безлихвен заем, а в случай че след като завършат, стипендиантите се завърнат в България, приемат духовен сан или работят на просветното и книжовното поприще, сумата им се опрощава (част от нея или изцяло). Другата половина от лихвите на фонда се изпращат на Габровското училище и трябва да се изразходват за неговите нужди. Априлов подробно изброява дори предметите, които трябва да се изучават в учебното заведение. В допълнението на своето завещание той предвижда за построяването на училищната сграда да се дадат 1000 сребърни рубли, а други 2500 да останат като фонд за тази цел. Освен това завещава на училището всичките си книги и съчинения и натоварва душеприказчиците със задачата да се грижат за откриването в Габрово на библиотека и печатница.

За изпълнители на завещанието Априлов посочва своя сподвижник и съмишленик Николай Палаузов, одеския търговец Матвей Милованов и племенника си Николай Априлов. Желанието му е приемниците на душеприказчиците да са габровци или българи.

Дейността на душеприказчиците започва през 1848 г. и продължава активно до 1916 г. През този период работят Николай Степанович Палаузов, Матвей Милованов, Константин Николаевич Палаузов, Никола Христов Палаузов, Васил Н. Рашеев, Николай Андреевич Палаузов, Спиридон Стомоняков, Иван Д. Рашеев, Димитър Ал. Рашеев, Владимир Владимиров Палаузов. Племеникът на Априлов Николай Никифоров не изпълнява задълженията си и оспорва завещанието в полза на Габровското училище като завежда съдебно дело, което продължава 20 години и сериозно затруднява работата на душеприказчиците. Със съдействието на Спиридон Палаузов съдебният процес приключва в полза на училището.

Душеприказчиците се грижат за точното изпълнение на Априловото завещание, за издръжката на Габровското училище, за подбора и финансирането на стипендиантите, за строежа и поддържането на училищните сгради и т.н. Работата им се отличава с голяма акуратност и чувство за отговорност. Чрез цялостната си дейност те достойно продължават и развиват делото на Априлов.

От 1920 г. душеприказчиците започват да напускат Одеса. Завръщайки се в родината през януари, най-дългогодишният душеприказчик Иван Рашеев успява да съхрани документите за Априловия капитал и оригинала на Априловото завещание, въпреки факта, че всичкият му багаж, в който са част от книгите и от архива на Априлов и на Одеското българско настоятелство, остава на брега и се загубва.

След заседанието в Габрово средствата във фонда, които възлизат на 127 952 златни рубли, преминават под разпореждане на Министерството на народното просвещение.

Сред документите, представени от Иван Рашеев, е и препис от декларация, която удостоверява, че той, в качеството си на член, завеждащ делата, и касиер на Одеското българско настоятелство, е „защитник” за запазване правата на Априловия капитал до момента на уреждане сметките между българското и руското правителство. Приложеният препис от декларацията дава информация за състоянието на фонда на настоятелството, състоящ се от една нова къща и капитали – 81 500 златни рубли.

Съхраненият от Иван Рашеев оригинал на завещанието на Априлов днес се пази в трезора на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Исторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона

Published

on

Исторически музей – Дряново утвърждава своята роля като ключов фактор за изграждането и поддържането на положителния имидж на Дряново като привлекателна туристическа и културна дестинация. Това заяви Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на публичното представяне на отчета за дейността на институцията през 2025 г., което се състоя на 29 януари.

„Исторически музей – Дряново предлага качествен туристически продукт, който все повече и успешно отговаря на съвременните търсения и тенденции. Нашата цел е чрез професионализъм, активна културна дейност и партньорства да допринасяме за добрия образ и популяризиране на Дряново и дряновския край, превръщайки го във все по-предпочитано място за посещения“, подчерта Иван Христов.

През отчетната 2025 година музейният екип е организирал и провел над 60 събития, като годината премина под знака на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор, подчерта Христов.

„За екипа на Исторически музей – Дряново 2025-та беше специална година, белязана от много труд, отдаденост и признателност към делото на Първомайстора. Положихме и ще продължим през настоящата година да полагаме усилия, за да направим Дряново и дряновския край все по-популярна и разпознаваема туристическа дестинация. Няма да пестим сили в това отношение“, категоричен бе Христов и изрази своята благодарност към екипа за съпричастността и съвместната работа.

Съществен принос за повишаване качеството на музейната дейност има и допълнителният персонал от четири щатни бройки, отпуснати с решение на Министерския съвет. Това е позволило осигуряване на ежедневно присъствие на музеен специалист във всички експозиции през активния туристически сезон, включително и през почивните дни, което е довело до по-добро екскурзоводно обслужване и по-пълноценно преживяване за посетителите. По думите на директора разширяването на екипа е създало условия за по-активна работа по културни и образователни инициативи, разработване на нови музейни продукти и развитие на партньорства.

Публичното представяне на отчета беше уважено от заместник-кмета на община Дряново Диляна Джеджева и председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, което подчерта институционалната подкрепа и значение на музейната дейност за развитието на местния туризъм.

От представения отчет стана ясно, че през 2025 г. във връзка с фондовата работа са изготвени 467 експертни заключения и научни паспорти, а научната библиотека е обогатена с 35 нови книги – собствени и дарени. Активна е била и теренната проучвателска дейност на музейните специалисти, довела до публикуването на научно-популярни статии.

През годината се отчита засилен интерес и от страна на гражданите към опазването на местното културно наследство, като във фонда на музея са постъпили множество ценни дарения с етнографски характер, лични архиви и аудиозаписи, както и плочка с лика на Колю Фичето, предоставена от румънски гражданин.

Важен акцент в научната дейност Иван Христов постави и върху организираната за четвърта поредна година национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, проведена в партньорство с ИФ на ВТУ, Община Дряново и УАСГ. През 2025 г. форумът беше посветен на 225 години от рождението на Колю Фичето, а докладите бяха публикувани в пети том на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

През годината Музеят реализира три национални събития, 17 гостуващи изложби, едно гостуване на институцията извън в Съюз на архитектите в България, както и средно по едно партньорско събитие месечно. Бяха реализирани успешни партньорства с Камара на строителите в България, Вестник Строител и други организации, медии и физически лица. Дейността на музейните специалисти получи широко отразяване в печатни, електронни и онлайн медии, както и чрез участия в национални телевизии, радиа и специализирани предавания по тях.

Сред образователните инициативи директорът Христов открои проведените четири открити урока с ученици, два от които в Румъния – в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле. Развитието на присъствието на музея в социалните мрежи и онлайн платформите също беше отчетено като важна посока за бъдеща работа.

Пълният отчет за дейността на Исторически музей – Дряново за 2025 г. е публикуван на интернет страницата на институцията в раздел „Отчети“.

Зареди още

Култура

Зрителите предлагат решения и нов финал на ново представление

Published

on

На 4 февруари от 19.00 часа в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще се състои премиерното представление на „Форум театър: Краят не е предизвестен!“. Форматът е посветен на познати ни социални теми, за които се търси различно разрешение. За целта се включва активното участие на зрителите с мнения и предложения за различни действия, които биха променили развитието на дадената ситуация.

Събитието стартира като ателие през септември с актьорите от трупата на театър под ръководството на Явор Костов – Йондин. Участват актьорите: Ванина Попова, Дилян Николов, Любен Попов, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Радостина Ангелова, Светослав Славчев, Силвия Боева, Таня Йоргова.

От 26 до 28 януари екипът на форума работи по подготовката на първото представление. То ще бъде пред габровската публика. В началото на вечерта актьорите представят пред зрителите няколко казуса от социален или семеен характер. Чрез гласуване зрителите определят по кой казус желаят да работят. Именно тогава стартира същинския форум.

Актьорите отново изиграват сцената, като всеки един зрител има право да я прекъсне в момент, в който мисли, че може да се постъпи по друг, предложен от него, начин. Така се тестват ситуациите и развитието на казуса според новите предложения. Публиката участва активно с гласуване, мнения и насоки.

Обичайно място за разиграването на форум театър е в училища, дневни и социални центрове. Все места, на които възникват казуси и се противопоставят позиции и личности. За първи път в Габрово обаче форумът се случва на театралната сцена. Това е необичайно, но в същото време търсен ефект от екипа на театъра. Осъществяването на проекта е опит да се насочат погледите към живота в неговата действителност от безопасното място на сцената, където могат да се правят опити и да се тестват решения на казуси в защитена среда.

Форматът предполага среща на различни поколения, обединени от желанието да се общува и дебатира по важни за обществото теми. Ръководителят и т.нар. посредник между изпълнителите и публиката е Явор Костов – Йондин, чиято работа през годините е дълбоко свързана със социалните театрални проекти и програми, главно свързани с деца и младежи в риск от социална изолация.

От 2012 г. участва в разработването на Ателие „Пластелин“ – неголямо галерийно пространство в центъра на София – като място за правене на независимо изкуство. От 2015 г. работи върху Субтеатър – идейно естетическа платформа за неконвенционален театър. Сред последните му театрални проекти са моноспектаклите „Сеч. Една възбуда“ по Томас Бернхард и „Детска история“ по Петер Хандке. Номиниран е за награда „Аскеер“ 2025 за главна мъжка роля за ролите на Разколников в “Представление и наказание” от Иван Станев по „Престъпление и наказание“ на Ф.М. Достоевски и като Вершинин/Кулигин в “Три сестри” от А.П. Чехов.

Зареди още

Култура

Васил Петров пристига в Габрово с нова концертна програма

Published

on

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.

Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.

Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.

На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.

Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица