Свържи се с нас

Култура

Изложба на Янаки Манасиев в ХГ „Христо Цокев“

Published

on

снимка: ХГ „Христо Цокев“

По случай 40 годишнината от смъртта на художника Янаки Манасиев (1932 – 1978) Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово, съвместно с Художествена галерия “Борис Денев” Велико Търново представя изложба живопис и графика.

Името и творчеството на Манасиев са останали в сянката на отминалото време, не са достатъчно познати на широката публика и особено на по – младото поколение. Това превръща изложбата на Янаки Манасиев в истински значимо събитие за културния живот на Габрово.

Посетителите ще могат да разгледат двадесет и пет творби, единадесет от които са графики и четиринадесет – живопис. Живописните картини са предимно акварелни работи върху картон, както и няколко рисувани с темпера. Графиките са литографии, като има и няколко гравюри върху дърво.

През краткия си път авторът създава внушителна по размери, многообразни и високо стойностни творби. Чужд на суетните амбиции и мимолетните възвеличавания, творецът остава леко встрани от бурно оживения художествен живот у нас през 60-те и 70-те години. В платната му си личи, че художникът не е бил изкушен от врявата на съвремието.

Истински артист, Янаки Манасиев приема изкуството за своя съдба и от това животът и творчеството му са неизменно преплетени.

Янаки Манасиев е роден на 7.XI.1932 в с. Божица, Търговище. Завършва (1958) живопис във ВИИИ „Николай Павлович“ /НХА/, София, при проф. Илия Петров. Още в най-ранните си години авторът се отклонява от строгия академичен стил. По това време създава маслена живопис върху фазер, която показва раздвижена композиция, експресивен рисунък и свободно полагане на цветните петна. Основните жанрове, в които работи са портретът и фигуралната композиция. Изтънчен естет и психолог, художникът се интересува от богатството и изменчивостта на човешките мисли, чувства и настроения. Предпочитаните от Манасиев образи стоят скромно, дори някак стеснително пред очите на зрителя. Очевидно е, че живописецът не търси чрез тях адмирации, а споделяне на мълчание пред силата на образа. Неслучайно основният образ в творбите му е жената – тази така подходящо необятна вселена от емоции. Дамските портрети разкриват деликатна, нежна чувстителност и тоналност. Истинско събитие и прелом за него е двумесечното му пребиваване в Ленинград в края на 1975 г. От дневника, който води тогава, се разбира, че често е посещавал Ермитажа и стоял с часове пред картините на любимите си художници. Синтетичният художествен похват, заложен в чистия изказ от съотношението на линия и цвят, на контраста между ярки и звучни тонове, подсказва близост с френския фовизъм – така харесван и ценен от Манасиев.

Янаки Манасиев е бил преподавател във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и е изучил редица знаменити български художници, сред които и познатите на габровската публика Амалия и Минчо Минчеви. Казват, че студентите му са го обожавали. Неговата родна къща в село Божица е превърната в музей, в който могат да се видят рядко показвани негови картини. Интересен факт е, че през 90-те години в къщата-музей Янаки Манасиев пристигнала белгийка. Щом видяла картините, тя слязла тичешком по стълбите, викайки развълнувано: „Пикасо, Пикасо“. Дамата написала в книгата за посетители, че е видяла гениални творби там, където най-малко очаквала това. Друг интересен факт за художника е, че не е подписвал нито едно свое произведение, защото според него добрият художник се разпознава и без да подписва творбите си.

Янаки Мaнасиев създава акварелни композиции с подобни на Гогеновите „екзотични типажи“ в ярка багрена звучност, изпълнени с експресивен рисунък и характерен флорален фон. При тях се забелязва познатото скъсено пространство с изтласкани в предния план конфигурации от глави и ръце или представени допоясно фигури. Акварелната техника е напълно съзвучна с артистичния рисунък и свободните цветни петна в колоритната хармония, постигната от комбинацията на синьо, жълто, зелено или червено. Култивираният афинитет на автора към изкуството на френската модерна школа му носи нови възможности и автентични стойности, доближава го до постиженията й и съответно го отличава от съвременната българска действителност. Затова може да се каже, че Янаки Манасиев е творец, който чрез оригиналното си изкуство принадлежи към традициите на европейската живопис.

Изложбата ще бъде открита днес, 11-ти септември, от 17:30 часа, в зала „проф. Минчо Минчев” в Художествена Галерия „Христо Цокев” . По време на на Международния фестивал „Дни на камерната музика” публиката ще има възможност да разгледа изложбата.

Източници: Галина Димитрова за www.kultura.bg ; www.artprice.bg; ХГ „Христо Цокев“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ бе представена в ИМ-Дряново

Published

on

Снощи, 8 септември, Исторически музей – Дряново бе домакин на представяне на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“. Нейни автори са трима водещи български учени – проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, които правят своя прочит на едно от най-значимите събития в новата ни история.

Събитието бе открито от Иван Христов, директор на ИМ-Дряново, който приветства гостите на представянето и акцентира над значимостта на акта на Съединение на Княжество България и Източна Румелия, отпреди 141 години. Той анонсира, че един от авторите на книгата ще бъде гост в следващите епизоди на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. На премиерата за Дряново присъстваха двама от тримата автори – проф. Палангурски и проф. Янчев.

В книгата проф. Веселин Янчев разглежда устройството и развитието на българската армия, както и ролята на руските офицери в нея. Той обясни идеята за реализацията на книгата, която дава един различен прочит на Съединението. По думите му всичко се знае за това велико българско дело, освен няколко важни детайла, които се засягат именно в книгата.

Той сподели, че в изследванията си за армията ни и ролята на Русия върху нея през период след Освобождението до Съединението, работи вече близо 30 години. Проф. Янчев изрази мнение, че образът, който голяма част от българите имат за княз Александър е този, създаден му от руската дипломация и политика. „Оказа се, че князът е много по-сложна личност от тази, която ни е представена десетилетия наред. През 1883 г., 1884 г. Русия не си представя възможността да изтърве от контрол българската армия и тя да премине в ръцете на княз Александър I, което е и основен мотив за неговото детрониране и изгонване от България. Когато Съединението става и Русия е представена пред свършен факт, тя прокарва своя план да изтегли руските офицери, с очакване, че България ще рухне, ще настъпи хаос, след което князът ще абдикира. Това става на 9 септември 1885 г., с идеята, че без армия страната ни няма да може да защити Съединението и недоволството на хората ще се насочи срещу княза, а българите ще се обърнат към Русия, която ще им каже, че те без нея, без подкрепата и покровителството ѝ не могат, и няма как да постигнат нито една своя цел. Нищо такова не се случва! Князът не само защитава Съединението, но води и успешната война срещу Сърбия!“, аргументира се проф. Янчев.

Той допълни, че непроучен е още замисълът на княз Александър Батенберг около признаването на Съединението, договореностите му със султана на Османската империя, идеята за това, че Съединението трябва да бъде стъпка към бъдещето независимо царство, включващо както Княжеството, така Източна Румелия и Македония.

„Историята не само, че не е написана. Предстои да се пише“, коментира Янчев, който анонсира, че ще се работи и в турските архиви, тъй като не е убеден, че дори нахлуването на Османската империя в Кърджали е идея на султана, както и защо султанът се е съгласил Александър I да е княз на обединена България.

Над увода на книгата работи проф. Палангурски, който проследи развитието на националната идея и къде се вписва тя в акта на Съединението. Според него няма последен поглед към това велико българско дело и често се натъква на нови данни за него. „Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 г. Ако човек обърне поглед към хората, които са били движещата сила – онези, които са в Комитета, на север от Балкана – ще види живите останали приятели, членове на революционните комитети. Дори двамата „главни герои“ – на юг това е Захари Стоянов, на север това е Стефан Стамболов“, каза той.

По думите му Съединението е резултат, въпреки дълбокото разцепление на българското общество, което е валидно и днес. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите – чакат някой да им свърши работата“, сподели проф. Палангурски, цитирайки Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

Проф. Палангурски заяви, че реализиралите съединението на двете Българии са проекция на всичко, започнато преди Освобождението и завършило с великото дело. „Тези хора уловиха историческия момент. Те не смятаха, че човек да бъде смел е страшно!“, каза той.

Ученият бе категоричен, че изградената революционна мрежа преди Освобождението действа и след него, като си послужи с документи, чрез които става ясно всенародната подкрепа за делото на Съединение. Според него това означава, че в обществото е имало хора, които са можели да действат, знаят и го правят, имайки си вяра помежду си и една единствена обща цел.

„Това е онова поколение от хора, които ни избутват от Съединението, като държава и система. Те са дълбоко мислещи хора, за разлика от другите, които чакат на тепсия. При тях картината е коренно различна. Нищо ново под слънцето, 140 години по-късно. Всеки опит да бъдеш самостоятелен и да носиш отговорност за себе си, той не се посреща от тази втората група от хора, без значение как ще ги определим. Но историята не чака. Това е Съединението – акт нашенски си, направени от нашите хора“, коментира проф. Палангурски.

Той посочи още, че никой друг балкански народ или държава не е освободил 96 000 кв км при първото си по-голямо въстание, за разлика от нас българите. В заключение Палангурски цитира синтез от гения на Христо Ботев, който казва: „Ако не сега, ще чакаме още 100 години!“

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица