Култура
Читалище „Бъдеще – 1928“, кв. Любово ще отбележи 90-годишен юбилей

снимка: НЧ „Бъдеще – 1928“
Тази година Народно читалище „Бъдеще – 1928“, квартал Любово ще отпразнува 90 години от основаването си. Читалищното настоятелство отправя покана към жителите и гостите на квартала да се присъединят към юбилея, който ще се проведе идната събота, 15 септември.

снимка: НЧ „Бъдеще – 1928“
Празникът ще се проведе пред сградата на читалището, а началният час, в който ще започне е 17.30 часа. В програмата по случай 90-годишния юбилей участие ще вземат НЧ „Св.св. Кирил и Методий – 1928“, НЧ „Зора – 1872“, ТФ „Зорница“ – Трявна, „Еликсир Брас Шоу Бенд“ (духов оркестър) – Ловеч, група F.I.M.S., със специалното участие на Ралица Христова. Водещ на събитие ще бъде Светлана Кацарска.

снимка: НЧ „Бъдеще – 1928“
На 21 януари 1928 г. в село Газурници, Габровска околия е основано читалище „Бъдеще“ от 31 членове. В същия ден е приет уставът на читалището. На 23 януари същата година е избрано читалищно настоятелство и проверителна комисия. Първият председател на читалището е Стефан Балабанов. Касиер е бил Димитър Илиев, а за секретар е избран Генчо Начев.
Първоначално читалище се е помещавало в тогавашното начално селско училище. На 15 май 1928 г. индустриалецът Илия Илев, стопанин на фабрика Бъдещност е подарил един шкаф с приспособления за библиотека, на стойност 1500 лева, поради което е бил провъзгласен за благодетелен член на читалището.
Майстори, читалищни членове направили сцена в една от учебни стаи и при особен ентусиазъм през годината били дадени от читалището две вечеринки, на които са играни пиесите „Много бабривият бръснар“ и „Бъчва червено вино“.
В началото на 30-те години започва подготовка за строежа на новата сграда, а именно намиране на терен и събиране средства за строежа й. Първоначалният вид на новата сграда е бил малък салон, без сцена и с две стаички – в едната се е помещавала библиотеката, а в другата е била читалнята.
До 9 септември 1944 година читалището се е наричало „Бъдеще“. След това е преименувано на „Георги Генев“. През годините са изнесени много театрални постановки, танцови забави за младежите от селото.
В началото на 50-те години започва изграждането на сцената, а след обявяването на село Газурници за квартал Любово на град Габрово, започва разширение и строеж на новото двуетажно крило, което и до момента се помещава библиотеката.
На новата читалищна сцена в края на 50-те години са изнасяли концерти професионални фолклорни състави. На тази сцена са пели именити изпълнители като Борис Машалов, Мита Стойчева, Йовчо Караиванов и други .
През 60-те години са изнесени множество театрални постановки като „Михал Мишкоет“ и „Някой ден , някоя нощ“.
През 70-те години се създава детски танцов състав, който съществува до 1988 г. Ръководители на състава са Веска и Любка Якова. През 70-те години също е създадена школа по акордеон. Неин ръководител е педагожката Христина Колева. Изнесени са театрални постановки, като „Чуден човек“, „Когато гръм удари“ и „Женско царство“.
През 1988 година е създадена женската певческа група, която през годините има значителни успехи на национални и международни фестивали.
Втора награда на Копривщица 1995. На националния събор-надпяване Копривщица 2005 г., самодейците от читалището направиха много добро впечатление на журито, което ги класира за финалния етап и снимки пред Българска национална телевизия.
На Международния фолклорен фестивал гр. Хасково 2007, групата завоюва Трета награда в съревнование с 48 състави, от 8 държави.
През 2016 г . на Националния фестивал за хумористична песен в ЕМО „Етър“, групата завоюва втора награда, а през следващата 2017 г. печели Трета награда на националния фолклорен фестивал „Авлига пее“, в село Обединение. Ръководите на групата през годините са Росица Колева и Иван Станев.
Успехите, постигнати от читалището, освен на добрата работа в самодейните групи се дължат и на доброто читалищно ръководство. Тук е мястото да бъдат споменати някой от читалищните председатели и библиотекари пред годините, които са: Тяна Митева –председател и библиотекар Стиляна Костова, Иванка Колева –председател и библиотекар Веселина Григорова .
Други председатели през годините също са – Стефан Лесев, Валентина Стайчева, Павлин Колев . За успехите на читалището през годините са допринесли и библиотекари, като Рена Рачкова, Габриела Урукова, Марияна Демирева.
В момента читалището се ръководи от млад и ентусиазиран екип, с председател Йоана Кожухарова и библиотекар Илиян Станев, които вече трета година възстановяват на много високо художествено ниво празника на квартал Любово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Култура
Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.
В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.
Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.
Входът е свободен.

Култура
Великденски празници в музей „Етър“

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.
Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.
Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.
За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.
През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.
На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

-
Новинипреди 7 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 7 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Културапреди 7 дниПремиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово
-
Новинипреди 6 дниДнес е разпети петък!
-
Новинипреди 7 дни74-годишен мъж даде шанс за живот на 34-годишен пациент
-
Кримипреди 6 дниРумънски „амбулантен търговец“ на кухненски съдове удари греда в Габрово
-
Новинипреди 5 дниИван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
-
Новинипреди 6 дниХартиените бюлетини за изборите са в Габрово











