Свържи се с нас

Култура

За музей „Етър“ 2019 година е изпълнена с възможности за нови постижения

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Първата и много важна стъпка към издигане нивото на „Етър“-а сред музейната общност бе направена с едно решение на Общинския съвет на Габрово. Местните парламентаристи одобриха предложението от местен етнографският музей на открито да стане регионален. Следващите етапи да се случи това минават през действия на Областния управител на Габрово, Министерство на културата и Министерски съвет.

„След като предложението има подкрепата на местната общност, аз съм убедена, че институциите ще го приемат“, заяви директорът проф. д-р Светла Димитрова.

Защо е важно музей „Етър“ да стане регионален?

Като институция той е ангажиран с артефакти, свързани с една по-голяма област от територията на община Габрово. Музейните специалисти изследват етнографската категория „балканджии“.
Когато една структура е регионална, има възможност да развива по-голяма експертна дейност.

Музей „Етър“ получава шанса да е фактор в идентификацията на предмети, които са културни ценности в сферата на етнографията. Проф. Димитрова обяснява, че това повишава значимостта на експертите, които работят в институцията.

„Като регионална структура музеят би стоял много по-добре в партньорските си отношения с институции извън страната – музеи, университети, сдружения, НПО. Повечето от тях предпочитат за партньор някой, който е с ниво над местното“, сочи опитът в работата на международно ниво, според проф. Димитрова.

Във всяка област на България има по един музей, който е с регионално значение, но това е най-общо казано. В Плевен има два такива музея, в Пловдив – три. Ако идеята „Етър“ да стане със статут на регионален бъде одобрена, Габрово ще е втората област с два такива музея – Регионален исторически музей и Етнографския музей на открито.

„Това не е конкуренция между двата музея, а е надграждане на експертността в област Габрово. Изследванията, свързани с етнологията ще бъдат съсредоточени в „Етър“-а. Свързаните с археологията и историята са приоритет на РИМ – Габрово. Но какво означава конкуренция? Ако става въпрос за конкуренция на експертно ниво, това е нещо положително. Специалистите, които се насочат към работа тук, ще имат възможност да се реализират в две институции със статут на регионални“, обяснява проф. д-р Светла Димитрова.

Защо е важно един музей да бъде управляван от ръководител с докторска степен и длъжност в академичния състав?

На 11 декември 2018 година директорът на „Етър“-а бе избрана за професор. Така Светла Димитрова стана първия ръководител на културна институция в историята на област Габрово, която е избрана на такава длъжност.

снимка: ЕМО „Етър“

„Лично на мен много ми допада, че в новия правилник на музея има раздел „Научна група“. Така, който желае да постига развитие в научната област, би могъл да работи като главен асистент, доцент, професор. Не са много музеите в страната, които имат научни групи. Също така не са много и музеите в страната, управлявани от доценти или професори. Към момента само два от тях се ръководят от професори – музеят в Русе и ЕМО „Етър“ – Габрово.“

Макар у нас все още това да не е факт, в чужбина отношението към институции, управлявани от доценти или професори е по-различни. Респект е думата, с която то може да бъде описано то. Ако при представянето на директора бъдат упоменати само музея и името, отношението е любезно. Ако преди името има докторска степен и длъжност в академичния състав, свързани с постижения в научната област, има очевиден интерес, а уважението – подчертано. Определено представителите на културни и научни институции от чужбина показват, че искат да поддържат контакти и в бъдеще.

В края на 2018 година музей „Етър“ бе избран от хиляди българи и чужденци за мястото, в което е въплътен „Духът на България“. Това стана с гласуване, организирано от Министерство на туризма. Според проф. д-р Светла Димитрова именно чрез „Етър“-а много чуждестранни гости са обикнали страната ни.

„Да впечатлиш хората не е лесна работа.Още повече сега, когато сме с отворени граници и имаме възможности да пътуваме, могат да се правят сравнения и посетителите да имат повече изисквания към музеите. Радвам се, че в тази обстановка музей „Етър“ не само не е намалил посетителите си, но е увеличил техния брой. Трябва да подчертаем, че показваното тук е отрязък от едно много ползотворно за България време – нейното Възраждане, първите стъпки в модерността, началната индустриализация. Това е времето, когато българите излизат от вековната летаргия и влизат в един динамичен етап, който позволява всичко най-добро като постижения да бъде развито и тук. Това дава вяра на хората днес и мисля, че е важен фактор да ни харесват. Разбира се има и други – екипът ни е иновативен, интересен и успява да разкаже миналото по начин, който да е интересен днес.“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица