Свържи се с нас

Култура

Изложба на Янаки Манасиев в ХГ „Христо Цокев“

Published

on

снимка: ХГ „Христо Цокев“

По случай 40 годишнината от смъртта на художника Янаки Манасиев (1932 – 1978) Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово, съвместно с Художествена галерия “Борис Денев” Велико Търново представя изложба живопис и графика.

Името и творчеството на Манасиев са останали в сянката на отминалото време, не са достатъчно познати на широката публика и особено на по – младото поколение. Това превръща изложбата на Янаки Манасиев в истински значимо събитие за културния живот на Габрово.

Посетителите ще могат да разгледат двадесет и пет творби, единадесет от които са графики и четиринадесет – живопис. Живописните картини са предимно акварелни работи върху картон, както и няколко рисувани с темпера. Графиките са литографии, като има и няколко гравюри върху дърво.

През краткия си път авторът създава внушителна по размери, многообразни и високо стойностни творби. Чужд на суетните амбиции и мимолетните възвеличавания, творецът остава леко встрани от бурно оживения художествен живот у нас през 60-те и 70-те години. В платната му си личи, че художникът не е бил изкушен от врявата на съвремието.

Истински артист, Янаки Манасиев приема изкуството за своя съдба и от това животът и творчеството му са неизменно преплетени.

Янаки Манасиев е роден на 7.XI.1932 в с. Божица, Търговище. Завършва (1958) живопис във ВИИИ „Николай Павлович“ /НХА/, София, при проф. Илия Петров. Още в най-ранните си години авторът се отклонява от строгия академичен стил. По това време създава маслена живопис върху фазер, която показва раздвижена композиция, експресивен рисунък и свободно полагане на цветните петна. Основните жанрове, в които работи са портретът и фигуралната композиция. Изтънчен естет и психолог, художникът се интересува от богатството и изменчивостта на човешките мисли, чувства и настроения. Предпочитаните от Манасиев образи стоят скромно, дори някак стеснително пред очите на зрителя. Очевидно е, че живописецът не търси чрез тях адмирации, а споделяне на мълчание пред силата на образа. Неслучайно основният образ в творбите му е жената – тази така подходящо необятна вселена от емоции. Дамските портрети разкриват деликатна, нежна чувстителност и тоналност. Истинско събитие и прелом за него е двумесечното му пребиваване в Ленинград в края на 1975 г. От дневника, който води тогава, се разбира, че често е посещавал Ермитажа и стоял с часове пред картините на любимите си художници. Синтетичният художествен похват, заложен в чистия изказ от съотношението на линия и цвят, на контраста между ярки и звучни тонове, подсказва близост с френския фовизъм – така харесван и ценен от Манасиев.

Янаки Манасиев е бил преподавател във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и е изучил редица знаменити български художници, сред които и познатите на габровската публика Амалия и Минчо Минчеви. Казват, че студентите му са го обожавали. Неговата родна къща в село Божица е превърната в музей, в който могат да се видят рядко показвани негови картини. Интересен факт е, че през 90-те години в къщата-музей Янаки Манасиев пристигнала белгийка. Щом видяла картините, тя слязла тичешком по стълбите, викайки развълнувано: „Пикасо, Пикасо“. Дамата написала в книгата за посетители, че е видяла гениални творби там, където най-малко очаквала това. Друг интересен факт за художника е, че не е подписвал нито едно свое произведение, защото според него добрият художник се разпознава и без да подписва творбите си.

Янаки Мaнасиев създава акварелни композиции с подобни на Гогеновите „екзотични типажи“ в ярка багрена звучност, изпълнени с експресивен рисунък и характерен флорален фон. При тях се забелязва познатото скъсено пространство с изтласкани в предния план конфигурации от глави и ръце или представени допоясно фигури. Акварелната техника е напълно съзвучна с артистичния рисунък и свободните цветни петна в колоритната хармония, постигната от комбинацията на синьо, жълто, зелено или червено. Култивираният афинитет на автора към изкуството на френската модерна школа му носи нови възможности и автентични стойности, доближава го до постиженията й и съответно го отличава от съвременната българска действителност. Затова може да се каже, че Янаки Манасиев е творец, който чрез оригиналното си изкуство принадлежи към традициите на европейската живопис.

Изложбата ще бъде открита днес, 11-ти септември, от 17:30 часа, в зала „проф. Минчо Минчев” в Художествена Галерия „Христо Цокев” . По време на на Международния фестивал „Дни на камерната музика” публиката ще има възможност да разгледа изложбата.

Източници: Галина Димитрова за www.kultura.bg ; www.artprice.bg; ХГ „Христо Цокев“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново

Published

on

С откриването на тематична изложба и впечатляваща демонстрация на площад Колю Фичето, Исторически музей – Дряново отбеляза 90 години от откриването на пожарната служба в града. Събитието бе организирано съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново и се проведе на 16 септември, по повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември. Честването предизвика силен интерес сред жителите и гостите на града.

Изложбата „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“ пренесе присъстващите през пътя на дряновската пожарна служба, от първите ѝ стъпки до ден днешен, когато тя продължава да пази живота и спокойствието на гражданите и имуществото им. Подготвена с много внимание и отношение от екипа на музея, експозицията показва предмети, документи и техника, които говорят не толкова за миналото, колкото за приемствеността.

Вечерта бе открита от директора на ИМ – Дряново Иван Христов, който се обърна с думи на признателност и благодарност към всички огнеборци и спасители, както и към ветераните от професията, удостоили събитието с присъствието си.

Комисар Пламен Генчев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, заяви, че изложбата посветена на деветдесетте години дълг, чест и всеотдайност, позиционирана в залите на историческия музей в Дряново, е мост между поколенията. Той подчерта, че зад всяка машина стои човек и именно хората са най-важни, защото те изпълват със съдържание и са истинската история на пожарникарската професия. Комисар Генчев също се обърна с уважение и специално внимание към излезлите в заслужена почивка дългогодишни служители на дряновската пожарна. Той ги увери, че заветите им ще бъдат изпълнени и днешните им колеги ще продължат да ги предават на всяко следващо поколение огнеборци, не само като знания, но и като дълг към обществеността.

Сред присъстващите на събитието бяха още главен инспектор Ивайло Георгиев, началник на противопожарната служба в Дряново, заместник-кметовете на Община Дряново Диляна Джеджева и Ангел Ангелов, дългогодишни служители на пожарната, ветерани, техни близки, приятели на противопожарното дело, общественици и много граждани, дошли да засвидетелстват уважението си.

За подробностите по подготовката на изложбата разказа по-обстойно Дянко Колев, част от екипа на Исторически музей – Дряново, чиято работа по проучването и подбора на експонатите даде основния тон на експозицията. В експозицията особено вълнение предизвикаха детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов от Габрово, който също присъства на събитието, а организирана томбола предостави възможността сама да изработи подобен макет шестокласничката Лия Дончева, чието име бе изтеглено от комисар Генчев.

Преди откриването на изложбата, като част от програмата, публиката имаше възможност да види и впечатляваща демонстрация на техниката и екипировката, с които разполагат дряновските огнеборци и спасители за реакция при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

Малки и големи се доближиха още повече до тази отговорна професия, наблюдавайки я с огромно любопитство и много усмивки.

Зареди още

Култура

Задават се празници на четящите хора в Габрово

Published

on

През септември РБ „Априлов – Палаузов” с подкрепата на Община Габрово организира празници за четящите хора, посветени на 165 години от създаването на габровската библиотека и 140 години от рождението на писателя Ран Босилек.

В дните от 23 до 25 септември предстои книжно изложение „Четенето – вселена от светове” и литературен фестивал „Четящо Габрово”. В пространството между Априловската гимназия и основната сграда на библиотеката ще бъдат разположени шатри с книгите на различни български издателства – „Лексикон“, „Посоки”, „Знаци“, „Персей“, Изида“, „Книги за всички“, „Папая прес“, „Така започна всичко”, КВЦ, издателство на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Исторически музей Дряново, Музей Дом на хумора и сатирата и писателите Николай Илчевски, Люси Елеазар, Христо Стоянов, Дружество на писателите – Габрово и др.

В библиотеката всяка вечер ви очакват среши със съвременните български писатели Анна Авиил, Васил Попов и Гергана Лаптева. Анна Авиил (псевдоним на Анна Величкова) е съвременна българска писателка. „Защото любовта търпи“ е първият й роман. „Божана“ е роман, посветен на първите години на Княжество България, който постига голям пазарен успех и влиза в класациите на книжарниците. „Христина – Дочакано утро“ – в продължението на „Божана“ ви очаква пламенна история за гореща обич към родината, за подвизи и трагедии, за храбри сърца и светли идеали.

Васил Попов е български писател и фотограф, известен с фентъзи хорър произведенията си, вдъхновени от българската етнография, митология и фолклор. Сред най-популярните му книги са сборникът с разкази „Вълчи разкази“ (2020), романът „Мамник“ (2022) и „Пермафрост“ (2023). Поредицата „Мамник“ продължава с „Лехуса“, „Аждер“ и „Караеврен“. По „Мамник“ през 2026 г. е заснет едноименен сериал, излъчван по БНТ 1.

Гергана Лаптева е автор на три пътеписа за Южна Америка и Антарктида и на романите „Монетата“ (2020), „Божествен аромат“ (2021), „Тайната от Апамея“ (2022), „Третият слой“ (2023), „Момичето от портрета“ (2024),  „La joven del retrato“ (2025), „Съкровището на Цезар“ (2025) и „Ръкопис 2244“ (2026), базирани на реални събития и исторически факти. Жанрът, в който твори е исторически трилър. Неслучайно творчеството на Гергана е сравнявано с това на Дан Браун. Тя със завидно майсторство вплита в сюжета напрежение и интелектуална интрига, характерно за световноизвестния американски писател.

Зареди още

Култура

Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

Published

on

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.

В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.

Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.

„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.

„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.

Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.

През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица