Свържи се с нас

Култура

Хотел „Странноприемница” към ЕМО „Етър“ ще съчетава съвременна визия с уважение към традициите

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Подписан е договор с екипа, заел първо място в националния архитектурен конкурс за преустройство на хотел „Странноприемница” към Етнографски музей на открито „Етър”.  Арх. Андрей Андреев, арх.Петя Николова и арх. Милена Фетваджиева са тримата професионалисти, представили общи виждания за обновяване на сградата.

Арх. Андрей Андреев завършва архитектура във ВИАС /София/ през 2009 г. в катедра „Обществени сгради“. Работи при арх. Пламен Братков /aedes studio/. За кратко работи в студиото на Кенго Кума в Токио /Япония/. През 2014 заедно с арх. Петя Николова създават another studio /студио за архитектура и дизайн/. Арх. Николова завършва архитектура във ВИАС /София/ през 2009 г. в катедра „Конструкции“. В периода 2009 – 2013 г. работи в няколко архитектурни бюра в София, след което специализира за две години в Токио /Япония/. С арх. Милена Фетфаджиева /URBANVIVA/ се запознават малко преди самия конкурс, намират допирни точки, решават че можем да си бъдат полезни, участват заедно в конкурса и нещата се получават. Арх. Фетваджиева е магистър по архитектура от Ротердамската академия за архитектура и дизайн. Завършва архитектура във ВИАС /София/. През 2010 г. основава URBANVIVA.

снимка: ЕМО „Етър“

 – Арх. Андреев, какво Ви провокира да се включите в конкурса и защо избрахте точно тази формула на участие?
 – Смятаме, че конкурсите са правилния начин за случване на нещата. Когато преценим, че някой от тях ни е интересен и ни е по силите – участваме. Конкурсите са най-лесния начин за получаване на добър продукт. На теория всички трябва да са доволни – от една страна инвеститорът получава множество решения на дадена задача, от друга – това е поле за изява за участниците. За съжаление това е на теория. Реалните конкурси в България са все още твърде малко, а причините за това – твърде много. Все пак смятаме, че има раздвижване в положителна посока и когато имаме възможност, се стараем да се възползваме.

– Кога бе подписан договорът и какви са впечатленията Ви от началото на съвместния работен процес?
 – Договорът беше подписан към края на месец юли 2018 г. т.е. около 6 месеца след края на конкурса – което според нас е нормален период. По отношение на работния процес, на този етап, без да звучи клиширано, получаваме пълно съдействие от управата на ЕМО „Етър“, и община Габрово. Поздравяваме всички, отговорни за организирането и в последствие реализирането на конкурса и добрият пример, който се дава в тази посока. Забелязва се последователност и желание за надграждане, тъй като преди това беше организиран и доведен до успешен край конкурс за графичната идентичност на ЕМО „Етър“.

– Как си представяте хотел „Странноприемница“ след реализацията на Вашите и на екипа, с който работите идеи?
 – Представяме си хотел със съвременна визия, която показва приемственост и уважение към завещаните традиции. Адекватен към посетителите, адекватен към добрите примери на архитектурната сцена. Представяме си светли пространства изчистени от псевдо-патротични елементи, за да изпъкнат наистина ценните такива. Предствяме си естествени материали – дърво, чисти стени с акценти от мебели, осветление, ламперии, предмети на изкуството. Предствяме си, че в процеса са въвлечени местни майстори и занаятчии. С удоволствие бихме си партнирали с млади творци и хора на изкуството.

 

снимка: ЕМО „Етър“

– Кога се очаквате да бъдат реализирани тези идеи?
 – Изработването на проекта на хартия е регламентирано с договор – до края на ноември месец. Това е един нормален и достатъчен за нас срок. Трудното идва при реализирането му. Боравенето с бюджет, справянето със същинското изпълнение на място. Това са процеси, които зависят от различни групи хора, на които разчитаме и на чието съдействие се надяваме. Важно е да се отбележи, че не си струва да се жертва качеството за сметка на времето, тъй като реализираните архитектурни проекти са трайно явление в живота ни. Въпреки това разумните срокове са важен елемент и тяхната регламентация трябва да се следва.

– Успявате ли да постигнете общ език със страните в целия процес?
 – На този етап от проекта между всички ангажирани с него хора има добър синхрон, личи си желание и мотивация за реализирането му. Все пак сме в доста начална фаза и е рано за по-генерални изводи. Интересно е да се отбележи, че като победители в конкурса ние представляваме колаборация от две архитектурни студиа – another studio / Петя Николова и Андрей Андреев/ и URBANVIVA /Милена Фетваджиева/. Имаме сходни виждания за процесите и визията на проекта. Архитектурното его /което всеки архитект би трябвало да притежава, в най-положителен смисъл/ не ни пречи.

– Смятате ли, че реализацията на идеите Ви в този хотел ще е стъпка нагоре в кариерата
 – Разбира се. За всеки един замесен в този проект би трябвало да е чест и отговорност. Също така и тримата имаме професионален интерес към архитектурната типологията на музеи, галерии и пространства за изкуство. В този смисъл преустройстото на обществена сграда, част от музейния комплекс на открито „Етър”, е смислен проект за портфолитото на студиата ни, отговарящ на посоката и амбицията, в която ги развиваме.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица