Свържи се с нас

Култура

Читалище „Бъдеще – 1928“ ще отбележи 90-годишен юбилей

Published

on

снимка: НЧ „Бъдеще – 1928“

Тази година Народно читалище „Бъдеще – 1928“, квартал Любово ще отпразнува 90 години от основаването си. Читалищното настоятелство отправя покана към жителите и гостите на квартала да се присъединят към юбилея, който ще се проведе идната събота, 15 септември.

снимка: НЧ „Бъдеще – 1928“

Празникът ще се проведе пред сградата на читалището, а началният час, в който ще започне е 17.30 часа. В програмата по случай 90-годишния юбилей участие ще вземат НЧ „Св.св. Кирил и Методий – 1928“, НЧ „Зора – 1872“, ТФ „Зорница“ – Трявна, „Еликсир Брас Шоу Бенд“ (духов оркестър) – Ловеч, група F.I.M.S., със специалното участие на Ралица Христова. Водещ на събитие ще бъде Светлана Кацарска.

снимка: НЧ „Бъдеще – 1928“

На 21 януари 1928 г. в село Газурници, Габровска околия е основано читалище „Бъдеще“ от 31 членове. В същия ден е приет уставът на читалището. На 23 януари същата година е избрано читалищно настоятелство и проверителна комисия. Първият председател на читалището е Стефан Балабанов. Касиер е бил Димитър Илиев, а за секретар е избран Генчо Начев.

Първоначално читалище се е помещавало в тогавашното начално селско училище. На 15 май 1928 г. индустриалецът Илия Илев, стопанин на фабрика Бъдещност е подарил един шкаф с приспособления за библиотека, на стойност 1500 лева, поради което е бил провъзгласен за благодетелен член на читалището.

Майстори, читалищни членове направили сцена в една от учебни стаи и при особен ентусиазъм през годината били дадени от читалището две вечеринки, на които са играни пиесите „Много бабривият бръснар“ и „Бъчва червено вино“.

В началото на 30-те години започва подготовка за строежа на новата сграда, а именно намиране на терен и събиране средства за строежа й. Първоначалният вид на новата сграда е бил малък салон, без сцена и с две стаички – в едната се е помещавала библиотеката, а в другата е била читалнята.

До 9 септември 1944 година читалището се е наричало „Бъдеще“. След това е преименувано на  „Георги Генев“. През годините са изнесени много театрални постановки, танцови забави за младежите от селото.

В началото на 50-те години започва изграждането на сцената, а след обявяването на село Газурници за квартал Любово на град Габрово, започва разширение и строеж на новото двуетажно крило, което и до момента се помещава библиотеката.

На новата читалищна сцена в края на 50-те години са изнасяли концерти професионални фолклорни състави. На тази сцена са пели именити изпълнители като Борис Машалов, Мита Стойчева, Йовчо Караиванов и други .

През 60-те години са изнесени множество театрални постановки като „Михал Мишкоет“ и  „Някой ден , някоя нощ“.

През 70-те години се създава детски танцов състав, който съществува до 1988 г. Ръководители на състава са Веска и Любка Якова. През 70-те години също е създадена школа по акордеон. Неин ръководител е педагожката Христина Колева. Изнесени са театрални постановки, като „Чуден човек“, „Когато гръм удари“ и „Женско царство“.

През 1988 година е създадена женската певческа група, която през годините има значителни успехи на национални и международни фестивали.

Втора награда на Копривщица 1995. На националния събор-надпяване Копривщица 2005 г., самодейците от читалището направиха много добро впечатление на журито, което ги класира за финалния етап и снимки пред Българска национална телевизия.

На Международния фолклорен фестивал гр. Хасково 2007, групата завоюва Трета награда в съревнование с 48 състави, от 8 държави.

През 2016 г . на Националния фестивал за хумористична песен в ЕМО „Етър“, групата завоюва втора награда, а през следващата 2017 г. печели Трета награда на националния фолклорен фестивал „Авлига пее“, в село Обединение. Ръководите на групата през годините са Росица Колева и Иван Станев.

Успехите, постигнати от читалището, освен на добрата работа в самодейните групи се дължат и на доброто читалищно ръководство. Тук е мястото да бъдат споменати някой от читалищните председатели и библиотекари пред годините, които са: Тяна Митева –председател и библиотекар Стиляна Костова, Иванка Колева –председател и библиотекар Веселина Григорова .

Други председатели през годините също са – Стефан Лесев, Валентина Стайчева, Павлин Колев . За успехите на читалището през годините са допринесли и библиотекари, като Рена Рачкова, Габриела Урукова, Марияна Демирева.

В момента читалището се ръководи от млад и ентусиазиран екип, с председател Йоана Кожухарова и библиотекар Илиян Станев, които вече трета година възстановяват на много високо художествено ниво празника на квартал Любово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица