Свържи се с нас

Култура

Международното изложение „Хомо Фабер” (в снимки)

Международното изложение за ръчно изработени предмети „Хомо Фабер” през погледа на фотографа

Published

on

Използвайки великолепните си умения, майсторът Филип Николас (Картие, Франция) оформя полускъпоценни камъни и декоративни скъпоценни камъни, за да създава миниатюрни скулптури.

Директорът на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова, изпълнителният директор на Регионално сдружение на общините „Централна Стара планина” и фотографът Росина Пенчева бяха единствените български представители на голямото изложение на ръчно изработвани изделие „Хомо Фабер”, което се проведе във Венеция. В няколко публикации представяме погледа на всяка от тях за това изключително голямо събитие, посветено на традиционните, редки и съвременни занаяти.


Погледът на фотографа!

За събитието „Хомо Фабер” Росина Пенчева научава в ЕМО „Етър“. Музеят е част от мрежата на Микеланджело – фондацията организатор, посветила дейността си на европейското творчество и занаятчийство. Решава да посети биеналето по няколко причини.

Интересът й към занаятите и към процеса на изработка на изделията е първата. Той се заражда през 2013 година, когато Росина Пенчева започва да снима по темата.


„Втората е, че не бях посещавала Венеция. Толкова бях пленена от „Хомо Фабер”, че в крайна сметка почти не успях да видя същинската Венеция”, споделя фотографът.
Третата причина за решението да посети „Хомо Фабер” е впечатляващото ниво, на което се комуникира и представя събитието.


„То се оказа и абсолютно релевантно на нивото, на което беше реализирано. Следях информацията за „Хомо Фабер” и бях наясно колко висока е летвата. Освен това, много държах да видя и фотографската изложба на Сузана Позоли, показваща знаковите за Венеция ателиета (работилници и техните майстори). Имах възможността и лично да се запозная с нея.”

18-каратови златни пера, гравирани с емблемата и номер 4810, височината на Мон Блан в метри

Присъствала ли си някога в България на събитие, което да бъде на нивото на това или поне да се доближава?

В България безспорно се случват събития от високо ниво, в които участват най-големите имена в дадения бранш, да. Аз съм присъствала на такива, а някои от тях съм снимала, но те са били с тесен профил и съответно – профилирана аудитория. Ако става дума дали в България има събития (изложения) за ръчно изработени изделия, организирани на нивото на „Хомо Фабер” – категорично няма. „Хомо Фабер” беше представено като безпрецедентно събитие. Следя международните инициативи по темата и наистина не съм попадала на подобно, но нямам претенцията да познавам всички събития от този род.


Какво ти направи най-силно впечатление и какво би могло да се пренесе като опит в българска среда?

В изложението имаше десетки майстори, демонстриращи занаятите си на живо – книговезане, седларство, парфюмерийство, тъкачество, стъклообработка, бижутесрство, гравиране върху кристал, емайлиране, часовникарство, рисуване върху порцелан, реставрация на експонати и други. Повечето от тях са от семейства с традиция в работа в дадения занаят и всички те работят за големи брандове като писалките Монблан, обувките Сантони, кожените тефтери Смитсън, очилата Мейсън Боне, колелетата Харли Сайкълс. Силно впечатление ми направи отношението на тези майстори към посетителите – бяха изключително любезни, достъпни и сами заговаряха посетителите, за да им разкажат са своите умения и най-вече да им покажат част от технологичния процес. Имах честта майстора на Картие лично да ми разкаже за ателието си във Франция, докато пред мен склуптурираше скъпоценни камъни за известния бижутерски бранд. Ако преди индустриалната революция ръчната изработка е била единственият начин за производство на всякакви изделия, то в момента ръчната изработка е въпрос на избор и начин да изработиш предмет-уникат или съответно да се сдобиеш с такъв. Показанието в биеналето предмети имат добавена стойност. Те са това, което машината не може да изработи и би следвало да се отнасяме с повече уважение към хората, които ги сътворяват, да ги оценяваме повече. „Хомо Фабер” представи огромно разнообразие от материали и експертиза. От редки традиционни умения на ръба на изчезването до съвременни техники в мода, транспорт, интериор, реставрация и други. Конференцията постави въпроси като: Ако е виртуално, занаят ли е?; Занаятчийството в постиндустриалния свят; Традиционните умения срещу дигиталния свят; Бизнес моделите на занаятчийските компании и парадокса, съществуващ между атрактивността и обсебването на клиентите по занаятчийски продукти и икономическата слабост на занаятчийските компании. Впечатление безспорно ми направиха и изложбените пространства, чиито домакин беше фондация „Джорджо Чини” – уникално историческо място, от архитектурно и художествено значение, датиращо от XVI век. Например, една от изложбите беше в самата библиотека – тя показваше еволюция на формата/дизайна на вазата в рамките на повече от един век. Друга изложба показва висша мода – ръчно бродирани дрехи в нефункциониращ вече басейн. За представяне на някои от изложбите бяха умело използвани съвременни технологии. В две от тях чрез виртуална реалност може да влезеш в ателиета на майстори на редки занаяти. Относно огранизация на събитието – според мен почти всичко би могло да се пренесе в българска среда стига да се работи с добрите професионалисти каквито не липсват в България, но са малко.

Демонстрация на изкуството на бродерията на Люневил

От твоите наблюдения – такъв тип изложение как би било прието от българската публика и би ли привлякло чуждестранна, ако се реализира у нас?

Като формат и като тема събитието „Хомо Фабер” и Международен панаир на традиционните занаяти (който се организира от Министерство на културата, Община Габрово и Етнографски музей на открито „Етър“), са на практика доста сходни. И двете събития са международни, имат изложение на майстори-занаятчии, които демонстрират уменията си пред посетителите; имат конференция и изложби. Разликата е, че целта на „Хомо Фабер” е да запознае посетителите с детайли от ръчната изработка, да покаже едни от най-добрите изделия. То няма комерсиална цел. Входът на събитието е безплатен, а изделията не се продават – само гледаш, наслаждаваш им се и научаваш повече за изработката им. Всичко това се осъществява под патронажа на Европейския парламент. На етърския панаир една от целите е да даде възможност на занаятчиите да продадат своето производство, продължавайки традицията на едновремешните панаири. Друга основна разлика е в нивото, на което двете събития се представят, което определя и публиката. ЕМО „Етър“ планира реновиране на хотела си, който впрочем е единствения по рода си музеен хотел в страната. В началото на 2018-та приключи успешният архитектурен конкурс за преустройството му. Предстои още преустройство на най-голямата възрожденска сграда в музея – Кръстникколчовия хан, който ще преобрази и трите си етажа в изложбени пространства със съвременно оборудване и по-добри условия за представяне на изложби, филми, организиране на ателиета и други.


Ако подобри и фестивалната си зона на открито с професионално сценично оборудване, със сигурност музеят би имал необходимите условия да повиши нивото на представяне и на събитията си. Това би дало предпоставки да бъде привлечен нов таргет, да се засили и международното участие.


И разбира се да уточниш като каква посети „Хомо Фабер”, защото в разговора ни каза, че не си била там като фотограф!

Бях там като посетител, нямах професионален фотографски ангажимент.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

Published

on

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.

На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.

Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.

Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.

Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.

Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Зареди още

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица