Свържи се с нас

Култура

Хотел „Странноприемница” към ЕМО „Етър“ ще съчетава съвременна визия с уважение към традициите

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Подписан е договор с екипа, заел първо място в националния архитектурен конкурс за преустройство на хотел „Странноприемница” към Етнографски музей на открито „Етър”.  Арх. Андрей Андреев, арх.Петя Николова и арх. Милена Фетваджиева са тримата професионалисти, представили общи виждания за обновяване на сградата.

Арх. Андрей Андреев завършва архитектура във ВИАС /София/ през 2009 г. в катедра „Обществени сгради“. Работи при арх. Пламен Братков /aedes studio/. За кратко работи в студиото на Кенго Кума в Токио /Япония/. През 2014 заедно с арх. Петя Николова създават another studio /студио за архитектура и дизайн/. Арх. Николова завършва архитектура във ВИАС /София/ през 2009 г. в катедра „Конструкции“. В периода 2009 – 2013 г. работи в няколко архитектурни бюра в София, след което специализира за две години в Токио /Япония/. С арх. Милена Фетфаджиева /URBANVIVA/ се запознават малко преди самия конкурс, намират допирни точки, решават че можем да си бъдат полезни, участват заедно в конкурса и нещата се получават. Арх. Фетваджиева е магистър по архитектура от Ротердамската академия за архитектура и дизайн. Завършва архитектура във ВИАС /София/. През 2010 г. основава URBANVIVA.

снимка: ЕМО „Етър“

 – Арх. Андреев, какво Ви провокира да се включите в конкурса и защо избрахте точно тази формула на участие?
 – Смятаме, че конкурсите са правилния начин за случване на нещата. Когато преценим, че някой от тях ни е интересен и ни е по силите – участваме. Конкурсите са най-лесния начин за получаване на добър продукт. На теория всички трябва да са доволни – от една страна инвеститорът получава множество решения на дадена задача, от друга – това е поле за изява за участниците. За съжаление това е на теория. Реалните конкурси в България са все още твърде малко, а причините за това – твърде много. Все пак смятаме, че има раздвижване в положителна посока и когато имаме възможност, се стараем да се възползваме.

– Кога бе подписан договорът и какви са впечатленията Ви от началото на съвместния работен процес?
 – Договорът беше подписан към края на месец юли 2018 г. т.е. около 6 месеца след края на конкурса – което според нас е нормален период. По отношение на работния процес, на този етап, без да звучи клиширано, получаваме пълно съдействие от управата на ЕМО „Етър“, и община Габрово. Поздравяваме всички, отговорни за организирането и в последствие реализирането на конкурса и добрият пример, който се дава в тази посока. Забелязва се последователност и желание за надграждане, тъй като преди това беше организиран и доведен до успешен край конкурс за графичната идентичност на ЕМО „Етър“.

– Как си представяте хотел „Странноприемница“ след реализацията на Вашите и на екипа, с който работите идеи?
 – Представяме си хотел със съвременна визия, която показва приемственост и уважение към завещаните традиции. Адекватен към посетителите, адекватен към добрите примери на архитектурната сцена. Представяме си светли пространства изчистени от псевдо-патротични елементи, за да изпъкнат наистина ценните такива. Предствяме си естествени материали – дърво, чисти стени с акценти от мебели, осветление, ламперии, предмети на изкуството. Предствяме си, че в процеса са въвлечени местни майстори и занаятчии. С удоволствие бихме си партнирали с млади творци и хора на изкуството.

 

снимка: ЕМО „Етър“

– Кога се очаквате да бъдат реализирани тези идеи?
 – Изработването на проекта на хартия е регламентирано с договор – до края на ноември месец. Това е един нормален и достатъчен за нас срок. Трудното идва при реализирането му. Боравенето с бюджет, справянето със същинското изпълнение на място. Това са процеси, които зависят от различни групи хора, на които разчитаме и на чието съдействие се надяваме. Важно е да се отбележи, че не си струва да се жертва качеството за сметка на времето, тъй като реализираните архитектурни проекти са трайно явление в живота ни. Въпреки това разумните срокове са важен елемент и тяхната регламентация трябва да се следва.

– Успявате ли да постигнете общ език със страните в целия процес?
 – На този етап от проекта между всички ангажирани с него хора има добър синхрон, личи си желание и мотивация за реализирането му. Все пак сме в доста начална фаза и е рано за по-генерални изводи. Интересно е да се отбележи, че като победители в конкурса ние представляваме колаборация от две архитектурни студиа – another studio / Петя Николова и Андрей Андреев/ и URBANVIVA /Милена Фетваджиева/. Имаме сходни виждания за процесите и визията на проекта. Архитектурното его /което всеки архитект би трябвало да притежава, в най-положителен смисъл/ не ни пречи.

– Смятате ли, че реализацията на идеите Ви в този хотел ще е стъпка нагоре в кариерата
 – Разбира се. За всеки един замесен в този проект би трябвало да е чест и отговорност. Също така и тримата имаме професионален интерес към архитектурната типологията на музеи, галерии и пространства за изкуство. В този смисъл преустройстото на обществена сграда, част от музейния комплекс на открито „Етър”, е смислен проект за портфолитото на студиата ни, отговарящ на посоката и амбицията, в която ги развиваме.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица