Култура
Хотел „Странноприемница” към ЕМО „Етър“ ще съчетава съвременна визия с уважение към традициите

снимка: ЕМО „Етър“
Подписан е договор с екипа, заел първо място в националния архитектурен конкурс за преустройство на хотел „Странноприемница” към Етнографски музей на открито „Етър”. Арх. Андрей Андреев, арх.Петя Николова и арх. Милена Фетваджиева са тримата професионалисти, представили общи виждания за обновяване на сградата.
Арх. Андрей Андреев завършва архитектура във ВИАС /София/ през 2009 г. в катедра „Обществени сгради“. Работи при арх. Пламен Братков /aedes studio/. За кратко работи в студиото на Кенго Кума в Токио /Япония/. През 2014 заедно с арх. Петя Николова създават another studio /студио за архитектура и дизайн/. Арх. Николова завършва архитектура във ВИАС /София/ през 2009 г. в катедра „Конструкции“. В периода 2009 – 2013 г. работи в няколко архитектурни бюра в София, след което специализира за две години в Токио /Япония/. С арх. Милена Фетфаджиева /URBANVIVA/ се запознават малко преди самия конкурс, намират допирни точки, решават че можем да си бъдат полезни, участват заедно в конкурса и нещата се получават. Арх. Фетваджиева е магистър по архитектура от Ротердамската академия за архитектура и дизайн. Завършва архитектура във ВИАС /София/. През 2010 г. основава URBANVIVA.

снимка: ЕМО „Етър“
– Арх. Андреев, какво Ви провокира да се включите в конкурса и защо избрахте точно тази формула на участие?
– Смятаме, че конкурсите са правилния начин за случване на нещата. Когато преценим, че някой от тях ни е интересен и ни е по силите – участваме. Конкурсите са най-лесния начин за получаване на добър продукт. На теория всички трябва да са доволни – от една страна инвеститорът получава множество решения на дадена задача, от друга – това е поле за изява за участниците. За съжаление това е на теория. Реалните конкурси в България са все още твърде малко, а причините за това – твърде много. Все пак смятаме, че има раздвижване в положителна посока и когато имаме възможност, се стараем да се възползваме.
– Кога бе подписан договорът и какви са впечатленията Ви от началото на съвместния работен процес?
– Договорът беше подписан към края на месец юли 2018 г. т.е. около 6 месеца след края на конкурса – което според нас е нормален период. По отношение на работния процес, на този етап, без да звучи клиширано, получаваме пълно съдействие от управата на ЕМО „Етър“, и община Габрово. Поздравяваме всички, отговорни за организирането и в последствие реализирането на конкурса и добрият пример, който се дава в тази посока. Забелязва се последователност и желание за надграждане, тъй като преди това беше организиран и доведен до успешен край конкурс за графичната идентичност на ЕМО „Етър“.
– Как си представяте хотел „Странноприемница“ след реализацията на Вашите и на екипа, с който работите идеи?
– Представяме си хотел със съвременна визия, която показва приемственост и уважение към завещаните традиции. Адекватен към посетителите, адекватен към добрите примери на архитектурната сцена. Представяме си светли пространства изчистени от псевдо-патротични елементи, за да изпъкнат наистина ценните такива. Предствяме си естествени материали – дърво, чисти стени с акценти от мебели, осветление, ламперии, предмети на изкуството. Предствяме си, че в процеса са въвлечени местни майстори и занаятчии. С удоволствие бихме си партнирали с млади творци и хора на изкуството.

снимка: ЕМО „Етър“
– Кога се очаквате да бъдат реализирани тези идеи?
– Изработването на проекта на хартия е регламентирано с договор – до края на ноември месец. Това е един нормален и достатъчен за нас срок. Трудното идва при реализирането му. Боравенето с бюджет, справянето със същинското изпълнение на място. Това са процеси, които зависят от различни групи хора, на които разчитаме и на чието съдействие се надяваме. Важно е да се отбележи, че не си струва да се жертва качеството за сметка на времето, тъй като реализираните архитектурни проекти са трайно явление в живота ни. Въпреки това разумните срокове са важен елемент и тяхната регламентация трябва да се следва.
– Успявате ли да постигнете общ език със страните в целия процес?
– На този етап от проекта между всички ангажирани с него хора има добър синхрон, личи си желание и мотивация за реализирането му. Все пак сме в доста начална фаза и е рано за по-генерални изводи. Интересно е да се отбележи, че като победители в конкурса ние представляваме колаборация от две архитектурни студиа – another studio / Петя Николова и Андрей Андреев/ и URBANVIVA /Милена Фетваджиева/. Имаме сходни виждания за процесите и визията на проекта. Архитектурното его /което всеки архитект би трябвало да притежава, в най-положителен смисъл/ не ни пречи.
– Смятате ли, че реализацията на идеите Ви в този хотел ще е стъпка нагоре в кариерата
– Разбира се. За всеки един замесен в този проект би трябвало да е чест и отговорност. Също така и тримата имаме професионален интерес към архитектурната типологията на музеи, галерии и пространства за изкуство. В този смисъл преустройстото на обществена сграда, част от музейния комплекс на открито „Етър”, е смислен проект за портфолитото на студиата ни, отговарящ на посоката и амбицията, в която ги развиваме.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 3 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 5 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 5 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 2 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 5 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 4 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 4 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди 2 дниСпестяваш минути, рискуваш живот: Читателите с остра реакция след черния джип на пътя!







