Свържи се с нас

Култура

Международното изложение „Хомо Фабер” (в снимки)

Международното изложение за ръчно изработени предмети „Хомо Фабер” през погледа на фотографа

Published

on

Използвайки великолепните си умения, майсторът Филип Николас (Картие, Франция) оформя полускъпоценни камъни и декоративни скъпоценни камъни, за да създава миниатюрни скулптури.

Директорът на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова, изпълнителният директор на Регионално сдружение на общините „Централна Стара планина” и фотографът Росина Пенчева бяха единствените български представители на голямото изложение на ръчно изработвани изделие „Хомо Фабер”, което се проведе във Венеция. В няколко публикации представяме погледа на всяка от тях за това изключително голямо събитие, посветено на традиционните, редки и съвременни занаяти.


Погледът на фотографа!

За събитието „Хомо Фабер” Росина Пенчева научава в ЕМО „Етър“. Музеят е част от мрежата на Микеланджело – фондацията организатор, посветила дейността си на европейското творчество и занаятчийство. Решава да посети биеналето по няколко причини.

Интересът й към занаятите и към процеса на изработка на изделията е първата. Той се заражда през 2013 година, когато Росина Пенчева започва да снима по темата.


„Втората е, че не бях посещавала Венеция. Толкова бях пленена от „Хомо Фабер”, че в крайна сметка почти не успях да видя същинската Венеция”, споделя фотографът.
Третата причина за решението да посети „Хомо Фабер” е впечатляващото ниво, на което се комуникира и представя събитието.


„То се оказа и абсолютно релевантно на нивото, на което беше реализирано. Следях информацията за „Хомо Фабер” и бях наясно колко висока е летвата. Освен това, много държах да видя и фотографската изложба на Сузана Позоли, показваща знаковите за Венеция ателиета (работилници и техните майстори). Имах възможността и лично да се запозная с нея.”

18-каратови златни пера, гравирани с емблемата и номер 4810, височината на Мон Блан в метри

Присъствала ли си някога в България на събитие, което да бъде на нивото на това или поне да се доближава?

В България безспорно се случват събития от високо ниво, в които участват най-големите имена в дадения бранш, да. Аз съм присъствала на такива, а някои от тях съм снимала, но те са били с тесен профил и съответно – профилирана аудитория. Ако става дума дали в България има събития (изложения) за ръчно изработени изделия, организирани на нивото на „Хомо Фабер” – категорично няма. „Хомо Фабер” беше представено като безпрецедентно събитие. Следя международните инициативи по темата и наистина не съм попадала на подобно, но нямам претенцията да познавам всички събития от този род.


Какво ти направи най-силно впечатление и какво би могло да се пренесе като опит в българска среда?

В изложението имаше десетки майстори, демонстриращи занаятите си на живо – книговезане, седларство, парфюмерийство, тъкачество, стъклообработка, бижутесрство, гравиране върху кристал, емайлиране, часовникарство, рисуване върху порцелан, реставрация на експонати и други. Повечето от тях са от семейства с традиция в работа в дадения занаят и всички те работят за големи брандове като писалките Монблан, обувките Сантони, кожените тефтери Смитсън, очилата Мейсън Боне, колелетата Харли Сайкълс. Силно впечатление ми направи отношението на тези майстори към посетителите – бяха изключително любезни, достъпни и сами заговаряха посетителите, за да им разкажат са своите умения и най-вече да им покажат част от технологичния процес. Имах честта майстора на Картие лично да ми разкаже за ателието си във Франция, докато пред мен склуптурираше скъпоценни камъни за известния бижутерски бранд. Ако преди индустриалната революция ръчната изработка е била единственият начин за производство на всякакви изделия, то в момента ръчната изработка е въпрос на избор и начин да изработиш предмет-уникат или съответно да се сдобиеш с такъв. Показанието в биеналето предмети имат добавена стойност. Те са това, което машината не може да изработи и би следвало да се отнасяме с повече уважение към хората, които ги сътворяват, да ги оценяваме повече. „Хомо Фабер” представи огромно разнообразие от материали и експертиза. От редки традиционни умения на ръба на изчезването до съвременни техники в мода, транспорт, интериор, реставрация и други. Конференцията постави въпроси като: Ако е виртуално, занаят ли е?; Занаятчийството в постиндустриалния свят; Традиционните умения срещу дигиталния свят; Бизнес моделите на занаятчийските компании и парадокса, съществуващ между атрактивността и обсебването на клиентите по занаятчийски продукти и икономическата слабост на занаятчийските компании. Впечатление безспорно ми направиха и изложбените пространства, чиито домакин беше фондация „Джорджо Чини” – уникално историческо място, от архитектурно и художествено значение, датиращо от XVI век. Например, една от изложбите беше в самата библиотека – тя показваше еволюция на формата/дизайна на вазата в рамките на повече от един век. Друга изложба показва висша мода – ръчно бродирани дрехи в нефункциониращ вече басейн. За представяне на някои от изложбите бяха умело използвани съвременни технологии. В две от тях чрез виртуална реалност може да влезеш в ателиета на майстори на редки занаяти. Относно огранизация на събитието – според мен почти всичко би могло да се пренесе в българска среда стига да се работи с добрите професионалисти каквито не липсват в България, но са малко.

Демонстрация на изкуството на бродерията на Люневил

От твоите наблюдения – такъв тип изложение как би било прието от българската публика и би ли привлякло чуждестранна, ако се реализира у нас?

Като формат и като тема събитието „Хомо Фабер” и Международен панаир на традиционните занаяти (който се организира от Министерство на културата, Община Габрово и Етнографски музей на открито „Етър“), са на практика доста сходни. И двете събития са международни, имат изложение на майстори-занаятчии, които демонстрират уменията си пред посетителите; имат конференция и изложби. Разликата е, че целта на „Хомо Фабер” е да запознае посетителите с детайли от ръчната изработка, да покаже едни от най-добрите изделия. То няма комерсиална цел. Входът на събитието е безплатен, а изделията не се продават – само гледаш, наслаждаваш им се и научаваш повече за изработката им. Всичко това се осъществява под патронажа на Европейския парламент. На етърския панаир една от целите е да даде възможност на занаятчиите да продадат своето производство, продължавайки традицията на едновремешните панаири. Друга основна разлика е в нивото, на което двете събития се представят, което определя и публиката. ЕМО „Етър“ планира реновиране на хотела си, който впрочем е единствения по рода си музеен хотел в страната. В началото на 2018-та приключи успешният архитектурен конкурс за преустройството му. Предстои още преустройство на най-голямата възрожденска сграда в музея – Кръстникколчовия хан, който ще преобрази и трите си етажа в изложбени пространства със съвременно оборудване и по-добри условия за представяне на изложби, филми, организиране на ателиета и други.


Ако подобри и фестивалната си зона на открито с професионално сценично оборудване, със сигурност музеят би имал необходимите условия да повиши нивото на представяне и на събитията си. Това би дало предпоставки да бъде привлечен нов таргет, да се засили и международното участие.


И разбира се да уточниш като каква посети „Хомо Фабер”, защото в разговора ни каза, че не си била там като фотограф!

Бях там като посетител, нямах професионален фотографски ангажимент.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България

Published

on

На 25 и 26 септември Дряново ще посрещне учени от цялата страна и чужбина, които ще дебатират върху три от най-мощните сили, оформили съдбата на България през последните два века – интеграцията, протекционизмът и национализмът. Домакин на форума е Историческият музей – Дряново, партньор на Центъра за стопанско-исторически изследвания в организацията на международната научна конференция, която обещава да превърне града на майстор Колю Фичето в средище на голям академичен разговор.

Изборът на историческия музей в Дряново не е случаен. Градът, познат с възрожденския си дух, се превръща за два дни в естествена сцена, на която историци, икономисти и изследователи ще проследят как българската държава и българското общество са балансирали между отвореност към света, в защита на собствените си интереси – от османската епоха, през следосвобожденските десетилетия, до социалистическия период и съвременността.

Конференцията е структурирана в пленарна сесия и две паралелни научни секции, обединяващи десетки доклади. Сред темите, които ще предизвикат особен интерес, са изгубената битка за българския лев и пробивите в държавния монопол върху валутната търговия, драматичната съдба на фамилия Пенчеви в Северна Добруджа между интеграция и национализация, тютюноработническата стачка в Пловдив от 1953 година и малко познатите британско-руски информационни мрежи на Балканите в годините преди Освобождението.

Форумът има подчертано международно участие, а част от докладите ще бъдат представени на английски език от изследователи на чуждестранни институции, сред които Институтът за изследвания на Югоизточна Европа.

Специален акцент в програмата е представянето на двутомния труд „Стопанска история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.)“, издаден от Издателство „Аз-буки“ през 2025 година, под редакцията на проф. д.и.н. Иван Русев.

Изданието, посветено на петте века българско стопанско развитие под османска власт, ще бъде представено пред научната общност именно в залите на дряновския музей на 25 септември от 17.30 часа.

Стопанската история рядко получава подобаващото ѝ място в общественото внимание, а фактът, че водещи изследователи в областта от страната и чужбина избират именно Дряново за форума си, е показателен за доверието, с което Исторически музей – Дряново се ползва сред научните среди.

Именно в дух на партньорство музеят и Центърът за стопанско-исторически изследвания превръщат тези два дни в повод да утвърдят общата си кауза – стопанската история на България да бъде не просто съхранявана, а активно изследвана и осмисляна.

Зареди още

Култура

„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър

Published

on

На 24 септември от 19 часа Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се превърне в имението Рогершхюс за премиерата на „Завещанието на Негово благородие“ от Ялмар Бергман. С това заглавие почти сто години след смъртта на автора сцената в Габрово става първата в България, с пиеса на знаменития шведски класик. Неговата комедия в превод на Меглена Боденска ще видим интерпретирана от режисьора Денислав Янев.

„Завещанието на Негово благородие“ е първо роман, издаден през 1910 г. По-късно самият автор го преработва за сцена и екран, което го превръща в класика на шведския театър и кино. Към края на живота си през 1929 г. Бергман адаптира текста за радио и така го нарежда в списъка на паметните културни събития в родината си.

Пиесата среща с пъстрия антураж на Негово благородие в навечерието на неговия рожден ден. Подготовката за събитието бележи темите на разговор и съсредоточава дейностите в имението, където се подвизават слугите и извънбрачната дъщеря на Негово благородие – Бленда. Непоканена се появява сестрата на Барона и заедно със сина си има претенции към наследството на своя брат. Докато възрастните се занимават с призраците на миналото и материалните си интереси, те се превръщат в карикатури на своите пороци. А младите, подвластни на любовните трепети, са готови да отстояват абсолютните понятия за чест и достойнство, понякога с цената и на някой пердах.

Спектакълът, който Янев създава, е впечатляваща сатирична комедия, която повдига въпроса и за нематериалното наследство, което оставяме на идващите след нас. Заедно с актьорската трупа режисьорът използва богат набор от изразни средства– гротеска, наивизъм и фарс. Ролята на стария благородник изпълнява Светослав Славчев, който с лекота изгражда многопластовия образ на своя персонаж. Надежда Петкова влиза в обувките на сприхавата сестра на барона и заедно със Славчев създават забележителна игра на съперничество и надхитряване. Друга любопитна диада се формира между барона и неговия верен слуга майордома Викберг. Отличителната му фигура с много внимание към детайла изгражда Стоян Руменин. Актьорите от екипа на спектакъла рисуват причудливата плеяда от типажи и образи, които изненадват, разсмиват и вълнуват.

Сценографията и костюмите са по идея на Мария Колева. В една стилизирана и хиперболизирана черно-бяла среда, пищните и детайлни костюми сами разказват историите зад всеки персонаж.

Музиката е написана от Мария Тепавичарова. Драматург на спектакъла е Емилия Илиева.

Творчеството на живелия кратко Ялмар Бергман (1883-1929) е изключително богато. Под перото му са излезли 30 театрални пиеси, 23 романа и десетки киносценарии. В Швеция той е нареждан по значимост и творчески постижения веднага след първия – Аугуст Стриндберг. Творчеството на Бергман би могло да се раздели на няколко основни периода, но цялостно се характеризира с фокус върху ироничните и гротескни аспекти на човешката психика. Отличителен е хуморът му, който съчетава ирония, устроумни бележки и болезнена искреност.

Благодарение на преводачката Меглена Боденска на български език са преведени и издадени романът „Маркюрелови от Вадшьопинг“ и четирите пиеси „Завещанието на Негово благородие“, „Шведенйелмови“, „Господин Слеман иде“ и „Приказката“. А обстойните ѝ статии за автора и преведените произведения създават панорамна представа за личността и творчеството му.

Една от ключовите фигури за популяризирането в Швеция и по света на творчеството на Ялмар Бергман е Ингмар Бергман, с когото нямат роднински отношения. Но Ингмар признава, че текстовете на Ялмар са негово вдъхновение и възприема автора като свой най-голям учител.

„Завещанието на Негово благородие“ периодично се поставя в Кралския драматичен театър в Стокхолм (Dramaten). А ролята на барон Рогер (Бернхюсен де Сарш ) се смята за предизвикателство и отговорност за най-големите шведски актьори. Втората премиера на спектакъла ще се състои на 30 септември отново от 19 часа. През есента премиерното заглавие „Завещанието на Негово благородие“ ще се играе на големите сцени в страната.

В спектакъла участват актьорите от трупата на театъра, както следва: ● Негово благородие барон Рогер Бернхюсен де Сарш – Светослав Славчев ● Юлия Хюлтениус, негова сестра – Надежда Петкова ● Рогер Хюлтениус, неин син – Атанас Димитров – Фози ● Ейбрахам Бьорнер, околийски съдия – Петър Рангелов ● Господин Викберг, майордом – Стоян Руменин ● Юнсон, бивш камериер – Любен Попов ● Госпожа Енберг, икономка – Ванина Попова ● Якоб – Александър Андреев ● Бленда – Радостина Ангелова ● Управител, пристав – Дилян Николов Денислав Янев (Denislav Yaneff) завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018 г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс.

Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище. В периода 2022–2024 г. е и заместник-директор по творческите дейности на театъра.

Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора, Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ (Румъния) и др. Носител е на приза за най-добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най-добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). В Габрово той работи по спектакъла „Прозорецът на Яворов“ по Любен Босилков – Ройс в началото на 2025 г. През есента на същата година става част от трупата на театъра.

Зареди още

Култура

Гала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената

Published

on

13-годишната габровска изпълнителка Гала Савчева спечели награда на журито на Международния детски музикален фестивал „Златни ябълки“ 2026. Във финала на престижния форум, който се проведе на 19 септември в Кюстендил, Гала представи авторската си песен „Падаща звезда“.

Представянето ѝ донесе не само отличие, но и възможност песента да продължи своя път към международната сцена. Благодарение на получената промоционална възможност „Падаща звезда“ ще бъде представена и на международен конкурс в Сърбия, където Гала ще има възможност да представи България и да се срещне с млади музикални таланти от Европа.

Гала Савчева се развива в различни музикални направления – рок, поп музика и български фолклор. Освен като певица и автор на песни, тя се изявява и като водещ на концерти и културни събития. Сред отличията ѝ са първи места в конкурсите „Звукът на времето“, „Широка лъка пее, свири и танцува“ и „Златен Фолкарт“, където е носител и на златен медал. Гала има награди и от музикалните форуми „Звезден сблъсък“, „Орфеево изворче“, „Орфееви таланти“, „Българска душа на Святата земя“, „Авлига пее“ и други национални и международни конкурси.

За поредна година тя е и част от Клуба на успелите деца на България на Фондация „Димитър Бербатов“. Въпреки че е само на 13 години, Гала има близо десет години сценичен опит. Тя развива вокалните и артистичните си умения с помощта на своите преподаватели – д-р Ана Борисова по народно пеене, Надя Ботева по поп и джаз пеене и Елена Назърова по солфеж.

За Гала музиката е не само начин за изява, но и възможност да създава и споделя. Тя насърчава младите изпълнители да създават авторска музика, да се развиват и да не се страхуват да бъдат различни.

Особено важно за нея е младите хора да обичат българския език, песен и фолклор и да ги представят и на международната сцена. След успешното си участие в Кюстендил Гала Савчева продължава към следващото международно музикално предизвикателство в Сърбия. Там „Падаща звезда“ отново ще представи България, а Гала ще има възможност да покаже таланта си и да продължи развитието си на международната сцена.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица