Свържи се с нас

Култура

Изложба на Янаки Манасиев в ХГ „Христо Цокев“

Published

on

снимка: ХГ „Христо Цокев“

По случай 40 годишнината от смъртта на художника Янаки Манасиев (1932 – 1978) Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово, съвместно с Художествена галерия “Борис Денев” Велико Търново представя изложба живопис и графика.

Името и творчеството на Манасиев са останали в сянката на отминалото време, не са достатъчно познати на широката публика и особено на по – младото поколение. Това превръща изложбата на Янаки Манасиев в истински значимо събитие за културния живот на Габрово.

Посетителите ще могат да разгледат двадесет и пет творби, единадесет от които са графики и четиринадесет – живопис. Живописните картини са предимно акварелни работи върху картон, както и няколко рисувани с темпера. Графиките са литографии, като има и няколко гравюри върху дърво.

През краткия си път авторът създава внушителна по размери, многообразни и високо стойностни творби. Чужд на суетните амбиции и мимолетните възвеличавания, творецът остава леко встрани от бурно оживения художествен живот у нас през 60-те и 70-те години. В платната му си личи, че художникът не е бил изкушен от врявата на съвремието.

Истински артист, Янаки Манасиев приема изкуството за своя съдба и от това животът и творчеството му са неизменно преплетени.

Янаки Манасиев е роден на 7.XI.1932 в с. Божица, Търговище. Завършва (1958) живопис във ВИИИ „Николай Павлович“ /НХА/, София, при проф. Илия Петров. Още в най-ранните си години авторът се отклонява от строгия академичен стил. По това време създава маслена живопис върху фазер, която показва раздвижена композиция, експресивен рисунък и свободно полагане на цветните петна. Основните жанрове, в които работи са портретът и фигуралната композиция. Изтънчен естет и психолог, художникът се интересува от богатството и изменчивостта на човешките мисли, чувства и настроения. Предпочитаните от Манасиев образи стоят скромно, дори някак стеснително пред очите на зрителя. Очевидно е, че живописецът не търси чрез тях адмирации, а споделяне на мълчание пред силата на образа. Неслучайно основният образ в творбите му е жената – тази така подходящо необятна вселена от емоции. Дамските портрети разкриват деликатна, нежна чувстителност и тоналност. Истинско събитие и прелом за него е двумесечното му пребиваване в Ленинград в края на 1975 г. От дневника, който води тогава, се разбира, че често е посещавал Ермитажа и стоял с часове пред картините на любимите си художници. Синтетичният художествен похват, заложен в чистия изказ от съотношението на линия и цвят, на контраста между ярки и звучни тонове, подсказва близост с френския фовизъм – така харесван и ценен от Манасиев.

Янаки Манасиев е бил преподавател във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и е изучил редица знаменити български художници, сред които и познатите на габровската публика Амалия и Минчо Минчеви. Казват, че студентите му са го обожавали. Неговата родна къща в село Божица е превърната в музей, в който могат да се видят рядко показвани негови картини. Интересен факт е, че през 90-те години в къщата-музей Янаки Манасиев пристигнала белгийка. Щом видяла картините, тя слязла тичешком по стълбите, викайки развълнувано: „Пикасо, Пикасо“. Дамата написала в книгата за посетители, че е видяла гениални творби там, където най-малко очаквала това. Друг интересен факт за художника е, че не е подписвал нито едно свое произведение, защото според него добрият художник се разпознава и без да подписва творбите си.

Янаки Мaнасиев създава акварелни композиции с подобни на Гогеновите „екзотични типажи“ в ярка багрена звучност, изпълнени с експресивен рисунък и характерен флорален фон. При тях се забелязва познатото скъсено пространство с изтласкани в предния план конфигурации от глави и ръце или представени допоясно фигури. Акварелната техника е напълно съзвучна с артистичния рисунък и свободните цветни петна в колоритната хармония, постигната от комбинацията на синьо, жълто, зелено или червено. Култивираният афинитет на автора към изкуството на френската модерна школа му носи нови възможности и автентични стойности, доближава го до постиженията й и съответно го отличава от съвременната българска действителност. Затова може да се каже, че Янаки Манасиев е творец, който чрез оригиналното си изкуство принадлежи към традициите на европейската живопис.

Изложбата ще бъде открита днес, 11-ти септември, от 17:30 часа, в зала „проф. Минчо Минчев” в Художествена Галерия „Христо Цокев” . По време на на Международния фестивал „Дни на камерната музика” публиката ще има възможност да разгледа изложбата.

Източници: Галина Димитрова за www.kultura.bg ; www.artprice.bg; ХГ „Христо Цокев“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица