Свържи се с нас

Култура

Ценен документ за завещанието на Априлов показва НМО – Габрово

Published

on

снимка: НМО – Габрово

Най–пълна информация за изпълнение завещанието на Васил Априлов от неговите душеприказчици дава протокол от заседание, свикано в Габрово по нареждане на министъра на народното просвещение на 25 май 1929 г.

Националният музей на образованието показва този изключително ценен документ за първи път в изложбата „Ние живеем за нашите потомци”, по повод 184 години от откриването на Габровското училище, чиито благодетел е Васил Априлов.

Протоколът представя пълен отчет, направен от последния душеприказчик Иван Д. Рашеев, за състоянието на фонда, създаден въз основа на Априловия завет. Той съдържа кратки данни за живота на благодетеля на Габровското училище и списък на тогавашния състав на душеприказчиците, които управляват капитала на Априлов.

Заветът е много ценен документ, в който в 29 параграфа и допълнението основателят на Габровското училище изразява волята си как да се използва наследството му за по-нататъшното раз­витие на българското образователно дело и на училището в родното Габрово. На 25 октомври 1844 г. В. Априлов пише своето завещание, което допълва и променя на 10 април 1847 г., само месеци преди смъртта си. Намерението му, както е записано в документа, е да помогне „да се образоват съотечествениците ми, които толкова далеч останаха назад от другите си събратя“. В изпълнение на това си съкровено желание, Априлов оставя 60 хиляди сребърни рубли. С тези средства трябва да се образува неприкосновен фонд в полза на училището в Габрово. Като човек с търговски нюх и стопански опит, той се разпорежда в детайли относно начините за изразходване на приходите. Една част (ок. 3/4) от сумата се капитализира за различни срокове от време (от 10 до 40 г.). Използват се лихвите на около 1/3 от капитала. Те се разделят на 2 части. Приходите от едната част се задържат в Одеса и с тях се издържат стипендианти в семинарията (4 души) и в други руски учебни заведения (1 до 6 души). Изискванията към избраниците за следване в Одеската семинария са да са българи, а учещите в другите висши училища – да са габровци. Стипендията се дава като безлихвен заем, а в случай че след като завършат, стипендиантите се завърнат в България, приемат духовен сан или работят на просветното и книжовното поприще, сумата им се опрощава (част от нея или изцяло). Другата половина от лихвите на фонда се изпращат на Габровското училище и трябва да се изразходват за неговите нужди. Априлов подробно изброява дори предметите, които трябва да се изучават в учебното заведение. В допълнението на своето завещание той предвижда за построяването на училищната сграда да се дадат 1000 сребърни рубли, а други 2500 да останат като фонд за тази цел. Освен това завещава на училището всичките си книги и съчинения и натоварва душеприказчиците със задачата да се грижат за откриването в Габрово на библиотека и печатница.

За изпълнители на завещанието Априлов посочва своя сподвижник и съмишленик Николай Палаузов, одеския търговец Матвей Милованов и племенника си Николай Априлов. Желанието му е приемниците на душеприказчиците да са габровци или българи.

Дейността на душеприказчиците започва през 1848 г. и продължава активно до 1916 г. През този период работят Николай Степанович Палаузов, Матвей Милованов, Константин Николаевич Палаузов, Никола Христов Палаузов, Васил Н. Рашеев, Николай Андреевич Палаузов, Спиридон Стомоняков, Иван Д. Рашеев, Димитър Ал. Рашеев, Владимир Владимиров Палаузов. Племеникът на Априлов Николай Никифоров не изпълнява задълженията си и оспорва завещанието в полза на Габровското училище като завежда съдебно дело, което продължава 20 години и сериозно затруднява работата на душеприказчиците. Със съдействието на Спиридон Палаузов съдебният процес приключва в полза на училището.

Душеприказчиците се грижат за точното изпълнение на Априловото завещание, за издръжката на Габровското училище, за подбора и финансирането на стипендиантите, за строежа и поддържането на училищните сгради и т.н. Работата им се отличава с голяма акуратност и чувство за отговорност. Чрез цялостната си дейност те достойно продължават и развиват делото на Априлов.

От 1920 г. душеприказчиците започват да напускат Одеса. Завръщайки се в родината през януари, най-дългогодишният душеприказчик Иван Рашеев успява да съхрани документите за Априловия капитал и оригинала на Априловото завещание, въпреки факта, че всичкият му багаж, в който са част от книгите и от архива на Априлов и на Одеското българско настоятелство, остава на брега и се загубва.

След заседанието в Габрово средствата във фонда, които възлизат на 127 952 златни рубли, преминават под разпореждане на Министерството на народното просвещение.

Сред документите, представени от Иван Рашеев, е и препис от декларация, която удостоверява, че той, в качеството си на член, завеждащ делата, и касиер на Одеското българско настоятелство, е „защитник” за запазване правата на Априловия капитал до момента на уреждане сметките между българското и руското правителство. Приложеният препис от декларацията дава информация за състоянието на фонда на настоятелството, състоящ се от една нова къща и капитали – 81 500 златни рубли.

Съхраненият от Иван Рашеев оригинал на завещанието на Априлов днес се пази в трезора на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица