Свържи се с нас

Култура

Еньовден в ЕМО „Етър“ (снимки)

Любовта е болест, за която никой не търси целебна билка

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Хиляди българи избраха да посетят Етнографски музей на открито „Етър” на Еньовден – празник на билките, слънцето и водата. Най-голямото струпване на хора бе около мястото, където две от демонстраторките виеха венчета и връзваха китки от билки.

Седемдесет и седем и половина са билките в един еновденски венец, всяка е за определена болест, а половината билка е тайната, която лекува незнайната болест. Тази вяра, залегнала в паметта на много габровци, все още изненадва туристите от други части на страната и чужденците. Научават за нея от разказа на двете демонстраторки, а още на входа на музея са минали през големия еньовденски венец – с вярата, че това ще им донесе здраве.

снимка: ЕМО „Етър“

Мадлен Тодорова от Стражица знае, че билките се берат рано сутрин на 24 юни – Еньовден.

„Хората влизат в реките, защото слънцето се е окъпало преди това там. Така са по-здрави, запазват човешкото в себе си и постигат хармония”, разказва Мадлен Тодорова, докато чака търпеливо на голямата опашка, за да си вземе еньовденски китка и венче.
Доста по възрастни от нея жени, също от опашката, чуват момичето и подхвърлят, че растенията могат да влияят на емоциите между двама души. Освен за здраве, те искат да получат и от билката за любов. Венета Христова от Русе посочва внуците си, за да покаже, че вече е изживявала това чувство, което за нея е „най-чист и светъл дар за човек”. Не споделя дали еньовденските билки имат връзка с любовната й емоция, но се усмихва леко загадъчно.

Участниците във Фестивал на фестивалите

Проявите, посветени на Еньовден в ЕМО „Етър” започнаха още на 22 юни с двудневен „Фестивал на фестивалите”, по време на който бяха направени 19 презентации от представители на празници и фестивали, посветени на храната, които се провеждат в различни части на България.

По време на дискусията бе подчертано, че чрез храната все повече населени места се опитват да представят себе си пред външния свят. Не един и два примера доказват това.
Фестивалът „Ракия – магия” е празник за любителите на твърдите алкохолни напитки и добрата компания!

Село Ганчовец увеличава населението си.
До голяма степен това се дължи на фестивала „Ракия – магия”, който провокира все по-голям интерес сред любителите на твърдите алкохолни напитки и на приятната компания. Фестивалът се провежда в началото на септември, а в селото един от двата културни центъра е кръчмата.

Селският мол представи пестила в Брюксел!
Силвия Черкезова представи една инициатива, станала много популярна в цялата страна като „Селски мол”, където главните участници са от малките населени места. Те показват пред по-широка публика традиционни храни и продукция. Част от философията на Селския мол е да се щади земята, която храни човечеството. „Искаме някой ден на Селски мол хората да отиват като на празник”, сподели Силвия Черкезова.

Орехите – емблемата на казанлъшкото село Голямо Дряново!
Национален фестивал на ореха се провежда от пет години в казанлъшкото село Голямо Дряново. Населеното място е едно от най-малките в региона. Около 200 души живеят там, но те имат певческа и кукерска трупи. Празникът на ореха има за цел да популяризира тази много характерна за казанлъшко култура. Фестивалът не е насочен толкова към храните, а към традиционното, към натуралните биологични продукти и съхранението на родния фолклор.

Суджукът прослави Горна Оряховица!
Суджукът е запазена марка на това населено място. Само три фирми имат право да произвеждат този продукт. Празникът на горнооряховския суджук е много популярен в страната. Първото захранване на горнооряховско бебе става с местен суджук. Рецептата му се запазва непроменена през годините. Северните стрехи на работилниците са местата, където се суши суджука. Развитието на технологиите се пренася и в производството на този продукт, без да промени вкуса му. Легендите за създаване на суджука са различни, но във всяка от тях прави впечатление предприемчивостта на населението.

Половин година е нужна, за да се приготви Еленски бут!
Балканджиите имат практичен подход към храната си. Традициите за приготвянето на Еленски бут са семейни. Често се срещат разлики в използваната от съседни семейства технологии. Около половин година е времето за приготвяне на един Еленски бут, а консумацията може да продължи до две години.

От 100 години наложеният пелин дава поминък на хората от село Змейово!
Змейовският пелин може да е сладък или горчив, а за него се ползва най-доброто грозде. Претакането на пелина продължава около 2-3 седмици, а избистрянето му – 40 дни. Старите майстори пазят ревниво рецептите, по които приготвят пелина си. Всеки важен момент от живота на змейовската общност е свързан с пиенето на пелин.

Добруджанският хляб от село Спасово и шарената сол от село Бъта бяха отличените продукти от базара с демонстрации и дегустация на храни и ястия – второто събитие от „Фестивал на фестивалите”.

снимка: ЕМО „Етър“

Мария Кършева, секретар на читалище „Никола Вапцаров” в село Бъта получи наградата и сподели, че няма семейство в тяхното населено място, в което да не се прави шарена сол.

„Навремето не е имало миксери и всички съставки са били слагани в кутел. Препечена царевица, препечени тиквени семки, готварска сол, изсушен сминдух, чобрица (местно наименование на чубрица б.р.), който обича люто – стрити сухи люти чушки и препечено брашно. При последната съставка трябва да се внимава да не нагарча. Всяко семейство си приготвя шарената сол, която е неизбежна. Както и хляба, тя присъства на трапезата ни всеки ден – в делник, в празник, по тъжен и по весел повод”.

Мария Колева от добричкото село Спасово приема наградата от името на цялата група, с която вземат участие във „Фестивала на фестивалите”. В селото се провежда „Празник на хляба, житото и Добруджа”. В ЕМО „Етър” групата се представя с обредни хлябове.

Както често се казва, в този живот случайни неща няма. Още преди да започне дегустацията от страна на журито се оказа, че щандовете на селата Бъта и Спасово са един до друг.

снимка: ЕМО „Етър“

Наградите, които бяха връчени за продуктите, приготвени от представители на двете населени места имат сувенирна стойност и в тях е заложена местната габровска традиция.

снимка: ЕМО „Етър“

Габровска паница за супа с дървена лъжица към нея. Гаванката е с размери, които биха ти позволили по-скоро да опиташ от ястието, отколкото да се нахраниш. Но ще опиташ, ако можеш, защото на дъното на паницата предвидливите габровски майстори са поставили дупка. Когато стопанката сипва, част от чорбата да изтече обратно в тенджерата. Все пак някакво количество остава, но върху лъжицата също е пробита дупка, която връща част от ястието обратно, още преди човек да успее да я поднесе към устата си.

Вкусните и много характерни за различни региони ястия затрудниха журито да избере двама фаворити.

Качамакът, който Милена Стайкова от Исперих предложи на базара с демонстрации и дегустация на храни и ястия в ЕМО „Етър” буквално бе разграбен. Вкусното ястие свърши, независимо от значителното количество, което бе приготвено. Милена Стайкова представя събитието Панаир на царевицата.

снимка: ЕМО „Етър“

Не само в село Спасово приготвят много характерния добруджански хляб. Самодейците от читалище „Възраждане” в Сребърна също знаят как става това. „Гозбите на Добруджа” е представяният от тях кулинарен фестивал. На щанда си в ЕМО „Етър” те показват тестени изделия. „Все пак Добруджа е житницата на България”, не пропускат да припомнят те. Рецептата им за най-вкусния домашно приготвен хляб е: кубче мая, лъжичка захар, лъжичка сол, малко оцет, олио и 600 грама вода и килограм брашно. Замесва се и втасва около половин час. Типов, от бяло брашно и царевичен – това са хлябовете, които добруджанците от Сребърна предлагат за дегустация на посетителите в ЕМО „Етър”.

Читалищата от габровските села Козирог и Недевци се представят с домашни продукти, които изчезват от трапезата на българите. От 22:00 часа на 22 юни до 08:30 часа на 23 юни младата Виктория Великова приготвя ястията, които съдържат достатъчно количество домашно масло. Зелена баница и тиквеник са „перлите в короната” на нейното готварско изкуство.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Празнуваме Цветница! Честит празник на всички

Published

on

Православната и Католическата църква празнуват днес големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Цветница или Връбница.

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. Moже да си направите венче,с което да се накичите(пожелание). В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Зареди още

Култура

Лазаровден е!

Published

on

Лазаровден е християнски празник, посветен на Свети Лазар – един от най-близките приятели на Иисус Христос. Според Евангелието от Йоан (гл. 11:1–45), след като Лазар умира, Христос го възкресява на четвъртия ден с думите: „Лазаре, излез вън!“ – и той се изправя жив от гробницата си. Името Лазар се възприема като символ на здраве и дълголетие.

Празникът се отбелязва всяка година в съботата преди Цветница – точно осем дни преди Великден. Понеже Великден следва лунния календар, датата на Лазаровден е подвижна, но винаги се пада в събота.

Традициите на този ден са живи и до днес, най-вече чрез обичая Лазаруване. Млади момичета, наречени лазарки, се обличат в пъстри народни носии и обикалят къщите в селото. Те пеят обредни песни и отправят благословии за здраве, щастие и плодородие. В замяна, стопаните ги даряват с яйца, плодове, пари и малки подаръци. Лазарките събират и цветя, от които сплитат венци за Цветница, която се празнува на следващия ден.

Празничната атмосфера носи радост и очакване както на участничките, така и на цялата общност. В миналото се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, няма право да се омъжи – затова за всяко момиче било важно да участва.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново е носител на националната награда „Наследство“

Published

on

Историческият музей – Дряново е удостоен с престижната национална награда „Наследство“ на Сдружение „Български музеи“ за 2025 година. Наградата е присъдена в категория „Събития и работа с публики“ след единодушното решение на експертно жури. Дряновският музей я получава при първата си номинация – признание, което говори само по себе си за качеството и мащаба на свършената работа.

Отличието е признание за неуморната работа на екипа на музея по Национална програма „(Не)познатият Колю Фичето“, посветена на 225-годишнината от рождението на възрожденския архитект и строител. Програмата бе реализирана в страната и чужбина под патронажа на Министерството на културата и в партньорство с Община Дряново, Съюза на архитектите в България, Камарата на строителите, Университета по архитектура, строителство и геодезия, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Посолството на Република България в Румъния и редица регионални и национални институции.

В рамките на програмата бяха реализирани над 15 мащабни събития, адресирани към най-различни аудитории. Проведени бяха знакови национални инициативи: научната конференция „Епохи, личности, памет“, четвъртият пленер по живопис и детският конкурс „Преминал майстор през земята“. За първи път от 20 години бе организирана родова среща с наследници и родственици на Колю Фичето. Представена бе и нова книга за възрожденския строител. Специален акцент е поставен върху работата с деца и младежи. Организирани бяха архитектурна работилница и музейни открити уроци в Дряново, в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училище в село Извоареле, Румъния. Четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“ бе събрало 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа от деца и младежи от цялата страна. В постоянната експозиция „Колю Фичето: Живот и творчество“ бяха въведени 3D иновации, които представят творческия свят на Първомайстора по съвременен и вдъхновяващ начин.

Успоредно с всичко това екипът на дряновския музей провежда мащабна комуникационна, информационна и медийна кампания чрез профилите си в социалните мрежи, национални и регионални медии, специализирани издания и престижни форуми, включително активно развит YouTube-канал.

Номинацията бе предложена от Исторически музей – Севлиево, като особено са откроени значимостта на идеята, креативността, мащабът, отдадеността и професионализмът на целия екип.

Наградите „Наследство“ се присъждат ежегодно от Сдружение „Български музеи“, с цел да отличат най-значимите постижения в музейния сектор на страната. Исторически – Дряново ще получи своя приз на тържествена церемония в края на месец април 2026 г.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица