Култура
Международното изложение „Хомо Фабер” (в снимки)
Международното изложение за ръчно изработени предмети „Хомо Фабер” през погледа на фотографа

Използвайки великолепните си умения, майсторът Филип Николас (Картие, Франция) оформя полускъпоценни камъни и декоративни скъпоценни камъни, за да създава миниатюрни скулптури.
Директорът на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова, изпълнителният директор на Регионално сдружение на общините „Централна Стара планина” и фотографът Росина Пенчева бяха единствените български представители на голямото изложение на ръчно изработвани изделие „Хомо Фабер”, което се проведе във Венеция. В няколко публикации представяме погледа на всяка от тях за това изключително голямо събитие, посветено на традиционните, редки и съвременни занаяти.

Погледът на фотографа!
За събитието „Хомо Фабер” Росина Пенчева научава в ЕМО „Етър“. Музеят е част от мрежата на Микеланджело – фондацията организатор, посветила дейността си на европейското творчество и занаятчийство. Решава да посети биеналето по няколко причини.
Интересът й към занаятите и към процеса на изработка на изделията е първата. Той се заражда през 2013 година, когато Росина Пенчева започва да снима по темата.

„Втората е, че не бях посещавала Венеция. Толкова бях пленена от „Хомо Фабер”, че в крайна сметка почти не успях да видя същинската Венеция”, споделя фотографът.
Третата причина за решението да посети „Хомо Фабер” е впечатляващото ниво, на което се комуникира и представя събитието.

„То се оказа и абсолютно релевантно на нивото, на което беше реализирано. Следях информацията за „Хомо Фабер” и бях наясно колко висока е летвата. Освен това, много държах да видя и фотографската изложба на Сузана Позоли, показваща знаковите за Венеция ателиета (работилници и техните майстори). Имах възможността и лично да се запозная с нея.”

18-каратови златни пера, гравирани с емблемата и номер 4810, височината на Мон Блан в метри
Присъствала ли си някога в България на събитие, което да бъде на нивото на това или поне да се доближава?
В България безспорно се случват събития от високо ниво, в които участват най-големите имена в дадения бранш, да. Аз съм присъствала на такива, а някои от тях съм снимала, но те са били с тесен профил и съответно – профилирана аудитория. Ако става дума дали в България има събития (изложения) за ръчно изработени изделия, организирани на нивото на „Хомо Фабер” – категорично няма. „Хомо Фабер” беше представено като безпрецедентно събитие. Следя международните инициативи по темата и наистина не съм попадала на подобно, но нямам претенцията да познавам всички събития от този род.

Какво ти направи най-силно впечатление и какво би могло да се пренесе като опит в българска среда?
В изложението имаше десетки майстори, демонстриращи занаятите си на живо – книговезане, седларство, парфюмерийство, тъкачество, стъклообработка, бижутесрство, гравиране върху кристал, емайлиране, часовникарство, рисуване върху порцелан, реставрация на експонати и други. Повечето от тях са от семейства с традиция в работа в дадения занаят и всички те работят за големи брандове като писалките Монблан, обувките Сантони, кожените тефтери Смитсън, очилата Мейсън Боне, колелетата Харли Сайкълс. Силно впечатление ми направи отношението на тези майстори към посетителите – бяха изключително любезни, достъпни и сами заговаряха посетителите, за да им разкажат са своите умения и най-вече да им покажат част от технологичния процес. Имах честта майстора на Картие лично да ми разкаже за ателието си във Франция, докато пред мен склуптурираше скъпоценни камъни за известния бижутерски бранд. Ако преди индустриалната революция ръчната изработка е била единственият начин за производство на всякакви изделия, то в момента ръчната изработка е въпрос на избор и начин да изработиш предмет-уникат или съответно да се сдобиеш с такъв. Показанието в биеналето предмети имат добавена стойност. Те са това, което машината не може да изработи и би следвало да се отнасяме с повече уважение към хората, които ги сътворяват, да ги оценяваме повече. „Хомо Фабер” представи огромно разнообразие от материали и експертиза. От редки традиционни умения на ръба на изчезването до съвременни техники в мода, транспорт, интериор, реставрация и други. Конференцията постави въпроси като: Ако е виртуално, занаят ли е?; Занаятчийството в постиндустриалния свят; Традиционните умения срещу дигиталния свят; Бизнес моделите на занаятчийските компании и парадокса, съществуващ между атрактивността и обсебването на клиентите по занаятчийски продукти и икономическата слабост на занаятчийските компании. Впечатление безспорно ми направиха и изложбените пространства, чиито домакин беше фондация „Джорджо Чини” – уникално историческо място, от архитектурно и художествено значение, датиращо от XVI век. Например, една от изложбите беше в самата библиотека – тя показваше еволюция на формата/дизайна на вазата в рамките на повече от един век. Друга изложба показва висша мода – ръчно бродирани дрехи в нефункциониращ вече басейн. За представяне на някои от изложбите бяха умело използвани съвременни технологии. В две от тях чрез виртуална реалност може да влезеш в ателиета на майстори на редки занаяти. Относно огранизация на събитието – според мен почти всичко би могло да се пренесе в българска среда стига да се работи с добрите професионалисти каквито не липсват в България, но са малко.

Демонстрация на изкуството на бродерията на Люневил
От твоите наблюдения – такъв тип изложение как би било прието от българската публика и би ли привлякло чуждестранна, ако се реализира у нас?
Като формат и като тема събитието „Хомо Фабер” и Международен панаир на традиционните занаяти (който се организира от Министерство на културата, Община Габрово и Етнографски музей на открито „Етър“), са на практика доста сходни. И двете събития са международни, имат изложение на майстори-занаятчии, които демонстрират уменията си пред посетителите; имат конференция и изложби. Разликата е, че целта на „Хомо Фабер” е да запознае посетителите с детайли от ръчната изработка, да покаже едни от най-добрите изделия. То няма комерсиална цел. Входът на събитието е безплатен, а изделията не се продават – само гледаш, наслаждаваш им се и научаваш повече за изработката им. Всичко това се осъществява под патронажа на Европейския парламент. На етърския панаир една от целите е да даде възможност на занаятчиите да продадат своето производство, продължавайки традицията на едновремешните панаири. Друга основна разлика е в нивото, на което двете събития се представят, което определя и публиката. ЕМО „Етър“ планира реновиране на хотела си, който впрочем е единствения по рода си музеен хотел в страната. В началото на 2018-та приключи успешният архитектурен конкурс за преустройството му. Предстои още преустройство на най-голямата възрожденска сграда в музея – Кръстникколчовия хан, който ще преобрази и трите си етажа в изложбени пространства със съвременно оборудване и по-добри условия за представяне на изложби, филми, организиране на ателиета и други.

Ако подобри и фестивалната си зона на открито с професионално сценично оборудване, със сигурност музеят би имал необходимите условия да повиши нивото на представяне и на събитията си. Това би дало предпоставки да бъде привлечен нов таргет, да се засили и международното участие.

И разбира се да уточниш като каква посети „Хомо Фабер”, защото в разговора ни каза, че не си била там като фотограф!
Бях там като посетител, нямах професионален фотографски ангажимент.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
ИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“

На 2 ноември, понеделник, от 18.00 часа Исторически музей – Дряново ще представи книгата на д-р Мирела Костадинова „До всеки успял мъж стои силна жена“, документално изследване от почти 600 страници, в което двадесет и шест жени излизат от сянката на прочутите си съпрузи.
От една доста позната и дълголетна крилата мисъл за успелите мъже авторката изважда на светло 26 женски съдби. Заплита съдби и характери, драми и успехи, разкрива болки и тайни, очарова с вярност и издръжливост. Вярна на коректното си отношение към миналото, фактите и документите, Мирела Костадинова разказва само истински и достоверни истории, открити в архивните и музейните фондове на национални и регионални хранилища на българската литературна памет.
Това са жени, които са понасяли и непоносимото в дните си и са стояли уверено до своите мъже като антична колона. Отглеждали са деца, давали са вдъхновение и сила. Някои от тях са загърбвали личния си път и са поемали по друмището, за да служат за реализацията на своите съпрузи. Написаното е за мъжете, а техните половинки остават в сянка. Това е трудно решение: да бъдеш себе си и да се посветиш на другия. Д-р Костадинова събира образите на такива жени, открива способностите и силата им, защото мъжът е завършен, ако до него стои истинска жена.
Дори в сянка, героините на книгата не са губели своята индивидуалност и не са били безлични спътници. Жената е можела да отстоява себе си чрез воля и характер. Полагала е всякакви усилия, за да го има семейството. Не е навеждала глава пред трудностите и е устоявала, стиснала зъби. Нямала е право на слабост, единствено на сила. Изправяла се е очи в очи пред своя дълг, дори тогава, когато умората е побеждавала тялото ѝ.
Семейството е съществувало поради нейното стоманено търпение и устойчивост. Наред с това е подкрепяла работата и успехите на мъжа си, без да търси признание за това. За тези жени времето е запазило само откъслечни спомени, няколко снимки, писма или документи. Но пък се получи едно голямо, обемисто издание.
Когато прочетете книгата, ще останете с впечатлението, че само жената може да окрили мъжа и да го изведе там, където и ангел не би го отвел. И само жена може да освети делата и славата на мъжа, който обича. Може да го направи велик, но и да го блъсне в ъгъла на живота. Зависи какво е заслужил. Тези 26 дами са изключително силни личности и някои от тях си пробиват място и в новините на 21 век.
Книгата е отпечатана от издателство „Стилует“. Редактор е Мая Недкова, а художник е Калин Николов, който най-често илюстрира книгите на авторката. Половин час преди представянето на изданието, от 17.30 часа, в Исторически музей – Дряново ще бъде открита и документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“. Тя е съвместна инициатива на дряновския музей и Националния литературен музей, и събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Автор на изложбата отново е д-р Мирела Костадинова.
Историческият музей в Дряново кани всички, които държат на истинските истории, на вечер за книгата, за словото и за жените, които твърде дълго са стояли в сянка.

Култура
В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.
Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.
„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.
Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.
„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.
И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.
Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.
„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.
С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Култура
ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.
Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.
Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.
Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.
В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.
Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

-
Културапреди 6 дниИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“
-
Кримипреди 6 дниПолицията с мащабна акция в Севлиевско в навечерието на изборите
-
Кримипреди 6 дниСтудент налетя с юмруци на портиер
-
Новинипреди 6 дниЕстакадата на ул. Лазурна ще бъде затворена от 26 октомври
-
Кримипреди 5 дниПолицейска операция в Габрово, Севлиево и Трявна
-
Икономикапреди 5 дниКметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан
-
Културапреди 2 дниВ село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката
-
Новинипреди 2 дниУспешен дебют за Димитър Димитров в силовия многобой




