Култура
Читалище „Бъдеще – 1928“, кв. Любово ще отбележи 90-годишен юбилей

снимка: НЧ „Бъдеще – 1928“
Тази година Народно читалище „Бъдеще – 1928“, квартал Любово ще отпразнува 90 години от основаването си. Читалищното настоятелство отправя покана към жителите и гостите на квартала да се присъединят към юбилея, който ще се проведе идната събота, 15 септември.

снимка: НЧ „Бъдеще – 1928“
Празникът ще се проведе пред сградата на читалището, а началният час, в който ще започне е 17.30 часа. В програмата по случай 90-годишния юбилей участие ще вземат НЧ „Св.св. Кирил и Методий – 1928“, НЧ „Зора – 1872“, ТФ „Зорница“ – Трявна, „Еликсир Брас Шоу Бенд“ (духов оркестър) – Ловеч, група F.I.M.S., със специалното участие на Ралица Христова. Водещ на събитие ще бъде Светлана Кацарска.

снимка: НЧ „Бъдеще – 1928“
На 21 януари 1928 г. в село Газурници, Габровска околия е основано читалище „Бъдеще“ от 31 членове. В същия ден е приет уставът на читалището. На 23 януари същата година е избрано читалищно настоятелство и проверителна комисия. Първият председател на читалището е Стефан Балабанов. Касиер е бил Димитър Илиев, а за секретар е избран Генчо Начев.
Първоначално читалище се е помещавало в тогавашното начално селско училище. На 15 май 1928 г. индустриалецът Илия Илев, стопанин на фабрика Бъдещност е подарил един шкаф с приспособления за библиотека, на стойност 1500 лева, поради което е бил провъзгласен за благодетелен член на читалището.
Майстори, читалищни членове направили сцена в една от учебни стаи и при особен ентусиазъм през годината били дадени от читалището две вечеринки, на които са играни пиесите „Много бабривият бръснар“ и „Бъчва червено вино“.
В началото на 30-те години започва подготовка за строежа на новата сграда, а именно намиране на терен и събиране средства за строежа й. Първоначалният вид на новата сграда е бил малък салон, без сцена и с две стаички – в едната се е помещавала библиотеката, а в другата е била читалнята.
До 9 септември 1944 година читалището се е наричало „Бъдеще“. След това е преименувано на „Георги Генев“. През годините са изнесени много театрални постановки, танцови забави за младежите от селото.
В началото на 50-те години започва изграждането на сцената, а след обявяването на село Газурници за квартал Любово на град Габрово, започва разширение и строеж на новото двуетажно крило, което и до момента се помещава библиотеката.
На новата читалищна сцена в края на 50-те години са изнасяли концерти професионални фолклорни състави. На тази сцена са пели именити изпълнители като Борис Машалов, Мита Стойчева, Йовчо Караиванов и други .
През 60-те години са изнесени множество театрални постановки като „Михал Мишкоет“ и „Някой ден , някоя нощ“.
През 70-те години се създава детски танцов състав, който съществува до 1988 г. Ръководители на състава са Веска и Любка Якова. През 70-те години също е създадена школа по акордеон. Неин ръководител е педагожката Христина Колева. Изнесени са театрални постановки, като „Чуден човек“, „Когато гръм удари“ и „Женско царство“.
През 1988 година е създадена женската певческа група, която през годините има значителни успехи на национални и международни фестивали.
Втора награда на Копривщица 1995. На националния събор-надпяване Копривщица 2005 г., самодейците от читалището направиха много добро впечатление на журито, което ги класира за финалния етап и снимки пред Българска национална телевизия.
На Международния фолклорен фестивал гр. Хасково 2007, групата завоюва Трета награда в съревнование с 48 състави, от 8 държави.
През 2016 г . на Националния фестивал за хумористична песен в ЕМО „Етър“, групата завоюва втора награда, а през следващата 2017 г. печели Трета награда на националния фолклорен фестивал „Авлига пее“, в село Обединение. Ръководите на групата през годините са Росица Колева и Иван Станев.
Успехите, постигнати от читалището, освен на добрата работа в самодейните групи се дължат и на доброто читалищно ръководство. Тук е мястото да бъдат споменати някой от читалищните председатели и библиотекари пред годините, които са: Тяна Митева –председател и библиотекар Стиляна Костова, Иванка Колева –председател и библиотекар Веселина Григорова .
Други председатели през годините също са – Стефан Лесев, Валентина Стайчева, Павлин Колев . За успехите на читалището през годините са допринесли и библиотекари, като Рена Рачкова, Габриела Урукова, Марияна Демирева.
В момента читалището се ръководи от млад и ентусиазиран екип, с председател Йоана Кожухарова и библиотекар Илиян Станев, които вече трета година възстановяват на много високо художествено ниво празника на квартал Любово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.
Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.
Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.
Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.
Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.
Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

-
Кримипреди 5 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 5 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 7 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Новинипреди 7 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Новинипреди 5 дниНова мярка ще подпомага Общините за справяне и предотвратяване на бедствия и кризи
-
Новинипреди 5 дниЕднократна помощ за семейството на загиналия при наводненията
-
Кримипреди 5 дниСпестяваш минути, рискуваш живот: Читателите с остра реакция след черния джип на пътя!
-
Културапреди 4 дниВаля Балканска ще открие Славейковите празници






