снимка: НМО – Габрово

Най–пълна информация за изпълнение завещанието на Васил Априлов от неговите душеприказчици дава протокол от заседание, свикано в Габрово по нареждане на министъра на народното просвещение на 25 май 1929 г.

Националният музей на образованието показва този изключително ценен документ за първи път в изложбата „Ние живеем за нашите потомци”, по повод 184 години от откриването на Габровското училище, чиито благодетел е Васил Априлов.

Протоколът представя пълен отчет, направен от последния душеприказчик Иван Д. Рашеев, за състоянието на фонда, създаден въз основа на Априловия завет. Той съдържа кратки данни за живота на благодетеля на Габровското училище и списък на тогавашния състав на душеприказчиците, които управляват капитала на Априлов.

Заветът е много ценен документ, в който в 29 параграфа и допълнението основателят на Габровското училище изразява волята си как да се използва наследството му за по-нататъшното раз­витие на българското образователно дело и на училището в родното Габрово. На 25 октомври 1844 г. В. Априлов пише своето завещание, което допълва и променя на 10 април 1847 г., само месеци преди смъртта си. Намерението му, както е записано в документа, е да помогне „да се образоват съотечествениците ми, които толкова далеч останаха назад от другите си събратя“. В изпълнение на това си съкровено желание, Априлов оставя 60 хиляди сребърни рубли. С тези средства трябва да се образува неприкосновен фонд в полза на училището в Габрово. Като човек с търговски нюх и стопански опит, той се разпорежда в детайли относно начините за изразходване на приходите. Една част (ок. 3/4) от сумата се капитализира за различни срокове от време (от 10 до 40 г.). Използват се лихвите на около 1/3 от капитала. Те се разделят на 2 части. Приходите от едната част се задържат в Одеса и с тях се издържат стипендианти в семинарията (4 души) и в други руски учебни заведения (1 до 6 души). Изискванията към избраниците за следване в Одеската семинария са да са българи, а учещите в другите висши училища – да са габровци. Стипендията се дава като безлихвен заем, а в случай че след като завършат, стипендиантите се завърнат в България, приемат духовен сан или работят на просветното и книжовното поприще, сумата им се опрощава (част от нея или изцяло). Другата половина от лихвите на фонда се изпращат на Габровското училище и трябва да се изразходват за неговите нужди. Априлов подробно изброява дори предметите, които трябва да се изучават в учебното заведение. В допълнението на своето завещание той предвижда за построяването на училищната сграда да се дадат 1000 сребърни рубли, а други 2500 да останат като фонд за тази цел. Освен това завещава на училището всичките си книги и съчинения и натоварва душеприказчиците със задачата да се грижат за откриването в Габрово на библиотека и печатница.

За изпълнители на завещанието Априлов посочва своя сподвижник и съмишленик Николай Палаузов, одеския търговец Матвей Милованов и племенника си Николай Априлов. Желанието му е приемниците на душеприказчиците да са габровци или българи.

Дейността на душеприказчиците започва през 1848 г. и продължава активно до 1916 г. През този период работят Николай Степанович Палаузов, Матвей Милованов, Константин Николаевич Палаузов, Никола Христов Палаузов, Васил Н. Рашеев, Николай Андреевич Палаузов, Спиридон Стомоняков, Иван Д. Рашеев, Димитър Ал. Рашеев, Владимир Владимиров Палаузов. Племеникът на Априлов Николай Никифоров не изпълнява задълженията си и оспорва завещанието в полза на Габровското училище като завежда съдебно дело, което продължава 20 години и сериозно затруднява работата на душеприказчиците. Със съдействието на Спиридон Палаузов съдебният процес приключва в полза на училището.

Душеприказчиците се грижат за точното изпълнение на Априловото завещание, за издръжката на Габровското училище, за подбора и финансирането на стипендиантите, за строежа и поддържането на училищните сгради и т.н. Работата им се отличава с голяма акуратност и чувство за отговорност. Чрез цялостната си дейност те достойно продължават и развиват делото на Априлов.

От 1920 г. душеприказчиците започват да напускат Одеса. Завръщайки се в родината през януари, най-дългогодишният душеприказчик Иван Рашеев успява да съхрани документите за Априловия капитал и оригинала на Априловото завещание, въпреки факта, че всичкият му багаж, в който са част от книгите и от архива на Априлов и на Одеското българско настоятелство, остава на брега и се загубва.

След заседанието в Габрово средствата във фонда, които възлизат на 127 952 златни рубли, преминават под разпореждане на Министерството на народното просвещение.

Сред документите, представени от Иван Рашеев, е и препис от декларация, която удостоверява, че той, в качеството си на член, завеждащ делата, и касиер на Одеското българско настоятелство, е „защитник” за запазване правата на Априловия капитал до момента на уреждане сметките между българското и руското правителство. Приложеният препис от декларацията дава информация за състоянието на фонда на настоятелството, състоящ се от една нова къща и капитали – 81 500 златни рубли.

Съхраненият от Иван Рашеев оригинал на завещанието на Априлов днес се пази в трезора на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730