Свържи се с нас

Култура

За музей „Етър“ 2019 година е изпълнена с възможности за нови постижения

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Първата и много важна стъпка към издигане нивото на „Етър“-а сред музейната общност бе направена с едно решение на Общинския съвет на Габрово. Местните парламентаристи одобриха предложението от местен етнографският музей на открито да стане регионален. Следващите етапи да се случи това минават през действия на Областния управител на Габрово, Министерство на културата и Министерски съвет.

„След като предложението има подкрепата на местната общност, аз съм убедена, че институциите ще го приемат“, заяви директорът проф. д-р Светла Димитрова.

Защо е важно музей „Етър“ да стане регионален?

Като институция той е ангажиран с артефакти, свързани с една по-голяма област от територията на община Габрово. Музейните специалисти изследват етнографската категория „балканджии“.
Когато една структура е регионална, има възможност да развива по-голяма експертна дейност.

Музей „Етър“ получава шанса да е фактор в идентификацията на предмети, които са културни ценности в сферата на етнографията. Проф. Димитрова обяснява, че това повишава значимостта на експертите, които работят в институцията.

„Като регионална структура музеят би стоял много по-добре в партньорските си отношения с институции извън страната – музеи, университети, сдружения, НПО. Повечето от тях предпочитат за партньор някой, който е с ниво над местното“, сочи опитът в работата на международно ниво, според проф. Димитрова.

Във всяка област на България има по един музей, който е с регионално значение, но това е най-общо казано. В Плевен има два такива музея, в Пловдив – три. Ако идеята „Етър“ да стане със статут на регионален бъде одобрена, Габрово ще е втората област с два такива музея – Регионален исторически музей и Етнографския музей на открито.

„Това не е конкуренция между двата музея, а е надграждане на експертността в област Габрово. Изследванията, свързани с етнологията ще бъдат съсредоточени в „Етър“-а. Свързаните с археологията и историята са приоритет на РИМ – Габрово. Но какво означава конкуренция? Ако става въпрос за конкуренция на експертно ниво, това е нещо положително. Специалистите, които се насочат към работа тук, ще имат възможност да се реализират в две институции със статут на регионални“, обяснява проф. д-р Светла Димитрова.

Защо е важно един музей да бъде управляван от ръководител с докторска степен и длъжност в академичния състав?

На 11 декември 2018 година директорът на „Етър“-а бе избрана за професор. Така Светла Димитрова стана първия ръководител на културна институция в историята на област Габрово, която е избрана на такава длъжност.

снимка: ЕМО „Етър“

„Лично на мен много ми допада, че в новия правилник на музея има раздел „Научна група“. Така, който желае да постига развитие в научната област, би могъл да работи като главен асистент, доцент, професор. Не са много музеите в страната, които имат научни групи. Също така не са много и музеите в страната, управлявани от доценти или професори. Към момента само два от тях се ръководят от професори – музеят в Русе и ЕМО „Етър“ – Габрово.“

Макар у нас все още това да не е факт, в чужбина отношението към институции, управлявани от доценти или професори е по-различни. Респект е думата, с която то може да бъде описано то. Ако при представянето на директора бъдат упоменати само музея и името, отношението е любезно. Ако преди името има докторска степен и длъжност в академичния състав, свързани с постижения в научната област, има очевиден интерес, а уважението – подчертано. Определено представителите на културни и научни институции от чужбина показват, че искат да поддържат контакти и в бъдеще.

В края на 2018 година музей „Етър“ бе избран от хиляди българи и чужденци за мястото, в което е въплътен „Духът на България“. Това стана с гласуване, организирано от Министерство на туризма. Според проф. д-р Светла Димитрова именно чрез „Етър“-а много чуждестранни гости са обикнали страната ни.

„Да впечатлиш хората не е лесна работа.Още повече сега, когато сме с отворени граници и имаме възможности да пътуваме, могат да се правят сравнения и посетителите да имат повече изисквания към музеите. Радвам се, че в тази обстановка музей „Етър“ не само не е намалил посетителите си, но е увеличил техния брой. Трябва да подчертаем, че показваното тук е отрязък от едно много ползотворно за България време – нейното Възраждане, първите стъпки в модерността, началната индустриализация. Това е времето, когато българите излизат от вековната летаргия и влизат в един динамичен етап, който позволява всичко най-добро като постижения да бъде развито и тук. Това дава вяра на хората днес и мисля, че е важен фактор да ни харесват. Разбира се има и други – екипът ни е иновативен, интересен и успява да разкаже миналото по начин, който да е интересен днес.“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица