Свържи се с нас

Култура

„Варварски събор“ тази неделя край Севлиево

Published

on

снимка: Община Севлиево

На 23 септември, неделя, в Археологическия обект „Хоталич“ ще се проведе второто издание на Фестивал на историческото наследство „Хоталич“. Тази година фестивалът е под надслов „Варварски събор“, информираха от Община Севлиево.

Какво биха представлявали Балканите в Античността, ако я нямаше доминацията на Рим? Над 100 участници от България и Румъния ще пресъздадат народите и културите на местните хора, презрително сбутани от Рим под общия знаменател варвари.

снимка: Община Севлиево

В рамките на фестивала ще станете свидетели на древни обреди, занаяти и умения, които ще получат нов блясък сред дрънкане на оръжие и наслоено през вековете недоверие.

Далеч, отвъд хоризонта, могъщият Рим ще следи с тревога зараждащия се съюз и ще опитва да го разбие в зародиш. А наблюдатели ще има. Отвъд воалът на времето с потомците си ще бъдат Спартак, Децебал, Аларих, Атила, Аспарух и още стотици, хиляди сенки.

снимка: Община Севлиево

Шатрите си ще разпънат траки, даки, келти, готи, скити, хуни и всеки, който се отзове на повикът за общ събор. Всеки народ ще забие знамето си на свещена земя, ще демонстрира своите оръжия, облекло, бойни умения, занаяти и ритуали. Ще търгува, празнува и воюва. Дали племената ще стигнат до сговор или далечните пръсти на Вечният град ще успеят да всеят раздор сред тях?

„Заповядайте на 23 септември в „Хоталич“, за да станете част от Фестивала на историческото наследство Хоталич 2018!“

Време е за Варварски събор!

снимка: Община Севлиево

Кои са варварите?

Извън стените на цивилизацията, зад глинените колоси на недостойни парвенюта, отвъд стройните редици от „законни“ бесилки, убиващи правдата и честта, в непристъпните пущинаци и вековни дъбрави, съществува древен свят. Светът на варварите.

Могъщите култури на античността нарекли „варвари“ свободните народи и изградили цивилизации, чийто корени пиели от жизнената им плът. Покорената им сила подхранвала плод от великолепни творения на изкуството, разтърсващи философски прозрения и монументални градежи. За да блестят в градовете златните колони на величествени храмове, за да могат облечени в коприни и сребро пълководци да триумфират под арки от цветя и слонова кост, цели народи били продавани като роби по мръсните площадчета на същите тези градове. Унизените варварски войни водели плуговете под изгарящото слънце, събирали реколтата, умирали в задушните рудници и кървели по арените. Жените и дъщерите им, презирани и третирани като добитък, изпълвали бордеи и домакинства, задоволявайки капризите на безмилостни господари и жестоките им съпруги.

Презрението обаче прикривало стаен ужас. Случвало се пелената от лъжи и безпросветност в която били държани варварските народи да се разкъса и тогава сред множеството индивидуалисти се изправял един, който разбивал задушаващата коруба от недоверие и страх, озарявал със светлината на надеждата събратята си и ги повеждал към храмовете на лъжата за разплата. Така робите превръщали мечтата за свобода в битка за свобода, унизените посягали към достойнството на големеца, степните ездачи обръщали конете към забранените градове, а безликите селяци прехвърляли стените на непристъпни крепости. Колкото и страховити да изглеждат фараони, царе и императори, неминуемо идва ден, в който спокойното тресавище на презрените варвари се превръща в ревящ океан и помита самозабравилата се върхушка. Така е било и така ще бъде.

Летописците получават злато за труда си. Те възпяват могъществото на богатите и овластените и са жестоки към бедните и подтиснатите. Но когато измамните летописи се отхвърлят и читателят се превърне в гост и приятел, тогава пред очите му хората, описани като диви и примитивни се превръщат в богати духом носители на древна мъдрост, кръвожадните им ритуали се сливат с вибрацията на природата, а жестоките нрави се оказват борба за живот. Вие какво предпочитате? Да сте читател или приятел?

За да сте част от програма богата на зрелища, познание и забавление, за да търгувате и дегустирате, за да аплодирате умението на ездачите и настръхнете при зова на бойния рог, заповядайте на „Варварски събор“ във Фестивала на историческото наследство „Хоталич“ 2018.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Култура

Великденски празници в музей „Етър“

Published

on

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.

Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.

Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.

За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.

През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.

На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица