Свържи се с нас

Култура

Изложба на Янаки Манасиев в ХГ „Христо Цокев“

Published

on

снимка: ХГ „Христо Цокев“

По случай 40 годишнината от смъртта на художника Янаки Манасиев (1932 – 1978) Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово, съвместно с Художествена галерия “Борис Денев” Велико Търново представя изложба живопис и графика.

Името и творчеството на Манасиев са останали в сянката на отминалото време, не са достатъчно познати на широката публика и особено на по – младото поколение. Това превръща изложбата на Янаки Манасиев в истински значимо събитие за културния живот на Габрово.

Посетителите ще могат да разгледат двадесет и пет творби, единадесет от които са графики и четиринадесет – живопис. Живописните картини са предимно акварелни работи върху картон, както и няколко рисувани с темпера. Графиките са литографии, като има и няколко гравюри върху дърво.

През краткия си път авторът създава внушителна по размери, многообразни и високо стойностни творби. Чужд на суетните амбиции и мимолетните възвеличавания, творецът остава леко встрани от бурно оживения художествен живот у нас през 60-те и 70-те години. В платната му си личи, че художникът не е бил изкушен от врявата на съвремието.

Истински артист, Янаки Манасиев приема изкуството за своя съдба и от това животът и творчеството му са неизменно преплетени.

Янаки Манасиев е роден на 7.XI.1932 в с. Божица, Търговище. Завършва (1958) живопис във ВИИИ „Николай Павлович“ /НХА/, София, при проф. Илия Петров. Още в най-ранните си години авторът се отклонява от строгия академичен стил. По това време създава маслена живопис върху фазер, която показва раздвижена композиция, експресивен рисунък и свободно полагане на цветните петна. Основните жанрове, в които работи са портретът и фигуралната композиция. Изтънчен естет и психолог, художникът се интересува от богатството и изменчивостта на човешките мисли, чувства и настроения. Предпочитаните от Манасиев образи стоят скромно, дори някак стеснително пред очите на зрителя. Очевидно е, че живописецът не търси чрез тях адмирации, а споделяне на мълчание пред силата на образа. Неслучайно основният образ в творбите му е жената – тази така подходящо необятна вселена от емоции. Дамските портрети разкриват деликатна, нежна чувстителност и тоналност. Истинско събитие и прелом за него е двумесечното му пребиваване в Ленинград в края на 1975 г. От дневника, който води тогава, се разбира, че често е посещавал Ермитажа и стоял с часове пред картините на любимите си художници. Синтетичният художествен похват, заложен в чистия изказ от съотношението на линия и цвят, на контраста между ярки и звучни тонове, подсказва близост с френския фовизъм – така харесван и ценен от Манасиев.

Янаки Манасиев е бил преподавател във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и е изучил редица знаменити български художници, сред които и познатите на габровската публика Амалия и Минчо Минчеви. Казват, че студентите му са го обожавали. Неговата родна къща в село Божица е превърната в музей, в който могат да се видят рядко показвани негови картини. Интересен факт е, че през 90-те години в къщата-музей Янаки Манасиев пристигнала белгийка. Щом видяла картините, тя слязла тичешком по стълбите, викайки развълнувано: „Пикасо, Пикасо“. Дамата написала в книгата за посетители, че е видяла гениални творби там, където най-малко очаквала това. Друг интересен факт за художника е, че не е подписвал нито едно свое произведение, защото според него добрият художник се разпознава и без да подписва творбите си.

Янаки Мaнасиев създава акварелни композиции с подобни на Гогеновите „екзотични типажи“ в ярка багрена звучност, изпълнени с експресивен рисунък и характерен флорален фон. При тях се забелязва познатото скъсено пространство с изтласкани в предния план конфигурации от глави и ръце или представени допоясно фигури. Акварелната техника е напълно съзвучна с артистичния рисунък и свободните цветни петна в колоритната хармония, постигната от комбинацията на синьо, жълто, зелено или червено. Култивираният афинитет на автора към изкуството на френската модерна школа му носи нови възможности и автентични стойности, доближава го до постиженията й и съответно го отличава от съвременната българска действителност. Затова може да се каже, че Янаки Манасиев е творец, който чрез оригиналното си изкуство принадлежи към традициите на европейската живопис.

Изложбата ще бъде открита днес, 11-ти септември, от 17:30 часа, в зала „проф. Минчо Минчев” в Художествена Галерия „Христо Цокев” . По време на на Международния фестивал „Дни на камерната музика” публиката ще има възможност да разгледа изложбата.

Източници: Галина Димитрова за www.kultura.bg ; www.artprice.bg; ХГ „Христо Цокев“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

Published

on

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.

Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)

6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)

7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

Зареди още

Култура

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите

Published

on

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите в музей „Етър“. Поканата за събитието отправят Община Габрово и Регионален етнографски музей на открито „Етър“, които канят жителите и гостите на града на Празник на пестила 2026, който ще се проведе от 5 до 7 септември в пространствата на музея.

Събитието е сред най-разпознаваемите кулинарни и културни акценти в региона, посветено на традиционния пестил от сини сливи – продукт, включен в световната кулинарна енциклопедия „Арка на вкусовете“.

Официалното откриване на празника ще се състои на 5 септември от 11.00 часа. Пестилът, наричан от мнозина „габровски шоколад“, е част от местната идентичност и от десетилетия се предава като умение между поколенията.

Празникът дава възможност на посетителите да се запознаят с традиционните техники за приготвяне, да видят демонстрации на старинни уреди и да опитат автентични вкусове, характерни за балканджийската кухня.

В рамките на тридневното събитие са предвидени: Алея на вкусовете – разнообразие от кулинарни предложения и местни продукти; III Фестивал на захарните изкуства – изложба и демонстрации на майстори сладкари; Живи демонстрации на приготвяне на пестил и други традиционни практики; Образователна игра с награди „Сливи с късмет“; Богата музикална програма.

Зареди още

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица